№ 113
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211800500430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ответникът по делото Л. С. Л.. обжалва Решение № 260024 / 15.03.2021
г. по гр. д. № 625 / 2019 г. на Свогенския районен съд. Развива доводи за
неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението е правилно.
След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства
районният съд е достигнал до обоснования извод за дължимост на
претендираните суми. Ето защо и на основание чл.272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на
основание чл.269, изр.2 ГПК и с оглед конкретните доводи във въззивната
1
жалба ще отбележи и следното:
Първоинстанционното решение е постановено по редовна искова молба,
в която отделните вземания по договора за мобилни услуги и по договора за
лизинг са били посочени по пера.
По делото е бил изготвен подробен доклад, който удовлетворява
критериите по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК. Ответникът не е направил възражения
срещу доклада. С въззивната жалба не е било направено конкретно искане във
връзка с твърдяното процесуално нарушение относно съдържанието на
доклада.
В решението на районния съд са изложени ясни и логични мотиви за
основателността на исковите претенции.
В първото съдебно заседание ответникът не е въвел конкретни доводи
за нищожност на договора за лизинг съгласно Търговския закон. Що се
отнася до нищожността на договора като потребителски, то такъв порок не се
установява от въззивната инстанция при извършената служебна проверка на
неговите клаузи. Не се установява нищожност и на договора на мобилни
услуги на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП.
Размерът и падежът на отделните месечни задължения произтичат
пряко от клаузите на двата договора, който въпрос е изяснен и в обжалвания
акт. Ето защо разбиранията на въззивника за формата на фактурите като
счетоводен документ и за тяхната доказателствена стойност не следва да
бъдат обсъждани.
При сключването на договора за лизинг лизингополучателят е
удостоверил с подписа си получаването на вещта (чл.4).
Ищецът е доказал основанието и размера на разноските, които е
направил в заповедното производство по чл.410 ГПК и в исковото
производство по чл.422 ГПК пред районния съд.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. За тяхното
реално извършване са представени доказателства.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
2
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260024 / 15.03.2021 г. по гр. д. №
625 / 2019 г. на Свогенския районен съд.
ОСЪЖДА Л. С. Л.. от с. Л., общ. С., ЕГН **********, да заплати на
„Т.Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ........., направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3