О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
17.03. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2773 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Производството е образувано по искова молба, предявена от Е.К.К., адрес ***, адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, представлявана от кмета М.Ч..
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за
доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че съгласно Покана за доброволно изпълнение Изх. № 2884/13.06.2014 г. по изпълнителното дело 20141510402047/2014 г. на ДСИ при РС – Дупница била поканена да заплати олихвяема сума – 1 210 лв. от 04.11.2013 г., ведно със законната лихва - която към онзи момент е 74, 35 лв. и неолихвяема сума - 321, 14 лв., в полза на взискателя – Община Дупница. Общото задължение по изпълнителното дело към 13.06.2014 г. било в размер на 1 758, 93 лв. Поканата за доброволно изпълнение била издадена при основанията на чл. 428, ал. 1 ГПК и към нея не било приложено копие от Наказателно постановление/ Заповед за изпълнение. Твърди, че в определения двуседмичен срок предприела доброволно изпълнение, като на 23.06.2014 г. направила първо плащане по задължението, в размер на 100 лв., като до края на 2014 г. са изплатени общо 600 лв., видно от 6 броя платежни нареждания към Районен съд – Дупница и въпреки, направените от плащания, които продължавали и в следващите години, едва през месец юли 2019 г. разбрала от служителка в деловодството на Районен съд Дупница, че през 2014 г. й е наложен запор върху притежавано от нея МПС. Като твърди, че не й е връчвано запорно съобщение до настоящия момент, което я лишило от възможността да упражни правото си на защита. В изпълнение на Уведомление на ДСИ, което е залепено на 21.11.2019 г. на постоянния ми адрес в град Дупница, се явила лично в указания срок на 04.12.2019 г. и получила Призовка за принудително изпълнение Изх. № 5158/09.10.2019 г. по изп. дело № 20141510402047/2014 г. на ДСИ при РС – Дупница, като в призовката за принудително изпълнение е посочено, че на 26.11.2019 г. е насрочено действие по принудително изпълнение, а именно опис на движими вещи на постоянния й адрес. В призовката не бил посочен актът на ДСИ, постановяващ насрочване дата за опис. С молба вх. № 1576/04.12.2019 г. до деловодството на ДСИ към РС - Дупница, изискала акта на ДСИ и й било предоставено копие на Постановление от 09.10.2019 г. на ДСИ Валентина Начева, както и Заявление Изх. № 11-00-482/04.06.2019 г. на кмета на община Дупница, в качеството му на взискател, адресирано до ДСИ, с молба да „продължи принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело“. Твърди, че заявление Изх. № 11-00-482/04.06.2019 г. е антидатирано с посочената дата на изходящия номер, а внесено в Районен съд Дупница с Вх.№ 1269/04.10.2019 г. и в деловодството й била представена и Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20141510402047 от дата 04.12.2019 г., която поканата за доброволно изпълнение не й била надлежно връчена. Счита, че е неоснователно и недопустимо постановени действия по принудително изпълнение да предхождат по време покана за доброволно изпълнение, както и че посоченият размер на задължението й не е коректно определен, таксите са неоснователни и прекомерни, също така в Постановлението от 09.10.2019г. и Призовката за принудително изпълнение не е посочен размерът на вземането. При така изложените факти и обстоятелства на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи сумите, описани в Покана за доброволно изпълнение от 04.12.2019 г. предвид разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
2. Правна квалификации на
претендираните права и възражения:
Предявен е иск с
правно основание чл. 439 ГПК.
3. Обстоятелства и права, които се признават: не
са налице.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са
налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
по чл. 154 ГПК, ищецът следва
да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно че са
настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
Ответникът
следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения - правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на
страните, съдът обявява на страните на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са налице обстоятелства, за които да не
сочат доказателства.
Следва да бъде допуснато събирането на доказателства по делото - представените с исковата молба и молба на ищцата от 12.02.2020г. документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска заверен препис на изпълнително дело 20141510402047/2014г. по описа на СИС при РС – Дупница.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2020г. от 09, 45 ч., за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи
препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на
приложените към исковата молба и молба на ищцата от 12.02.2020г. документи като доказателства по
делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към
сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение,
дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на
такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има
значение на влязло в сила съдебно
решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Да
се изиска заверен препис от изпълнително дело 20141510402047/2014г. по описа на
СИС на РС – Дупница.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: