Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 3.08.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Андреева
Тодор Тодоров
при участието на секретаря Н.М., като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2582 по описа за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм/.
С Решение,
постановено по гр.д.№ 2660/ 2004 г. на Софийски районен съд, І ГК, 44 състав, е
отхвърлен като неоснователен предявения от С.В.К., В.В.Г.,
А.Г.С., В.Г.В., С.В.Г. и Л.В.Г. срещу Ж.Т.А., Д.Т.В., Г.П.Г., Т.П.Г., В.П.Г., Д.Т.З.,
В.П.П. и П.Т.З. иск с правно основание чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ за признаване на установено, че към момента на обобществяване
на земеделските земи общият на ищците наследодател В.Г. Л. е бил собственик на
следния внесен в ТКЗС недвижим имот: НИВА с площ от 1 218 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. С.- Дървеница,
м.„Р.- Г.м.”, съставляващ имот стар пл.№ 1492 и № 1493 по кадастралния план от
1939 г., при граници: А. Г., Д. М., М.в., заснет с пл.№ 1456 и нанесен в
кадастрален лист 648, 668 по плана на гр. С., жк „М.“,
„Южна градска територия- ІІ част“, м.“Р.- Г.м.“. На основание чл.64, ал.2 ГПК
/отм./ ищците са осъдени да заплатят на ответниците
сумата 1 680 лева - разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от С.В.К., В.В.Г.,
А.Г.С., В.Г.В., С.В.Г. и Л.В.Г. /ищци по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за уважаване на предявения иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ, с присъждане и на разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че имотът, възстановен
с Решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на ПК- Студентска, и този, внесен от
наследодателя на ищците в образуваното през 1958 г. ТКЗС, са един и същи имот, както
и че процесните имоти са идентични с имотите,
възстановени на наследниците на П. С.ов и на
наследниците на Т. А., тъй като съвпадат по площ и планоснимачни
номера по кадастралния план /КП/, изработен за местността през 1939 г. Поради
това и изводите на вещите лица по приетите от СРС еднолична съдебно- техническа
експертиза от 18.03.2005 г. и тройна съдебно- техническа експертиза от
18.10.2005 г., както и основаното на тях съдебно решение, с което искът е
отхвърлен- поради липса на идентичност между имота на ищците и имотите на ответниците, са необосновани и неправилни.
Въззиваемите страни Г.П.Г., Т.П.Г.,
В.П.Г., Д.Т.З., В.П.П. и П.Т.З.- наследници на П.Г. С.ов, оспорват жалбата и молят решението на СРС да бъде
потвърдено, като претендират за разноски. Конституираните във въззивното производство при условията на чл.120 ГПК /отм./
законни наследници на починалия в хода на делото въззиваем
П.Т.З.: С.Н.З. /съпруга/ и Д.Т.З. /брат/, не изразяват становище по жалбата.
Въззиваемите страни Ж.Т.А. и Д.Т.В.-
наследници на Т. В.А., не изразяват становище по жалбата на ищците.
Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока
по чл.197 ГПК /отм./ и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въз основа на
събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С Решение № 952/186
от 16.08.1993 г. на Поземлена комисия /ПК/- Студентска на наследниците на В.Г. Л.
е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на НИВА
с площ 1 218 кв.м., находяща се в строителните
граници на гр. С.- Дървеница, м. „Р.- Г.м.”, представляваща части от имот пл.№
1492 и имот № 1493 по кадастралния план от 1939 г., при съседи: А. Г., Д. М. и М.в.,
като за останалите 1 083 кв.м. от същата нива е отказано възстановяване на
основание чл.10б ЗСПЗЗ- поради налично застрояване. Нивата е заявена за
възстановяване със заявление на М. Л.а до ПК № 186/ 17.12.1991 г. като
собствена на В. Л. на основание Договор за доброволна делба от 13.05.1947 г. и
внесена от него при образуване на ТКЗС- с. Дървеница през 1958 г., съгласно
заявление- декларация до ТКЗС от 1958 г. /п.6/. Съгласно скица № 899/ 02.09.1993
г. към решението на ПК възстановеният имот стар пл.№ 1492 и № 1493 граничи от
север с имот пл.№ 1494- на наследници на А. Л., от изток- с улица, на юг- с
имот пл.№ 1491, собственост на М.г..в., и на запад- с имот пл.№ 1490,
собственост на наследници на Г. Н., А.м. и С. М., и с имот пл.№ 1495, собствен
на наследниците на Костадин Мишев. Имотите са идентифицирани по кадастралния
план, изработен през 1939 г. за м. „Напоително поле“, и представен документ за
собственост, а именно Договор за доброволна делба от 13.05.1947 г. и Записка за
вписването му № 17/ 15.08.1947 г. С договора за делба в дял на братя В. и А. Л.и
е поставена ливада в м.”Г.м.” с площ от 5.3 дка, при съседи: М. Г., Костадин Г.,
Никола Д. и наследници на В. А.- дял V от договора. С Протокол № 10/ 17.09.1993
г. ищците са въведени във владение на имота, като въводът
е станал в присъствието на М. Л.а- съпруга на общия наследодател В. Л., починала 12.05.1999 г. и оставила
за
Л.2 на Реш.
по гр.д.№ 2582/ 2007 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
наследници- ищците, видно от Удостоверение за
наследници № 201/ 21.06. 1999 г. на СО- Община „Студентска“. На основание
издаденото реституционно решение възстановеният земеделски имот, сега в
границите на населеното място, е заснет през 1993 г. с пл.№ 1456 и нанесен в
кадастрален лист 648, 668 по плана на гр. С.. Видно от издадената от „Софгео“ на 15.11.1994 г. скица, имотът попада в
регулационния план на местността „жк М.- 2“. Въз
основа на издаденото от ПК решение е съставен и констативен Нотариален акт за
възстановено право на собственост върху земеделска земя № 100, том ХХІІІ, дело
№ 4382/ 21.12.1994 г. на софийски нотариус.
С Протокол № 4/ 28.09.1995
г. на ПК- Студентска на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ /в редакцията му към ДВ-
бр.45/ 16.05.1997 г./ е отменено решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на същата ПК,
„поради представени нови писмени доказателства“.
В
резултат на така извършената отмяна са издадени Решение № 1775/ 180 от
02.10.1995 г. и Решение № 1824/81 от 03.11.1995 г. на ПК- Студентска, с първото
от които на наследниците на П.Г. С.ОВ е възстановена в стари реални граници НИВА
с площ от 719 кв.м., находяща се в строителните
граници на гр. С., м.„Р. Страната”, представляваща част от имот пл.№ 1492 по КП
от 1939 г., при съседи: Т. В., В.Г., А.м., а с
второто решение на наследниците на Т. В.А. е възстановена в стари реални
граници ЛИВАДА с площ от 499 кв.м., находяща се в
строителните граници на гр.С., м.„Р.- Страната”, представляваща част от имот
пл.№ 1493 по КП от 1939 г., при съседи: братя Г., братя И., черковно, братя Г..
„Новите писмени доказателства“ по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, обосновали издаването на
цитираните две реституционни решения- според направените с същите отбелязвания,
са Договор за доброволна делба от 1948 г.- за имота на П. Г. С.ов, и опис- декларация на ТКЗС от 1958 г.- за имота на Т.
В. А..
С
Решение от 20.02.1997 г., постановено по гр.д.№ 11234/ 1995 г. на СРС, 41
състав, е отменено цитираното по- горе Протоколно решение № 4/ 28.09. 1995 г.
на ПК- Студентска като незаконосъобразно, с довод за липса на идентичност между
имотите на В. Л. и П. С.ов.
Представен
е като доказателство по делото и Договор за доброволна делба от 8.04.1948 г.,
вписан със Записка за вписване № 30, т.10 от 16.04.1948 г., съгласно който в
дял на Т. В.А. са поставени имоти, между които и нива в м.“Страната“ с площ от 600
кв.м., при съседи: братя Г., братя И., черковно и братя Г..
Видно
от Удостоверение за наследници № 225/ 27.08.2001 г. на СО- община „Студентска“,
наследодателят В.Г. Л. починал на 1.08.1986 г., като оставил за законни
наследници С.В. К.- дъщеря, В.В.Г., Г. В.Г., С.В.Г. и
Л.В.Г.- синове /ищци по делото/, и съпруга М. А. Л.а, която починала през 1999
г., оставяйки за наследници посочените низходящи наследници. Синът Г. В.Г.
починал на 06.09.2004 г., като оставил за наследници дъщеря А.Г.С. и син В.Г.В.,
конституирани като ищци по делото при условията на чл.120 ГПК /отм./.
От
Удостоверение № 123/ 05.11.2003 г. на СО- община „Студентска“ е видно, че наследници
на П.Г. С.ОВ, починал на 23.04.1996 г., са децата му Д.Т.З., П.Т.З., В.П.П., Т.П.Г., Г.П.Г. и В.П.Г.,
всички- конституирани като ответници по делото. Синът
П.Т.З. починал на 21.03.2007 г., като оставил за наследници съпруга С.Н.З. и брат
Д.Т.З., конституирани като страни във въззивното
производство по реда на чл.120 ГПК /отм./.
Установява
се от Удостоверение № 156/ 15.06.1993 г. на СГО, че Т. В.А. починал на 24.05.1993
г., оставяйки за законни наследници съпруга Цветанка Василева Андреева
/впоследствие починала/ и синове Ж. Т.в А. и Д. Т.в А., последните двама-
конституирани като ответници по делото.
Според
заключението на вещото лице Г. по изслушаната в първо-инстанцинното
производство съдебно- техническа експертиза /с дата 20.10. 2004 г./ в кадастралния
план на гр. С. от 1939 г., по който са индивидуализирани процесните
имоти в приложените решения на ПК-Студентска, не се съдържат нанесени подместности, спрямо които да се ориентират процесните имоти; възстановеният на ищците с Решение № 952/
186 от 16.08.1993 г. имот с пл.№ 1492 и № 1493 по КП от 1939 г., м.„Напоително
поле“, е идентичен с възстановените на ответниците имоти
с Решение № 1775/180 от 02.10.1995 г.- относно имот пл.№ 1492, и Решение №
1824/81 от 03.11.1995 г.- относно имот пл.№ 1493; в разписната книга към КП на
м. „Напоително поле“ от 1939 г. срещу имоти пл.№ 1492 и пл.№ 1493 няма записани
собственици; имот пл.№ 1456, заснет през 1993 г. и нанесен в к.л.648 и 668, е
идентичен с части от имоти пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по КП от 1939 г., тъй като за
останалата част от тези имоти е отказано възстановяване на основание чл.10б
ЗСПЗЗ- поради застрояване; имот пл.№ 1456, заснет през 1993 г., е идентичен с
частите от имоти стари пл.№ 1492 и пл.№ 1493, описани в Решение № 952/186 от
16.08.1993 г., с който имотът е възстановен на ищците; частта от имот стар пл.№
1492, възстановена с Решение № 1775/180 от 02.10.1995 г. на наследници на П.Г. С.ов, и заснета с пл.№ 1456 /нов/, е идентична с
възстановената на ищците част от същия имот; частта от имот стар пл.№ 1493, възстановена
с Решение № 1824/81 от 03.11.1995 г. на наследници на Т. В.А., и заснета с нов
пл.№ 3007, е идентична с възстановената на ищците част от същия имот; липсва
идентичност между съседите на имоти пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по КП от 1939 г. и
тези, описани в опис- декларация на имотите на В. Л., поради което не може да
се определи налице ли е идентичност между внесения в ТКЗС през 1958 г. имот от
наследодателя на ищците и този, възстановен им с решение № 952/186 от
16.08.1993 г. на ПК- Студентска.
Съгласно
приетото от СРС допълнително заключение на вещото лице Г. /с дата 24.03.2005 г./,
дадено след преглед на наличната документация в ОСЗГ „О.к.“ относно
възстановените имоти- предмет на делото, и съседните на тях, в кадастралния
план от 1939 г. няма заснети и нанесени имоти на изток от процесните,
поради което е изготвен помощен КП за тази част
на база аерофотоснимки, летене 1954 г., и анкетиране на място. На
база КП от 1939 г. и помощния план, както и на представените документи за
собственост, е извършено идентифициране
на имотите в местността от страна
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 2582/ 2007 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
на ПК, като имотът на
В., А. и М. Л.и /деца на Л.п./ е идентифициран като имот пл.№ 53854, от който:
имот пл.№ 53854а- с площ от 2 996 кв.м.- на В.Г. Л.; имот пл.№ 53854б- с площ от
2 235 кв.м.- на А. Г. Л.; и имот пл.№ 53854с- с площ от 918 кв.м.- на М. Г. Л.а.
Според приложената към заключението комбинирана скица и констатациите на вещото
лице имот пл.№ 53854а не е идентичен с имот пл.№ 1492 и пл.№ 1493.
Заключението
на вещите лица Г., Б. и Н. по изслушаната в първоинстанционното
производство тройна съдебно- техническа експертиза /с дата 18.10.2005 г./, дадено
след преглед на документите по делото, включая
приложените реституционни преписки на ПК- Студентска и съхраняваните в ОСЗГ „О.к.“
и Дирекция „Софийски кадастър“ документи, но без съобразяване на помощния план,
от който се е ръководила ПК- Студентска /който не е предоставен на експертите/,
потвърждава изводите на допълнителната еднолична експертиза /цитирана по- горе/,
че имотът на наследодателя на ищците В.Г. Л., посочен като имот пл.№ 53854а от
помощния кадастрален план, изготвен на база аерофотозаснемане
от 1954 г., не е идентичен с имоти пл.№ 1492 и пл.№ 1493 от КП- 1939 г.
Въз
основа на така събраните доказателства първоинстанционният
съд е постановил отхвърлително решение, като е приел,
че не е установено по делото наследодателят на ищците В.Г. Л. да е бил
собственик на възстановения с Решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на ПК- Студентска
земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС, а също и че не е
установена идентичност между възстановения на ищците и възстановените на ответниците с решения на компетентната ПК имоти, тъй като
няма съвпадение по посочени съседи.
Във въззивното производство е изслушана тройна съдебно- техническа
експертиза с вещи лица Т., П. и П., които след съобразяване на приложените пред
двете инстанции документи: решения на ПК- Студентска- за възстановяване на процесните и на съседните на процесните
имоти, съдебни решения по искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- относно съседни имоти, помощния
план по аерофотоснимки от 1954 г., придружаващите го
анкета и списък на собственици, заявленията- декларации и опис- декларациите на
А. Г. Л. /брат на общия наследодател на ищците В.Г. Л./ и на М. Г. Л.а,
впоследствие В. /сестра на общия наследодател/, писмо на СО- район „М.“
/съдържащо уведомление, че не разполагат с помощен план, изготвен по аерофото-заснемане 1954 г. и придружаващите го анкета и
списък на собствениците, отнасящ се до процесните и
съседните на тях имоти, находящи се в жк „М.“, м.„Южна градска
територия- ІІ част“, и че не разполагат с информация дали помощния план е приет
от МЗГ, с кой протокол и как е обявен на заинтересуваните лица/ и удостоверение
от СО- Направление „Архитектура и градоустройство“ /че същите документи не се
съхраняват и в техния архив/, и след съобразяване на събраните гласни
доказателства дават заключение, че в случая може да се приеме, че процесните имоти с пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по кадастралния
план от 1939 г., респ. части от тях, са идентични с част от имота, визиран в
дял V, т.9 от Договора за доброволна делба от 13.05.1947 г., вписан със Записка
№ 17 от 15.08.1947 г.
Съгласно
приетото във въззивното производство заключение на вещите
лица Б., Д. и П. по изслушаната нова тройна експертиза, изготвена въз основа на
събраните писмени доказателства /вкл. съществуващи и приложени към
реституционните преписки документи за собственост/ и гласни доказателства, без посочения
по- горе помощен план /за който е установено, че не е приет по предвидения ред/
и без справка в ОСЗ „О.к.“, имотите, описани в Решение № 952/186 от 16.08.1993 г.
са графично идентични с описаните в Решения № 1775/180 от 02.10.1995 г. и №
1824/81 от 03.11.1995 г., но се различават с оглед посочените съседи.
Възстановените на ответниците имоти отговарят по
сумарна площ на този, възстановен на наследниците на В.Г. Л.. Възстановеният с
Решение № 952/186 от 16.08.1993 г. имот на наследници на В.Г. Л. е същият,
описан в дял V от Договор за доброволна делба от 13.05.1947 г. и посочен в т.6 на
опис-декларацията му за внасяне на имоти в ТКЗС от 1958 г. Имотът, обозначен с
червен контур на изготвената към експертизата комбинирана скица и включващ
имоти с пл.№№ 1491, 1492, 1493 и 1494 от КП на м.“Напоително поле“, изработен
1939 г., е бил собствен на Л.с.п.- наследодател на В.Г. Л. /син/, А. Г. Л.
/син/ и М. Г. Л.а, после В. /дъщеря/. Имотът, разделен с договора от 13.05.1947
г., е внесен в ТКЗС от наследниците на Л.п., като видно от приложените
документи, имот с пл.№ 1491 е възстановен с решение на ПК-Студентска № 951/110
от 16.08.1993 г. на наследниците на М.г..в., а имот с пл.№ 1494 е възстановен
на наследниците на А. Г. Л. с Решение на ПК- Студентска № 953/32 от 16.08.1993 г.
Същите са посочени като съседи на процесните имоти с
пл.№№ 1492 и 1493. Изводът за идентичност между внесения от В. Л. в ТКЗС- с. Дървеница
имот и възстановения на наследниците му земеделски имот се потвърждава
допълнително и от записаните съседи на съседните земеделски имоти.
Обстоятелството, че в разписния лист срещу процесните
имоти няма записан собственик вещите лица обясняват с това, че при
изработването на плана- 1939 г., послужил и за възстановяване на имотите по
реда на ЗСПЗЗ, имотът на Л.п. /записан като собственик на имот пл.№ 1491, сега
възстановен на наследници на дъщеря му М.г..в./, все още не бил разделен с
документ за собственост /това станало през 1947 г./, но се ползвал трайно в
частите, очертани с плана, от наследниците му. Наличието на съществуващ преди
образуването на ТКЗС- с. Дървеница кадастрален план и идентифицирането на процесните имоти по него, както и на установените съседи на
процесните имоти от север и юг /вкл. въз основа на
документите за собственост, приложени по реституционните преписки/, дават
достатъчно основание за извода, че процесните имоти
са част от имота на В. Л. по разделителния протокол от 13.05.1947 г. Заключението
на тройната експертиза е подписано с особено мнение от вещото лице Б. в частта
относно установената идентичност между процесните
имоти и имота на В. Л. по разделителен протокол от 1947 г., при съображения, че
поради съществуващото различие в посочените съседи изводът за идентичност не е
категоричен, без да е формиран обаче друг извод от вещото лице в тази насока.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Л.4 на Реш.
по гр.д.№ 2582/ 2007 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Специалният
установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет
установяване принадлежността на правото на собственост върху подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи към момента, когато същите са
били фактически или юридически отнети от собствениците им.
ЗСПЗЗ
регламентира реда за възстановяване собствеността на гражданите върху
земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях
селскостопански организации по възможност в съществуващи стари или възстановими
на терена стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне. С издаването на решение от компетентния орган по земеделска
реституция, в случая Поземлена комисия-Студентска, с който подлежащият на
реституция имот се индивидуализира по площ и граници, собствеността се
възстановява и отпадат правата на държавата върху този имот. В този смисъл
решенията на поземлените комисии за възстановяване на земеделски земи имат конститутивно действие- ТР № 1 по гр.д.№ 11/ 1997 г. на
ВКС, ОСГК. Когато по отношение на един и същи имот са налице повече от едно
решение на ПК за възстановяването му на различни лица в качеството им на
собственици на внесения в ТКЗС имот, и поради признатото на тези
административни актове конститутивно действие,
възниква спор относно това кой от легитимиращите се с решение на ПК собственик
е действителният такъв. Този спор за материално право подлежи на решаване по
реда на процесуалния закон от съда на основание изрично предвидения за това ред по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Предпоставка
за предявяването и разглеждането на такъв иск е именно наличието на окончателни
решения на общинската поземлена комисия за възстановяване собствеността върху
конкретен имот на различни лица. В настоящия случай визираната по- горе предпоставка
за разглеждане на възникналия между страните спор по същество е налице по
следните съображения:
Съгласно
заключението на изслушаната във въззивното
производство тройна съдебно- техническа експертиза, прието в о.с.з. на
13.10.2014 г., имотът, възстановен на наследниците на В.Г. Л. с Решение №
952/186 от 16.08.1993г. на ПК- Студентска, е графично идентичен с описаните в
Решение № 1775/180 от 02.10.1995 г. и Решение № 1824/81 от 03.11.1995 г. на
същата ПК имоти. С издаденото в полза на жалбоподателите решение се
възстановяват части от имоти пл.№ 1492 и пл.№ 1493, индивидуализирани по
изработения през 1939 г. кадастрален план на местността, с обща площ от 1218
кв.м., като в останалата част имотите не са подлежали на възстановяване, поради
изпълнени върху тях строителни мероприятия /чл.10б ЗСПЗЗ/. Частта от имот стар
пл.№ 1492, възстановена с Решение № 1775/180 от 2.10.1995 г. на наследниците на
П.Г. С.ов- въззиваемите Д.Т.З.,
С.Н.З., В.П.П., Т.П.Г., Г.П.Г.
и В.П.Г., и заснета с пл.№ 1456 /нов/, е идентична с възстановената на
жалбоподателите част от същия имот. Частта от имот стар пл.№ 1493, възстановена
с Решение № 1824/81 от 03.11.1995 г. на наследниците на Т. В.А.- въззиваемите Ж.Т.А. и Д.Т.В., и заснета с нов пл.№ 3007, е
идентична с възстановената на жалбоподателите част от същия имот. Възстановените
на ответниците имоти отговарят по сумарна площ /719 +
499= 1 218 кв.м./ на този, възстановен на ищците- наследници на В.Г. Л.. Предвид
така даденото експертно заключение за идентичност на имотите, възстановени с
посочените решения на ПК, налага се извод, че действително между страните по
делото е налице спор за материално право относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот към момента на включването
му в ТКЗС- с. Дървеница през 1958 г. В този смисъл, тъй като и трите цитирани
по- горе реституционни решения имат за предмет едни и същи имоти, неоснователни
са направените от ответниците възражения, че
описаният в исковата молба имот не е идентичен с възстановените им по реда на
ЗСПЗЗ.
За
изясняване на спора за материално право настоящият съдебен състав възприема
изцяло направените от вещите лица от тройната експертиза, чието заключение е прието
в о.с.з. на 13.10.2014 г., констатации и изводи. Посоченото експертно заключение
е изготвено компетентно, добросъвестно и обективно, въз основа на относим към поставените задачи доказателствен
материал, извършен анализ на приложените по делото реституционни преписки
относно възстановяването на процесните и съседните на
тях имоти, при съпоставяне с приложени от страните писмени доказателства и съобразяване
на данните по изработения преди образуване на ТКЗС кадастрален план от 1939 г.,
по който са идентифицирани и възстановени имотите, съответно разписния лист към
него, както и събраните гласни доказателства. Съгласно това заключение имотът,
внесен в ТКЗС от В.Г. Л., легитимиращ се като негов собственик с надлежно
вписан Договор за доброволна делба от 13.05.1947 г., е идентичен с имота,
възстановен на наследниците му с Решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на ПК- Студентска,
представляващ имот пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по кадастралния план от 1939 г. Общата
му площ е 1 218 кв.м. Наличието на разлика между описаните в спорните решения
на ПК съседи на възстановяваните с тях имоти, както и между съседите по тях и
тези, посочени в документа за собственост на В. Л., не опровергава
категоричността на това заключение. От една страна- идентифицирането на процесните имоти е на база изготвен преди колективизацията
на земята кадастрален план /1939 г./, което улеснява отграничаването
им не по посочени съседи, а по визираните графични данни и планоснимачни
номера. От друга страна- не е налице такова разминаване в описаните съседи,
което да прави само вероятен извода за идентичност на внесения в ТКЗС и
възстановения на В. Л. имот, вместо категоричен, какъвто е изводът на вещите
лица. Това е така, тъй като от направения сравнителен анализ на посочените
съседи на съседните на процесните земеделски земи е установено
разположението на притежаваните от отделните собственици имоти в местността към
1958 г. и тяхното фактическо ползване към същия момент. В резултат на това се
установява, че към момента на изработване на кадастралния план за местността
през 1939 г. имоти с пл.№ № 1491, 1492, 1493 и 1494 са били на Л.с.п.-
наследодател на В.Г. Л. /син/, А. Г. Л. /син/ и М. Г. Л.а, после В. /дъщеря/.
Същият- според събраните безпротиворечиви гласни
доказателства, бил ползван поотделно от децата на Л.п., като северната част била
обработвана от А. Л., южната- от М. Л.а /В./, а междинната- от В. Л.. Това
разделяне като фактическо положение е отразено в кадастралния план чрез
нанасяне на частите от имота с отделни планоснимачни
номера- съобразно разделното им ползване, без отбелязване
на имената им като собственици,
Л.5 на Реш.
по гр.д.№ 2582/ 2007 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
доколкото
юридическото им разделяне е извършено едва през 1947 г. с подписания на 13.05.1947
г. договор за доброволна делба. Частите от посочения общ имот са внесени в ТКЗС
през 1958 г. от наследниците на Л.п. именно в границите, в които са били
ползвани от тях. Поради това и при възстановяването им през 1993 г. имот пл.№
1491, съседен от юг на процесния, е възстановен с Решение
на ПК- Студентска № 951/110 от 16.08. 1993 г. на наследници на М.г..в. /сестра на
В. Л./, а имот с пл.№ 1494, съседен от север на процесния,
е възстановен на наследниците на А. Г. Л. /брат на В. Л./ с Решение на ПК-
Студентска № 953/32 от 16.08.1993 г. Изводът за идентичност между внесения от В.
Л. в ТКЗС- с. Дървеница имот и възстановения на наследниците му земеделски имот
се потвърждава и от записания като съсед на съседните земеделски имоти Л.п.. Не
рефлектира върху горните изводи даденото от вещото лице Б. особено мнение, което
не се възприема от настоящия съд, тъй като освен изложение на констатираното и
от останалите вещи лица от тройната експертиза непълно съвпадение на
собствениците на процесния имот, посочени в отделните
документи, то не съдържа анализ на причините за тези обстоятелства, каквито са
изложени в основното заключение, нито обосновава различен извод в тази насока. Следва
да се отбележи наред с горното, че няма основание за приемането на извод, че „междинният
имот“, който според изслушаните пред двете съдебни инстанции свидетелски
показания, е принадлежал на едно от трите деца на Л.п., а именно наследодателят
на ищците В. Л., към периода на колективизацията- 1958 г., е станал притежание
на наследодателите на ответниците П. С.ов и Т. А., които именно са го внесли в ТКЗС. Такива
доказателства по делото не са представени. Освен това посоченият в
реституционното решение на наследниците на П. С.ов
документ- опис- декларация за внасяне на земи в ТКЗС от 1958 г., не
представлява документ за собственост, който може да бъде противопоставен на
притежавания от наследниците на В. Л. легитимационен
документ- вписан договор за доброволна делба от 1947 г. Косвено значение за процесния случай има и обстоятелството, че към настоящия
момент наследниците на брата и сестрата на наследодателя В. Л.- А. Л. и М.в.,
се легитимират като собственици въз основа на земеделска реституция на
съседните на „междинния имот“ от север и от юг имоти, представляващи имот пл.№
1491 и имот пл.№ 1494 от кадастралния план на м.„Напоително поле“- гр. С.,
изработен през 1939 г.
При
така събраните данни и доказателства по преценка на настоящия въззивен съд като собственик на внесения през 1958 г. в
ТКЗС- с. Дървеница земеделски имот, представляващ НИВА с площ от 1 218 кв.м.
с пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по кадастралния план от 1939 г., се легитимира В.Г. Л.-
наследодател на ищците и жалбоподатели в настоящото производство С.В. К., В.В.Г., С.В.Г., Л.В.Г., А.Г.С. и В.Г.В., който имот е
идентичен с имота, описан в Решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на ПК- Студентска.
Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на В. Л., като основателен
и доказан следва да бъде уважен.
При
тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
съществото на спора обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено
и вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният от С.К., В.Г.,
С.Г., Л.Г., А.С. и В.В. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъде
уважен, като бъде признато за установено, че към момента на обобществяването
и внасянето му в ТКЗС през 1958 г. процесният недвижим
имот е принадлежал на общия наследодател на ищците В.Г. Л..
При този изход на
спора на основание чл.64, ал.1 и чл.211 вр. чл.64,
ал.1 ГПК /отм./ ответниците- въззиваеми
страни в настоящото производство, дължат да заплатят на ищците- въззивници общо сумата 584 лв.- разноски за първо-инстанционното
производство /180 лв.- д.т., и 404 лв.- възнаграждения за вещи лица и
такси за съдебни удостоверения/, и общо сумата 1 599.89 лв.- разноски за въззивното производство /89.89 лв.- д.т., и 1 510 лв.- възнаграждения
за вещи лица и такси за съд. удостоверения/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение /без дата/, постановено по гр.д.№
2660/ 2004 г. на Софийски районен съд, І ГК, 44 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.В.К. с ЕГН ********** ***, В.В.Г. с ЕГН ********** ***, А.Г.С. с ЕГН ********** ***, В.Г.В.
с ЕГН ********** ***, С.В.Г. с ЕГН ********** ***, И Л.В.Г. с ЕГН ********** ***,
срещу Ж.Т.А. ***6, Д.Т.В. с ЕГН **********
***, Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, Т.П.Г. с ЕГН ********** ***, В.П.Г. с ЕГН **********
***, Д.Т.З. с ЕГН ********** ***, В.П.П. с ЕГН **********
***, И С.Н.З. с ЕГН ********** ***, иск
с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищците В.Г. Л.-
бивш жител *** /починал 1986 г./, е
бил собственик към момента на внасяне в ТКЗС през 1958 г. на следния земеделски
имот: НИВА с площ от 1 218 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. С.-
Дървеница, м.„Р.- Г.м.“,
Л.6 на Реш.
по гр.д.№ 2582/ 2007 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
съставляваща имот
стар пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по кадастралния план от 1939 г. на гр. С., м.“Напоително
поле“, при граници: А. Г., Д. М., М.в., заснет с пл.№ 1456 и нанесен в
кадастрален лист 648, 668 по плана на гр. С., жк „М.“,
„Южна градска територия- ІІ част“, м.“Р.- Г.м.“.
ОСЪЖДА Ж.Т.А., Д.Т.В., Г.П.Г., Т.П.Г., В.П.Г., Д.Т.З.,
В.П.П. и С.Н.З. /с посочени по- горе ЕГН и адреси/ да заплатят на С.В.К., В.В.Г., А.Г.С., В.Г.В., С.В.Г. и Л.В.Г. общо сумата 584 лв. /петстотин осемдесет и четири
лева/- разноски за първо-инстанционното производство, на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./, и общо сумата 1 599.89 лв.
/хиляда петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.211
вр. чл.64, ал.1 ГПК /отм./.
Решението може да се
обжалва, ако са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК, с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОТМЕНЯ Решение /без дата/,
постановено по гр.д.№ 2660/ 2004 г. на Софийски районен съд, І ГК, 44 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от С.В.К. с ЕГН **********
***, В.В.Г. с ЕГН ********** ***, А.Г.С. с ЕГН **********
***, В.Г.В. с ЕГН ********** ***, С.В.Г. с ЕГН ********** ***, И Л.В.Г. с ЕГН **********
***, срещу Ж.Т.А. ***6, Д.Т.В. с ЕГН
********** ***, Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, Т.П.Г. с ЕГН ********** ***, В.П.Г.
с ЕГН ********** ***, Д.Т.З. с ЕГН ********** ***, В.П.П.
с ЕГН ********** ***, И С.Н.З. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на
ищците В.Г. Л.- бивш жител *** /починал 1986 г./, е бил собственик към момента на внасяне в ТКЗС през 1958 г. на
следния земеделски имот: НИВА с площ
от 1 218 кв.м., находяща се в строителните граници
на гр. С.- Дървеница,
м.„Р.- Г.м.“, съставляваща имот
стар пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по кадастралния план от 1939 г. на гр. С.,
м.“Напоително поле“, при граници: А. Г., Д. М., М.в., заснет с пл.№ 1456 и
нанесен в кадастрален лист 648, 668 по плана на гр. С., жк
„М.“, „Южна градска територия- ІІ част“, м.“Р.- Г.м.“.
ОСЪЖДА Ж.Т.А., Д.Т.В., Г.П.Г.,
Т.П.Г., В.П.Г., Д.Т.З., В.П.П. и С.Н.З. /с посочени
по- горе ЕГН и адреси/ да заплатят
на С.В.К., В.В.Г., А.Г.С., В.Г.В., С.В.Г. и Л.В.Г. общо сумата 584 лв. /петстотин осемдесет и четири
лева/- разноски за първо-инстанционното производство, на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./, и общо сумата 1 599.89 лв.
/хиляда петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.211
вр. чл.64, ал.1 ГПК /отм./.