№ 464
гр. гр.Несебър, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100348
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на О. Я.,
гражданин на Ш., роден на **********г. в К., живущ в Ш., гр.Г., ул.„Б.“, № 21, против
А. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „Ц.И.А.I“, № ..., и И. А. К.а,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „......“ № 49. Сочи се, че А. И. К. е син
на И. А. К.а. О. Я. и И. К.а живеели на семейни начала от 2010г. Двамата се разделили
през лятото на 2019г., като от съвместното им съжителство имали две родени деца- С.
Я., 20120418..... и И. Я., 20150915...... От 2019г., когато се разделили, ищеца Я. не е бил
говорил, не се бил виждал с ответницата К.а, нямал никакви контакти и отношения с
нея, а също не бил виждал и децата си, и не бил разговарял с тях. Твърди се, че през
2013г., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба № 45, том 2, дело № 209/31.01.2013г., ищеца закупил поземлен имот с
идентификатор № 73571.36.141 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Т., общ. Несебър, обл. Бургас, одобрена със Заповед № РД- 18-23/07.07.2005г. на ИД
на АК, с адрес на поземления имот: с. Т., местност „.....“, целият на площ от 2256 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ПИ 73571.36.15, ПИ 73571.36.104,
ПИ 73571.36.45, ПИ 73571.36.142. Към момента на закупуването на имота, ищецът
нямал сключен граждански брак, поради което имота станал негова индивидуална
собственост. Ищецът сочи, че на 10.08.2021г. пред Нотариус ............. с рег. № ... на НК,
се явила ответницата К.а и сключила договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № 50, том
1
20, дело № ..../11.08.2021г., съгласно който И. К.а, в качеството си на пълномощник на
О. Я., съгласно пълномощно с удостоверен подпис с изх. № 504 от 22.07.2021г. и
удостоверено съдържание под № 505 от 22.07.2021г. и двете удостоверени от К.М.К.,
завеждащ „Консултска служба“ при Посолство на РБългария в С., продала
недвижимия имот на А. И. К. срещу продажната цена от 9900 лева, която сума
продавачът, чрез пълномощника си И. К.а, заявил, че е получил изцяло и в брой от
купувача преди подписване на нотариалния акт. За да извърши така описаната
продажба на имота, ответницата представила пред нотариуса пълномощно с
удостоверен подпис с изх. № 504 от 22.07.2021г. и удостоверено съдържание под №
505 от 22.07.2021г. и двете удостоверени от К.М.К., завеждащ „Консулска служба” при
Посолството на РБългария в С.. Твърди се, че това пълномощно било неистинско и
било изцяло манипулирано, с неистинско/подправено съдържание. Сочи се, че на
22.07.2021г., ищецът Я. не е бил, не е посещавал посолството на РБългария в С., не е
полагал свой подпис и имената си в пълномощно с удостоверен подпис с изх. № 504 от
22.07.2021г. и удостоверено съдържание под № 505 от 22.07.2021г., както и в
декларации към него. Навежда се, че на 22.07.2021г. ищеца бил в Испания. В
посолството на РБългария в С. под номера № 504 и № 505 действително имало заверка
на документ, но в този документ било обективирано волеизявление от друг човек и за
съвсем друго нещо. Този друг документ бил подписан и с изписани собственоръчно
имена от друго лице, от съвсем друг човек, за съвсем друго волеизявление, както и
действително извършената заверка/удостоверяване от Посолството било от съвсем
друга дата, а именно от 01.07.2021г. Това била истинската дата на
заверка/удостоверяване на документи с номера № 504 и № 505 на „Консулска служба”
при Посолството на РБългария в С.. Независимо от горното се сочи, че завеждащия
„Консулска служба” при Посолството на РБългария в С., а именно - К.М.К., който
според процесното пълномощно извършил заверката и удостоверяването на посочената
в процесното пълномощно дата - 22.07.2021г., бил в болничен и не е бил на работа в
Посолството, за което имало безспорни данни в Посолството на РБългария в С., от
където са подали жалба за всичко от гореописаното в Районна Прокуратура- Несебър и
пред Върховна Касационна Прокуратура на РБългария. Обръща се внимание, че на
22.07.2021г., както и доста време преди това, ищецът не се бил виждал с ответницата,
въобще нямал контакти с нея, не говорил с нея. Твърди се, че О. Я. нямал воля да
продава процесния имот нито на трети лица, нито на А. К., чрез пълномощник И. К.а.
