ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 404
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., против Разпореждане,
обективирано в Заповед за изпълнение № 10826/21.12.2021г. по ч.гр.д.№
19671/2021г. в частта, в която е отхвърлена претенцията против длъжника
ИВ. Й. ЮГ., ЕГН – **********, за сумата 251,79 лв. – неустойка при
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество
за издаването на заповед по чл.410 от ГПК за тези суми, претендирани със
заявлението за тази процесна сума.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
Пред Районен съд – Пловдив е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България” ЕАД. За да
отхвърли заявлението, първостепенният съд излага основни съображения, че
в случая клаузите на договора, уговорящи неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент в посочения размер са неравноправни
клаузи. Предвиждат задължение за потребителя по двустранен договор, без
да има насрещна престация и насрещно задължение за кредитора, поради
което са и неразпорвани по смисъла на ЗЗП.
1
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав не споделя
горните изводи. Видно е от приложения Договор за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към него, че между страните е уговорено
заплащането на неустойка в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в т. ч. на приложимите Общи условия, за всяка СИМ карта, при
следните условия: а/. неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката по
преходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора и б/. в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на
договора.
При така уговорените клаузи за неустойка и при положение, че
със заявлението е искано издаване на заповед за изпълнение за неустойка,
включваща само стойността на 3 месечни абонаментни такси, както е била
уговорена, а не е в размера на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/мобилен
номер до края на срока на договора.
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител
при предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови
задължения, настоящата инстанция намира, че по принцип клауза за
неустойка е допустима, освен ако размерът е необосновано висок, на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Възможност за уговаряне на неустойки
по договори от вида на процесните следва от разпоредбата на чл. 228, ал. 1 б.
"В" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 229а изр. последно от
2
същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. №
7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор с
продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите, на които
молителят основава правата си, ще може да търси и неустойката за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка
за развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена.
Договорената неустойка се явява компенсаторна. Прекратената
правна връзка поради причина, за която длъжникът отговаря, обуславя
зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението – чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към
момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е
нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения
срок, респ. загубата на основанието за плащане на намалена цена на
мобилното устройство поради неизпълнение на условията за придобиване на
мобилния апарат при преференциални условия. При положение, че за целия
срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на
договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни
месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна или вероятно
неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се трактува като израз на несъответствие с присъщите ѝ
функции. В този смисъл изводите на заповедния съд, че посочените клаузи са
неравноправни, са преждевременни и на този етап от производството
необосновани. При евентуално възражение на длъжника, страните ще имат
възможност в едно състезателно производство да доказват тезата си относно
евентуалната преценка за неравноправност на неустоечната клауза в
договора. За пълнота на изложението се посочва, че в тази насока по
аналогичен казус е налична и съдебна практика – Определение №
260320/20.10.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с. по възз. ч. гр.д.№
3
2366/2020г.; Определение № 833 /11.06.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, VI
гр.с., по възз. ч. гр.д. №802/2020г.; Определение № 1243/30.07.2020г. на
Окръжен съд – Пловдив, VIII гр.с., по възз. ч. гр.д.№
1186/2020г.; Определение № 1001/30.06.2020г. на Окръжен съд – Пловдив, IX
гр.с., по възз. ч. гр.д.№ 1186/2020г.; Определение № 1924/09.07.2020г. на
Окръжен съд – Бургас по възз.ч.гр.д.№ 1596/2020г.; Определение №
272233/07.05.2021г. на Софийски градски съд, II-д възз. с. по възз.ч.гр.д.№
12599/2020г.; Определение № 26815/07.05.2021г. на Софийски градски съд, II-
е възз. с. по възз. ч.гр.д. № 3844/2021г.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и вместо него ще
се постанови връщане на делото на РС – Пловдив със задължителни указания
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по компетентност за
сумата в общ размер на 251,79 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване
на договорни абонаменти.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение №
10826/21.12.2021г. по ч.гр.д.№ 19671/2021г. в частта, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника ИВ.
Й. ЮГ., ЕГН – **********, за сумата 251,79 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, I бр.с., за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника ИВ.
Й. ЮГ., ЕГН – **********, за сумата в общ размер на 251,79 лв. – неустойка
при предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4