Решение по дело №421/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 8 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20203120100421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260024/16.10.2020г.

 

гр.Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.10.2020г.., в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР В.

при участието на секретаря Антоанета Станева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 421 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето / ЗЗДт/ .

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Девня с искане за настаняване на детето А.В.И., ЕГН **********, в професионалното приемно семейство на П.К.Р., ЕГН **********, за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, тъй като родителите се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за нея.

В съдебно заседание представителят на ДСП Девня поддържа молбата.

Заинтересованата страна Д.С.Д. – майка на детето, не изразява становище по искането.

Заинтересованата страна В.И.В. – баща на детето,. уведомен по реда на чл. 47 ГПК, не се явява, не изразява становище.

Заинтересованата страна П.К.Р. в с.з. изразява желае да полага грижи за детето в своето семейство за искания срок

Особеният представител на детето в производството моли за уважаване на искането.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Родители на детето А.В.И., ЕГН **********,  са Д.С.Д., ЕГН **********, и В.И.В., ЕГН **********, видно от представеното по делото заверено за вярност копие на дубликат от  удостоверение за раждане.

С Решение №90/19.05.2017г.  по гр. д. №291/2017г. на РС Девня детето А.В.И., ЕГН **********, е настанено в приемното семейство на П.К.Р. за срок от три години, считано от датата на влизане решението на съда в сила. Видно от отбелязаното на решението същото е влязло в сила на 13.06.2017г.

Със заповед №СО - ЗДПГ01/0098/02.10.2013г. на Директора на РДСП Варна П.К.Р. е утвърдена за професионален приемен родител.

Със заповед № ЗД/Д–В-Д-015/12.06.2020г.  на Директора на ДСП Девня след изтичане на определения от съда срок детето А.В.И., ЕГН **********, е настанено в приемното семейство на П.К.Р. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.

Представени по делото са декларации от С.И.В. от 19.02.2020г.  – леля на детето по бащина линия и от Х.И.В. от 19.02.2020г. – също леля на детето по бащина линия,  с която изразяват несъгласието си да отглеждаг детето А.В.И. в своите семейства.

Представена е декларация от 10.06.2020г. от Д. С.Д. – майка на детето, с която декларира липса на възможност да се грижи за детето А.В.И.

Представена е декларация от П.К.Р. от 06.05.2020г., че желае, да продължи, да полага грижи за детето А.В.И. като професионален приемен родител.

Представена е декларация от А.В.И. от 06.05.2020г., че желае, да продължи, да живее в приемното семейство на г-жа П.Р..

В представения и приет като доказателства по делото социален доклад от 12.06.2020 г. на ДСП Девня са отразени релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път, установяват, следното: Приемният родител П.К.Р. полага адекватни грижи за детето А.В.И., задоволява нуждите му от внимание и обич. Към момента А. се чувства сигурна, желана и защитена в приемното семейство. За нея е осигурено лично пространство, кътове за учене и лични вещи. Не се оставя без надзор. Развитието й отговаря на нормите за възрастта. Наблюдава се съответствие между календарната и действителната психическа възраст. А.В. умее, да се самообслужва. През свободното си време детето обича, да гледа телевизия. Приемната майка ограничава това занимание и препоръчва и го насърчава, да излиза, играе и общува с връстници. А.В. е ученичка в девети клас в СУ ***“ за учебната 2019/2020г. Посещавала е редовно учебните занятия до обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г., оттогава се обучава дистанционно на онлайн платформа. Има добър успех и се справя на едно добро ниво с усвояването на учебния материал. Няма допуснати неизвинени отсъствия. Има изградена приятелска среда от съученици. Отнася се към преподавателите и съучениците си с уважение. Не е агресивна и не създава проблеми по време на часове. Приемният родител е заинтересован от учебната успеваемост на момичето, при насрочване на родителски срещи е присъствала, закупувала е учебници, посещавала е при необходимост учебното заведение за провеждане на срещи с класния ръководител. Момичето не е имало контакти с родителите си от една година. Същите не са я търсили  и не са осъществявали срещи с нея. Емоционалната връзка дете – родители е нарушена. При разговорите на А. със социалните работници ставало ясно, че се чувества обидена, че са я изоставили. Детето не нарича  майка си мамо, а по име. Родителите на А. – Д.С. Д.и В.И.В., са живели на семейни начала. От съвместното им съжителство се ражда детето А.. Припозната е от баща си на по–късен етап. Родителите й се разделят, когато е била много малка. Роднини по майчина линия поемат непосредствените грижи за нея, тъй като майката заживява на семейни начала с мъж и детето не е прието от него. Петчленното ново семейство на майката ползва две стаи от жилището в град Белослав, където живее. Доходите им са крайно недостатъчни за задоволяване потребностите на семейството. Г-жа Д. споделила, че няма възможност, да се грижи за детето А., което декларирала и в саморъчно написана декларация. Първоначално след настаняването бабата по майчина линия посещавала внучката си, но от началото на 2017 година не е посещавала детето и не е уведомявала отдел „Закрила на детето” за причината за отсъствието си, няма точно местонахождение. За бащата на детето са изпращани писма до ДСП Вълчи дол за проучване възможностите за реинтеграция на детето в неговото семейство. При последното извършено проучване през месец Март 2020г. контакт с него не е осъществен и ОЗД Вълчи дол не е в състояние да извърши социално проучване на възможностите за реинтеграция.