Той категорочно не бил получавал твърдяната в нотариалния акт продажна цена от
9900 лв. от А. К. преди подписване на нотариалния акт. Ищеца не се бил виждал с
ответника К., не се бил срещал с него. Твърди се, че категорично А. К., или някой друг
вместо него, не бил предавал парична сума на О. Я. като продажна цена за
гореописания недвижим имот. Наред с това се сочи, че подписът в процесното
пълномощно, както и ръкописните текстове не били положени от ищеца Я., не били
2
изпълнени лично от него на 22.07.2021г., не били изпълнени пред служител на
Посолството на РБългария в С.. Така покупко- продажбата на имота по процесния
нотариален акт била извършена от името на ищеца, чрез пълномощник, но при липса
на представителна власт, поради което не е произвела правни последици за лицето, от
чието име е действал пълномощника. Сочи се, че извършената с процесния нотариален
акт разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на ищеца, била нищожна,
тъй като липсата на представителна власт е равнозначно на липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ищецът счита, че пълномощното, чрез което ответницата
К.а е прехвърлила на ответника К., било нищожно по смисъла на чл. 576 вр. чл. 589,
ал. 2 ГПК, откъдето договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот
също е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, а именно поради липса
на съгласие. На следващо място се сочи, че сключената сделка за покупко-продажба
била извършена без надлежно учредена представителна власт, а освен това
категорично липсвало и потвърждаване от О. Я. на представителната власт на И. К.а,
което водило до нищожност на сделката по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Навежда се, че
пълномощното, с което се бил легитимирал мнимият представител, е нищожно поради
липса на волеизявление на упълномощителя Я., тъй като подписът и имената след
подписа под пълномощното не са били изпълнени от него и той не изразявал воля за
упълномощаването му. В настоящия случай било налице неавтентичност и
подправеност на документа, обективиращ оспорената едностранна сделка. След като
пълномощното не било подписано от упълномощителя, както и било с подправено
съдържание, то липсвало валидно изразена воля за овластяване на представителя с
посочените правомощия, респективно желание на правните последици на
представителното правоотношение, което да е доведено до знанието на
упълномощения и да е изразено външно. Сочи се, че в случая, в процесното
пълномощно, вероятно било извършено пренасяне на подпис на ищеца и ръкописен
текст /негови имена/ от друг документ, извършена била злоупотреба с негов друг
подпис и имена, положени под друг документ. Също така в процесното пълномощно
било извършено пренасяне на peг. № на посолството на РБългария в С. под № 504 и №
505, чието действително удостоверяване и заверка е извършено на друга дата-
01.07.2021г. и за съвсем друго нещо, както и пренасяне на имената на извършилия
заверката завеждащ „Консулска служба”, съответно подпис и печат от него. Извършена
била злоупотреба с peг. номера на посолството на РБългария в С. и с подпис и печат на
завеждащия „Консулска служба“ в това посолство. Гореизложеното е обосновало
правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожност на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с удостоверен
подпис с изх. № 504 от 22.07.2021г. и удостоверено съдържание под № 505 от
22.07.2021г. и двете удостоверени от К.М.К., завеждащ „Консулска служба” при
Посолството на РБългария в С., на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД във вр. с
3
чл. 576 във вр. с чл. 589, ал. 2 ГПК; да прогласи нищожност на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 50, том 20, дело № ..../11.08.2021г., на основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД, поради липса на съгласие на продавача, вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и да
признае за установено по отношение на А. И. К., че следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор № 73571.36.141, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Т., общ. Несебър, обл. Бургас, одобрена със Заповед №
РД - 18-23/07.07.2005г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 04.09.2013г., с адрес на
поземления имот: с. Т., местност „.....”, целият на площ от 2256 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен
имот за жилищни нужди, при съседи: ПИ 73571.36.15, ПИ 73571.36.104, ПИ
73571.36.45, ПИ 73571.36.142, е собственост на О. Я..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор на
исковата молба, с който сочат, че предявените искове са допустими и основателни и ги
признават изцяло. С оглед на това считат, че не се налага да бъдат събирани
допълнителни доказателства, за които са направени искания с исковата молба.
Потвърждават, че ответницата К.а е майка на ответника К.. Сочат, че същата живее и
работи в Ш., гр. Гьогеборг, ул. „Ведерсулсготан”, № 3. Заявяват, че ответницата и
ищеца Я. около десет години живели на съпружески начала, като от съвместното си
съжителство имали две деца: С. Я., 20120418..... и И. Я., 20150915....., които живеят с
майка си - ответницата К.а. Твърдят, че през лятото на 2021г. в Ш., ответницата
получила по пощата от ищеца в плик описаното в исковата молба пълномощно с
удостоверен подпис с изх. № 504 от 22.07.2021г. и удостоверено съдържание под №
505 от 22.07.2021г. и двете удостоверени от К.М.К., завеждащ консулска служба при
посолството на РБългария в С., което й давало право да продаде описания в исковата
молба недвижим имот. Във връзка с уреждане на задължения на ищеца към нея, тя
била обсъждала с него варианти за погасяването им, включително и чрез продажба на
описания в исковата молба недвижим имот, поради което ответницата останала с
убеждението, че именно с такава цел й било изпратено пълномощното. Твърди, че по
тази причина, без да има каквито и да било съмнения относно истинността на
пълномощното, ответницата сключила процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в описания нотариален акт. От своя страна ответникът К.
