Решение по дело №471/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260002

 

гр. Тутракан, 11.01.2021 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 471/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявен са кумулативно обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от страна на ищеца (увеличени с допълнителна молба - л. 99 и л. 102) ЕТ „Л. – К. К.“, упълномощил адв. Ф.М. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 6), за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. направените подобрения[1] (главница) в периода: 17.07.2017 г. - 19.08.2017 г., в притежавано от ответника магазинно помещение с площ 25 кв. м, находящо се на първи етаж от масивна двуетажна сграда, с административен адрес: *****, които подобрения възлизат на 6 086 лв.;

1.2. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (12.09.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.3. Твърди се, че ищецът осъществявал търговска дейност като търгувал с компютри и компоненти за тях, както и извършва сервизни услуги. През лятото на 2017 г. с цел откриване на магазин за извършваната от него дейност постигнал уговорка с ответницата за наемане на собственото ѝ търговско помещение в гр. Тутракан.

1.4. Твърди се, че имотът бил в много лошо състояние и на практика негоден да бъде използван. Страните постигнали на 15.07.2017 г. съгласие в имота да бъдат извършени подобрения с цел той да може да се използва като магазин за компютри и компоненти. Ответника Д. заявила, че направените разходи ще бъдат възстановени на ищеца след напускането на обекта. В резултат на уговорките, в периода 17.07.2017 г. до 19.08.2017 г. ищецът бил извършил множество подобрения в имота на стойност 6 086 лв., остойностени от ищеца, както следва:

 

 

1.5. Всички подобрения били извършени под прякото наблюдение на ответницата, която всеки ден присъствала на извършваните строително - монтажни работи (СМР) и следяла ремонта на имота.

1.6. Ищецът твърди, че след приключване на ремонта, на 25.08.2017 г. между страните бил подписан договор за наем, по силата на който бил наел от ответника търговското помещение, с цел да осъществява търговска дейност. Въпреки че страните принципно били постигнали съгласие за наемане на помещението за по - дълъг срок, договора за наем бил подписан за срок от една година. След изтичането му отново бил подписан договор за наем за още една година.

2. Ответникът Л.А.Д. е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, чрез адв. С.Б. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 34), с който счита иска за допустим но неоснователен.

2.1. Признават се извършените подобрения, като се оспорва тяхната стойност.

2.2. Твърди се, че помещението е предадено на ищеца на 20.06.2017 г., с уговорката същото да се „освежи”, срещу което ще бъде опростено задължението на ищеца за заплащане на наем до 01.11.2017 г. Освежаването се състояло в боядисване на стените и евентуално монтаж на барплот.  

2.3. Не е било дадено разрешение за извършване на основен ремонт на помещението. Отв. Д. категорично заявила на ищеца, че няма да заплати разходите, свързани с подмяна на дограмата.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите: на ищеца - С. Г. П., М. В. И. и на ответника - П.Д.С. (л. 76), И. П. Д.(съпруг на ответника).   

4. На 02.02.1995 г. е сключен договор за дарение, обективирана в Нотариален акт № 25/02.02.1995 г. А. Р.- Нотариус при ТнРС, съгласно който ответника Д. е придобила магазинно помещение, находящо се на първи етаж от Масивна жилищна сграда с площ 25 кв. м. (л. 74). Между страните не се спори, че същото помещение е идентично с отдаденото под наем на 25.08.2017 г. (вж. т. 9).   

5. През м. юли 2017 г. според свид. П. се състояла среща между страните по делото, на която свидетелят присъствал. Уговорено било да бъде извършен основен ремонт на магазинното помещение. В резултат на договорката свидетелят описва следното: „Имотът беше направен на времето на барче и не ставаше за целта, за която се наемаше. Трябваше основен ремонт, нова ел. инсталация, нова „ВиК” - инсталация, премахнахме бара. Дограмата беше с железни решетки, прозорците и врата също бяха железни. Стените и тавана бяха изкъртени. Мазилката беше паднала. Направихме ремонт изцяло на стени и тавани с гипсокартон, на профил с вата. Нова „ВиК“ -  инсталация и ел. инсталация с ключове. Осветлението беше вградено в картона. „ВиК“  беше стара, тръбите - ръждясали. Сменихме ги с нови и мивката сменихме. Дограмата се смени. После санирахме цялата стена. Плочата течеше, поправихме и нея. Наклонът беше обратен, оправихме го, за да бяга водата навън. Нови тротоарни плочки сложихме. Може би около месец ни отне. Ремонтът го правих с М.. Собственичката идваше всеки ден, защото майка ѝ е болна и живее в сградата на втория етаж, и така или иначе, минаваше и харесваше това, което правим. Казваше, че добре се получава. Възражения е нямала собственичката. Напротив, казваше, че много добре се получават нещата. На предварителния оглед, като беше там, казахме, че всичко старо трябва да се изкърти и да се изхвърли, и новото, което се направи, тя ще възстанови всички разходи на К. . Каза го пред мен, защото този ремонт си остава за нея.”

