№ 730
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203272 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на П. М. Р. ЕГН **********, *** чрез адв.И. Ц. от БАК, против ЕФ
Серия К №***, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4,
вр.ал.1,т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са формулирани възражения относно изтичане на абсолютната преследвателска
давност предвидена в чл.80,ал.1,т.5 НК, доколкото нарушението е извършено на 18.10.2021 г. и до
датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя -19.08.2025 г. са изтекли повече от 3 години. Поддържа
се и защитно оплакване,че ЕФ е издаден извън срока по чл.34,ал.1 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Р., редовно призован чрез упълномощения
процесуален представител адв.И. Ц., се представлява от адв.И. Ц., който моли за отмяна на
процесния ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По
делото са налични писмени доказателства /л.11 / относно датата на връчване на електронния фиш-
19.08.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
По отношение на приложената към ЕФ разпечатка от АИС АНД относно плащането на
намаления размер на глобата , съдът в процесуалния аспект на преценката за допустимост на
жалбата, намира,че нормите на чл. 79б ЗАНН /ал. 1 - ал. 4/ касаят единствено хипотези на издадено
наказателно постановление. Ето защо, разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН не може да се приложи
спрямо електронните фишове, не само, защото те не са изрично посочени в нормата, но и тъй като
1
с тях може да се налага само наказание глоба. Освен това по отношение на фишовете и
възможността за плащане на наложената глоба в законоустановения срок за обжалването им е
налице различна специфична регламентация в разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП, където е
установена възможност за плащане на 70 % от размера на глобата, наложена с електронния фиш в
14 дневен срок от неговото получаване, а не на 80%, както предвижда нормата на чл. 79б, ал. 1
ЗАНН. Съществено в случая е, че това плащане, за разлика от посоченото в чл. 79б ЗАНН, не е
равнозначно на съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. / в т.см.
виж Определение № 1435 от 20.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. ч. а. н. д. № 161/2024 г./
Следва да се има предвид и ,че датата на документираното с ЕФ нарушение по чл.21,ал.1
ЗДвП е 18.10.2021 г., т.е. преди влизане в сила на актуалната редакция (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г.,
в сила от 1.08.2023 г.) на чл.189,ал.10,т.4 ЗДвП,предвиждаща,че влизат в сила ЕФ, които са
платени в срока за доброволно плащане – считано от датата на плащането.
Предвид изложеното и по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН, следва да се приеме,че
плащането на ЕФ не е равноценно на влизането му в сила
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
ЕФ Серия К №*** бил издаден във вр. с установено на 18.10.2021 г. в 09:32 часа
управление на лек автомобил *** , с рег. № *** в гр. Бургас,ПП I–6 km 494+850 до магазин „Егло
България“ в посока от кв.Пети км към кв.Ветрен. В горепосочения пътен участък в границите на
населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, но независимо от
това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 66 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от
измерената скорост, т.е. с превишение от 16 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 18.10.2021 г. се контролирало
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
временно разположена на участък път, гр. Бургас,ПП I–6 km 494+850 до магазин „Егло България“
в посока от кв.Пети км към кв.Ветрен.
Mобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния
регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата
изправност на 16.06.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Въз основа на установеното с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M” бил издаден електронен фиш серия К №***, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00лева за нарушение на чл.21,ал. 1 ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на
съдебното следствие.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира
приложената към електронния фиш снимка.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство –
снимка на л.13, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил,
измерената скорост, а също и датата на съставяне на ЕФ- 20.06.2025 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както
и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от
компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 в относимата редакция /доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г./ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е
предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тези задължителни реквизити
продължават да са актуални и са реципирани напълно и в разпоредбата на сега действащата
чл.189,ал.5 /в сила от 7.05.2026 г./, предвид което в случая не може да се
обсъжда въпрос за приложението на по благоприятна разпоредба по см. на
чл.3,ал.2 ЗАНН. Изчерпателно лимитираният законодателен минимум реквизити е в
значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които
същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство
за контрол. В ЕФ е инкорпориран фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при
описание на фактическото съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено
нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на
разрешената скорост - 50 км/ч, установена стойност на скоростта - 66 км/ч и конкретната величина
на превишението на скоростта -16 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.
Според съда, основателно е възражението за изтичане на давността,предвидена в
чл.80,ал.1,т.5 НК.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г
на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от
закона, с изтичането на който, титулярят на едно право губи предоставената от закона възможност
да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да
наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява
наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С
диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от
3
Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в НК.
На първо място и за пълнота предвид логическия минимум оплаквания в жалбата,следва
да се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в
производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по
издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният
фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и
предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава
равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. В този
смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен
процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния
фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на
неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като неясно остава, как тя
би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 5229 от
11.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./ В контекста на тези правни разрешения, съдът
намира за правно ирелевантна датата на издаване на ЕФ 20.06.2025 г. поради несъвместимите с
процесуалния статут на ЕФ общи разпоредби на чл.34,ал. 1 и ал.3 ЗАНН.
В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради
което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. В т.см. и Решение № 1213 от
30.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са
неприложими.“
Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че макар при издаването на
електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение
разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност.
Приложим е срокът по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на
нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи
течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
В случая според позицията на настоящия състав административно-наказателното
преследване е възбудено със съставянето на ЕФ ***, което процесуално действие е от категорията
на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 НК, т. к. има необходимата предметна и персонална
насоченост - предприето срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Настоящият състав не
счита,че предходно съставяне на евентуален анулиран ЕФ 4846814 за същото деяние срещу
собственика на процесното МПС ****,която в срока по чл.189,ал.5 ЗДвП /настояща редакция на
чл.189,ал.4 ЗДвП/ е предоставила в ОДМВР-Бургас писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението –жалбоподателя П. Р., и копие на свидетелството му за управление, има
4
равноценна правна стойност на действие прекъсващо давността по чл.81,ал.3,вр.чл.80,ал.1,т.5 НК,
спрямо П. Р.. И това е така, т.к. предметният критерий – датата,съставомерността на деянието не
може да бъде обсъждан изолирано и едноаспектно,без оглед на персоналния критерий, а именно
първото действие, прекъсващо давността по отношение на личността на жалбоподателя П. Р.,което
е било предприето едва на 20.06.2025 г., след повече от 3 години и 6 месеца след датата на деянието
– 18.10.2021 г.
Процесният ЕФ е съставен на 20.06.2025 г., т. е. след изтичане срока по чл. 80, ал. 1, т. 5
НК спрямо датата на нарушението – 18.10.2021 г. (чл. 80, ал. 3 НК). Това действие е предприето
спрямо жалбоподателя Р. след изтичане на обикновената преследвателска давност по чл.80,ал.1,т.5
НК, поради което и не може да обуслови течение на нова тригодишна давност. В т.см. относно
прекъсващите обикновената давност по чл.80,ал.1,т.5 НК дейности на надлежния орган по
преследване виж и устойчивата практика на касационната инстанция Решение № 3812 от
24.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 190/2025 г. : „По делото са налице доказателства,
че давността е била прекъсната на 05.10.2021 г. когато е изготвен фиша, като след този момент
започва да тече нова тригодишна давност, която изтича на 05.10.2024 г.“
Предвид гореиложеното процесния ЕФ като издаден след изтичане на срока за
възбуждане на наказателно преследване по чл.80,ал.1,т.5 НК следва да се отмени.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи следното:
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в
информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната
превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 69 км/ч. От протокола за
техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100
км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост
от 69 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост
66 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч , при изражение на възможната грешка – 2,07 км.ч/
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че „Собственикът на пътното превозно
средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил
превозното средство.“ В материалите по административнонаказателната преписка е приложена
декларация от собственика ****, че на 18.10.2021 г. в 09:32 часа лекият автомобил е бил
предоставен на жалбоподателя като фактически ползвател, поради което при съблюдаване на
давностния срок на чл.80,ал.1,т.5 НК би била законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на П. Р. в качеството му на лице, на което е
5
предоставено ползването на процесното МПС, с което е извършено нарушението. С
попълнената декларация по чл.188 ЗДвП от собственика **** съдът приема,че е формирана
убедителна доказателствена основа на извода относно действителния извършител на
деянието, за което обаче административно-наказателното преследване е погасено по давност.
Към материалите по административно-наказателната преписка не се
установява, да е била подадена до ОД на МВР –Бургас декларацията по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП от П. Р., в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението,
се изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
В атакувания ЕФ е посочено, че жалбоподателят П. Р. е нарушил разпоредбата на чл. чл.21,ал. 1
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена
скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50
км/ч. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение в гр. Бургас,ПП I–6 km
494+850 до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети км към кв.Ветрен е била именно указаната
в чл. 21 , ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Поради
изложеното фактическото описание на поведението, на жалбоподателя, в принципен аспект се
субсумира под разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ЕФ Серия К № 4846814 на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за друго нарушение от същия вид – по
чл.21,ал.1 ЗДвП. Приложена е справка от АИС АНД, видно от която този фиш е бил платен на
01.10.2021 г., която дата по силата на законовата презумпция чл.189,ал.10, т.4 ЗДвП се приравнява
на дата на влизане в сила. Съгласно т. 33, пар. 6 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Тук
може само да се отбележи, че съгласно ТР № 1/2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВАС електронният
фиш се приравнява по последиците си на наказателно постановление. Процесното деяние, по
отношение което са настъпили предпоставките на чл.80,ал.1,т.5 НК, е извършено на 18.10.2021г., т.
е. в едногодишен срок от 01.10.2021 г., когато е влязъл в сила електронния фиш Серия К №
4846814 , като се касае за същото по вид нарушение- нарушаване режима на скоростта по чл.21,
ал.1 ЗДвП.
При процесуално законосъобразно провеждане на административно-наказателното производство
според съда биха били налице основания да се формира извод,че от субективна страна
жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл като форма на вината,обхващащ в
своите параметри интелектуален момент,включващ представите- относно свойствата и
общественоопасния характер на деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща
разрешената за движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на волята
на субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите елементи на нарушението.
Съгласно непроменената в санкционната част редакция на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП
/бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ „Водач на моторно превозно средство или на
състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва, както следва: т.2 за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50
лв.;
Съгласно редакцията на нормата на чл.182, ал.4 ЗДвП, действала към датата на
съставяне на ЕФ 20.06.2025 г.: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
6
средство за срок три месеца.“
Тази разпоредба към настоящия момент е претърпяла законодателна промяна, като
е отпаднало предвиденото в предходната редакция /Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г./, удвояване
размера на глобата за нарушения на скоростта в населено място при повторност по чл.182,
ал.1,т.1-т.4 ЗДвП. Ето защо и по арг.на чл.3, ал.2 ЗАНН при законосъобразно проведено
административно-наказателно производство в срока по чл.80,ал.1,т.5 НК приложимо в
настоящия случай би било по-благоприятното за администравно-наказателно правното
положение на дееца правило на чл.182,ал.4 (бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.) ЗДвП,
съгласно което: „При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“
Предвид гореизложеното при процесуална валидност и провеждане на
административно-наказателното производство в срока по чл.80,ал.1,т.5 НК
индивидуализираното административно наказание глоба в удвоен размер по чл.182,ал.1,т.2
ЗДвП би следвало да се намали до законоустановения по арг. на актуалната редакция на чл.
182,ал.4 ЗДвП размер в чл.182,ал.1,т.2 ЗДвП- 50 лв.
С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят П. Р.. В унисон с изрично
направеното искане и съдържащите се по делото писмени доказателства за реално извършени
разноски пълномощно с ДПЗС, видно от който от жалбоподателя е заплатен в брой адвокатски
хонорар в размер на 400 лв., съдът намира ,че в тежест на ОДМВР-Бургас следва да се възложат
разноските в общ размер на 400 лв. В случая размерът на адвокатския хонорар е съобразен с
минимума, предвиден в чл. 8, ал.1,вр.чл.7,ал.2,т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия "К" №***, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание
чл.189,ал.4,вр.чл. 182, ал.4,вр.ал.1,т.2 от ЗДвП на П. М. Р. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на П. М. Р. ЕГН ********** направените пред настоящата
инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7