Решение по дело №1366/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.К.Л.-А., против Решение № 536/05.05.2025г. по АНД № 16/2025г. по описа на РС-Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-003759/11.10.2023г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, с което на Д. Х. Н., [ЕГН], от гр.В.: 1.за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; и 2. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за отсъствие на доказателства за компетентността на актосъставителя, както и че нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП не е доказано. Счита последното за безспорно установено от събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно по отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП е приложен чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като и към настоящия момент няма законодателна промяна, която да е различно по отношении изискването за носене на СУМПС. На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП. В депозирани за с.з. писмени бележки, жалбата се поддържа. В условията на евентуалност се прави искане за присъждане на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба – Д. Х. Н., чрез пълномощника – адв.П.Б., преупълномощен от адв.П.М., оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, достатъчно добре мотивирано. Моли за оставянето му в сила.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита за неправилни изводите на ВРС за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за липса на доказателства, установяващи безспорно извършените в случая нарушения. Пледира въззивното решение като неправилно да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

ВРС е бил сезиран с редовна жалба от Д. Х. Н. срещу гореописаното НП. Съдът е установил от фактическа страна, че на 10.09.2023 г., при изпълнение на служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, св. М. П. - мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“ в ОД на МВР-Варна, в гр. Варна, по бул. „Осми Приморски полк“ посока бул.“Васил Левски“ до кръстовището с ул. „Студентска“, в 13: 24 ч. спрял за проверка МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № В **** ВН, при което установил, че неговият водач Д. Н. при движение на автомобила не използва обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС, както и че не носи в себе си Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. За установеното свид. П. съставил на Н. АУАН за две отделни административни нарушения – на чл. 137а, ал. 1 и на чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил редовно предявен и подписан от Н. без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което наложил две отделни наказания: глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

Съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

Отменил е процесното НП поради допуснати съществени процесуални нарушения – отсъствие на доказателства за компетентността на актосъставителя – свид.П., като е счел, че такива в преписката са налични единствено за издателя на НП. Изложил е мотиви и по съществото на спора, като е приел, че вменените нарушения не са доказани по несъмнен начин, тъй като св. М. П. посочва, че не помни нищо по случая, поради което не може да се формира категоричен извод, че фактическата обстановка е правилно установена, че нарушенията са извършени и то виновно, и че законосъобразно Н. е бил привлечен към административно наказателна отговорност за тях. Отделно, по отношение нарушението по чл.100 ал.1 от ЗДвП е изложил мотиви, че е налице противоречие между описанието на нарушението в НП и посочената като нарушена норма, тъй като съставомерната форма на изпълнителнителното деяние е „неносенето“ на споменатия документ, като е налице разлика с „непредставяне“ на същия, което може да е по различни причини. Освен това е счел, че по отношение на това нарушение следва да намери приложение нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя .

Така постановеното решение на ВРС е неправилно.

Изводите на въззивния съд не се споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като не отговарят на установените по делото факти, както и на приложимите законови разпоредби.

Неправилно въззивният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отсъствие на доказателства за компетентност на актосъставителя. На първо място, няма спор и доказателствата по делото сочат, че актосъставителя М. П. заема длъжността младши автоконтрольор, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, а съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Следователно в случая, компетентността на актосъставителя произтича от закона. На второ място, ако за съда е имало някакви съмнения по този въпрос, доколкото е инстанция по същество и следи служебно за компетентността, е следвало да изиска доказателства, което той не е сторил.

Неправилни са и изводите за несъответствие на НП с материалния закон.

По отношение нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП:

От разпита на актосъставителя П. действително се установява, че същия не помни с подробности за конкретния случай, но при предявяване на съставения АУАН заявява, че той го е издал. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Следва да се посочи, че при връчване на последния Н. не е вписал, че има възражения или, че е бил с поставен обезопасителен колан. По делото не са ангажирани доказателства, че същия е лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан или са налице останалите изключения визирани в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че в случая са налице достатъчно данни, че именно Н. на датата посочена в АУАН и НП, е управлявал МПС, респективно е имал качеството на водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е изпълнил задължението си по закон да бъде с поставен обезопасителен колан по време на управление, респективно е извършил нарушението, за което е бил санкциониран. Ангажираните от защитата гласни доказателства в лицето на св.Еникичов не оборват констатациите по съставения АУАН, тъй като свидетелят сочи, че изобщо през м.09.2024г. не е пътувал с наказаното лице.

По отношение нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, неправилно съдът се е позовал на нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН. С изменението на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с ДВ бр.67/2023г. отпадна единствено изискването към водачите да носят в себе си контролен талон на управляваното от него МПС, но настоящия случай не е такъв.

Неправилно съдът е приел, че е налице противоречие между фактическо и правно основание за това нарушение. При извършване на проверка от контролните органи, последните изискват от водачите именно представяне на описаните в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП документи. В случая Н. не е представил СРМПС, поради което е прието, че не носи такова. АУАН е подписан без възражения, а по делото не се твърди противното. Не са представени и доказателства оборващи установеното в НП. Поради това, доказателствената стойност на АУАН не е оборена и АНО е наложил на жалбоподателя наказание в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

И двете нарушения са описани конкретно и ясно, по начин, че не водят до неяснота на повдигнатите обвинения, поради което и необоснован е изводът на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода ва АНП.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Нарушенията и тяхното авторство са безспорно установени и правилно квалифицирани. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан и не е носил в себе си СРМПС, поради което следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност за неспазване на разпоредбите на ЗДвП. В хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. НП е съставен след отказ за образуване на досъдебно производство и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, предвид и данните от представената Справка за нарушител/водач. Наложените наказания са определени към законовия минимум, поради което не подлежат на преразглеждане от съда.

С оглед на изложеното обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въпреки изхода на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани нито в касационната жалба, нито в представените писмени бележки.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, вр. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 536/05.05.2025г. по АНД № 16/2025г. по описа на РС-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0819-003759/11.10.2023г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, с което на Д. Х. Н., [ЕГН], от гр.В.: 1.за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; и 2. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

 

Решението не подлежи на обжалване.