Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 146, 14.05.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети април през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 787 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е
искова молба вх.№ 3689/03.10.2019г., уточнена с молба вх.№ 3849/15.10.2018г.,
от “В – Д” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.”С” № , представлявано от управител инж.С Р И, ЕГН-**********,
действащ чрез упълномощен юрисконсулт Д.Г.Г., ЕГН-**********
против А.Н.А., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 311.61 (триста и
единадесет лева и 61 ст) лева, представляваща
стойността на предоставени ВиК-услуги (104.559 куб.м.
вода) за абонатен № 47137, за обект, находящ се в с.Х,
обл.Р, ул.“К“ , бл., ап., по 7 броя Фактури за
отчетен период 15.02.2017г. – 18.09.2017г., описани подробно в исковата молба,
от които 294.88 (двеста деветдесет и
четири лева и 88 ст) лева – главница и 16.73 (шестнадесет лева и 73 ст) лева – лихва за забава за периода от 30.04.2017г.
до 20.02.2018г. В съдебно заседание е допуснато изменение в обстоятелствената част и петитума на
предявения иск в смисъл, че ищцовата претенция е за
установяване на вземане, което се отнася за обект на потребление, ноходящ се в гр.Р, ул.“К“ №, бл., ап., както и че
претенцията е за установяване на заявеното главно вземане, ведно със законната
лихва върху него до окончателното изплащане на задължението, като част от
предмета на предявения установителен иск. Ищцовата страна претендира за направените по делото
разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт. В исковата молба се твърди, че
ответникът е потребител на ВиК-услугите, предоставяни
от ищцовото дружество, за посочения обект на
потребление, с абонатен № 47137. Поради неизплатени задължения от страна на
абоната, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на
чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед
за изпълнение на парично задължение
за процесните вземания по ч.гр.д.№
275/2018г. по
описа на РС-гр.И. Тъй като Заповедта
е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание
на съда, дадено по реда
на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от
ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.), ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А.Н.А., ЕГН-********** ***, не е намерен
на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Р.П.,***, представя писмен отговор вх.№
936/06.03.2019г., като счита предявеният иск за допустим, а по същество и въз
основа на събраните доказателства ангажира становище в съдебно заседание за
основателност на ищцовата претенция.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ответникът е потребител на ВиК-услуги,
предоставяни от ищцовото дружество, по силата на
Договор, сключен при Общите условия на дружеството за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от ВиК
оператор, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., т.33 на ДКЕВР. Съгласно
чл.59, ал.2 от Общите условия, ВиК операторът открива
партида с потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по
образец и представяне за справка на документ, съдържащ данни за
идентификационните белези на потребителя, като по описания начин и по
представено заявление от ответника (л.7 от делото), на негово име е открита
партида с абонатен (клиентски) № 47137. В ОУ са уредени основните права и
задължения, както на оператора, така и на потребителя – начина на доставяне на ВиК-услугите и начина на заплащането им.
Видно от
представеното извлечение от сметка към 04.09.2018г. и Справка за потреблението
за периода 15.02.2017г. - 18.09.2017г. (л.11 от делото), по партидата на
ответника с клиентски № 47137 и като собственик на обект на потребление, находящ се в гр.Разград, ул.“Костур“ 22, бл.2, ап.42, е
начислена консумация на ВиК-услуги по 7 броя Фактури,
изследвани и в заключението вх.№ 1521/01.04.2019г. на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което установява, че отчетените усрлуги за реално доставено от ищцовото
дружество, отчитани са по количествена мерна единица куб.м. и ежемесечно са
отразявани в карнет по аналитичната партида на потребителя (л.6 от делото).
Отчетените потребени количества са остойностявани по
цена за куб.м. и е съставяна фактура, платима в 30-дневен срок от датата на
съставянето. Експертното заключение констатира, че представените по делото
фактури, издадени в периода 31.03.2017г. – 30.09.2017г. са относими
към посочения горе период на консумация на отчетените ВиК-услуги,
като плащания по тях не са извършвани от страна на ответника. Определя обща
стойност на неизплатените задължения по обсъжданите фактури от 311.61 лева, от
които главница в размер на 294.88 лева и лихва в размер на 16.73 лева за
периода от падежа на всяка една фактура до 20.02.2018г., както следва:
- Фактура №
**********/31.03.2017г., за сумата от 42.30 лева – главница и 3.48 лева –
лихва, за отчетен период 15.02.2017г. – 16.03.2017г.;
- Фактура №
**********/28.04.2017г., за сумата от 42.30 лева – главница и 3.15 лева –
лихва, за отчетен период 16.03.2017г. – 13.04.2017г.;
- Фактура №
**********/31.05.2017г., за сумата от 39.48 лева – главница и 2.58 лева –
лихва, за отчетен период 13.04.2017г. – 18.05.2017г.;
- Фактура №
**********/30.06.2017г., за сумата от 42.60 лева – главница и 2.43 лева –
лихва, за отчетен период 18.05.2017г. – 20.06.2017г.;
- Фактура №
**********/31.07.2017г., за сумата от 42.30 лева – главница и 2.04 лева –
лихва, за отчетен период 20.06.2017г. – 18.07.2017г.;
- Фактура №
**********/31.08.2017г., за сумата от 42.30 лева – главница и 1.68 лева –
лихва, за отчетен период 18.07.2017г. – 18.08.2017г. и
- Фактура №
**********/30.09.2017г., за сумата от 43.60 лева – главница и 1.37 лева –
лихва, за отчетен период 18.08.2017г. – 18.09.2017г.
Поради
неплащане от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№
3384/05.04.2018г. по Вх.регистър на РС-гр.Р препратено впоследствие по
компетентност на РС-гр.И образувано при последния заповедно производство по
ч.гр.д.№ 275/2018г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 17.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение, възлизащо в размер на описаните горе суми 294.88 (двеста деветдесет и четири лева и 88 ст)
лева – главница за
предоставени ВиК услуги (консумирана вода) и 16.73 (шестнадесет лева и 73 ст) лева – мораторна лихва за
периода от 30.04.2017г. до 20.02.2018г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
05.04.2018г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски – заплатена ДТ от 25.00
(двадесет и пет) лева.
Тъй като
Заповедта е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело) при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на съда, дадено по реда на
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ
бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.)
с Разпореждане от 30.08.2018г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В
производството по делото, вкл. и воденото заповедно производство, ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски
в общ размер на 400.00 лева, които включват: 100.00 лева – дължима ДТ, от която
25.00 лева са заплатени в заповедното производство, а разликата от 75.00 лева –
доплатена при завеждане на установителния иск, 150.00
лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза и 150.00 лева – изплатено възнаграждение за особения представител на
ответника. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен
в срока по чл.415, ал.5 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.И по
Разпореждане от 30.08.2018г. по ч.гр.д.№ 275/2018г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “В – Д” ЕООД-гр.Р, ЕИК.
При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
05.04.2018г.
Разгледан по същество –
искът е основателен.
От събраните по
делото доказателства категорично се установи, че на името на ответника А.Н.А., ЕГН-********** се води открита
партида като собственик на процесния
обект на потребление в гр.Р, ул.“К“ , бл.,
ап., клиентски № . При това положение съдът приема
възникнало между страните и съществуващо все още договорно правоотношение за
продажба на ВиК-услуги. В качеството си на доставчик
и продавач на тези ВиК-услуги, ищцовото
дружество доставяло такива за процесния обект на
потребление за периода 15.02.2017г. - 18.09.2017г., за което са издадени
цитираните горе фактури. От своя страна потребителят е следвало да заплати
използваните услуги по начина и в сроковете, съгласно чл.5, т.6 във вр. чл.33, ал.2 от Общите услувия
на докставчика, а именно в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
При спазване на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл.154,
ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си
задължение към ищеца, като е заплатил дължимата цена на кансумираните
от него ВиК-услуги или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допутими
според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за
плащане на претендирането от него парично задължение по цитираните горе
фактури. Плащане не е устанаовено и при извършеното
проучване от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. По този
начин паричното задължение на ответника се явява безспорно доказано във вида и
размера, претендиран с исковата молба, а именно 294.88 (двеста
деветдесет и четири лева и 88 ст) лева
–
главница и 16.73
(шестнадесет лева и 73 ст) лева – лихва за забава
за периода от 30.04.2017г. до
20.02.2018г.
Съгрласно
чл.44 от Общите условия на ВиК-оператора за предоставяне на ВиК-услугите, неизпълнението в срок на задължението за заплащане на ползваните
услуги, ангажира отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимите суми по
сметка на ВиК-оператора. Такова обезщетение, в размер
на законната лихва върху главното задължение от 294.88 лева, се следва и за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане –
05.04.2018г. от който момент се счита предявен и искът за установяване на
вземането до окончателното му изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца изцяло направените от него разноски в
настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12).
Съдът приема, че разноските са доказани до общия размер от 500.00 лева, в които
включва: 25.00 лева – разноски по заповедното проидзводство
и 475.00 лева – разноски по исковото производство, вкл. и дължимо
възнаграждение за юрисконсулт до размера от 100.00 лева, дължимо на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразно материалния интерес на делото.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 от ГПК, по отношение на ответника А.Н.А.,
ЕГН-********** ***, че дължи на ищцовото
дружество “В – Д” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.”С” № , представлявано от
управител инж.СР И, ЕГН-**********, сумата
311.61 (триста и единадесет лева и 61 ст) лева, представляваща стойността на предоставени ВиК-услуги за абонатен № 47137, за обект, находящ се в гр.Р, ул.“К“ , бл., ап., по 7 броя Фактури за
отчетен период 15.02.2017г. – 18.09.2017г., от които 294.88 (двеста деветдесет и четири лева и 88 ст)
лева – главница и 16.73 (шестнадесет
лева и 73 ст) лева – лихва за забава, за периода
от 30.04.2017г. до 20.02.2018г., както и законната лихва
върху главницата (от 294.88 лева), считано от от датата на подаване на
заявлението (исковата молба) в съда – 05.04.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Н.А., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на В – Д” ЕООД-гр.Р, ЕИК ,
представлявано от управител инж.С Р И, ЕГН-**********:
- сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева –
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 275/2018г. на
РС-гр.И и
- сумата от 475.00 (четиристотин седемдесет и
пет) лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 275/2018г. на РС-гр.И с оглед
на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: