Р Е Ш Е Н И Е
№1096
гр. П., 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00240 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се
иска да се признае за установено, че Й.И.С. дължи сума в размер на 331,03 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., пл. «***, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., както и сумата от 36,62 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор
на исковата, с който се оспорват исковите претенции, тъй като не се намирали в
договорни отношения, за което излага подробни доводи. Изрично се посочва, че не
се оспорват размерите на вземанията, които са посочени в исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Й.И.С., отнасящо се за вземания, които са предмет на
настоящите искове. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07254 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение
е връчена реда на длъжника, който е подал възражения срещу нея, поради което на
ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване
на вземанията си.
По повод
изявленията на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо от доказване,
че стойността на доставяната топлинна енергия до имот с
адрес гр. П., пл. «***, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., е в размер на 331,03 лева, както и
че лихвата за забава възлиза на 36,62 лева, считано от 09.07.2017 г. до
06.11.2019 г.
По делото са приложени извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
По делото е представен препис на нотариален акт № 72 от 06.07.2016 г., от който е видно, че в полза на Й.И.С. е учредено вещно право на ползване върху имот с адрес гр. П., пл. «***.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По
делото се установи, че ответникът притежава вещното право на ползване. Нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с
разпределението на задълженията между собственика и ползвателя, свързани с
ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС.
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването му. От тези норми е ясно, че законът
предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота,
което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от
вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ не предвижда кумулативна отговорност както за собственика на
имота, така и за носителя на ползването на този имот, предвид съществуващите
права и задължения за ползвателя, уредени в чл. 56 и чл. 57 от ЗС (правото да
ползва вещта според предназначението й, да получава добивите от нея и
задължението да плаща разноските, свързани с ползването). В този смисъл съдът
приема, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството
следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че
до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 331,03 лева, както и че лихвата за забава възлиза
на 36,62 лева, доколкото не са спорни тези обстоятелства.
Горното налага извод за основателност на
предявените искове.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 125 лева (25 лева - държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер).
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, пл. «*** ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република”, сума в размер на 331,03 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., пл. «***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
както и сумата от 36,62 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07254 по описа за
2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Й.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, пл. «***ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”
сумата в размер на 125 лева, представляваща
направени разноски в исковото производство и 75 лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07254 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.