Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 326 22.10.2021
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На тридесети септември Година
две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 2443
по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод предявения иск
от Е.Н.Г. с ЕГН **********,***,със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9, ет.2, адв.Недялка Божилова -
Арабова при участието на малолетното дете В.Г. против Г.Т.Г. с адрес: ***, чрез
пълномощник адв.Тони Узунова от АК-Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 5, партер, да бъде прието за установено, че ответникът не е
биологичен баща на малолетното дете В., като бъде променен акта за раждане,
както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от
16.09.2000 г., но поради настъпило отчуждение в течение на брачния живот, на
01.12.2017г. ищцата се пренесла да живее при сестра си в Б., а след година при
родителите си в с.М., където останала до м.ноември 2018г. Тогава се влюбила в С.
Х. С. и на 26.11.2018г. се пренесла и заживяла с него на семейни начала на
адреса му в гр.Бургас: ул.“К.“ № *, ет.*.
По силата на решение № 260193/ 09.09.2020г. по гр.д.№ 4113/2020г. по
описа на РС-Бургас, бракът между страните е бил прекратен. От м.декември 2017г.
двамата бивши съпрузи не са имали никакви физически контакти, съотв.не са имали и интимни отношения. В
резултат на интимните отношения на Г. със С., на ***г. се родило детето В.,
което според ищцата не е зачената от нейния бивш съпруг Г.Г.. Затова тя
уведомила ответника веднага след раждането. Не е посочено дали желае промяна на
имената на детето след уважаване на исковата молба.
Служебният защитник на детето В. счита иска за
вероятно основателен. Счита, че според практиката на ВКС относно характера на
настоящия иск, същият следва да се разгледа при съблюдаване баланс между
интереса на майката да установи действителния баща на детето си и този на В.Г.
при наличие на презумптивен баща.
В предоставения срок, ответникът Г.Г. е депозирал
писмен отговор, в който признава изложеното в исковата молба във всичките й
части. Счита обаче, че предвид чл.78 ал.2 от ГПК в полза на ищцата не следва да
бъдат присъждани разноски, тъй като със свои действия не е дал повод за
започване на настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
заяви, че поддържа иска, като моли съда да го уважи като основателен и доказан.
Ответникът Г.Г. явил се лично в съдебно заседание,
заяви чрез процесуалния си представител, че всичко в исковата молба е вярно и той
не би могъл да бъде баща на детето В., тъй като не се е срещал с ищцата след
като тя го напуснала през 2017г. Счита, че не следва плаща направените в
производството разноски, тъй като с нищо не е дал повод за започването му.
Назначеният процесуален представител на детето В. в
съдебно заседание заяви, че поддържа отговора на исковата молба и следва същата
да бъде уважена, предвид събраните по делото доказателства.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК. Подадена е в сроковете
по чл.62 ал.2 от СК.
Предявеният иск е с правно основание чл.62 ал.2 от СК и
чл.331 и сл. от ГПК.
Не се спори между страните, че Е.Г. и Г.Г. са били съпрузи,
като бракът между двамата е бил прекратен по взаимно съгласие с с Решение № 260193
от 09.09.2020 г. по гр.д.№ 4113/2020 г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна
сила на същата дата (л.5-6). Детето В.Г. е родено на *** ***, като баща е
вписан ответникът Г.Г., както става ясно от акт за раждане № */ 01.10.2020г.
издаден от община Бургас, 2-ро кметство.
Според заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза (л.72-76), вероятното зачеване на детето е
станало около 04 – 06.2020 г., а негов баща не е Г.Г..
От показанията на свидетеля С. С. – приятел на ищцата,
става ясно, че се е запознал с нея през 2018г., излизали заедно, а после и
заживели заедно. Детето В. било 100 % негово, тъй като Е. и Г. не са поддържали
никакви отношения. Не са се развели по-рано защото имали някакви пречки затова.
Според свидетелката В. К.– майка на ищцата, баща на
детето е С.. Познава ответника, били женени с Е. от 2000 г., но на 30.11.2017г.
се скарали, Г. ѝ посегнал, тя си събрала багажа и го напуснала, като
повече не се е връщала. Заживяла при сестра си в „З.“, а после година живяла
при свидетелката в с.М.. Тогава се запознала със С. и после заживели заедно в Б.
Дори двамата купили апартамент в С. Ищцата направила опит да види децата си, но
свекърва ѝ не я пуснала. Не е чувала и виждала Е. през последните 2
години да е имала връзка с Г..
Според показанията на свидетеля А. Г. –
син на страните, същите са се разделили на 30.11.2017г. – на рождения му ден
майка му ги напуснала и отишла да живее в с.М.. Оттогава не е виждал или чувал майка му и баща му да са
се виждали, както и да са били интимни. Ходил е на гости при майка си само два
пъти – С. се отнасял с детето В. като с дъщеря.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на иска. От твърденията на страните и гласните доказателства се
установи, че страните не са живели заедно през последните 4 години, няма
доказателства да са били интимни. Научил е за роденото дете от бившата си
съпруга и в нито един момент не е имал съмнения, че не е баща на В.. Липсват безспорни
доказателства за физически контакт между ищцата и Г. след 30.11.2017 г. Свидетелите
заявиха, че Е.Г. е имала интимни контакти и е живеела на семейни начала с С.С.
през последните 3 години. От всичко това следва извода, че ищцата не би могла
да зачене от ответника Г. роденото дете, като биологичен баща най-вероятно е С.С..
Предвид тези изводи, съдът приема, че ответникът Г.Г. не
е биологичен баща на детето В. и исковете следва да бъдат уважени, с
произтичащите от това законови последици. Една от тях е ответникът да не бъде
вписван в акта за раждане на детето В. като негов баща.
Претенциите за разноски на страните не следва да се
уважават. Ответникът Г.Г. призна иска, а с действията си не е станал причина за
започване на настоящото производство – чл.78 ал.2 от ГПК. Макар да е била
налице дълга фактическа раздяла между страните, нито един от двамата не е
предприел действия за прекратяване на брака своевременно. Поради това и
разноските по делото следва да останат така, както са били направени.
Мотивиран от горното и на основание чл.62 ал.2 от СК и
чл.331 и сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.Т.Г. с адрес: ***,
чрез пълномощник адв.Тони Узунова от АК-Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 5, партер не е биологичен баща на В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Станислава Петрова Милева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Поморие,
област Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 4.
ПОСТАНОВЯВА промяна в акта за раждане на
детето В.Г.Г., ЕГН **********, като Г.Т.Г. не бъде вписван като баща.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, препис от решението да се изпрати
на Община Бургас за отразяване на постановените промени.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: