№ 115
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502716 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Б. КР. Н. чрез
адвокат Б.Б. срещу решение № 262361 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 7133 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което по иска на М. СТ. Р. в
качеството й на майка и законен представител на детето М. Б. Н. ЕГН ********** срещу Б.
КР. Н. е изменен размера на определената със съдебна спогодба, постигната по гр.д.№
6529/2019 г. на Районен съд – Варна, издръжка, дължима от Б. КР. Н. в полза на детето М. Б.
Н. чрез неговата майка и законен представител М. С. Р., като същият е увеличен от 155 лева
на 300 лева месечно, считано от подаване на исковата молба /29.06.2020 г./ с падеж от пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна
вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
член 150 от СК; осъден е Б. КР. Н. да заплати на адвокат А.А. сумата от 191,49 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред
първа инстанция съобразно уважената част на иска, на основание член 78, алинея 1 от ГПК
във връзка с член 38, алинея 2 от ЗАдв; както и е осъден Б. КР. Н. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 208,80 лева,
представляваща дължима държавна такса по изменения размер на издръжката, на основание
член 78, алинея 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага се, че съдът неправилно е приел, че са настъпили промени в живота на детето с оглед
поставената му диагноза «Q 99,8 други уточнени хромозомни аберации, разстройство в
експресивната реч, дисктинезия на жлъчен мехур, обострена хранителна алергия“,
доколкото при постигнатото между страните споразумение през 2019 г. на ищцата е била
известна диагнозата на детето, което се доказва и от събраните по делото доказателства. Тъй
1
като тези обстоятелства са били взети предвид при предходното определяне на издръжката,
а от този момент до подаване на исковата молба са изминали 6 месеца, то се намира, че
искът се явява неоснователен. Отделно от това се излага, че бащата е претърпял трудова
злополука, от която се е възстановявал дълго време, а и все още не се е възстановил
напълно, и пак поради която е безработен и не може да си намери работа, тъй като не може
да упражнява тежък физически труд. Иска се да бъде отменено атакуваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Отговор по въззивната жалба е постъпил от насрещната страна, в който същата се
оспорва и се излагат подробни доводи за неоснователността й, респективно за правилността
на атакуваноито решение. Сочи се, че въпреки твърдяното от въззивника, че не реализира
доходи, същият разполага с пет броя МПС и пътува често извън страната. Оспорва се, че
въззивникът не се е възстановил след претърпяната трудова злополука, тъй като същият не е
представил никакви доказателства в тази насока.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта му,
с която е отхвърлен предявеният иск за изменение на вече определената издръжка за
разликата над присъдения размер от 300 лева до 370 лева.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че с решение № 78 от 07.01.2020 г., постановено по гр.д.№
6529/2019 г. на Районен съд – Варна, бракът й с ответника бил прекратен, като родителските
права по отношение на детето М. са предоставени за упражняване на нея, а ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер от по 155 лева месечно. Твърди, че оттогава
не е изминал значителен период от време, но са настъпили значителни промени, свързани
със здравословни проблеми на детето, довели до увеличаване разходите, нужни за
издръжката му. Това налагало направата на значителни разходи за лечение, както и за
средства за развитие в учебни и извънучебни занимания. Посочва, че така определената
издръжка в минималния, регламентиран в закона, размер не съответства на нуждите и
стандарта на живот на детето, предвид констатираните му заболявания.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорва основателността на исковата претенция. Твърди се, че от постановяване на
решението, с което е присъдена издръжката, до настоящия момент липсва изменение на
обстоятелствата. Бащата твърди, че е безработен в следствие на претърпяна от него трудова
злополука, поради което не може да упражнява тежък физически труд. По отношение на
соченото заболяване на детето, респективно забавяне на физическото му развитие, излага, че
това заболяване не е ново обстоятелство и е установено преди повече от две години, тоест
преди постановяване на решението, с което е определена издръжката, чието изменение се
иска. Сочи аргументи в насока невъзможността му да упражнява трудова дейност с оглед на
заболяването му, както и за затруднението да осигурява издръжка над определения вече
размер.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не е изразила конкретно становище.
Спорът по настоящото въззивно производство се свежда само до размера на
издръжката, която бащата следва да заплаща за непълнолетното дете. Поради това и на
основание член 272 от ГПК настоящият състав намира, че не следва да преповтаря
фактическата обстановка, установена от районния съд, а да препрати към нея.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увеличаване на
2
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите на детето с оглед бързото
изменение на социално-икономическите условия в страната и установените заболявания у
детето. От определяне на първоначалната издръжка до момента са изминали две години, а
до момента на депозиране на исковата молба за изменение на издръжка – пет месеца. За този
сравнително кратък период потребностите на детето М. не са трайно са нараснали, още
повече, че както бе отбелязано исковата молба за увеличението е депозирана пет месеца след
влизане в сила на решението за определяне размера на издръжката, която ответникът да
заплаща за малолетно си дете. Изменение обаче на нуждите на М. има с оглед установената
през месец май 2020 г. от събраните доказателства хранителна непоносимост на детето към
яйца, овес, пшеница, глутен, краве мляко и ръж, поради което Комисията за оценка на
диетични режими при деца със специални нужди /няма спор, че детето е с детски аутизъм/
към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна е препоръчала спазване на специален режим за период
от 6 месеца. В тази връзка следва да се отбележи, че е ноторно известен факт, че продуктите
без глутен и без лактоза са на по-високи цени от тези с глутен и лактоза. Пред
първоинстанционния съд вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е
пояснило, че заболяването на детето изисква спазване на специален хранителен режим и
провеждане на допълнителни мероприятия, като работа с логопед, ресурсен учител,
рехабилитация и курсове барокамера, които имат значение за подобряване на
оксигенацията на мозъка. Според вещото лице състоянието на детето изисква
продължителна работа с него за период от 5 до 7 години, като са необходими контролни
прегледи. Назначеният хранителен режим от гастроентеролог следва да се спазва в
минимален срок от две години, а работата с логопед, ресурсен учител и в рехабилитационен
център е ежеседмична. Вещото лице заявява, че прегледите в УМБАЛ „Света Марина“ не се
заплащат от пациента, но всичко останало /логопеди, ресурсните учители/ се заплаща
отделно, включително и хранителният тест, който се прави веднъж на две години.
Медикаментите, които се изписват /пробиотик, лекарство за мозъка, соли/ се заплащат от
пациента и не се покриват от НЗОК. С оглед на това обстоятелство съдът намира, че са
налице предпоставките за изменение на размера на издръжката, дължима от бащата за
детето М..
Възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че и двамата родители дължат издръжка на своето ненавършило
пълнолетие дете съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой
полага непосредствените грижи за детето.
В конкретният случай бащата аргументира своята невъзможност да дава издръжка над
определената в размер на 155 лева с факта, че през 2019 г. е претърпял трудова злополука,
поради което не може да упражнява тежък физически труд, и е безработен. Майката на
детето не оспорва факта на трудовата злополука, но твърди, че бащата реализира доходи.
На първо място следва да бъде отбелязано, че съгласно член 143, алинея 2 от СК на
своите непълнолетни деца безусловно, тоест независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, докато издръжката на пълнолетни деца е в
зависимост от възрастта им и при условие, че родителите могат да я дават без особени
затруднения – член 144 от СК.
По делото няма данни претърпяната от бащата трудова злополука да е довела до
трайно увреждане на здравето му, което да изисква значителни средства за лечение, или
същият да има призната по съответния ред нетрудоспособност. Този извод на съда не се
разколебава и от приетата по делото медицинска документация, доколкото същата касае
3
периода непосредствено след трудовата злополука и преди определяне на издръжката.
Установено е, че Б.Н. разполага с пет моторни превозни средства /три леки автомобила,
един товарен и един мотопед/. Също така от представената справка от МВР – Главна
дирекция „Гранична полиция“ е видно, че за времето от 01.09.2019 г. до 24.02.2021 г. /18
месеца/ Б. Н. е извършил 15 пътувания извън страната, като повечето от тях са за периоди,
продължили повече от две седмици или месец.
На следващо място е необходимо да бъде съобразено, че разпоредбата на член 142,
алинея 2 от СК определя, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Съгласно Постановление на Министерски съвет
№ 331 от 26.11.2020 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната
/обнародвано в “Държавен вестник“ брой 103 от 04.12.2020 г./ размерът на минималната
работна заплата за страната за 2021 г. е 650 лева, тоест една четвърт от него се равнява на
162,50 лева. Съдът не може да постанови размер на издръжката по-нисък от минимално
установения в СК за разлика от Семейния кодекс от 1985 г. /понастоящем отменен/, чиято
разпоредба на член 85, алинея 2 предвиждаше такава възможност.
Имайки предвид изложените мотиви, възрастта на детето и неговото здравословно
състояние, материалното положение на родителите, нуждата от средства за лечение и
специални храни за детето, настоящият състав счита, че необходимата издръжка за детето М.
е в размер на 500 лева месечно. Тя следва да се понесе от двамата родители и даването й
трябва да съдейства за провеждане на лечението му и за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно и в общо домакинство. Доколкото майката полага и ще предстои
да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на
издръжката бащата следва да поеме сумата от 300 лева месечно, която съдът преценява като
напълно съобразена с възможностите му, а майката ще следва да поема разликата.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262361 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 7133 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4