Видно от съобщения на ДСП Вълчи дол и ДСП Варна социалните служби въпреки положените усилия не са установили близки на детето А.В.И., които да имат желание и възможности, да полагат грижи за нея в семейна среда

В съдебно заседание социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП-Девня поддържа изложеното в доклада. Излага, че за детето се полагат всички необходими грижи  според възрастта му.

На основание чл.15 ЗЗДт съдът изслуша детето А.В.И.. Същата заяви, че ходи на училище, общува с деца на нейната възраст в училище и извън училище, иска, да остане, да живее при леля П..

За да се произнесе по искането за настаняване на детето с оглед разпоредбата на чл. 26 от Закона за закрила на детето, съдът съобрази следното:

Видно от доказателствения материал по делото се установи, че в конкретният случай детето А. няма как да бъде отглеждано при близки и роднини по смисъла на Закона. В социалния доклад от 12.06.2020г. е отбелязано, че липсва емоционална връзка родител – дете, родителите не са търсили детето и не са осъществявали срещи с нея. Не са установени и близки и роднини на детето А.В.И., които да са заявили желания и да са в състояние да се грижат за нея.  Същевременно от  събрания по делото доказателствен материал също се установява, че грижите по отглеждането на А.В.И. в приемното семейство на П.К.Р. са адекватни и задоволяват потребностите й, стимулират развитието на детето. Професионалният приемен родител изпълнява отговорно своите задължения спрямо детето и осъществява адекватни грижи за пълноценното му  развитие. Установена е добра адаптация  в приемното семейство. При тези обстоятелства, съдът приема, че в настоящия случай са налице предвидените от закона предпоставки за настаняване на детето А.В.И. в професионално приемно семейство, като мярка за закрила. При определяне на мярката за закрила на детето, в съответствие с разпоредбата на чл.28 ал.4 изр.второ, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗДт, съдът съобрази, че на този етап са налице по-добри възможности от тези за отглеждане на детето в специализирана институция. Съдът счита, че тази мярка е в интерес на детето А. и настаняването й в посоченото професионално приемно семейство ще допринесе за правилното й отглеждане, физическо и психическо развитие и възпитание при подходящи за нейните възраст, семейна среда и социално - битови условия под непосредствени и адекватни грижи. Предприемането на тази мярка дава възможност детето да се отглежда в среда, максимално близка до семейната му, което защитава в максимална степен неговите интереси.

Съобразно вмененото задължение на осн.чл.28 ал.5 от ЗЗДт и изразеното от ДСП ***становище и искане в исковата молба, поддържано и в о.с.з, като отчита и възрастта на А.В.И.,  съдът намира, че А. следва да бъде настанена за срок до до навършване на пълнолетие / 18 години / или до завършване на средно образование ако учи, но не повече от 20 годишна възраст. Действително по правило мерки за закрила на деца в риск се предприемат до навършване на пълнолетие / 18 години /, / защото тогава лицето ще придобие пълна дееспособност – възможност чрез лични действия да упражнява и придобива права и да поема задължения, т.е настъпването на тази възраст предполага, че вече може само да се грижи за себе си. От това общо правило обаче законодателството познава някои изключения за гарантиране защита интересите на определени лица  - напр. съгласно чл.144 СК родителите дължат издръжка на своите пълнолетни деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст  при обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ако децата не могат да се издържат от имуществото и доходите си и ако тази издръжка не съставлява  особени затруднения за родителя. Така за казуса и разпоредбата на чл. 49,  ал. 2, т. 3 и чл. 50, ал.3, т. 3 от ППЗЗДт, касаещи отпускане на помощи за деца, настанени при свои близки или роднини или в приемни семейства до завършване на средно образование, ако учат, но не повече от 20 годишна възраст. Такъв краен срок е предвиден и за настаняването като мярка за закрила според  разпоредбата на чл. 29, т. 5 ЗЗДт. В този смисъл настаняването  за срок след завършване на пълнолетие е предвидено изрично от закона при хипотезата на продължаващо обучение  на детето в средно учебно заведение / в този смисъл е налице и съдебна практика  - определение на ОССтЗ по ч.  гр.  дело № 1213 по описа  за  2017 година/.

Мотивиран от изложеното , съдът

 

РЕШИ:

 

НАСТАНЯВА В СЕМЕЙСТВОТО на П.К.Р. ***, детето А.В.И., ЕГН **********, за срок до навършване на пълнолетие или до завършване на средно образование, ако учи, но не повече от  20 –годишна възраст или до настъпване на законна причина за изменение на постановената мярка или за прекратяване на настаняването.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28, ал.4, ЗЗДт.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: