РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Благоевград, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101426 по
описа за 2024 година
Производство по настоящото гр.д.№1426/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№12473/29.05.2024г., подадена от К. С. С., ЕГН **********,
гр.Би А. А. Д., ЕГН **********, гр. чрез адв.Г. Ч., срещу Общ представлявана от Кмета на
Община Благоевград – М
В исковата молба се твърди, ищците са наследници на Е бивш жител на с.Ле като
приживе баба им владеела следния недвижим имот, находящ се в с.Л и представляващ:
поземлен имот с идентификатор 43520.504.62 по КК и КР на село Л община Благоевград,
одобрени със Заповед №РД-18-183/24.10.2022г. на ИД на АК, с площ на имот 1834 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско
застрояване.
Твърди се, че имотът е с трайно материализирани граници, ограден е с колове и метална
мрежа в продължение на повече от 60 години, като имотът е бил владян от бабата на ищците
за период от повече от 60 години - от 20- те години на 20 век до смъртта й през 1995г., а след
това от нейните наследници - С - баща на ищцата К. С. до момента на смъртта му през
2014г., и от Л Д - дядо на ищцата А. Д. до смъртта му през 2013г. Твърди се, че към днешна
дата процесният имот се владее от ищците, които са присъединили към своето владение
това на своите праводатели /владението на техните бащи/, поради което са съсобственици
на имота при квоти по 1/2 ид. част за всяка от тях.
Твърди се, че към настоящия момент имотът се използва за зеленчукова градина, като
през цялото това време е бил владян, стопанисван и обработван от праводателите на
ищците, като повече от 90 години владението им е било постоянно, непрекъснато, спокойно
и явно и през целия този период, първоначално техните праводатели, а след тяхната смърт и
ищците, са демонстрирали пред трети лица владението си и намерението си за своене.
Твърди се, че преди няколко години се опитали да открият документ за собственост на
процесния имот и установили, че такъв документ не съществува, поради което през 2021г.
предприели действия за снабдяването с документ за собственост по обстоятелствена
проверка и след извършена справка в Oбщина Благоевград установили, че за имота има
съставени следните актове за държавна собственост: АДС №23/22.04.1985г., АДС
№24/22.04.1985г. и АДС №25/22.04.1985г.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
Община Благоевград, че ищците са собственици на основание изтекла придобивна давност,
при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, на подробно описания в исковата молба имот, както и
на основание чл.537 от ГПК се иска да бъдат отменени актовете за държавна собственост:
и АД
1
Претендират се сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен и необоснован.
Оспорва се твърдението, че ищците са собственици на процесния поземлен имот.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на чл.2,
ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във вр. с §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Твърди се, че за имот с идентификатор № 43520.504.62 има съставени актове на държавна
собственост - Акт за държавна собственост на недвижим имот №23 от 22.04.1985г. на
Общински народен съвет гр.Благоевград, Акт за държавна собственост на недвижим имот
№24 от 22.04.1985г. на Общински народен съвет - гр.Благоевград и Акт за държавна
собственост на недвижим имот №25 от 22.04.1985г. на Общински народен съвет
гр.Благоевград. Твърди се, че актовете за държавна собственост са изготвени на основание
ПМС №1/1981г. и чл.77 от Наредбата за държавни имоти, съгласно които процесният имот е
бил собственост на АПК „Д. Благоев“ и е представлявал 3 броя незастроени жилищни
парцела, като и трите имота са предоставени за оперативно управление на Общински
народен съвет - гр.Благоевград. Сочи се, че поради предназначението на имотите за
жилищно застрояване, според предвижданията на РП от 1985г. на с.Лешко, с който е
извършена първичната регулация, имотите са били със статут на дворни места.
Твърди се, че със Заповед №267/13.08.1985г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е
одобрен застроителен, регулационен кадастрален план на с.Л, в който УПИ IV, УПИ V и
УПИ VI, кв.5 са отредени за процесния имот с пл. №86 и са с предназначение за жилищно
строителство. В разписния лист към плана от 1985г. като собственик е записан АПК.
Одобреният със Заповедта от 1985г. кадастрален план е изменен с приемането на нов
кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-02-14-2216/22.11.1999г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като процесният имот попада върху имоти с пл.
№62 и №59.
Посочва се, че за територията, в която попада процесният имот, действащ към момента на
влизане в сила на §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС е планът от 1985г., поради което с оглед
предназначението на имота - за жилищно строителство, са изпълнени изискванията на
цитираната норма и е настъпила предвидената в закона трансформация на собствеността от
държавна в общинска.
Сочи се, че от регистъра към одобрения през 1999г. кадастрален план става ясно, че като
собственик на имот с пл.№62 са записани наследници на Е съгласно Протокол 4 от
06.11.76г., а за имот с пл.№59 липсват данни за собственост.
Сочи се, че на база издадено строително разрешение №18 от 28.12.1977г., издадено от
Председателя на Сн съвет с.П Благоевградски окръг, и Нотариален акт за учредяване право
на строеж върху чужда земя №46, том I, дело №49 от 1977г. на А процесният имот е бил
предоставен на Елена Д., с цел построяване на сграда, с която да задоволи жилищните си
нужди, тъй като тя и членовете на нейното семейство не притежавали жилищен имот в
пределите на страната. От представеното Удостоверение №360/24.03.1977г., издадено от
Селски Общински народен съвет - село Пг, било видно, че мястото, което е дадено от АПК
на лицето Е..., за строеж на къща, няма съседи, като същото от трите си страни граничи с
блокове на АПК, а от другата страна с път.
Твърди се, че в резултат на отстъпеното право на строеж, наследодателите на ищците са
построили жилищната сграда. Настоява се, че въз основа на учреденото право на строеж е
придобито единствено правото сградата да се държи върху чужд имот, но не и правото на
собственост върху земята. Твърди се, че ищците са установили фактическа власт единствено
върху сградата, реализирана вследствие на отстъпеното право на строеж, и не могат да
придобият по давност земята, върху която правото на строеж е учредено. Ищците
разполагали единствено с възможността да придобият идеални части от земята при
преференциални условия, съгласно чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.59 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, действаща на територията
на Община Благоевград.
Твърди се, че въпросният имот не е деклариран на името на ищците и същите не плащат
данъци за него.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
2
В съдебно заседание ищците не се явяват лично. Представляват се от адв.Г. Ч., който
поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от ю, който
оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Удостоверение за наследници изх.№11/09.04.2024г. на О Д., ЕГН **********,
бивш жител на с.Л, е починала на 23.04.1995г. и е оставила за свои наследници: Д – внучка
от дъщеря й Ви/последната починала на 08.04.1994г./; Ста – син /починал на 05.01.2008г./; С
– син /починал на 24.02.2014г./; Ми Д – син /починал на 30.01.2019г./; Л – син /починал на
03.05.2013г./. Ищцата К. С. Д. е дъщеря и наследник на Св, а ищцата А. А. Д. е внучка на Л
от сина му А последният починал на 31.05.2005г.
От заключението на вещото лице инж. по изгответната съдебно-техническа експертиза и
приобщените писмени доказателства се установява следното:
С Нотариален акт №46 от 16.02.1977г. на Е... Д. от страна на А... е отстъпено и учредено
право на строеж върху празно неурегулирано дворно място от 600 кв.м. в с.Лешко /л.37-38/.
На 28.12.1977г. на Е... Д. е издадено Разрешение за строеж на къща от 63 кв.м. /л.64/.
Кадастралният план в М 1:1000 на с.Л е изработен през 1982-1985г., при действието на
ЗТСУ и е одобрен със Заповед №267/13.08.1985г. на Председателя на ОбНС – Благоевград,
на основание чл.75 и чл.76 от ППЗТСУ.
От цветна извадка от плана /Приложение №2 към експертизата/ е видно, че районът на
СТЕ попада в границите на имот пл.№86, с тониран в оранжеви граници. В границите на
имот пл.№86 присъстват две паянтови стопански сгради на по един етаж /ПС/, а в границите
на имот пл.№24 присъства една масивна жилищна сграда на един етаж /МЖ/. Графически
изчислената площ на имот пл.№24 е 765 кв.м., а на имот пл.№
Регулационният план на с.Л е изработен върху основата на кадастралния план от 1985г. и
е одобрен със същата Заповед №267/13.08.1985г. на Председателя на ОбНС – Благоевград,
на основание чл.75 и чл.76 от ППЗТСУ. По регулационен план за имот пл.№24 е отреден
един самостоятелен жилищен парцел IV-24, кв.5, с графически изчислена площ 745 кв.м. За
имот пл.№86 са отредени три самостоятелни жилищни парцела – II-86 /с графически
изчислена площ кв.м./, V-86 /с графически изчислена площ 570 кв.м./, VI-86 /с графически
изчислена площ 790 кв.м./, и един съсобствен парцел с имот пл.№24 – парцел III-24,86, кв.5
/с графически изчислена площ 1 045 кв.м./.
По регулационен план районът на СТЕ попада основно в границите на проектни парцели
V-86, VI-86, кв.5 и частично в парцел IV-24, кв.5.
В разписния лист към проекта за дворищна регулация за имоти пл.№24 и пл.№86, са
направени следните записвания: - за имот пл.№24 – двор записан на Е... Д., по Протокол №4
от 06.11.1976г. Имотът попада в кв.5 и за него са отредени парцели III и IV; - за имот пл.№86
– нива – записана на АПК. Имотът попада в кв.5 и за него са отрадени парцели II, III, V, VI и
втори запис – Б
Вещото лице е дало заключение, че от издадената окомерна скица от дата 28.1.1977г. /л.40/
се установява, че остъпеното на Е... Д. с нотариален акт от 16.02.1977г. право на строеж е
реализирано в границите на имот пл.№24 по КП на с.Л който имот с така изградената къща
и ограда попада върху парцели III-24,86 и IV-24, кв.5.
При действието на КРП от 1985г. е съставен Акт за държавна собственост на недвижим
имот №23 от 22.04.1985г., с който като държавен е актуван незастроен жилищен парцел IV,
кв.5, площ 736 кв.м., собственост на АПК Д.Б
При действието на КРП от 1985г. е съставен Акт за държавна собственост на недвижим
имот №24 от 22.04.1985г., с който като държавен е актуван незастроен жилищен парцел V,
кв.5, собственост на А
При действието на КРП от 1985г. е съставен Акт за държавна собственост на недвижим
имот №25 от 22.04.1985г., с който като държавен е актуван незастроен жилищен парцел VI,
кв.5, собственост на А
Кадастралният план в М 1:1000 на с.Ле изработен през периода 1995-1997г. и е одобрен
със Заповед №РД-02-14-2216 от 22.11.1999г. на МРРБ, на основание чл.11 от ЗЕК.
При прегледа на цветна извадка от плана /Приложение №5 към експертизата/ се
установява, че районът на СТЕ попада в границите на имот пл.№62, с тонирани в оранжево
3
граници. Имот с пл.№63 с тонирани в зелено граници се е обособил на основание отстъпено
право на строеж на Е от страна на АПК Д.Б и в него присъства една масивна жилищна
сграда на два етажа.
В регистъра към кадастралния план записите за имотите са следните:
-за имот пл.№59, с площ 233.96 кв.м. – без запис за собственик;
-за имот пл.№62, с площ от 1833.91 кв.м. – двор – собственик – наследници на Елена
Ангелова Д., по Протокол №4 от 06.11.1976г.
-за имот пл.№63, с площ 897.76 кв.м. – двор – собственост на Митко Сандев Доклев, по
нот.акт №148 от 01.01.86г.
-за имот пл.№64, с площ 1075.91 кв.м., - без запис за собственик.
В изработения през 2003г. оцифрен модел на КРП на с.Л от 1999г. и РП от 1985г.
/Приложение №7 към експертизата/, имот с пл.№62, с площ 1834 кв.м. е записан на
наследници на Е Д. по Протокол №4 от 06.11.1976г. От Приложение №8 е видно, че имотът
попада в парцели IV-24, V-86, VI-86.
За цялата урбанизирана територия на с.Л има изработена и одобрена КККР със Заповед
№РД-18-183/24.10.2022г. на ИД на АГКК.
