Определение по дело №787/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 111
Дата: 18 януари 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100100787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта

              О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

  111                                                       18.01.2019г.                                             гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                           гражданска колегия

в закрито заседание на осемнадесети януари

през две хиляди и деветнадесета година                                                                  в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов                                                                                        

          като разгледа докладваното от

            съдия Михов               гражданско дело           787   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.23 от СК от А.Д. Ангелов, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.С.М. *** против И.Д., гражданка на Словакия, родена на *** г. в гр. Братислава, Словакия, с постоянен адрес в Словакия, гр. Братислава, ул. „Руманчекова“ № 10 (Rumancekova 856/10, 82101 Bratislava - Ruzinov, Slovenska republika), да бъде прието за установено, че А.Д. е изключителен собственик на подробно описани 5 броя недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас, вследствие на пълна трансформация на лично имущество на ищеца, което е било придобито по дарение и чрез продажби, както и ответницата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.

По голяма част от доказателствените искания, съдът се произнесе с определение № 2199/ 12.11.2018г. В писмена молба вх.№ 18270/ 18.12.2018г., А.Д. е направил допълнителни пояснения и искания във връзка с отговора на исковата молба.

В съдебно заседание, пълномощникът на ответната страна възрази по някои от исканията на ищеца, както и по отношение допуснати неточности в проекто-доклада на съда.   

  

По повод направените искания, възражения и като съобрази разпоредбите на закона, съдът приема следното.  

Според ищцовата страна, съдът погрешно е посочил в проекто-доклада, че ищеца е закупил процесните имоти с дарени пари от баба си. Покупките са осъществени след продажбата на недвижими имоти, които са му били дарени от неговата баба. Следват уточнения на извършените сделки и за какво са изхарчени получените средства. Направени бяха и доказателствени искания.

 Ответната страна твърди, че в проекто-доклада съда неправилно е посочил, че сумата от 126 000 лв. е заплатена изцяло в брой, а не по банков път, а сумата от 7400 лв. е била заплатена преди изповядване на сделката. Заявената относителна симулация на сделките в двата нотариална акта касае привидни сделки, с които се прикривали друг вид сделки, а не твърдяната разлика в продажната цена.  Направени бяха и доказателствени искания и възражения по искания на противната страна.

Уточненията в допълнителната молба и в проведеното съдебно заседание, изискват съда да изготви нов проект за доклад по делото, в следния смисъл. Според изложеното в исковата молба, че страните са бивши съпрузи и сключеният между тях граждански брак е бил прекратен с решение № 601/ 12.04.2018 г. по гр.д.№ 5761/2017 г. по описа на РС-Бургас. По време на брака са били придобити на името на А.Д. следните недвижими имоти:

1. Апартамент № 7, на четвърти жилищен етаж, вход 2, секция А, в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ № 127, със застроена площ 150.94 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.127.1.24 по КККР на гр. Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 127, вх. 2, ет. 4, ап. 7, предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 150.94 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 7 от 6.79 кв.м. и 21.37 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:  07079.607.127.1.25, 07079.607.127.1.41, под обекта: 07079.607.127.1.22, над обекта: 07079.607.127.1.26;

2. Паркомясто № 7, разположено в сутерена на масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ № 127, вход 2, секция А, застроена площ 39.63 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.127.1.65 по КККР на гр. Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 127, вх. -1, гараж 7, предназначение: гараж в сграда, брой нива: 1, площ: 39.63 кв.м., , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:  07079.607.127.1.64, под обекта: няма, над обекта: 07079.607.127.1.86;

3. 42/1927.70 кв.м. идеални части от УПИ XI-660,661 в кв. 27 по плана на ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, целия с площ 1927.70 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.607.127, адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, площ: 1990 кв..м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), съседи: 07079.607.92, 07079.607.523, 07079.607.346, 07079.607.129, 07079.607.351 и 07079.607.493;

4. Апартамент № 11, на терасовиден етаж, в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, със застроена площ 91.15 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.52.1.12 по КККР на гр. Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, ет. 6, ап. 11, предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 91.15 кв.м., прилежащи части: складово помещение № 11 от 2.77 кв.м. и 11.49 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:  07079.613.52.1.13, под обекта: 07079.613.52.1.10, над обекта: няма;

5. 12.23/375 кв.м. идеални части от УПИ II-332,333 в кв. 159 по плана на гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, целия с площ 375 кв.м., които идеални части са обособени съгласно архитектурен проект като Паркомясто № 6, разположени в незастроената част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.613.52, адрес: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, площ: 372 кв..м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), съседи: 07079.613.49, 07079.613.50, 07079.613.51, 07079.613.53 и 07079.613.44.

Имотите по т.1 – т. 3 били закупени от ищеца с нотариален акт с вх. рег. № 694/ 27.01.2006 г., акт № 46, том 2, дело № 363/2006 г. на СВ-Бургас, за сумата от 126 000 лв., изплатена изцяло в брой от купувача в деня на изповядване на сделката; имотът по т. 4 - с нотариален акт с вх. рег. № 8771/ 13.06.2007 г., акт № 71, том 22, дело № 5473/2007 г. на СВ-Бургас за сумата от 31 833.29 лв. с включен ДДС, изплатена изцяло по банков път от купувача в деня на изповядване на сделката и идеалните части от дворното място по т. 5 - с нотариален акт с вх. рег. № 16398/ 05.10.2007 г., акт № 45, том 43, дело № 10630/2007 г. на СВ-Бургас за сумата от 7400 лв., изплатена изцяло в брой от купувача в деня на изповядване на сделката. Обаче и по трите сделки не са били заплащани парични средства, а имотите са били получени като насрещна престация за прехвърлен от А.Д. личен имот, придобит по дарение. От друга страна, паричните средства, които са вложени в покупката на описаните имоти, са били получени от А.Д. от продажбата на недвижим имот – негова лична собственост, получен като дарение от неговата баба Рада Стоева Трендафилова чрез нотариален акт с вх. рег. № 4359/ 04.07.2000 г., акт № 52, том 11, дело № 3055/2000 г. на СВ-Бургас или това са 170/375 идеални части от дворното място на ул. „Александър Стамболийски“ № 20, цялото с площ от 375 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-332, 333 в кв.159 по плана на Бургас, заедно с изградените в западната част на парцела масивна жилищна сграда с обем 198 куб.м. и навес от 90 куб.м. Този имот е бил продаден от ищеца на Орлин Д. чрез  нотариален акт с вх. рег. № 695/ 27.01.2006 г., акт № 47, том 2, дело № 365/2006 г. на СВ-Бургас с обявена продажна цена от 11 000 евро. Обаче ищецът и Орлин Методиев Д. сключили предварителен договор за покупко-продажба и учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, съгласно който А.Д. се задължил да прехвърли правото на собственост върху собствените си 170/375 идеални части от дворното място на ул. „Александър Стамболийски“ № 20, за сумата от 115 000 лв., която следвало да се изплати по следния начин: 65 000 евро, които купувачът се задължил срещу прехвърленото право на собственост да заплати продажната цена на апартамент № 7 в к-с „Лазур“, който бил собственост на Красимира Д. Кишишева; 50 000 евро, с които купувачът се задължил да изгради и предаде в собственост на продавача апартамент с приблизителна площ около 100 кв.м. на мансардния етаж, който имот е следвало да се построи в УПИ II-332,333 в кв. 159 по плана на гр. Бургас. Или в цит.нотариален акт е налице относителна симулация по отношение уговорената цена, като действителната е 115 000 евро. Това се потвърждавало от следните сделки, сключени между същите лица. В изпълнение на предварителния договор бил сключен нотариален акт № 19, том 1, рег. № 300, дело № 17/2006 г. на нотариус с рег. № 257, в който била уговорена продажна цена от 11 000 евро, от която 1000 евро платени в брой, а останалата част страните се съгласили да бъде изплатена при следните условия: купувачът Орлин Д. се задължил да изгради и предаде в собственост на продавача А.Д. апартамент с приблизителна площ около 100 кв.м. на мансардния етаж, заедно с прилежащото паркомясто. В изпълнение на уговорката, Орлин Д. продал на А.Д. апартамент № 11 и 12.23/375 идеални части от поземления имот, обособени като паркомясто № 6. Продажбите били извършени от името на „Бългериън Дрийм Пропъртис“ ЕООД (с променено наименование „ВЕСТА БС“ ЕООД), ЕИК *********, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил Орлин Д.. В изпълнение на чл. 2, т. 2 от предварителния договор от 25.01.2006 г., правото на собственост върху апартамента в к-с „Лазур“ било прехвърлено на ищеца, а на същия ден между последния и Орлин Д. било подписано цит.споразумение, с което ищецът заявил, че получил в брой сумата от 65 000 евро, с които да заплати продажната цена на имотите в к-с „Лазур“, като част от продажната цена по предварителен договор от 25.01.2006 г. Също така страните декларирали, че записаната в нотариалния акт продажна цена от 11 000 евро била привидна, като в случай на неизпълнение задълженията по нотариалния акт, купувачът дължал уговорените неустойки, без да дължи плащане на уговорената в предварителния договор цена. Продаденият от А.Д. на Орлин Д. имот бил изцяло негова лична собственост, придобит по дарение от Рада Трендафилова, а всички описани имоти били придобити в собственост от него като насрещна престация за продадения от него личен имот.

В Нотариален акт с вх. рег. № 695/ 27.01.2006 г., акт № 47, том 2, дело № 365/2006 г. на СВ-Бургас, обявената продажна цена от 11 000 евро е привидна и засяга и останалите 50 000 евро уговорени като действителна цена.

Имуществените отношения между ищеца и бившата  му съпруга по време на брака им, били уредени при законов режим на общност по СК. Посочва, че когато придобиването на вещи или вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 от СК. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която критерият за преобразуване е изцяло обективен – изследва се характера на вложените в придобиването средства. В настоящия случай, в придобиването на процесните имоти не били вложени каквито и да било парични средства на съпрузите. Съпругата И.Д. нямала принос в придобиването им – изцяло или за част от тях и същата не била вложила каквито и да било средства за тези имоти, поради което същите били изключителна собственост на ищеца.

Ищцовата страна е уточнила, че не става дума за изцяло привидни сделки и поради това същите не са нищожни, а привидността е само относно действителната цена от 115 000 евро, която следва да замести привидната такава според нотариалните актове. Представените актове не са антидатирани и отразяват действителната воля на страните, което се потвърждава от сделките за придобиване на собствеността върху процесните имоти.

В писмения си отговор, ответницата И.Д. не възрази по допустимостта на исковата претенция, но изложи становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Признава фактите по прекратяване на сключения между страните брак, както и по придобиването на описаните в исковата молба недвижими имоти в режим на СИО. Сочи, че всички покупко-продажби били платени изцяло в брой. Не била налице твърдяната от ищеца пълна трансформация на лично негово имущество в придобиването на имотите, което лично имущество било придобито по дарение. Изтъква, че съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, т.е. съвместният принос е не само материален. Твърди се, че по време на брака на страните са се родили две деца, като ответницата поела изцяло непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането им, грижила се изцяло за домакинството, създавала спокойна обстановка за съпруга си, полагала труд по трудови правоотношения след отрастването на децата, които първоначално заедно с домакинството са я ангажирали изцяло, т.е. изпълнявала задълженията си по чл. 17 от СК да осигурява благополучието на семейството и да се грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на родените през брака деца. Майката на ответницата редовно изпращала или носила при посещенията си в страната допълнителни средства за издръжка на семейството и домакинството. От друга страна, процесните имоти не били закупени с лични средства на ищеца, получени от пълна трансформация на лично негово имущество, получено от дарение на 170/375 ид. части кв.м. с адрес: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, което ищецът продал на Орлин Д. за сумата от 11 000 евро, а последният се разпоредил с целия недвижим имот, продавайки го на „Бългериън Дрийм Пропъртис“ ЕООД за сумата от 30 000 лв. Посочените сделки индикирали реалната пазарна стойност на имота, а твърдяната от ищеца пазарна стойност надвишавала пет пъти реалната продажна цена. В този смисъл оспори представените предварителен договор от 25.01.2006 г. и споразумение от 26.01.2006 г. като създадени за целите на настоящото съдебно производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, съгласно която привидните договори са нищожни. Изводът е, че не може да й се противопостави твърдяната от ищеца привидност, тъй като не бил налице обратен документ или поне начало на писмено доказателство съставени от нея. Ответницата придобила права по сделките, макар и да не била страна по договорите за продажба. Сочи, че предварителният договор и споразумението като частни документи, не следвало да се кредитират изцяло, включително в частта, според която се приемала продажна цена, различна от обективираната в нотариалния акт от 26.01.2006 г. и при допълнително включено условие относно закупуване на апартамент в ж.к. Лазур, доколкото частните документи, изходящи от страната и от трети на спора лица, по смисъла на чл. 180 ГПК съдържащи изгодни за издателя факти, не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а удостоверените с тях и изцяло оспорени като неверни факти, подлежат на пълно доказване с преки доказателствени средства.

Ответната страна се позовава на практика, съгласно която обективираното от ищеца изявление в обратното писмо не можело да се разглежда като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, тъй като този документ не бил съставен от страна, на която симулацията се противопоставя, а от самия ищец. Посочва се, че липсват доказателства за произхода на средствата, с които ищецът бил заплатил продажната цена на закупения апартамент № 7 в к-с „Лазур“. Изтъква се още, че собствеността върху апартамента на ул. „Александър Стамболийски“ № 20 е получил не от задължилото се спрямо него лице Орлин Д., а от трето и за предварителния договор, и за споразумението юридическо лице - „Бългериън Дрийм Пропъртис“ ЕООД, при различни от договорените в споразумението условия.

Направеното в съдебно заседание искане от ищцовата страна за конституиране на Орлин Методиев Д., съотв.дружеството което представлява,   като трето лице – помагач на ищеца, е неоснователно, доколкото липсват предпоставките на чл.219 от ГПК затова. Третото лице (независимо дали като физическо или юридическо лице) няма никакъв правен интерес от встъпване в настоящото производство, след като не разполага с права, които да са предмет по делото.

Искането за допускане на двама свидетели от страна на ищцовата страна, е основателно, доколкото цит.съдебна практика на ВКС е коректна. Ако допуснатите свидетели се отклонят от установените в чл.164 и чл.165 от ГПК рамки, то техните показания няма да бъдат взети предвид от съда.

                      Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

ОБЯВЯВА проект за доклад, както е посочен в мотивната част на настоящото определение.  

ДОПУСКА до разпит Орлин Методиев Д. с ЕГН **********, с  адрес: *** адвокат Любомир Александров Цветков от АК-Бургас, с адрес на месторабота: гр.Бургас, ул.“Адам Мицкевич“ № 3, ет.1, офис 3, които да бъдат призовани на посочените адреси.

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Д. за конституирането на Орлин Методиев Д. с ЕГН **********, съотв.дружеството което представлява, като трето лице – помагач на ищцовата страна в настоящото производство.                     

 

 

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: