№ 694
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501750 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.
Ищецът в производството „Би и О експрес“ ЕООД обжалва Решение
№1035/22.02.2024г. по гр.д. №4540/2022г. по описа на СГС, с което са
отхвърлени предявените от “Би и О експрес” ЕООД, ЕИК ********* срещу Г.
Й. Д., гражданин на Гърция, личен номер **********, притежаващ
удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин в ЕС № 80*****11
искове на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за сумата от 20 000 евро
част от продажната цена, дължима по развален предварителен договор от
10.12.2021 г. за продажба на дружествените дялове на ответника Г. Й. Д. в
„Густоза“ ЕООД и на основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 1 лв. – частичен иск от
5 000 000 лв. – пропуснати ползи от неизпълнение на предварителния договор
от 10.12.2021 г., дължима за периода 01.01.2022 г. – 30.10.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2022 г. до окончателното
изплащане. В жалбата са формулирани оплаквания за неправилност на акта,
поради необоснованост на фактическите констатации, резултат от грешен
анализ на доказателствата. Според него писмените доказателства установяват
реално плащане на авансовата сума по предварителния договор, което
обосновава връщането й след развалянето на договора.
Относно претенцията за пропуснати ползи поддържа, че продавачът е
неизправна страна, а не купувачът, поради което следва, че договорът е
развален от последния. Счита, че въз основа на този факт може да претендира
последиците от неизпълнението на договора от ответника, като размерът на
1
вредите се извлича от установената прогнозна печалба на „Густоза“ ЕООД.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и
постановяване на нов по същество, с който исковете да бъдат уважени.
Претендират се и разноски.
В срок е депозиран отговор на ВЖ от пълномощника на Г. Й. Д., в който
са изложени подробни съображения за законосъобразност на
първоинстанционното решение. Въз основа на тях се иска потвърждаването
му. Претендират се и разноски.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства.
Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в
рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните от
първоинстанционния съд доказателства и във връзка с изложените във ВЖ
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна
следното :
Не е спорно, че на 10.12.2021 г. Г. Й. Д. и „Би и О експрес“ ЕООД,
представлявано от К. А. А., са сключили предварителен договор с предмет
продажба на 50 дружествени дяла с номинална стойност по 100 лв. при обща
номинална стойност на дяловете 5 000 лв., които дялове съставляват капитала
на „Густоза“ ЕООД за сумата от 150 000 евро или тяхната фиксирана левова
равностойност по курс на БНБ към момента на продажбата. Съгласно клаузите
на договора купувачът е поел задължение да преведе продажната цена по
банков път към момента на сключване на окончателния договор.
Уговорено е също, че л.а. „БМВ“ с рег. № ******** и лекотоварен
автомобил „Форд“ с рег. № ******** следва да бъдат прехвърлени от
дружеството на Г. Д. преди продажбата на дяловете, както и сума от 50 000 лв.
получена от дружеството по програма „Иновации и конкурентноспособност“.
Страните са постигнали съгласие, че не са предмет на продажба и сумите в
банкови сметки към 31.12.2021 г. на дружеството и те следва да се получат от
Г. Д. като дивидент. Уговорено е сключването на окончателния договор да се
осъществи в срок до 30.12.2021 г. с възможност за продължаване до 15.01.2022
г. като във втория случай продажната цена се намалява с размера на оборота
след 01.01.2022 г.
Видно е от Анекс от 10.12.2021 г. към предварителния договор, че
купувачът предава в брой на продавача сумата от 9778 лева като аванс по
горепосочения договор. Страните са сключили и предварителен договор за
покупко – продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021 г., предварителен
договор за покупко – продажба на стокова наличност и предварителен договор
за покупко – продажба на оборудване основен салон и градина от 11.12.2021 г.,
като във всички е вписано, че Д. Г. Й. е продавач, а „Би и О експрес“ ЕООД е
купувач и като такъв предава в брой сумата от 9778 лв., като аванс. Не се
спори, че подписите под анекса и предварителните договори са положени от Г.
Д. и К. А., като управител на „Би и О експрес“ ЕООД.
2
Приложено е копие от покана чрез “Телепоща” от Г. Д. до “Би и О
експрес” ЕООД, получена на 09.03.2022г. от управителката на дружеството
Ангелова, в която е направено изявление, че до 02.03.2022 г. не е сключен
окончателен договор за продажба на дружествените дялове на „Густоза“
ЕООД, не е платена продажната цена по предварителния договор, не са налице
основания за отлагане сключването на окончателен договор, поради което с
изтичане на договорения срок за сключване на окончателен договор, счита
предварителния за прекратен.
Установява се от нотариална покана, чрез нотариус С. Н., изпратена от
„Би и О експрес“ ЕООД до Г. Д., че дружеството го е поканило да се яви в
кантората на нотариуса на 25.03.2022г. за да прехвърли дяловете на „Густоза“
ЕООД, а дружеството да му заплати оставащата цена от 130 000лв. В
нотариалната покана се съдържа и изявление, че ако продавачът не се яви или
откаже да прехвърли дяловете, купувачът разваля предварителния договор по
вина на продавача, който следва да му върне заплатените 4 авансови вноски от
по 5 000 евро на обща стойност 20 000 евро.
Връчването на нотариалната покана е оформена при отказ, като е
отразено, че на 16.03.2022 г. адресатът е намерен лично на посочения в
нотариалната покана адрес: ***, но е отказал да я приеме. В констативен
протокол от 25.03.2022 г. нотариус С. Н. е удостоверила неявяване на Г. Д. в
кантората й за сключване на окончателен договор.
От доклад за връчване на съдебен изпълнител с район на действие
Апелативен съд Солун, е видно, че на 16.03.2022 г. в 14:03 часа, е връчил
лично на посочен адрес в гр. Солун призовка на Г. Д..
Представените писмени доказателства от ответника доказват, в
изпълнение на клаузите на предварителния договор той е прехвърли
собствеността на автомобилите и паричните суми на „Густоза“ ЕООД на себе
си като физическо лице, както и че е сключил анекс към договора за наем на
процесния гръцки ресторант за промяна на наемната цена и срока на договора.
Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А. Ч. К. и Е. М. - по искане на ищеца и К. Г. А. и М. Г. – по
искане на ответника.
Свидетелят К. сочи, че работи на длъжност „Спедитор“ в ищцовото
дружество, син е на управителя на дружеството К. А. и като такъв е водил
преговорите за закупуване на дружествените дялове, като пълномощник на
управителя. Твърди, че след изтичането на срока по договора за прехвърляяне
на дяловете са се виждали много пъти с ответника, като през м. март е имало
среща в офиса на дружеството, на която е било предложено от продавача да
върне авансовата сума, а купувачът да удостовери, че няма претенции по
договора. Установява също, че при общуването с ответника във връзка с
процесния предварителен договор, не му е представил пълномощно и договор
от ищцовото дружество за представителството.
В показанията си свид. Е. М. сочи, че е оформил разписката за връчване
на нот. покана на 16.03.2022г., тъй като е работил по това време при нотариус
С. Н. като младши юрисконсулт. Установява, че се е опитал да връчи поканата
3
в ресторанта, който се е намирал на адреса, но не помни добре какво се е
случило. Твърди, че работещи в заведението сервитьори са извикали едно
лице, на което той не е искал лична карта за установяване на самоличността му
и това лице е отказало да я получи.
Свидетелят К. А., чийто работодател е ответникът, пресъздава
възприятията си за това, че А. К. е пребивавал в процесния ресторант в
началото на 2022г. като представител на фирмата купувач на бизнеса и Д. го е
питал ще се превеждат ли парите и ще се прави ли договор, а А. му е
отговарял, че ще преведат парите, няма проблем. Сочи, че е свидетел на
скандал между тях през м. февруари 2022г., породен от това, че К. се е бъркал
в работата на ресторанта, като е маркирал поръчки на компютъра и е вземал
такива от клиенти. По този повод Д. му е направи забележка, че няма право да
върши това и след скандал между тях ответникът е изгонил К. от ресторанта.
Сочи, че на 16.03.2022г. е бил свидетел на посещение от лице, което се е
представило като служител при нотариус С. Н., което е попитало за шефа му и
след като му е отговорил, че го няма си е тръгнал без да му предаде
документа, който свидетелят е искал да получи.
Съответни на показанията на свид. А. са и показанията на свид. Г., която,
като сервитьорка в ресторанта е присъствала при посещението на връчителя.
Към доказателствения материал е приебщено заключение на
Съдебноикономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р. Р. С., който е
извършил анализ на годишните финансови отчети на „Густоза“ ЕООД за
периода 2012 г. – 2021 г. и дава предположение за прогнозна печалба за
периода 01.01.2022 г. – 31.10.2024 г. в размер на 624 000 лв., от които 216 000
лв. за 2022 г., 222 000 лв. за 2023 г. и 187 000 лв. за 01.01. – 31.10.2024 г.
Констатирал е също, че няма счетоводно отразяване на реално плащане в
размер на 20 000 евро в счетоводството на ищеца, платежен документ и
счетоводен запис за наличие на реално извършено плащане. В допълнително
заключение експертът посочва, че в дебитиране на сметка 492/2 (разчети за
гаранции) за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. ищецът е извършил
счетоводно отразяване на 4 броя плащания в брой от касата на ищцовото
дружество без данни за получател и без дата на плащане в приложената
справка. Операциите са осчетоводени на 03.01.2022 г., а към 05.01.2022 г. по
сметка 501 (каса в левове) е налице отразяване на сума в размер на 9089,16 лв.
Според подаден ГФО за 2021 г. наличността на парични средства в брой на
каса на ищцовото дружество към 31.12.2021г. е 2000 лв. Според годишната
оборотна ведомост за 2022 г. постъпленията по сметка 501 са в общ размер
329650,30 лв., а изплатените суми от касата в лева за цялата година са в общ
размер 32761,16 лв. Сума в размер на 39112,00 лв. е отразена като дебитен
оборот по сметка 492 - разчети и гаранции. Сочи, че от представената годишна
оборотна ведомост, която съдържа само дебитни и кредитни обороти, начални
и крайни салда не се установява връзка между осчетоводените 4 плащания на
депозити като плащания от касата на дружеството ищец и движението на
паричната наличност в касата на ищеца. За сметка 501 не се установява
наличност на парични средства в брой в касата на ищеца в общ размер 39112
лв. към 03.01.2022 г., с която наличност да са извършени процесните 4
4
плащания на депозити с общ размер 39112 лв. от касата на дружеството, както
е осчетоводено. Експертът е категоричен, че няма данни 4 суми по 9778 лв. да
са били налични в касата като свободни парични средства към 03.01.2022 г., а
за да се извърши плащане от касата първо в нея следва да има необходима
парична наличност, каквато в случая не се установява към 03.01.2022 г.
Допълнително се отбелязва, че авансовите плащания могат да бъдат отразени
в разчетна сметка 492, но отразяването трябва да бъде на датата и в годината,
в която са извършени съответните плащания. На 08.12.2021 г. начално салдо
(налични парични средства) в брой е в размер на 69,62 лв. За периода
08.12.2021 г. до 11.12.2021 г. е отчетен дебитен оборот от 1025,39 лв. и
кредитен оборот 404,32 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, решаващият състав
извежда следните правни изводи :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът
констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, а в казуса то се обжалва
изцяло, съдът установи, че първоинстанционното съдебно решение е
недопустимо в една част, за което ще изложи мотиви по - долу.
По правилността на обжалваното решение, въззивният съд приема
следното :
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД:
За уважаване на претенцията за връщане на дадено по договорно
отношение, поради отпаднало основание, следва да бъдат доказани
съществувала към минал момент договорна обвързаност между страните,
качеството на кредитор на ищеца по отношение на претендираните суми,
които твърди че ответната страна е получила като авансови плащания по
предварителен договор, както и наличието на предпоставките за разваляне на
договора от страна на ищеца и упражнено от него право да развали договора.
Доказано е в казуса, че между “Би и О експрес” ЕООД и Г. Й. Д. е
сключен действителен предварителен договор за продажба на дружествените
дялове на дружеството „Густоза“ ЕООД от 10.12.2021г., чийто едноличен
собственик на капитала е физическото лице. В контекста на съдържанието на
чл. 7, ал.1 и ал.2 от договора, които предвиждат, че страните ще изготвят
приемо-предавателен протокол на притежаваното от дружеството основно
имущество – вътрешно и външно оборудване, кухня, печки, хладилини
витрини, инвентар и др., находящи се в ресторант „Густоза“ и наличната в
него на стока – хранителни и пакетирани стоки, алкохол, месни продукти,
риба и всичко друго необходимо за нормалната работа на ресторанта, следва
да се приеме, че удостовереното в Анекса от 10.12.2021 г., в предварителния
договор за покупко – продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021 г., в
5
предварителния договор за покупко – продажба на стокова наличност и в
предварителният договор за покупко – продажба на оборудване - основен
салон и градина от 11.12.2021 г., че се предава в брой сумата от 9778 лв. по
всеки от тях, като аванс, е плащане именно в изпълнение на основния
предварителен договор за продажбана всички дружествени дялове на Г. Й. Д. в
„Густоза“ ЕООД. Изявлението, под което са се подписали страните в тези
договори е, че купувачът предава в брой сумата от 9 778лв., което
недвусмислено и категорично удостоверява, плащане на аванс от купувача в
полза на насрещната страна в правоотношението. Глаголът предава има
смислово значение на предавам от ръка в ръка нещо/връчвам и се използва в
езика като глагол за предоставяне на парична сума. Ето защо са необосновани
заключенията на първоинстанционния съд, че съдържанието на гореописаните
анекс и договори не установява плащането на аванс. Този извод не се
разколебава и от изводите на вещото лице, че счетоводно това предаване на
парични суми(плащания) не е коректно отразено в счетоводството на
дружеството купувач. Счетоводното отразяване може да не е правилно, но ако
има писмени доказателства, каквито са гореобсъдените, доказващи плащане,
то не е от значение за изпълнението на договора. Предвид изложеното, следва
да се приема за безспорно установено, че “Би и О експрес” ЕООД е платило на
Г. Й. Д. по сключения предварителен договор за продажба на дружествените
дялове на дружеството „Густоза“ ЕООД от 10.12.2021г. аванс в общ размер на
левовата равностойност на 20 000 евро, т.е. дружеството има качеството на
кредитор на физическото лице.
Съдът приема извод, че процесният договор следва се счита за развален
с подадената в настоящото производство искова молба, която съдържа
изявление на ищеца до ответника за прекратяване на предварителния договор.
В тази връзка, правните последици на прекратяване на договора не са
настъпили на основание поканата с телепоща от 02.03.3022г. от ответника към
ищцовото дружество, както и на основание нотариалната покана от
11.03.2022г. от последното до него. Първата макар и редовно връчена на К. А.
в качеството й на законен представител на „Би и О експрес“ ЕООД не съдържа
обстоятелства за неизпълнение на задължения от купувача по предварителния
договор, които са основание за прекратяването му, защото той не е имал
задължение да изплаща продажната цена в размер на 150 000 евро преди
самото сключване на окончателния договор. От своя страна нотариалната
покана също не е породила последиците на прекратяване на предварителния
договор, тъй като не е редовно връчена на Д. Г. Й., който се установи, че в деня
на оформяне на негов отказ да я получи не е бил в България, а още по – малко
в ресторант „Густоза“ в гр. София.
По изложените съображния е налице отпаднало основание – развален
договор , по който е направена паричната престация от ищеца в размер на
общо 20 000 евро, поради което искът за тази сума е основателен и следва да
бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че на основание
задължителната сила на разрешението, дадено в ТР№4/2014 от 29.04.2015г. по
тълк.д. №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът не може да присъди левовата
6
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично
предвидените от закона случаи. Задължението по процесния договор е за
заплащане на цената в евро и макар, че той е предал в брой левова
равностойност на 20 000евро, при претенция основана на развален договор,
съдът следва да присъди сумата във валутата, в която е уговорено
задължението в договора, както се претендира в настоящата ИМ.
По иска с правно основание чл. 82 от ЗЗД :
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД неточното изпълнение на договорните
задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Обемът и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение
на договорните задължения са уредени в чл. 82 от ЗЗД, според който,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника -
обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Следователно
нормата на чл. 82 ЗЗД ангажира неизправната страна по договорно
правоотношение да заплати на насрещната обезщетение, обхващащо и
пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
Въззивният съд прие в казуса, че процесният предваричен договор от
10.12.2021г. е развален с ИМ, по която е образува настоящото дело. Това
означава, че между “Би и О експрес” ЕООД и Г. Й. Д. не съществува договорна
връзка, поради което ищецът не понася вреди от неизпълнение на задължения
по съществуващ и действащ между него и ответника договор. До предявяване
на ИМ договорът е съществувал, поради което претенцията за вреди от
01.01.2022г. до 04.05.2022г. е допустима, но неоснователна.
Неоснователността е резултат от обратно действие между страните на
развалянето на договора. Обратното действие се изразява в това, че след
упражняването на правото да се развали договора, отношенията между тях се
връщат в състоянието преди сключването му.
По отношение на периода на претенцията от 04.05.2022г. до 30.10.2024г.
искът за заплащане на обезщетение под формата на пропуснати ползи от
печалба от дейността на ресторанта, е недопустим. Разпоредбите на чл. 79 и
чл. 82 от ЗЗД уреждат право на обезщетение от неизпълнение на договорно
задължение, а след предявяване на иска договор не съществува, защото с
предявяването на ИМ настъпват правните последици на разваляне на
договора. В този контекст не съществува причинна връзка между
пропуснатата полза и виновното неизпълнение на договорно задължение от
ответника Г. Й. Д..
Както житейската, така и правната логика повеляват, че към момента на
предявяване на исковата молба задълженията занапред по процесния договор
не са били възникнали, а не само не са падежирали, в каквато връзка пред
въззивната инстанция доводи изложи пълномощникът.
7
В заключение следва да се обобщи, че ищецът няма право на иск за
вреди от неизпълнение на договор, основано на несъществуващ договор, за
периода след като той го е развалил.
В резултат на изложените разсъждения решението в частта по иска с
правно основание чл.55, ал.1, предл. трето следва да бъде отменено и да бъде
постановено ново по същество, с което да се уважи искът. В частта, в която
частичният иск за пропуснати ползи е отхвърлен за периода от 04.05.2022г. до
30.10.2024г. решението следва да бъде отменено като недопустимо, а
производство прекратено в тази част, респ. в останалата отхвърлителна част за
този иск, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивната проверка, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която ищцовото дружество е осъдено да
заплати на ответника разноски за производството над сумата от 1 000лв., при
съобразяване на основателността на възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 000лв., отново
при при съобразяване на основателността на възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение.
За въззивното производство ответникът следва да заплати на “Би и О
експрес” ЕООД 782, 42 лв. държавна такса и 800лв. разноски по съразмерност
за адв. възнаграждение, а дружеството на Г. Й. Д. разноски по съразмерност,
възлизащи на 1 000лв., при съобразяване на основателността на възражението
за прекомерност на адв.възнаграждение.
Водим от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1035/22.02.2024г. по гр.д. №4540/2022г. по описа
на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от “Би и О експрес” ЕООД,
ЕИК ********* срещу Г. Й. Д., гражданин на Гърция, личен номер
**********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на
гражданин в ЕС № 80*****11 иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД
за сумата от 20 000 евро - част от продажната цена, дължима по развален
предварителен договор от 10.12.2021 г. за продажба на дружествените дялове
на ответника Г. Й. Д. в „Густоза“ ЕООД и ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. Й. Д., гражданин на Гърция, личен номер **********,
притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин в ЕС №
80*****11, изд. на 22.06.2016 г. от МВР София, адрес: *** - чрез адв. В. Г., да
заплати на “Би и О експрес” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 20 000 евро -
част от продажната цена, дължима по развален предварителен договор от
10.12.2021 г. за продажба на дружествените дялове на ответника Г. Й. Д. в
„Густоза“ ЕООД.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №1035/22.02.2024г. по гр.д.
№4540/2022г. по описа на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
“Би и О експрес” ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. Й. Д., гражданин на Гърция,
8
личен номер **********, притежаващ удостоверение за постоянно
пребиваване на гражданин в ЕС № 80*****11 иск на основание чл. 82 ЗЗД за
сумата от 1 лв. – частичен иск от 5 000 000 лв. – пропуснати ползи от
неизпълнение на предварителния договор от 10.12.2021 г., дължими за
периода 04.05.2022 г. – 30.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.05.2022 г. до окончателното изплащане и ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от “Би и О експрес”
ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. Й. Д., гражданин на Гърция, личен номер
**********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на
гражданин в ЕС № 80*****11 иск на основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 1 лв. –
частичен иск от 5 000 000 лв. – пропуснати ползи от неизпълнение на
предварителния договор от 10.12.2021 г., дължими за периода 04.05.2022 г. –
30.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2022 г.
до окончателното изплащане като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ Решение №1035/22.02.2024г. по гр.д. №4540/2022г. по описа
на СГС, в частта, имаща характер на определение, в която е осъдено “Би и О
експрес” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. Й. Д., гражданин на Гърция,
личен номер **********, притежаващ удостоверение за постоянно
пребиваване на гражданин в ЕС № 80*****11 разноски за
първоинстанционното производство над сумата от 1000 лв. до присъдената от
4 250лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Д., гражданин на Гърция, личен номер **********,
притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин в ЕС №
80*****11, изд. на 22.06.2016 г. от МВР София, адрес: *** - чрез адв. В. Г., да
заплати на “Би и О експрес” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 000лв.
разноски за първоинстанционното производство и 1 582, 42лв. – разноски по
съразмерност за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “Би и О експрес” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. Й.
Д., гражданин на Гърция, личен номер **********, притежаващ
удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин в ЕС № 80*****11
сумата от 1 000лв. – разноски по съразмерност за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9