Решение по дело №761/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 415
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20214400500761
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500761 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от T.M.M., С.В.Ц., Б.Б.И., Й.А.Х.,
И.А.В. и В. Д. М. чрез адв. В.К. срещу Решение № 260493/ 30. 07. 2021 г. по
гр. д. № 5063/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е
незаконосъобразно в нарушение на материалния закон и задължителната
практика на ВКС и е отправено искане за неговата отмяна, като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „УСТОИ“ АД с ЕИК ********** е изразила
становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.Д. , че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване на усановено, че въззивните жалбоподатели не
дължат на въззиваемата страна сумите от 3950, 70 лв.( главница и разноски)
по Заповед за изпълнение на парично задължение № 2289/ 03. 07. 2009 г. по .
гр. д. № 364/ 2009 г. на ПРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
от 04. 08. 2009 г., за които суми е било образувано изп. д. № 750/ 2019 г. по
описа на ЧСИ Ц.Н., поради изтекла погасителна давност на задължението
като неоснователен.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз
основа на доказателствата е приел, че предвидената петгодишна давност за
вземането на въззиваемата страна не е изтекла към момента на извършване
на изпълнителните действия на кредитора по изп. д. №750/ 2019 г. на ЧСИ
Ц.Н., поради което е отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на районния съд относно
анализа на фактите по делото и анализа на тълкувателната практика на ВКС
за спирането и прекъсването на давностните срокове в хода на образуване на
отделните изпълнителни производства.
От доказателствата по делото става ясно, че въззивниците са длъжници
по издадена Заповед за изпълнение и № 2289/ 03. 07. 2009 г. по ч. гр. д. №
3647/ 2009 г. по описа на ПРС, като кредитор е въззиваемата страна. Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 04. 08.
2009 г. и на 13. 08. 2009 г. е образувано изп. дело № 328/ 2009 г. на ЧСИ И.К..
По нова молба на 14. 01. 2014 г. пред ЧСИ И.М. е образувано ново
изпълнително производство №16/ 2014 г. и ЧСИ Матев е връчил заповедта за
изпълнение на длъж ниците на основание чл. 47, ал.5 ГПК. В мотивите на
обжалваното решение подробно са посочени датите , на които заповедта за
изпълнение е влязла в сила по отношение на всеки един от въззивниците,
които са солидарно отговорни за сумата от 3 785 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25. 06. 2009 г. до окончателното й
2
изплащане и сумата от 75, 70 лв. разноски по делото.
От доказателствата по делото става ясно, че издаденият в заповедното
производство изпълнителен лист на 04. 08. 2009 г. е използван от кредитора
за образуване на изпълнително дело № 750/ 2019 г. на ЧСИ Ц.Н. на 27. 09.
2019 г. С молбата за образуване на изпълнителното производство кредиторът
е посочил на ЧСИ извършването на изпълнителни действия спрямо всички
длъж ници (въззивници) – запори на вземания по открити банкови сметки,
запори на трудови възнаграждения, възбрана на недвижими имоти и на 20. 07.
2020 г. са наложени запори върху банковите сметки на въззивниците, запор на
МПС и на трудовите възнаграждения на 27. 07. 2020 г. на въззивницата С.Ц.,
запор на същата дата на МПС на въззивницата Й.Х. и на И.В., на 09. 09. 2020
г. запор на МПС на въззивницата И.В.. На 16. 10. 2020 г. изпълнението е
било спряно въз основа на обезпечителни заповеди, издадени по предявените
искове по чл. 439 ГПК по отношение на вземанията по всички изпълнителни
листове.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, подаден от всички
длъжници в изпълнителното производство без едноличния търговец, като
претенцията е за установяване изтекла погасителна давност на вземането на
въззиваемата страна към 27. 09. 2019 г. съответно към датата на предявяване
на иска на 02. 10. 2020 г.
По делото е установено, че е било образувано изп. д. № 328/ 2009 г. по
описа на ЧСИ И.К., страните не спорят, че същото е образувано на 13. 08.
2009 г. и по него са извършени изпълнителни действия до месец декември
2013 г., като следва тези факти да се съобразят при преценка основателността
на предявения иск. Погасителната давност е петгодишна на основание чл. 110
ЗЗД, за което страните също не спорят, предвид характера и основанието на
вземането ( главница по запис на заповед). Въззивният съд приема, че
погасителната давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по отношение на всеки един от солидарните
длъжници и въззивници в настоящото производство, като датите са подробно
посочени от районния съд в обжалваното решение.Тази давност е прекъсната
с образуването на изпълнително производство пред ЧСИ И.К. и след това
пред ЧСИ И.М.. Тези изпълнителни производства са образувани при
действието на ППВС №3/18. 11. 1980 г., с което се приема, че погасителната
3
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира.
Следователно до постановяване на ТР №2/ 26. 06. 2015 г. на ОСГТК на ВКС,
с което се отменя ППВС № 3/ 18. 11. 1980 г., по посочените изпълнителни
дела давностният срок за вземането на въззиваемия е прекъснат и също е
спрян до датата на издаване на новото тълкувателно решение на 26. 06. 2015
г. От тази дата започва да тече нов давностен петгодишен срок, който е
прекъснат от въззиваемия с подаване на молба от 27. 09. 2019 г. за
образуване на изп. д. № 750/ 2019 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с която са
поискани и конкретни изпълнителни действия по отношение на
длъжниците.Към тази дата 27. 09. 2019 г. не е изтекъл петгодишния срок по
чл.110 ЗЗД, считано от 26. 06. 2015 г. , тъй като същият е следвало да изтече
през 2020 г. От данните по делото става ясно, че впоследствие е имало
прекъсване на давността и на 20. 07. 2020 г. , на 27. 07. 2020 г. и на 09. 09.
2020 г. С оглед на това, че искът с правно основание чл. 439 ГПК е предявен
на 02. 10. 2020 г., то и към тази дата давността на вземането на въззиваемия
по чл. 110 ЗЗД към въззивниците не е изтекла , поради което предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че обжалваното решение е
постановено при спазване на процесуалните и материалноправните правила и
норми, поради което решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
въззиваемия направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1, пр.1 вр.
чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
260493/ 30. 07. 2021 г. по гр. д. № 5063/ 2020 г. по описа на Плевенския
районен съд.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК
T.M.M., С.В.Ц., Б.Б.И., Й.А.Х., И.А.В. и В. Д. М. солидарно да заплатят
на „УСТАИ“ АД с ЕИК********** направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5