По одобрената КККР на с.Л имотът, обект на СТЕ, е отразен като ПИ с идентификатор
43520.504.62, с НТП – ниско застрояване, с площ 1833.83 кв.м., вписан на Е Д., по Протокол
№4 от 06.11.1976г., с номера по предходен план пл.№24, 86 и 88, кв.5, парцели IV, V, VI.
Вещото лице е приложило две извадки /снимки/ от системата КАИС на АГКК, от които
може да се добие визуална представа за състоянието на терена към 2019г. и 2022г.
/Приложение №10 и №11 към експертизата/. На Приложение №12 има извадка от системата
КАИС на АГКК, с опция видимост на ЕТК в М 1:5000, к.л. К-9-53-12 от 1970г., с данни в нея
по карти към 1963г., от която е видно, че в района на СТЕ към онзи момент има само една
стопанска постройка, а целият район на СТЕ представлява овощна градина, показана с
условен знак /черни кръгчета/.
В Приложение №13 към експертизата вещото лице е онагледило резултатите от извършен
от него оглед на място. Доколкото съдът извърши самостоятелен оглед на имота по реда на
чл.204 от ГПК, приема за установени констатациите от огледа, обективиран в съдебния
протокол. От огледа се установи, че северната граница на имота граничи с черен път, като в
тази част няма ограда, няма обособен вход или пътека за влизане в имота, има остатъци от
стар вход, който е обрасъл и непроходим. Има голямо дърво слива, обрасло с трънаци и
трева, под което в тревата има остатъци от мрежа, свлечена на земята. Цялата северна
граница е обрасла и мястото е непроходимо. На изток от дървото има има две
полуразрушени постройки, около които има паднали тухли, керемиди и камъни, като самите
постройки и около тях всичко е обрасло с трева. В тази част няма насаждения – няма
зеленчукова градина. На северозапад имотът граничи с имот 63, който е ограден от
процесния с телена ограда с метални колци.
На североизток имотът граничи с имот 59. Между двата имота няма видима граница,
няма ограда. Посочената от вещото лице на място граница минава покрай стар орех, който е
полегнал и под който има остатъци от стара телена мрежа, свлечена на земята и около която
има струпани клони и трънаци. В процесния имот няма овощна градина – има две изсъхнали
дървета, на които са останали да стърчат само част от стъблата, има има една слива и един
орех, всичко е обрасло с висока трева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.Боянка Д. и Мая
Новоселска.
Св.Боянка Д. е майка на ищцата А. А. Д.. Твърди, че С са наследили имота от баба Елена
Д., починала през 1995г. Твърди, че имотът е ограден с мрежа и е разделен на две с межда и
всяка от ищците си ползва нейната част. Сочи, че имотът се ползва за градина – садят се
картофи, царевица, дръвчета. След смъртта на Станке и Любен мястото продължило да се
работи от А. Д. и от К. Д.. Имотът не е застроен.
Св.М твърди, че ищците обработват и стопанисват имот в с.Лешко с площ от 1 800 кв.м.
Твърди, че имотът е ограден с колци и мрежа. Имотът от 1956г. се стопанисвал от баба
Елена. Тя разпределила имота на синовете си Ст, които да го ползват след смъртта й. След
смъртта им А. и К. започнали да го ползват – да садят картофи, боб. Самият имот бил
разделен и К. и А. знаели коя част на коя е. В имота няма постройки.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. и Новоселска като недостоверни и
4
противоречащи на писмените доказателства, експертното заключение и огледа на място.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК.
В тежест на ищците е да докажат, че по силата на наследство и давност са придобили
собствеността върху 1/2 ид.ч. за всеки един от ищците от процесния имот; в тяхна тежест е
да докажат посочения в исковата молба придобивен способ, чрез който наследодателят е
придобил правото, предмет на спора, а именно придобивна давност – явно, спокойно и
необезпокоявано владение с намерение за своене, упражнявано от Е в периода от 20-те
години на 20-ти век до смъртта й през 1995г., което владение е продължено от нейните
наследници – от синовете й С /до смъртта му през 2014г./ и Любен Доклев /до смъртта му
през 2013г./, а след смъртта им – продължено от ищците и упражнявано до сега.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищците респ. техните наследодатели да са владели
имота в изискуемия от закона срок. Всички изложени в исковата молба твърдения останаха
недоказани и/или се опровергаха от събраните по делото доказателства.