6. В същия смисъл са и показанията на свид. И.: ”… Вътре имаше един стар барплот, стените бяха подпухнали, таванът беше оронен. Дограмата беше желязна с железни решетки, дървена врата. Фасадата беше изкъртена на места. Тротоарът беше с обратен наклон, плочките бяха надигнати. Това беше през 2017 г., юли месец, към средата на месеца. До пазара е помещението, но не зная адрес. Ремонтът го правих със С., той - като майстор, аз - като общ работник. Той беше предния свидетел. Отвътре направихме гипсокартон на тавана и стените. По земята не сме правили нищо. Ел. инсталация и „ВиК“ - нови тръби, гипскартон, изолация, шпакловка и боя правихме. Мивка сложихме. Отвън санирахме с фибран, мрежа и мазилка. Дограмата друга фирма я смени, но се смени. Тротоар правихме, изкарахме старите плочки, за да се направи наколна, както трябва. Основата - цимент изляхме. Ремонтът продължи около месец, не зная точно колко. Собственичката минаваше от време на време, посещаваше обекта. Харесваше ѝ това, което правим. Много хубаво ставало, нямала е възражения.”

7. На 21.08.2017 г. е съставена разписка, съгласно която ищецът е заплатил на С. П. сумата от 2 730 лв. за извършени подобрения в имота, предмет на наемния договор (л. 15).

8. Според свид. Д. съпругата му не била съгласна с извършения ремонт. В крайна сметка тя оставила ищеца да „прави каквото си иска”, като му заявила, че няма да му заплати подобренията. 

9. На 25.08.2017 г. между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем (л. 10).

10. На 28.08.2019 г. от ищеца е съставен Протокол за предаване на имота, предмет на наемния договор, на ответника, който протокол обаче не е подписан от ответника (л. 12).

11. На 29.08.2019 г. е съставен Протокол за доброволно предаване, съгласно който ищецът е предал на П.С. (полицай при РУ на МВР - гр. Тутракан) 3 бр. секретни ключове (л. 13).

12. По делото е изслушана съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 90), 

13. Останалите, приложени по делото доказателства, неописани по – горе, съдът намира за неотносими към спорния предмет.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

14. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. 

 

II.По основателността

 

15. Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. отношенията между държателя и собственика за добивите, получени от имота и извършените подобрения, се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията.

16. По делото е безспорно установено, че ищецът е ползвал имота без намерение да го свои, което обуславя качеството му на държател.

17. Според свид. П. и И. между страните през м. юли 2017 г. (преди да бъде сключен договора за наем) е постигната договорка за извършване на основен ремонт на помещението, като впоследствие отв. Д.е посещавала магазина и е одобрила извършените СМР.

18. Обратно свид. Д. твърди, че отв. Д. не е давала съгласие за извършване на ремонта.  

19. В тази връзка съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свид. П. и И., доколкото същите нямата роднински и други отношения със страните, а свид. Д. е съпруг на отв. Д. и има интерес от отхвърлянето на иска.

20. Самият ответник очевидно не е целял да забрани извършването на подобрения, което се установява и от чл. 4, ал. 3 от впоследствие подписания договор за наем. В тази разпоредба е предвидено, че наемодателят дава съгласието си наемателят да прави подобрения в имота.  

21. При така установените отношения между страните съдът, приема, че е била налице уговорка (постигната преди сключването на договора за наем) разходите за подобренията да бъдат възстановени от ответника на ищеца. СТЕ е изчислила тази стойност на 7 005,51 лв.

22. От сумата на направените разходи следва да бъде извадена стойността на извършения монтаж на тротоарни плочки, доколкото не е установено имотът, в който се намира магазинното помещение, да е собственост на ответника. В тази връзка стойността на извършените подобрения, която следва да бъде възстановена, възлиза на 6 558,08 лв.

23. От страна на ищеца се претендира по - малка сума - 6 086 лв., в резултат на което искът следва да бъде уважен изцяло.

 

24. Основателността на главният иск обуславя и основателността на акцесорния такъв по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

 

Разноски

 

25. От ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар - 600 лв. Минималното възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 634,30 лв., което обуславя неоснователността на възражението.

26. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, възлизащи на 1 243,44 лв.

27. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ответника Л.А.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, да заплати на ищеца ЕТ „Л. - К. К.”, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ********, направените подобрения (главница) в периода: 17.07.2017 г. - 19.08.2017 г., в притежавано от ответника магазинно помещение с площ 25 кв. м, находящо се на първи етаж от масивна двуетажна сграда, с административен адрес: *****, които подобрения възлизат на 6 086 лв. (шест хиляди осемдесет и шест лева); ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба (12.09.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

             

            ОСЪЖДА ответника Л.А.Д., с ЕГН **********, да заплати на ищеца ЕТ „ЛЪКИ - К. К.”, с ЕИК ********, направените разноски по делото в размер на 1 243,44 лв. хиляда двеста четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки).

 

            Дължимите суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка: *** ***, с титуляр: Ф. Л. М., разкрита в „ТБ А. Б.” АД.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: