№ 2584
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108723 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо
Г. Данов" № 37 против К. ИВ. Г., ЕГН ********** по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и член 150 от ЗЕ, за признаване за установено в отношенията помежду
им, че ответникът дължи на ищеца следните суми за начислена топлинна
енергия: главница в размер на 1087,38 лв., представляваща стойността на
разпределена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.;
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 86,80 лв. за
периода 2.07.2019 г. – 20.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, до пълното му
изплащане, както и осъждане за направените разноски по производството по
реда на чл. 410 от ГПК, както и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за
енергетиката, което притежава лиценз за производство и пренос на топлинна
енергия за обособената територията на град П., като продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР.
1
Твърди се, че приетите общи условия са публикувани и на сайта на
дружеството и влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в
един централен и местен всекидневник като имат силата на договор между
страните, без да е необходимо излишно писменото им приемане от клиентите.
Твърди се също така, че ответникът се легитимира като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „***, за което се представя нот.
акт № ** от ***г., ето защо има качеството на клиент на топлинна енергия,
който съгласно публикуваните и влезли в сила общи условия е длъжен да
заплаща месечните си дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно тези
общи условия при неизпълнение в срок на задълженията си за плащане на
топлинна енергия, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата.
Ищецът твърди, че е доставял на ответника топлинна енергия, която е
била разпределяна от търговеца за дялово разпределение „Бруната“ ООД, за
която са били издадени описаните в исковата молба фактури. За събирането
на тези суми е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като била издадена заповед за
изпълнение, която била върчена на длъжника при условията на член 47, ал. 6
ГПК и били дадени указания за предявяване на иск, какъвто е предявен с
настоящия установителен иск. Претендира направените разноски.
На ответника е назначен особен представител в лицето на адв. А. Г., от
която не е постъпил писмен отговор, но е подадена молба на 15.02.2022г., с
която е изразено становище по иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Че ответникът е собственик в процесния период на жилище, находящо
се в гр.П., ул. „*** е видно от представени нот. акт за покупко-подажба на
недв. имот от ***г. с № **, том *, рег. № *, дело № *г., с оглед на което този
факт следва да се счита за установен и доказан.
За събирането на така посочените в извлечението суми е образувано
ч.гр.д. № 1040/2021 г. по описа на ПРС, ІVбр. с-в. и е издадена Заповед № 600
2
от 25.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
освен горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и разноските по
делото в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез
залепяне на уведомление при условията на член 47, ал. 6 ГПК, като на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск, като такъв е предявен в
преклузивния едномесечен срок.
Според представеното и прието по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза с в.л. инж. В. Ш. за имота е начислявана топлоенергия
"отопление" и "за битова гореща вода", които са неоспорими по технически
съображения. Със заключението се установява, че съгласно справката на
ищцовото дружество - Приложение № 1 към заключението - абонатната
станция, обслужваща сградата, в която се намира процесният имот с абонат
ответника, е работила през целия процесен период от 1.05.2019 – 30.04.2020г.,
като от общо подадената ТЕ за отопление и БГВ са били отчслени
технологични разходи за сметка на ищцовото дружество. Отразено е, че
количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за процесния периода е
общо 9,43186 MWh, в това число 1,00546 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 2,71446 MWh за отопление/в имота на ищеца преминава щранг
лира в банята с мощност 380 W/ и 5,71194 MWh за БГВ. В.л. сочи, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца, което обстоятелство се установява чрез сравняване на
справките на топлинния счетоводител и тези на ищеца за абоната. По
отношение на начисляваната битова гореща вода е посочено, че същото
документално е измервано с 1 бр. водомер на база отчетени показания на
устройството. Съгласно Наредбата ТЕ за сградна инсталация се разпределя
пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за имота на
ответника този отопляем обем е 141 куб. м.
Съгласно съдебно - счетоводната експертиза с в.л. З.М. дължимата сума
за топлоенергия за сградна инсталация, отопление и битова гореща вода за
процесния периода е в размер на 1087,38 лв. с ДДС, като в тази сума е
включена и услуга за такса разпределение в размер на 23,13 лв. Лихвата за
забавено плащане върху всяка месечна вноска, за периода от 2.07.2019г. до
3
20.01.2021г. възлиза на 86,42 лв. В таблица в заключението са отразени по
месеци дължимите суми, като при определяне им са взети предвид
показанията от съдебно - техническата експертиза, издадените фактури и
счетоводна справка за процесния период, както и данните за изравнителните
сметки. Отразени са номерата на фактурите, като е посочено, че същите се
съхраняват при ищцовото дружество на електронен носител и че съдържат
всички реквизити съгласно ЗС и ДДС.
При така установените фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката дава общо
определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според член 153, ал. 1 от ЗЕ всички
съсобственици и титуляри на вещно право на ползване на сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена на топлинната енергия. Не е необходимо сключване на
индивидуални договори с всеки потребител на топлинна енергия, съгласно чл.
150 от ЗЕ, който гласи, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителя на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия.
Правоотношението между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва
потребителя с въведените в тях права и задължения. В случая се установява,
че през процесния период ответникът е бил собственик на имот, присъединен
към абонатната станция, намираща се в гр. П., ул. *** и е установено, че
общите условия са оповестени по съответния ред, от което следва извода, че
лицето има качеството потребител на топлинна енергия. Сградната
инсталация е обща етажна собственост – член 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от
ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите
стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат
на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
4
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че
абонатната станция е работила през процесния период от време, като е
начислявана ТЕ за сградна инсталация, отопление на имота и за БГВ за имота
на ответника.
От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертизи, се установява, че начислените на ответника суми са правилно
определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при
ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство. Съдът
възприема изготвените заключения като обективни, последователни и
изготвени с необходимите знания и опит в съответната област, както и
обосновани.
На основание гореизложените мотиви съдът намира предявеният от
ищеца иск за основателен и доказан, с оглед на което предявеният иск ще
бъде уважен в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по исковото и
заповедното производство. Общият им размер по заповедното е 75 лева, а в
исковото в размер на 825 лева.
На основание гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ в отношенията между ищеца
"ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 и ответника К.
ИВ. Г., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца следните суми за
5
начислена топлинна енергия: главница в размер на 1087,38 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019- 30.04.2020г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 86,80 лв. за периода 02.07.2019 г. – 20.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2021 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, до пълното му изплащане.
ОСЪЖДА К. ИВ. Г., ЕГН ********** да заплати на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 сума в размер на 75 лева разноски по
заповедното производство и 825 лева по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6