Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2223/4.12.2020г.

 

град Пловдив, 04. 12. 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П. Ц. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2565 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

         Делото е образувано по касационна жалба на В.Н.К., с ЕГН **********, чрез адв. Б.З., срещу Решение №260116 от 01.09.2020 година, постановено по АНД № 5992 от 2019 година по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-006762/28.08.2019г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция" – Пловдив, с което на В.К. на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe В.Н.К.  н. се явява, н. се представлява.

Ответникът – ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ н. се представлява. С писмено становище по делото, чрез юрк.Б.се оспорва жалбата, претендират се разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред Районен съд Пловдив възоснова на събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установена следната фактическа обстановка: На 16.08.2019г. около 00.50 часа касаторът управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ /чужда собственост/ с рег. № ***, в гр. Пловдив, на ул. "Вечерница“ № 3, като допуснал следните нарушения: 1. Водачът н. спрял на подаден светлинен и звуков сигнал, от патрулен автомобил на МВР, като увеличава скоростта и препречва пътя на полицейския автомобил, 2. Водачът отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като бил нервен, след което му бил издаден талон за медицинско изследване, в който му бил даден срок до 45 минути от връчването на талона в 03.10ч. на 16.08.2019г. да се яви в съответното медицинско заведение – УМБАЛ "Св. Георги"ЕАД, за да даде кръвна проба за изследване, което касаторът отказал да изпълни.

По делото през РС Пловдив н. са ангажирани доказателства, че до изтичането на определения в талона за изследване срок, 45 минути считано от 03,10 ч. касаторът  В.Н.К.  се е явил и е дал  кръвна проба и урина в посоченото лечебно заведение за установяване употребата на  упойващи вещества.

За нарушението е  съставен АУАН бланков № 040498 от 16.08.2019г. в който в графата възражения К. отбелязал че се уплашил и поради това н. спрял на полицаите, както и че пушил марихуана преди една седмица. Възоснова на съставения акт било издадено наказателно постановление, в което нарушенията били описани по сходен с даденото в АУАН описание, като на същите била дадена цифрова квалификация по чл. 103 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

  Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

  При съставянето на АУАН и издаването на НП н. са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.  Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или н. изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако н. се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.  В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката н. е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на упойващи вещества т.е правилна е квалификацията на  нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.  Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми . В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита. Процесното деяние н. представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

 Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция.  В АУАН, а и в НП е безспорно вменено и то последователно на В.Н.К. нарушението по чл.174, ал.3, предл. 2 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за отказ от извършване на про­вер­ка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества и неспиране на подаден светлинен и звуков сигнал, от патрулен автомобил на МВР. 

 Съгласно посочената разпоредба всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство “или” да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на ал­кохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако н. се съгласи да бъде тестван на място.  Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона спо­со­би за избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от по­со­чените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциони­ран именно по чл.174 ал.3 ЗДП.  В дадения случай В.Н.К. е отказал пробата с дрегера, както и в установения от нарочната Наредба и в посочения му в талона срок е отказал  да даде кръв и урина за установяване на наркотични вещества и техни аналози.  При това положение на нещата очевидно е, че установената фак­ти­чес­ка обстановка съответства напълно на възприетата такава от админист­ра­тивно наказващия орган, който правилно е квалифицирал и подвел поведе­ние­то на нарушителя.  С оглед на изложеното н. са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

   Предвид изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство пред тази  съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                  Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260116 от 01.09.2020 година, постановено по АНД № 5992 от 2019 година по описа на Районен съд Пловдив.

 ОСЪЖДА В.Н.К., с ЕГН ********** ***,  сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и н. подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: