Определение по дело №182/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Г. Г. К. с адрес в [населено място], [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник мл.адвокат Д. Д. К. от АК – В.Търново, с посочен адрес в [населено място], бул. България 104-А, против Решение №2153-25-41 от 03.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-571-7/01.03.2024 г., издадено от Н. Ц. - началник отдел КПК - Ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му чрез ССЕВ на 08.04.2024г.на пълномощника на заявителката, и датата на входиране на жалбата в ТП на НОИ – Търговище/22.04.2024г./. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на А. съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Г. Г. К. с адрес в [населено място], [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник мл. адвокат Д. Д. К. от АК – В.Търново, с посочен адрес в [населено място], бул. България 104-А, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - [населено място], в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.06.2024 г. от 10.00ч., в Зала №1 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - [населено място] възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

С. Н. С. С. П. З. Д. П. Д.:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение с посочване на следните отменителни основания : 1/допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата, уредена в чл.11 §1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, като жалбоподателката счита, че след като на 14.12.2023 г. е приел преносим документ U1 в оригинал, издаден на 28.11.2023г., в точка 6.2 на който е посочено, че К. няма право на обезщетение за безработица от Германия, административният орган е следвало да се свърже с немската институция и взаимно да разрешат този въпрос, съобразно ясните насоки в регламентите и наръчника; 2/ нарушаване на материалния закон, поради направена неправилна преценка при определяне на действителното място на пребиваване на жалбоподателя съобразно елементите, визирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО № 987/2009. Относно нарушаването на материалния закон се излагат следните съображения в подкрепа на това, че държавата на пребиваване на жалбоподателката винаги била и продължава да бъде Република България и че не е налице нейна стабилна/дългосрочна заетост в Германия: жалбоподателката била родена в България, където имала регистрирани постоянен и настоящ адрес и където живеели нейният съпруг и син, както и майка ѝ; за последните 10 години работила общо над 3 години в България, вкл. и чрез посредничеството на Д „БТ“ – Попово, и над 2 години в Германия; работата ѝ в чужбина била на сезонен работник в ресторантьорския бизнес в Германия, където отсядала в хотелите, в които работела; същата е местно лице за целите на данъчното облагане и има семейно жилище в България, докато в Германия няма жилище, няма роднински кръг и единствено периодите на трудова заетост я свързват с тази държава. Жалбоподателката счита, че доказателствата недвусмислено установяват, че обичайното ѝ пребиваване е в България, включително и по време на сезонната ѝ заетост в Германия, съобразно всички критерии на чл. 11, §1 от Регламент (ЕО № 987/2009. Ето защо оспорващата моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на същия за ново произнасяне по заявлението ѝ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Претендира сторените съдебни разноски.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващата е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004; 2/ жалбоподателката К. има зачетен осигурителен стаж в Германия в общ размер на 2 години, 10 месеца и 20 дни през следните периоди: 02.05.2016 г. до 01.11.2016 г.; от 03.09.2017 г. до 01.11.2017 г.; от 01.05.2018 г. до 16.11.2018 г.; от 01.05.2019 г. до 08.11.2019 г.; от 11.04.2022 г. до 16.11.2022 г.; от 01.04.2023 г. до 06.11.2023 г.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - [населено място], че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателката, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжна да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на нея са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявление ѝ е имала качеството на безработно лице, а държавата на нейното пребиваване по време на последната ѝ заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване" по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.