Определение по дело №2007/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 444
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20193100502007
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .02.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание проведено на 03.02.2020 г., в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно гражданско дело2007 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 425/08.01.2020 г. от Л.И.К.,***, чрез адв. И.З., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1449 от 05.12.2019 г. в частта за разноските.

Молителят твърди, че не следва да се присъжда възнаграждение в полза на адв. К.К. по реда на чл. 38 ЗА в размер на 200 лв. В тази връзка сочи, че към депозираното от нея становище по жалбата липсва искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА. Излага още, че представеното пълномощно и/или договор за правна защита и съдействие са идентични с тези представени по изпълнителното дело. Твърди, че в тези документи липсва и упълномощаване от страна на С. в полза на адв. К., както и договорка между тях за оказване на адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗА. Моли за изменение на решението в частта за разноските, като се остави без уважение искането за присъждане на възнаграждение на адв. К..

Препис от молбата е връчен на ответната страна адв. К.К., която в срока е подала отговор с твърдения за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата. Сочи, че изложените в молбата твърдения не отговарят на истината. В тази връзка излага, че е направила искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА и е налице валидно упълномощаване и и договорен между страните начин за определяне на възнаграждението, съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Моли за оставяне молбата без уважение.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Молбата за изменение на решението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото решението е необжалваемо. Същото е постановено на 05.12.2019 г., а молбата е подадена по пощата на 06.01.2020 г. – първия работен ден. Същата е редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.

С Решение № 1449 от 05.12.2019 г. по делото съдът е приел, че с оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на взискателя К.С. – адв. К.К. следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. на основание чл. 38 ЗА и е осъдил жалбоподателят Л.И.К. да заплати тази сума.

Съгласно чл. 38 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

В настоящия случай в писменото възражение от К.С. по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител адв. К.К. е претендирала присъждане в нейна полза на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 83 от делото/. Към жалбата е представено пълномощно /л. 84/, с което същата е изрично упълномощена от К.С. да изготви, подпише и депозира възражение относно подадената от Л.К. жалба срещу отказ за спиране и прекратяване на ид. № 310/2016 г. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 24.07.2019 г. /л. 85/ в чл. 2, от който е уговорено извършването на безплатна адвокатска услуга по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Въз основа на тези доказателства и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е определил минимално възнаграждение на адвоката съобразно чл. 10, т. 5, предл. I от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лв.

В заключение съдът приема, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, поради което подадената молба следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 425/08.01.2020 г. от Л.И.К.,***, чрез адв. И.З., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1449 от 05.12.2019 г. в частта за разноските.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.