също нямал никакви съмнения относно истинността на пълномощното, с което
неговата майка се легитимирала при покупко-продажбата и подписала нотариалния акт
от името на продавача. По тази причина той също подписал нотариалния акт като
купувач. Заявяват, че от преписа на исковата молба разбрали, че процесното
пълномощно е неистинско, след което са се свързали с упълномощения от ищеца
адвокат и му предложили ответника К. да прехвърли обратно на ищеца процесния
4
недвижим имот. С оглед гореизложеното, не възразяват, при условията на чл. 237, ал. 1
от ГПК да бъде постановено решение при признание на предявените с исковата молба
искове, с което същите да бъдат уважени. С оглед на това считат, че с поведението си
не са дали повод за завеждане на настоящото дело, поради което молят на основание
чл.78, ал.2 от ГПК да не им бъдат възлагани в тежест направените от ищеца разноски
по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, чл. 42, ал.
2 ЗЗД и чл.124 от ГПК.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и
настоящата хипотеза. Ответниците, чрез пълномощника си, изрично признават
исковите претенции, а ищеца, чрез пълномощника си, е заявил искане за постановяване
на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на предявения иск от страна на ответника следва да
бъде прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в
пълномощно с удостоверен подпис с изх. № 504 от 22.07.2021г. и удостоверено
съдържание под № 505 от 22.07.2021г. и двете удостоверени от К.М.К., завеждащ
„Консулска служба” при Посолството на РБългария в С., на основание чл. 26, ал. 2,
предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 576 във вр. с чл. 589, ал. 2 ГПК; нищожността на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 61, т.ХI, рег.№ ....., н.д. № ...../10.08.2021 г. на нотариус
............., вписан под № 50, том 20, дело № ..../11.08.2021г. по описа на СВ- Несебър, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, поради липса на съгласие на продавача, вр.
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и да бъде признато за установено по отношение на А. И. К.,
че Поземлен имот с идентификатор № 73571.36.141, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Т., общ. Несебър, обл. Бургас, одобрена със Заповед №
РД - 18-23/07.07.2005г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 04.09.2013г., с адрес на
поземления имот: с. Т., местност „.....”, целият на площ от 2256 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен
имот за жилищни нужди, при съседи: ПИ 73571.36.15, ПИ 73571.36.104, ПИ
73571.36.45, ПИ 73571.36.142, е собственост на О. Я..
Ответниците настоява разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца на
5
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Цитираната норма предвижда две
кумулативно дадени предпоставки за недължимост на разноските по делото: ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Според практиката на касационната инстанция
смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е
условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка. С факта на използване на недействителното пълномощно и
сключване на нищожния договор е бил даден повод на ищеца от ответниците да
предяви настоящите претенции, тъй като няма друг ред, по който същия да защити
правата си и да върне обратно в патримониума си недвижимия имот, освен по съдебен
ред. С оглед гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 2799.91 лв., от които: 284.91 лв.- заплатена държавна такса,
15 лв.- заплатена държавна такса за издадени съдебни удостоверения и 2500 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на упълномощителна сделка, с която И. А. К.а, ЕГН
**********, е упълномощена от О. Я., гражданин на Ш., роден на **********г., да го
представлява при сключването на договор за покупко- продажба на поземлен имот с
идентификатор № 73571.36.141, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Т., общ. Несебър, обл. Бургас, одобрена със Заповед № РД- 18-23/07.07.2005г. на ИД на
АК, с адрес на поземления имот: с. Т., местност „.....”, целият на площ от 2256 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ПИ 73571.36.15, ПИ 73571.36.104,
ПИ 73571.36.45, ПИ 73571.36.142, обективирана в пълномощно с удостоверен подпис с
изх. № 504 от 22.07.2021г. и удостоверено съдържание под № 505 от 22.07.2021г., и
двете удостоверени от К.М.К., завеждащ „Консулска служба” при Посолството на
РБългария в С.,
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, т.ХI, рег.
№ ....., н.д. № ...../10.08.2021 г. на нотариус ............., който н.а. е вписан под № 50, том
20, дело № ..../11.08.2021г. по описа на СВ- Несебър.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение
на А. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „Ц.И.А.I“ № ..., че поземлен
6
имот с идентификатор № 73571.36.141, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Т., общ. Несебър, обл. Бургас, одобрена със Заповед № РД- 18-
23/07.07.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: с. Т., местност „.....”, целият
на площ от 2256 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ПИ 73571.36.15,
ПИ 73571.36.104, ПИ 73571.36.45, ПИ 73571.36.142, е собственост на О. Я., гражданин
на Ш., роден на **********г. в К., живущ в Ш., гр. Г., ул. „Б.“ № 21.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „Ц.И.А.I“, № ...,
и И. А. К.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „......“ № 49, да заплатят
поравно на О. Я., гражданин на Ш., роден на **********г. в К., живущ в Ш., гр.Г., ул.
„Б.“, № 21, сумата от 2799.91 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7