№ 2206
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110131928 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на „. „.““ АД с ., седалище и адрес на управление
., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез Еднолично адвокатско дружество „.“.
Ищецът твърди, че на 21. 03. 2022 г., около 18, 00 часá, в град София, в района на
кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Константин Величков“,
настъпило пътнотранспортно произшествие. Моторното превозно средство марка и
модел „Сузуки Игнис“ с рег. номер ., което било застраховано от ищеца, било
управлявано от К.В.Д., при което било ударено от моторното превозно средство марка
и модел „Мерцедес С 500“ с рег. номер ., управляван от М. А. Х., което при
движението си по бул. „Александър Стамболийски“ (в посока от бул. „Димитър
Петков“ към бул. „Вардар“) отнел предимството на правомерно движещият се
автомобил „Сузуки Игнис“, извършвайки ляв завий на забранителен сигнал на
светофарната уредба. За пътнотранспортното произшествие бил съставен протокол от
Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, съгласно
който виновен за произшествието бил водачът на моторното превозно средство
„Мерцедес С 500“, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие настъпили вреди по застрахования
при ищеца автомобил „Сузуки Игнис“, като след опис и оценка от експертите на
ищеца било обявено, че щетата е „тотална“. След приспадане на стойността на
запазените части (4 500 лева), ищецът заплатил застрахователно обезщетение на
правоимащото лице в размер на 15 309 лева и 67 стотинки по банков път на 01. 07.
2022 г., с което встъпил в правата му срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента. На основание чл. 412, ал. 1 КЗ ищецът отправил покана
до ответника да му заплати сумата в размер на 15 564 лева и 67 стотинки, включваща
заплатеното застрахователно обезщетение и сумата 155 лева ликвидационни разноски.
1
Ответникът отказал да заплати сумата, възразявайки, че водачът на моторното
превозно средство „Мерцедес С 500“ няма вина. Ищецът обаче твърди, че вината за
настъпването на пътнотранспортното произшествие е тъкмо негова. Иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата 15 564 лева и 67 стотинки, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 15 409 лева и 67
стотинки и ликвидационни разноски в размер на 155 лева, ведно със законна лихва от
02. 08. 2022 г. (датата, на която ответникът е отказал) до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „.“ АД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление . (ответник), действуващо чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт И. Ц.. Ответникът счита предявените искове за
процесуално допустими, но ги оспорва по същество като неоснователни. Оспорва
твърдения от ищеца механизъм на пътнотранспортното произшествие. Оспорва вида,
характера и степента на уврежданията по моторното превозно средство марка и модел
„Сузуки Игнис“, както и те да са били причинени от процесното пътнотранспортно
произшествие. Отрича да е налице виновно поведение на водач на моторно превозно
средство, по отношение на което да е била сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, което да е
причинило в изключителна степен пътнотранспортното произшествие. Намира, че по
отношение на водача на моторното превозно средство „Мерцедес С 500“ не са налице
елементите на пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от водача на увреденото
моторно превозно средство „Сузуки Игнис“ Кирил Василев Дражев, във връзка с което
твърди, че той е нарушил правилото за управляване със скорост, който да е съобразена
с пътните условия, и за намаляване на скоростта и спиране в случай на възникнала
опасност за движението (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Освен това оспорва иска и като завишен
по размер, като заявява, че действителната стойност на моторното превозно средство
„Сузуки Игнис“, отчитайки амортизацията, е по-ниска от определената. Оспорва иска
за лихви като неоснователен предвид акцесорността му към главния иск и
неоснователността на последния. Оспорва размера и на претендираните
ликвидационни разноски, който не кореспондира с обичайния в практиката. Иска от
съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани,
евентуално да не ги уважи в пълния претендиран размер. Претендира разноски. Прави
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и отговаря и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея иск е процесуално
допустим.
Ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), като е формулирал и искане за присъждането на компенсаторна
лихва от деня на отказа на ответника да възстанови заплатеното застрахователно
обезщетение до окончателното изплащане. Ответникът прави възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, валидното сключване на застрахователен
2
договор, по силата на който е застраховал срещу вреди моторното превозно средство
марка и модел „Сузуки Игнис“ с рег. номер ., че през периода на застрахователно
покритие на 21. 03. 2022 г. е настъпило твърдяното пътнотранспортно произшествие с
моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес С 500“ с рег. номер ., че към
датата на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на водача на
последния автомобил е била застрахована при ответника, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило вследствие на противоправно поведение (действие или/и
бездействие) на водача на последния автомобил, че вредите по първия автомобил
вследствие на пътнотранспортното произшествие след приспадането на стойността на
запазените части възлизат на 15 309 лева и 67 стотинки, че е заплатил съответно
застрахователно обезщетение на правоимащото лице, че обичайните ликвидационни
разходи възлизат на 115 лева, че е отправил покана до ответника за заплащането на
заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разходи, която е била
получена от последния не по-късно от 02. 08. 2022 г., както и че регистрацията на
автомобила „Сузуки Игнис“ към същата дата е била прекратена. В тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът на моторното
превозно средство „Мерцедес С 500“ не е действувал виновно, а с оглед на въведеното
възражение за съпричиняване и че водачът на автомобила „Сузуки Игнис“ е нарушил
правилото за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и в причинна връзка с това
нарушение е допринесъл за настъпването на вредите по същия автомобил.
От събраните по делото доказателства първостепенният съд приема за
установена следната фактическа обстановка. На 19. 03. 2021 г. ищецът сключил
застрахователен договор, по силата на който застраховал лекият автомобил марка и
модел „Сузуки Игнис“ с рег. номер . срещу вреди, в това число и такива, които биха
настъпили от пътнотранспортно произшествие, за периода на застрахователно
покритие 12. 04. 2021 г. – 11. 04. 2022 г. В периода на застрахователно покритие на 21.
03. 2022 г. около 17, 00 часá застрахованият автомобил бил управляван от собственика
му К.Д. в град София по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от
кръстовището с бул. „Вардар“ към това с ул. „Димитър Петков“. През това време
свидетелят М. А. Х. управлявал лекия автомобил марка и модел „Мерцедес С 500“ с
рег. номер ., като гражданската му отговорност била застрахована от ответника. Двата
автомобила спрели на двете противоположни страни на кръстовището на бул.
„Александър Стамболийски“ с бул. „Константин Величков“, което било регулирано от
светофарна уредба. По-точно откъм страната на кръстовището, от която бил застанал
свидетелят М. А. Х., имало два светофара, единият от които регулирал лентата за
движение за наляво и включване в бул. „Константин Величков“, а другият регулирал
лентата за движение за направо по бул. „Александър Стамболийски“. Когато
светофарът за лентата за направо преминал към зелен сигнал, свидетелят М. А. Х.
допуснал грешка, като решил че зеленият сигнал се отнася и за потеглянето наляво и
включването в бул. „Константин Величков“. Всъщност през това време съответният
светофар все още показвал червен сигнал. Съответно срещуположният автомобил
„Сузуки Игнис“ потеглил направо, защото неговият светофар показвал зелен сигнал.
Така докато управляваният от свидетеля автомобил марка и модел „Мерцедес С 500“
извършвал маневрата „завой наляво“, а застрахованият автомобил марка и модел
„Сузуки Игнис“ се движел направо, предниците на двата автомобила се сблъскали.
Вследствие на сблъсъка застрахованият автомобил марка и модел „Сузуки Игнис“
претърпял вреди. По-точно вредите се изразявали в увреждане на предната броня,
предните фарове, абсорбера на предната броня, радиатора и решетката на радиатора,
предния капак, кондензатора, компресора, предните калници и подкалници, предната
3
лява врата, задната ламбда сонда, предните рогове, предните въздушни възглавници
(подмяна), предните и задните предпазни колани, таванът, кожуха на вентилатора,
водния резервоар и арматурното табло. Всички те били увредени до степен, че
трябвало да бъдат подменени (с изключение на предния десен калник, за който било
достатъчно да се ремонтира). Стойността на средствата за подмяната на увредените
детайли (и ремонтирането на предния десен калник) възлизала на общо 17 758 лева и
31 стотинки с ДДС. Средната пазарна стойност на застрахованият автомобил марка и
модел „Сузуки Игнис“ към момента на пътнотранспортното произшествие била в
размер на 22 320 лева. Средната пазарна цена на запазените части била в размер на
6 696 лева. Един ден след пътнотранспортното произшествие (на 22. 03. 2022 г.)
К.В.Д. завел затрахователна претенция при ищеца, който извършил оглед на
застрахования автомобил и описал щетите по него. На 26. 05. 2022 г. регистрацията на
застрахования автомобил била снета. След това на 01. 07. 2022 г. ищецът заплатил
застрахователно обезщетение в полза на К.В.Д. в размер на 15 409 лева и 67 стотинки
с ДДС. Ищецът освен това сторил разходи за публикуване на оферта за закупуването
на увредения автомобил в интернет на страницата www.autoonline.bg в размер на 140
лева с ДДС, за което било получено предложение за закупуването му срещу цена в
размер на 4 500 лева с ДДС. Освен това ищецът сторил и други разходи във връзка с
обработването на застрахователната претенция в размер на 15 лева, т.е. сторил общо
ликвидационни разходи в размер на 155 лева. На 08. 07. 2022 г. ответникът получил
покана да заплати на ищеца парична сума в размер на общо 15 564 лева и 67 стотинки
във връзка със съответната застрахователна претенция в тридесетдневен срок. На 02.
08. 2022 г. ответникът изрично отказал да заплати така претендираната сума.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали, сред които основно значение имат протоколът за
пътнотранспорното произшествие, показанията на свидетеля М. А. Х., цветните
фотоснимки на увредения автомобил марка и модел „Сузуки Игнис“ и експертното
заключение по автотехническата експертиза. Тук трябва само да се отбележи, че
между схемата на пътнотранспортното произшествие по протокола и тази по
експертното заключение е налице едно само противоречие – в протокола е
схематизирано кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Александър
Стамболийския“, докато в експертното заключение идентично изглеждащо
кръстовище е описано като такова между бул. „Константин Величков“ и бул. „Тодор
Александров“. Противоречието в тези схеми трябва да се разреши в полза на схемата в
протокола за пътнотранспортното произшествие, защото тя се подкрепя и от
свидетелските показания, а освен това при изслушването на вещото лице в откритото
съдебно заседание то заяви, че в експертното заключение е била допусната техническа
грешка при посочването на бул. „Тодор Александров“. Друго противоречие се открива
между данните от схемата на пътнотранспортното произшествие и свидетелските
показания: според описаната в протокола схема пътнотранспортното произшествие е
настъпило, като застрахованият автомобил „Сузуки Игнис“ е потеглял направо, а
управляваният от свидетеля М. А. Х. автомобил марка и модел „Мерцедес С 500“ е
предприемал маневрата завой наляво; според показанията на свидетеля М. А. Х., от
друга страна, той бил „потеглял направо“. Настоящият съдебен състав намира, че
следва да предпочете данните от схемата на пътнотранспортното произшествие,
описана в протокола, защото той е бил съставен от свидетеля М. А. Х. и К.В.Д.
непосредствено след пътнотранспортното произшествие, а разпитът на свидетеля Х. е
проведен на 22. 05. 2024 г., т.е. повече от две години по-късно. При това положение
съдът намира, че поради грешка в паметта свидетелят неправилно възпроизвежда, че е
4
потеглял направо, докато всъщност е предприемал маневрата завой наляво (lapsus
memoriae).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
фактически и правни изводи. Действителната стойност на застрахования автомобил
марка и модел „Сузуки Игнис“ 17 758 лева и 31 стотинки с ДДС съставлява 79, 56 %
от средната пазарна стойност на автомобила към момента на настъпването на
пътнотранспортното произшествие. При това положение, както правилно изтъква и
вещото лице, щетата е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При тотална щета
застрахователното обезщетение се изчислява съгласно действителната стойност на
застрахованото моторно превозно средство, срещу която може да се закупи друго със
същото качество (решение № 109 по т. дело № 870 по описа на ВКС, I т. о. за 2010 г.;
решение № 209 по т. дело № 1069 поописа на ВКС, II т. о., за 2010 г., и решение № 153
по т. дело № 896 по описа на ВКС, I т. о., за 2010 г.), от която стойност следва да се
приспадне пазарната стойност на запазените детайли съгласно вече цитираната ал. 2 на
чл. 390 КЗ. В този смисъл е и уговореното между страните в т. 76.1 от общите условия
към застрахователния договор, според която застрахователното обезщетение се
определя по действителната стойност, от която се приспада стойността на запазените
детайли. Според чл. 400, ал. 1 КЗ действителната застрахователна стойност е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. В дадения случай към момента на пътнотранспортното
произшествие стойността за закупуването на сходен автомобил е била 22 320 лева с
ДДС. От тази стойност следователно трябва да се приспадне стойността на запазените
части съобразно предложението за закупуването им чрез интернет страницата
www.autoonline.bg в размер на 4 500 лева с ДДС. При това положение, както заключава
и вещото лице, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 17 820 лева.
Ищецът е изпълнил частично задължението си, като съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ е
заплатил в полза на правоимащото лице сумата в размер на 15 409 лева и 67 стотинки.
При това положение той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размера
на тази сума и ликвидационните разноски в размер на 155 лева срещу ответника в
качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента. След
получаването на поканата за възстановяване на така заплатеното застрахователно
обезщетение на 08. 07. 2022 г. с изричния отказ да заплати претендираната сума на 02.
08. 2022 г. ответникът изпаднал в забава. Следователно той дължи и обезщетение за
забава от последната дата до предявяването на исковете върху главницата 15 564 лева
и 67 стотинки. Изчислена чрез лихвен калкулатор, тази сума възлиза на 1 442 лева и 67
стотинки.
Предвид основателността на предявените искове се сбъдва и
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане и произнасяне по евентуалното
възражение за съпричиняване, направено с отговора на исковата молба. В дадения
случай се установи, че поведението на водача на застрахования автомобил е било
правомерно – той е потеглил при зелен сигнал на светофарната уредба. От друга
страна, поведението на делинквента М. А. Х. е било неправомерно – потегляйки при
червен сигнал на светофарната уредба и предприемайки маневрата завой наляво той е
нарушил правилото на чл. 12, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във
връзка с чл. 31, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. С поведението си
водачът на застрахования автомобил К.В.Д. не е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Това е така, защото от свидетелските показания се установява, че и двата
автомобила са потегляли и съответно не са се движили с висока скорост. Освен това
5
скоростта на движение на управлявания от К.В.Д. застрахован при ищеца автомобил
при разрешено потегляне на зелен сигнал на светофара не би могла да бъде съобразена
с предприемането на забранени маневри от други участници в движението, защото
предприемането на такива забранени маневри е непредвидимо, в какъвто смисъл е
съдебната практика (решение № 557 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. дело № 1745/2013 г., I
н. о.). След като поведението на водача на застрахования автомобил К.В.Д. е било
правомерно, то евентуалното възражение за съпричиняване, направено с отговора на
исковата молба, е неоснователно.
Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди в полза на ищеца
сторените от него разноски. Те се изразяват в заплатената държавна такса в размер на
622 лева и 59 стотинки, депозитът за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лева, както и уговореното и реално заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 2 160 лева и 98 стотинки с ДДС. По отношение на
последния разход в последното открито съдебно заседание ответникът направи
евентуално възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Към момента на
сключването на договора за правна защита и съдействие минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) е възлизало на 1 800 лева и 82 стотинки.
Представената фактура косвено доказва, че съответното адвокатско дружество е
регистрирано по ЗДДС. Следователно съгласно пар. 2а от Допълнителните разпоредби
към Наредбата тогава към това възнаграждение следва да се добави и ДДС. Така общо
дължимото минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 2 160 лева и 98
стотинки, колкото е било и заплатено.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите на ищеца „. „.““ АД с ., седалище и адрес на
управление ., сумата в размер на 15 564 лева и 67 стотинки, представляваща регресно
вземане за вредите, нанесени на лекия автомобил марка и модел „Сузуки Игнис“ с рег.
номер ., настъпили вследствие на пътнотранспортното произшествие на 21. 03. 2022 г.
около 17, 00 часá в град София, на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“
и бул. „Константин Величков“, по вина на водача на лекия автомобил марка и модел
„Мерцедес С 500“ с рег. номер ., ведно със законовата лихва от 09. 06. 2023 г до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищеца „.
„.““ АД с ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 1 442 лева и 67
стотинки, представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва за
периода 02. 08. 2022 г. – 08. 06. 2023 г.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
6
заплати на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищеца „.
„.““ АД с ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 3 083 лева и 57
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7