СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
10351 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119656 от 20.05.2019 г., по гр. д. № 26373/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 166 състав, е признато за установено, по предявения от Н.Н.Х., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.Н.Х., ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******, сумата от 3 298,87 лв., представляваща стойност на потребена
електрическа енергия в обект, находящ се в с. Лозен, ул. „******, клиентски
номер 310233082597, за периода 09.02.2018 г. – 30.03.2018 г.
С решението „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на Н.Н.Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 591,95 лв. – разноски
по делото.
Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“
АД, в която са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че
неправилно районният съд е приел, че между страните не е налице договорно
правоотношение, поради което за ищеца не възниквало задължение за заплащане на
процесната сума. Оспорва възприетия от съда извод, че потребител на енергийни
услуги се явява не ищецът, а неговият баща, тъй като в полза на последния било
учредено вещно право на ползване върху имота. Поддържа, че заплащането на
издаваните на името на ищеца фактури преди процесната, означавало, че същият
признава наличието на облигационна връзка с ответното дружество, съответно има
качеството на потребител. Отделно от горното сочи, че начинът на извършване на
проверката, периодът и размерът, за който е извършена корекцията на сметка, в
резултат на процесния констативен протокол, е изцяло съобразена с предвидените
в чл. 48 - 51 ПИКЕЕ правила, поради което е налице право на корекция. Заявява и
че ищецът е надлежно уведомен за корекцията. Навежда, че от заключението на
вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се установявало, че
при процесната корекция доначисленото количество електрическа енергия
съответства на методиката по чл. 48 ПИКЕЕ, както и на действащите одобрени от
ДКЕВР цени за електрическа енергия за процесния период, т.е. изчисленията са правилни
и законосъобразни. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.Н.Х., в който се моли жалбата
да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Поддържа, че е придобил гола собственост върху процесния имот, доколкото
праводателят му си е запазил вещно право на ползване пожизнено. Твърди, че
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта, в
това число електрическата енергия. Независимо от горното, излага доводи за
липса на нормативно установен ред за извършване на едностранна корекция на
сметка. Поддържа възражението си за липса на предвиден в приложимите
общи условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Сочи, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, да предвиди в ОУ както реда,
така и условията за уведомяването на потребителите при
корекции на сметките. В заключение излага, че в конкретния случай не е
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Претендира
се и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, I Гражданско отделение, 166 състав
е бил сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Спорен на етапа на въззивното производство е въпросът дали
страните са обвързани от договорно правоотношение с предмет – продажба на
електрическа енергия за обект, представляващ къща, находяща се в с. Лозен, ул. „******, клиентски номер 310233082597, съответно кой е страна в
процесното договорно правооотношение, при положение че е учредено вещно право
на ползване върху електроснабдения имот - собственикът или титулярът на
ограниченото вещно право на ползване. Настоящият съдебен състав приема
следното:
Както
пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната съдебна инстанция от страна
на ищеца се твърди, че не е
потребител на енергийни услуги, поради което не дължи на ответника
претендираната парична сума за електрическа енергия. С оглед на това оспорване и доколкото се касае за отрицателен
установителен иск, то ответникът е този, който следва да докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, че ищецът има качеството
потребител на енергийни услуги по смисъла на ЗЕ и едва след това да установи,
че има правно основание за служебно начисляване на процесната сума за корекция
въз основа на констативен протокол, правилността на същото, спазването на
съответните нормативни изисквания за това, както и уведомяването на клиента.
Правоотношението
по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба
в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба
на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов
- ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По
силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги
е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 27г от ДР
на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието
краен клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице качеството потребител
на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на електрическа
енергия на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на
електрическа енергия. Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ.
Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на
носител на ограниченото вещно право
на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и
при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да
е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод
следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "Ч. Е. Б. " АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение
на понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а
именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ,
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът,
респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи
солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия. От представените по делото доказателства не се установява такова изрично
писмено съгласие дадено пред продавача или пред нотариус трето
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, съвпадащ с исковия, съответно да има друг правен субект,
който да ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно да е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Ето защо, съдът намира, че няма трето лице, което да се намира в правоотношение
с ответното дружество като клиент на
доставената електроенергия за битови нужди, съответно да е
носител на правата
и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди.
Както бе посочено по-горе чрез легалната дефиниция на понятието "битов клиент" в §
1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на
ЗЕ, отнасяща се и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, ЗЕ свързва качеството на длъжник с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени
битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Следователно купувач - страна по сключения договор за
продажба на електрическа енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ответното
дружество. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с електропреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
Цитираните норми следователно легитимират като
потребител на електрическа енергия по силата на закона собственика на електроснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице - ползвател. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата
дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в
имота електрическа енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства
и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по
чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта.
От представения на л. 10 по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том III, рег. № 18764, дело № 458 от 2016 г. се установява, че на 21.06.2016 г.
Н.М.Х. е прехвърлил на ищеца Н.Н.Х. правото на собственост върху собствените си
¾ идеални части от процесния имот, находящ се в с. Лозен, ул. „******. Видно от отбелязванията в посочения нотариален акт прехвърлителят Н.М.Х.
си е запазил пожизнено вещно право на ползване върху продаваните ¾
идеални части от имота. За правото на собственост върху останалата ¼ идеална
част от имота, по делото не са представени каквито и да е било доказателства.
При това положение за потребител на доставената
в процесния имот електрическа енергия и съответно - за страна по процесното
облигационно правоотношение с предмет - доставка на електроенергия
за исковия период 09.02.2018 г. – 30.03.2018 г., следва да се счита вещният
ползвател на електроснабдения имот, явяващ се трето за спора лице, а не ищецът Н.Н.Х., който като „гол собственик“ на имота е бил лишен от възможността да го
ползва. В тази връзка следва да се отбележи, че за собственика и
ползвателя въз основа
на вещно право на
ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на
закона, нито по силата на сключен между тях и ответника договор, включително
Общите условия към него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е
неприложима.
При тези съображения, тъй като при конкуренцията
на вещни права превес има правото на ползване върху имота, а не голата
собственост, за потребител на електрическа енергия през исковия период следва
да се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“, лишен от правото да
ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на друго
лице. Доказване на противното от страна на ответника не е проведено по делото,
което налага приемането на извод, че ищецът Н.Н.Х. не е пасивно материално - правно
легитимиран да отговаря за задълженията за цената на електрическа енергия,
доставена в процесния имот.
По тази причина, следва да се приеме, че по делото
не се установява ищецът да е потребител на енергийни услуги и битов клиент за
доставка на електрическа енергия спрямо „Ч.Е.Б.“ АД, а неустановяването на
това обстоятелство води до невъзможност за ищеца да е възникнало задължение за
заплащане на крайния снабдител-ответника, процесната сума /цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката
за минал период/, тъй като липсва елемент от фактическия състав, пораждащ основанието за
това. При това положение е безпредметно обсъждането на останалите
обстоятелства, които въззивникът е изложил в подкрепа на доводите си за
неправилност на атакувания съдебен акт, както и на изложените в отговора на
жалбата аргументи за тяхната неоснователност.
Предвид изложеното предявеният от Н.Н.Х., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че Н.Н.Х., ЕГН **********, не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 3 298,87 лв., представляваща стойност на
потребена електрическа енергия в обект, находящ се в с. Лозен, ул. „******,
клиентски номер 310233082597, за периода 09.02.2018 г. – 30.03.2018 г., е изцяло основателен, и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд, поради което
решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 350 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар, е в размер на 300 лв., и е заплатен изцяло в
брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането
им. Доколкото
именно в договора е посочен размерът на уговореното адвокатското възнаграждение
от 300 лв., както и заплащането му в брой, съдът намира, че следва да бъде
присъдено в този размер, а не в претендирания от 350 лв. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Минимално предвиденият размер на
възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ е 460,92 лв., с оглед на което уговореното и заплатено
възнаграждение от 300 лв., не надвишава минималните размери, поради което съдът намира, че същото не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119656 от 20.05.2019 г., по гр. д. № 26373/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати
на Н.Н.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.