Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГО, първи въззивен
състав, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 929 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба от 07.08.2019 г. на длъжника К.Л.И. срещу постановления на държавен съдебен изпълнител при РС – гр.
Елин Пелин от 18.07.2019 г., 23.07.2019 г.
и 24.07.2019 г., постановени по изп. дело № 55/2019 г., за налагане на глоба на длъжника К.Л.И. в размер
на съответно 150.00 лева, 250.00 лева и 400.00 лева, както следва – за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от
18.30 часа на 16.07.2019 г. (вторник) до 08.00 часа на 17.07.2019 г. (сряда); за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от 17.00
часа до 19.00 часа на 18.07.2019 г. (четвъртък); както и за препятстване
осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К.
с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от 09.30
часа на 20.07.2019 г. (събота) до 09.30 часа на 21.07.2019 г. (неделя).
Жалбоподателят поддържа, че не била отказала
да предаде доброволно децата на взискателя по
изпълнението – техният баща, но в указаните от съдебния изпълнител дни той не
се явил в дома на длъжника, за да му бъдат предадени децата. Ето защо моли обжалваните постановления, с които й е
наложена глоба, да бъдат отменени.
Взискателят моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.
Софийски окръжен съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваните постановления, становището на длъжника и взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, приема за
установено следното.
Процесното
изпълнително дело е било образувано по молба на Б.Б.К. срещу К.Л.И. по изпълнителен лист от 18.06.2019 г., издаден въз основа на решения по гр. дело № 758/2018 г. по описа на
РС
– гр. Елин Пелин, с които е бил определен режим на лични отношения между децата К. Б. К. и Р. Б. К. и техния баща Б.Б.К., както следва:
бащата Б.Б.К. има право да ги взима всяка
седмица от дома на майката в 18.30 ч. вторник вечерта и ги връща в 08.00 ч. в
сряда, всеки четвъртък в 17.00 ч. и ги връща същия ден в 19.00 часа в дома на
майката, както и всяка събота, като ги взима от дома на майката от 09.30 часа и
връща до 09.30 часа в неделя; първата половина от коледната и великденската
ваканции на децата на четна година и втората половина от тези ваканции на
нечетна година, половината от официалните правници в страната, както и 20 дни
през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
На 08.07.2019 г. на длъжника К.Л.И. са били надлежно връчени покани за доброволно предаване на дете, което следвало да се извърши всяка
седмица в дома на майката в 18.30 ч. вторник вечерта до 08.00 ч. в сряда, всеки
четвъртък от 17.00 ч. до 19.00 часа на същия ден, както и всяка събота от дома
на майката от 09.30 часа до 09.30 часа в неделя, като й било указано да даде отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК в тридневен
срок от получаването.
С
молба от 11.07.2019 г. длъжникът К.Л.И. заявила готовност да предаде
децата доброволно.
Със
сигнали вх. № № 776/15.07.2019 г., 782/17.07.2019 г. 798/2207.2019 г. взискателят уведомил съдебния изпълнител за това, че
длъжникът не предава доброволно децата за времето от 18.30 часа на 16.07.2019
г. (вторник) до 08.00 часа
на 17.07.2019 г. (сряда), за времето от 17.00 часа до 19.00 часа на
18.07.2019 г. (четвъртък), както и времето
от 09.30 часа на 20.07.2019 г. (събота) до 09.30 часа на 21.07.2019 г. (неделя).
От
писмо на ДСП – Елин Пелин вх. № 792/19.07.2019 г. се установява, че майката е
консултирана относно предимствата на доброволно изпълнение на съдебното
решение, както и за неблагоприятните последици при липса на доброволно
изпълнение.
С
постановление от 18.07.2019 г. на К.Л.И. е наложена глоба в размер от 150 лева за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от
18.30 часа на 16.07.2019 г. (вторник) до 08.00 часа на 17.07.2019 г. (сряда).
С
постановление от 23.07.2019 г. на К.Л.И. е наложена глоба в размер от 250 лева за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на Б.Б.К. с децата К.Б. К. и Р. Б. К. за времето от
17.00 часа до 19.00 часа на 18.07.2019 г. (четвъртък).
С
постановление от 24.07.2019 г. на К.Л.И. е наложена глоба в размер от 400 лева за препятстване за
препятстване осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от 09.30 часа на 20.07.2019 г. (събота)
до 09.30 часа на 21.07.2019 г. (неделя).
Представените
от взискателя преписи от присъда по н.ч.х.д. №
17482019 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, както и решение № 182/18.11.2019
г. по гр. д. № 705/2019 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, съдът не обсъжда,
тъй като няма доказателства тези съдебни актове да са влезли в сила.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от легитимирана страна
срещу подлежащи на обжалване действия по чл. 435, ал. 2,
т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При изпълнение на притезания за незаместими
действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако
длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и
съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител има право да принуждава
длъжника да извърши действието, като му налага глоби до предвидения в
посочената разпоредба размер.
Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда
изпълнението на решения, задължаващи длъжника да бездейства, т.е. принудително
изпълнение се налага, когато длъжникът върши противното на това, което с
решението е задължен да върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на
задължението за бездействие, т. е. при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи
задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя
му налага глоба до 400 лева.
Следователно глобата в
горепосочените две хипотези не е административно наказание, а способ за
принудително изпълнение.
За разлика от нормативната уредба по ГПК (отм.);
– чл. 423а (според който
правилата за изпълнение на задължения за лични незаместими
престации намират приложение и при принудителното
изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките относно
личните отношения между родители и деца), в действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) е дадена изрична регламентация на процедурата по
изпълнение на съдебното решение относно родителските права и личните отношения
между родители и деца – чл. 528 ГПК. Законодателят е предвидил два способа за
принудително изпълнение, като е определил и последователността в тяхното
използване – чл. 528, ал. 3 и чл. 528, ал. 5 ГПК.
В случай, че длъжникът не изпълни доброволно задължението си за предаване на
детето, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на
общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя и може да му
налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение – чл. 528, ал. 5 ГПК. Отделно от това, и във връзка със спецификата на принудителното
изпълнение на съдебното решение относно родителските права и личните отношения
между родители и деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и следните две
правомощия на съдебния изпълнител – да поиска съдействие от дирекция
"Социално подпомагане" за отстраняване на пречките за своевременното
изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, което правомощие
органа по принудително изпълнение е упражнил, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното
изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение
и да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" да предприеме
подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДетето, а при необходимост
– от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 65 ЗМВР.
В случая съдът приема, че при всеки от
посочените от съдебния изпълнител периоди е налице неизпълнение от длъжника,
като доказателства във връзка с твърденията, че кредиторът не е оказал необходимото
за изпълнение на задължението съдействие жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не ангажира.
Съдът
намира, че правилно съдебният изпълнител е определил размера на всяка една от глобите
- до момента на постановяване на обжалваните в настоящото производство
постановления на длъжника са налагани глоби за неизпълнение на задължението му
за доброволно предаване на децата в размер от 100 лв. и 120 лева.
Предвид изложените
съображения, Софийски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от 07.08.2019 г. на длъжника К.Л.И. срещу постановления на държавен съдебен изпълнител при РС – гр.
Елин Пелин от 18.07.2019 г., 23.07.2019 г.
и 24.07.2019 г., постановени по изп. дело № 55/2019 г., за налагане на глоба на длъжника К.Л.И. в размер
на съответно 150.00 лева, 250.00 лева и 400.00 лева, както следва – за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от
18.30 часа на 16.07.2019 г. (вторник) до 08.00 часа на 17.07.2019 г. (сряда); за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р.Б. К. за времето от
17.00 часа до 19.00 часа на 18.07.2019 г. (четвъртък); както и за препятстване
осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К.
с децата К. Б. К. и Р. Б. К.за времето от 09.30
часа на 20.07.2019 г. (събота) до 09.30 часа на 21.07.2019 г. (неделя).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: