№ 134
гр. Провадия, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100186 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация.
Образува се по молба на Ф.Х. К., с предишни имена В. Хр. К., с която иска от съда да
допусне промяна на трите й имена, съответно на – В. Хр. К..
Молителката твърди, че се ражда в Република България на **** г. с имената Ф.Х. А..
Впоследствие имената й се променят с български такива през 1987 г. на В.Х. А.. Посочва, че
приема фамилията на съпруга си – К.. В тази връзка заявява, че е известна с българските си
имена В.Х. К. в обществото. Всички нейни документи са издадени с българските й имена.
Посочва, че получава съобщение от Община Дългопол, с което е уведомена, че въз основа на
решение № 4935 от 1990 г. на РС-Провадия трите й имена са променени на Ф.Х. А.. Заявява,
че никога не е заявявала желание за промяна на имената си и не й е известно такова съдебно
решение.
Предвид горното, моли съдът да допусне промяна на трите й имена от Ф.Х. А.,
съответно на – В. Хр. К..
В открито съдебно заседание молителят, чрез процесуалния му представител,
поддържа депозираната молба. Моли за уважаването й.
Заинтересованите страни Община Дългопол не се представлява в о.з.. Изразява
становище за основателност на молбата. Представител на Районна прокуратура не се явява в
о.с.з. не изразява становище по основателността на искането.
По фактите и доказателствата:
Видно от представеното удостоверение за раждане молителката се ражда на **** г. и
1
се вписа с имената Ф.Х. А.. По време на възродителния процес в НРБ нейните имена се
променят с български В.Х. А., като промяната се отразява в издадения акт за раждане.
Молителката сключва граждански брак със свидетеля А.Я.К. и приема неговата фамилия
„К.“. Впоследствие се възстановяват отново турските имена на молителката Ф.Х. А., като не
се установява основанието, въз основа на което се извършва промяната. В приложения на
л.5 от делото, графа „Забележки“ акт за раждане се посочва, че промяната се извършва на
основание чл. 18 от Наредбата за гражданско състояние и решение № 4935/1990 г., гр.
Провадия. Решение на съда през този период с такъв номер на акта и дело липсва в архивите
на съда, включително в архивите на Община Дългопол, което се установява, както от
изисканите в тази връзка справка от служба „Архив“ към РС-Провадия и от Община
Дългопол, така и от разпита на свидетеля Б.В..
Свидетелят А.К. – съпруг на молителката, посочва, че е в брак с молителката повече
от 24 години и през този период винаги се наименува с българските си имена. Заявява, че
всички познати и приятели се обръщат към нея с името „В.“. Свидетелят В. също посочва
пред съда, че познава В.Х. от повече от 20 години с българските й имена.
Съдът възприема горната фактическа обстановка след анализ, както по отделно, така
и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства – актове за раждане, справка
в НБД „Население“, справки от служба „Архив“ към РС-Провадия и Община Дългопол, и
гласни доказателства – от свидетелките показания на свидетелите Б.В. и А.Я.К. –
последният преценен при условията на чл. 172 от ГПК. Съдът кредитира изцяло събраните в
хода на разпита на свидетеля гласни доказателства, като счита, че същите отговарят на
истината.
По правото:
Съдът намира настоящото производство за допустимо. Молителката твърди
наличието на важни причини по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, като основание за промяна
на трите й имена, което се установява само по съдебен ред. Поради тази причина, според
настоящия съдебен състав, е без значение какви са причините, обусловили промяна на
първоначалните имена на молителката.
Според нормата, обективирана в чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В разглеждания случай молителят се позовава на последната хипотеза от цитираната
разпоредба, а именно на наличието на „важни обстоятелства”, налагащи промяната във
фамилното й име.
В закона липсва легална дефиниция на посоченото понятие, като според съдебната
практика (напр. решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., ІІІ ГО,
решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV ГО), важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГрР са тези обстоятелства, които правят лично или обществено
2
необоснована, неподходяща или неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като
например несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или произход,
или известността му с определена фамилия в упражняваната професия, свързана с
обществени изяви и др.
От гореустановената фактическа обстановка съдът счита, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР за промяна на имената на молителката от
Ф.Х. К. на В. Хр. К.. По делото се установява, че познатите и приятелите на молителката се
обръщат към нея с малкото име Вили. От тези факти следва да се приеме, че молителката е
известна сред общественото в България с българските си имена, а не с турските си такива.
Ето защо, съдът счита, че установената фактическа обстановка изпълва хипотезата,
предвидена в закона за наличието на важни обстоятелства, налагащи промяна на имената на
молитеката, поради което съдът намира, че няма пречки това лично желание да бъде
уважено. Отделно от това, се установява, че промяната на собственото и бащиното имената
на молителката с турски такива от Община Дългопол през 2022 г. се извършва на основание
решение № 4935/1990 г., гр. Провадия, което не се доказа дали реално съществува.
Напротив, от извършените справки се установява, че за периода от 1988 г. до 1990 г. лице с
имена В. Хр. К. (Ф.Х. А.) не фигурира в азбучниците, както и няма запазени дела от този
вид. В архивите на Община Дългопол също не фигурира решение № 4935/1990 г., гр.
Провадия. Предвид това съдът счита, че промяната на собственото и бащиното име на
молителката е незаконосъобразно, тъй като не почива на законово основание.
В случая турските собствено и бащино имена на молителката са само формални и не
почиват на съществуващ съдебен акт. Собственото име на молителката следва да бъде В., а
бащиното – Х.. Фамилното име не следва да се променя, тъй като не са налице основания за
това.
По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица,
съдът намира, че следва да бъде допусната исканата промяна в трите имена на молителката
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото и бащиното имена на лицето Ф.Х. К.,
ЕГН:********** като ПОСТАНОВЯВА в актовете за гражданско състояние и регистъра на
населението вместо собственото име „Ф.“ да бъде вписано името „В.“, вместо бащиното име
„Х.“ да бъде вписано името „Х.“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1 ГПК;
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданско
състояние от съответната Община за отразяване на промяната в регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3