В исковата молба се твърди, че през 20-те години на 20 век Елена Д. е установила
фактическа власт върху процесния имот.
Тези твърдения са опровергани. От заключението на вещото лице се установи, че до
1999г. процесният по делото имот изобщо не е бил обособен като отделен имот. От ЕТК от
1970г., с данни в нея към 1963г. е видно, че целият масив представлява овощни градини.
Имотът е попадал в границите на един голям имот с пл.№86 по КРП от 1985г. с площ от 4
798 кв.м., записан на АПК. Имотът е обособен като самостоятелен такъв едва през 1999г. с
КП от 1999г. с площ от 1883.91 кв.м. Съвкупният анализ на доказателствата по делото води
до извод за недоказаност на твърдението за упражнявано владение от Е. за сочения период
от 20-те години на 20 век до края на 70-те години на 20-ти век, когато на същата е учредено
право на строеж от АПК с нотариален акт от 1977г. От експертното заключение се установи,
че остъпеното на Е. с нотариален акт от 16.02.1977г. право на строеж е реализирано в
границите на имот пл.№24 по КП на с.Л от 1985г., който имот с така изградената къща и
ограда попада върху парцели III-24,86 и IV-24, кв.5, който граничи на изток с процесния по
делото имот, представляващ част от един голям имот с пл. №86, записан като земи на АПК.
Именно такова е и записването в разписния лист към плана от 1985г. – имот пл.№24 е
записан на Е. по Протокола за учредяване право на строеж, а имот №86 е записан на АПК.
Установи се от експертното заключение и огледа на място, че имотът върху който е
реализирано отстъпеното право на строеж е имот пл. №24 по плана от 1985г., който по плана
от 1999г. представлява имот пл. №63. В имота има изградена масивна жилищна сграда,
същият е ограден с телена ограда от съседните на него имоти.
Ищцовата страна се домогва да установи, че Д. и нейните наследници са владели и
съседния на този имот, който по плана от 1985г. не е заснет като самостоятелен имот, а е
част от имот №86, записан на АПК, а по плана от 1999г. е заснет като самостоятелен имот
пл.№62.
За доказване на владението, ищцовата страна ангажира гласни доказателства, които съдът
не кредитира с доверие, поради което от същите не може да се формира категоричен извод за
упражнявано владение. Свидетелите на ищцовата страна твърдяха, че имотът, за който се
5
води делото, е незастроен, че е ограден с телена ограда с колци и мрежа, че в него се садят
дръвчета, царевица, боб, картофи. Ищците в исковата молба също твърдят, че имотът винаги
се е ползвал и продължава да се ползва като зеленчукова градина. Показанията на
свидетелите са недостоверни. На първо място, по категоричен начин от огледа на място се
установи, че имотът не е ограден. Недостоверни са и показанията им, че в имота се садят
дръвчета. В имота няма овощни дръвчета – има остатъци от две сливи, на които са останали
само част от изсъхнали стъбла, вероятно от времето, когато целият масив е бил овощна
градина на АПК; има два ореха, единият от които е полегнал на земята и обрасъл с трева;
има една слива на северната граница, която също е обрасла, като няма никакви индиции да
се приеме, че в имота има „овощна градина“, за която се полагат грижи. В имота няма и
зеленчукова градина с картофи, боб, царевица. Свидетелите твърдят, че имотът е назастроен.
В имота попада една стара постройка, отразена в КК, и разположена точно до нея по-голяма
постройка /заснета като част от съседния имот 59/, които са полуструтени. При анализа на
показанията на свидетелите съдът констатира, че същите са твърде неясни, откъслечни, от
същите не може да се установи дали свидетелите говорят за процесния по делото имот или
за имота, в който е къщата на Д.; ако показанията им касаят процесния имот – същите са
неправдоподобни. От тях по никакъв начин не може да се установи владение в точно
определени времеви рамки – кой, как и кога е владял имота /с точни периоди/, тъй като в
случай, че е имало владение, може да е било прекъсвано за повече от 6 месеца. Общото
състояние на имота показва точно това – че някога, преди много години, в имота е имало
стопански постройки, има остатъци от стара ограда, но впоследствие имотът е бил
изоставен. В същото време не може да се установи с нужната степен на категоричност кой
точно е владял и кога, след като между този имот и съседния имот 59 няма видима граница,
на място визуално изглежда, че са един имот, като в имот 59 има струпани дърва за огрев,
има паркиран автомобил, оборска тор. Обстоятелството, че Е Д. е оградила имота, в който е
реализирано правото на строеж, с телена ограда, отделяйки го от граничещия с него
процесен по делото имот, също е индиция за липса на владение, доколкото е видно, че
процесният по делото имот не е присъединен към имот 63, а напротив – Д. е отделила своя
имот от съседния пустеещ такъв. Вещото лице в съдебно заседание също потвърди, че от
сателитните снимки през годините е видно, че имотът е пустееща земя.
Следва да се отбележи, че от експертното заключение по категоричен начин се установи,
че остъпеното на Е. с нотариален акт от 16.02.1977г. право на строеж е реализирано в
границите на имот пл.№24 по КП на с.Лот 1985г., като в разписния лист към проекта за
дворищна регулация имот пл.№24 е записан като двор на Е., по Протокол №4 от 06.11.1976г.
Отново от експертизата се установи, че по КП от 1999г. имотът, върху който е остъпено
правото на строеж на Елена Д. е отразен като имот пл.№63 и в него присъства масивната
жилищна сграда. Въпреки това в разписния лист към този план не за имот №63, а за съедния
му имот пл.№62 е направено записване, че е на Елена Д. по Протокола за учредяване право
на строеж /противно на записването по предходния план от 1985г./. В този смисъл
записването на процесния по делото имот пл.№62 в разписния лист към КП от 1999г. на
името на Е Д. не е достатъчно да удостовери право на собственост. Видно е, че в разписния
лист като основание на записа е посочен Протокола от 1977г., въз основа на който на Елена
Д. е учредено право на строеж. От експертното заключение се установи, че правото на
строеж е учредено и реализирано не в имот пл.№62, а в съседния имот пл. №63,
представляващ имот пл.№24 от плана от 1985г., в разписния лист към който план от 1985г. е
отразено правилното записване. Записването в разписния лист не е пълно доказателство за
придобиване на собственост върху имота. Правото на собственост върху недвижим имот
представлява субективно право, което следва да се установи чрез доказване на фактическия
състав на някой от допустимите придобивни способи според действащото законодателство.
Още повече, че в случая в разписния лист за процесния имот като придобивен способ е
посочено учреденото право на строеж на Елена Д., което беше изяснено, че се отнася до
съседния имот – пл.№24 от плана от 1985г. респ. пл.№63 по плана от 1999г.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищците върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същите респ. техните наследодатели са упражнявали фактическа
власт с намерение за своене, което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на
ищцовата страна беше при условията на пълно и главно доказване да установи
6
горепосочените елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше
проведено доказване в тази насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ищците не се легитимират като титуляри на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна
сторените разноски в производството – 1100 лв. за експертиза и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК от К.
С. С., ЕГН **********, гр.Б ул.“Д № А. Д., ЕГН **********, гр.Б срещу О пл.„Г. И,
представлявана от Кза признаване за установено по отношение на Од, че ищците са
собственици, всяка на по ½ ид.ч., на основание придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор 43520.504.62 по КК и КР на село Л, одобрени със заповед №РД-18-
183/24.10.2022г. на ИД на АК, с площ на имот 1834 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване, при граници
/съседи/ - 43520.504.64, 43520.504.246, 43520.504.244, 43520.504.59, 43520.504.63, номер по
предходен план – 24, 86, 88, кв.5, парцели IV, V, VI.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, гр.Би А. А. Д., ЕГН **********, гр.Бда заплатят на
Оредставлявана от Кмета М сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7