Решение по дело №265/2022 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 57
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Дело: 20221220100265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. , 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100265 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от „Йеттел България“ ЕАД, гр.София против В. И. Т. от гр.Гоце
Делчев, област Благоевград. Иска се да бъде признато за установено, че
ищцовото дружество има следните вземания срещу ответника в размер на
58.02 лв. (петдесет и осем лв. и 2 ст.), представляващи дължими и неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури № .................... г.за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата и сума в
размер на 449.28лв. (четиристотин четиридесет и девет лв. и 28 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
87.19лв. (осемдесет и седем лв. и 19ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.12.2019г. за мобилен номер
............ и 362.09лв. (триста шестдесет и два лв. и 9 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.12.2019г. за
мобилен номер .................
1
Твърди се от ищцовото дружество, че между „Теленор България“ ЕАД и
ответника били сключени следните договори: 1. Договор за мобилни услуги
от дата от 09.12.2019г. за ползване на мобилен номер................ с избран
абонаментен план Тотал + с неограничени нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС,
като е уговорен краен срок на действие до 09.12.2021г. Абонатът се е
възползвал и от предоставената му възможност и е взел мобилно устройство
марка Моторола Опе Масго 64GВ Вlue на преференциална цена от 279.99лв.,
платена на каса, в брой. Стандартната цена на мобилното устройство е 619.90
лв. и отстъпката, която ответникът е получил възлиза на 339.91лв. 2. Договор
за мобилни услуги от 09.12.2019г. за ползване на мобилен номер ...........с
избран абонаментен план Тотал + с неограничени нац.мин и изх. роуминг в
зона ЕС, като е уговорен краен срок на действие до 09.12.2021г.
Ответника ползвал предоставените му услуги и устройство, но не
изпълнил задължението си за заплащане на абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 01.12.2019 г. - 31.01.2020 г. Поради неплащането на
услугите след неколкократни напомняния чрез смс-известяване, ищцовото
дружество е упражнило правото си да прекрати едностранно договорите с
ответника на дата 21.02.2020 г. С оглед прекратяване на договорите ищеца
претендира и заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите. Поради неплащане на сумите по издадените фактури, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д. № 1364/2021 г. по
описа на РС гр. Гоце Делчев. Издадена е заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са
предявени настоящите искове.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.124 от ГПК, чл.
318 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.1 и чл.415,
ал.1 от ГПК.
От страна на особеният представител на ответникът е постъпил писмен
отговор в законоустановения срок. Изразява становище за нередовност на
исковата молба и неоснователност на предявените искове. На основание чл.
193 от ГПК оспорва истинността на Договор за мобилни/фиксирани услуги от
09.12.2019 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове на частни и
корпоративни клиенти от дата 09.12.2019 г. и декларация съгласие, досежно
2
съдържание и авторство. Моли ищецът да бъде задължен да представи
оригиналите на тези документи, а в случай че не изпълни задължението си,
преписите да бъдат изключени като доказателства. В случай, че бъдат
представени оригиналите на оспорените документи и ищцовата страна
заяви становище, че ще се ползва от тях, иска да бъде дадена възможност да
се поиска назначаване на графическа експертиза. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения за сключени между страните договори и намира
претендираната сума за недължима. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното с исковата молба
вземане.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.193 от
ГПК и чл.111, б."в" от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
На 09.12.2019 г. между „Теленор България“ ЕАД ( сега „Йеттел
България“ ЕАД) и ответника В. И. Т. бил сключени договор за мобилни
услуги за ползване на мобилен номер ...............с избран абонаментен план
Тотал + с неограничени нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС и срок на действие
до 09.12.2021г. Със същият договор Т. закупил и мобилно устройство марка
Моторола Опе Масго 64GВ Вlue на преференциална цена от 279.99 лв.
Съгласно т. 7 - „Мобилен апарат“ от договора за мобилни услуги
стандартната цена на устройството е в размер на 619.90 лева и абоната
получава отстъпка в размер на 339.91 лева.
На същата дата 09.12.2019 г. между страните е сключен и Договор за
мобилни услуги за ползване на мобилен номер ............... с избран
абонаментен план Тотал + с неограничени нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС и
срок на действие до 09.12.2021 г.
Ответника ползвал предоставените му услуги и устройство, но не
изпълнил задължението си за заплащане на абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 01.12.2019 г. - 31.01.2020 г.
За дължимите суми за абонаментни такси и ползвани услуги по
договора за ползване на мобилен номер и за лизингови вноски по договора за
лизинг са издадени 3 фактури. Фактура № ..............01.01.2020 г. е издадена за
отчетен период 01.12.2019 - 31.12.2019 г. за сумата от общо 59.38 лева, а
3
фактура №................/01.02.2020 г. е издадена за отчетен период 01.01.2020 -
31.01.2020 г. за сумата от общо 113.88 лева, от които за абонаментни такси и
ползвани услуги - 50.89 лева и задължения от предходен период – 59.38 лева.
Поради неплащането на услугите след неколкократни напомняния чрез смс-
известяване, на 21.01.2020 г. ищцовото дружество упражнило правото си да
прекрати едностранно договорите с ответника.
На 01.06.2020 г. от страна на ищеца била издадена и крайна фактура №
............., в която били начислена неустойка за предсрочно погасяване на
договори за услуги в размер на 449.28 лв. и задължения за предходен период
в размер на 58.02 лв.
Поради неизпълнение от ответника на паричните му задължения,
ищеца депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1364/2021 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.
Издадена е заповед за изпълнение за сума от 58.02 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, 449.28 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г. до
изплащане на вземането, които суми представляват задължения по договор за
мобилни услуги от 09.12.2019 г. за ползване на мобилен номер ............... и
договор за мобилни услуги от 09.12.2019 г. за ползване на мобилен номер
.............. Присъдени са и разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 180
лева за адвокатско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца е указано да предяви иск за установяване на
вземането си.
По делото е изготвено заключение по съдебно – техническа експертиза,
вещото лице по която за период от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. от страна на
ищцовото дружество са предоставени, а ответника е потребил мобилни
услуги, предоставени за мобилни номера .................... и ............ в периода от
01.12.2019 до 20.01.2020 г., включително. На 21.01.2020 г., поради
неизвършено плащане на задълженията от страна на абоната, е бил прекратен
автоматично достъпа му до мрежата на мобилния оператор и за двата
мобилни номера.
4
Съдът намира, че заключението на вещото лице отговаря пълно и точно
на поставените въпроси и го кредитира изцяло.
Особеният представител на ответника е оспорил авторството на
подписите, поставени за В. И. Т. върху процесните два договора за мобилни
услуги, поради което му е дадена възможност да поиска назначаване на
съдебно – графическа експертиза след изслушване на вещото лице по съдебно
– техническата експертиза. След приемане на заключението на съдебно –
техническата експертиза, особеният представител не прави искане за
назначаване на друга експертиза и заявява, че няма искания.
Поради горното съдът намира, че оспорването на авторството на
подписите на ответника върху процесните два договора не беше доказано и
цени същите като доказателство по делото.
Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен
срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от
правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявените искове са основателни, по
следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК е установяване
дължимостта на вземането на заемателя по договора за фиксирани/мобилни
услуги, като ищецът следва да докаже дължимостта на претендираните
вземания, а длъжника трябва да изчерпи всичките си възражения срещу
вземането.
В настоящият случай от представените по делото доказателства се
установява, че между „Теленор България“ ЕАД (сега Йеттел България“ ЕАД)
и В. И. Т. са възникнали облигационни отношения по повод сключени
помежду им по следните договори: 1. Договор за мобилни услуги от дата от
09.12.2019г. за ползване на мобилен номер +359********* с избран
абонаментен план Тотал + с неограничени нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС,
като е уговорен краен срок на действие до 09.12.2021г. Абонатът се е
възползвал и от предоставената му по този договор възможност и е взел
мобилно устройство марка Моторола Опе Масго 64GВ Вlue на
преференциална цена от 279.99лв., платена на каса, в брой. Стандартната цена
на мобилното устройство е 619.90 лв. и отстъпката, която ответникът е
5
получил възлиза на 339.91 лв. и 2. Договор за мобилни услуги от 09.12.2019г.
за ползване на мобилен номер ................с избран абонаментен план Тотал + с
неограничени нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС, като е уговорен краен срок
на действие до 09.12.2021г.
От страна на особеният представител на ответника се оспорва
наличието на валидно облигационно отношение между страните въз основа на
описаните в исковата молба договори, с възражението, че те не са подписани
от В. Т.. Оспорването на авторството на положените за ответника подписи не
беше доказано, поради което съдът, както отбеляза по – горе, намира, че
между страните са възникнали облигационни отношение по повод на
посочените договори и че претендираните суми са за реално доставени и
потребени от абоната мобилни услуги и предоставено устройство.
Предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в
задължението на мобилния оператор да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното
устройство телекомуникационни услуги - пренос на глас и на данни. Наред с
това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във
възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. В случая ответникът не твърди неправомерна намеса от страна
на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез ползваните от
потребителя устройства.
Установи се от заключението на съдебно – техническата експертиза, че
за процесния период на ответника са предоставени и той е ползвал мобилни
услуги. Установи се също така, че достъпът на Т. до мобилната мрежа на
ищеца е преустановен на 21.01.2020 г., с което договорите са прекратени
едностранно от страна на мобилния оператор.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните са възниквали
договорни отношения по силата на описаните по – горе договори за мобилни
услуги и за лизинг, със съдържанието, посочено от ищеца и е осъществен
факта на изпълнението на задължението на оператора за извършване на
услугите през процесните периоди, поради което ищецът е изпълнил
договорите и за него е възникнало правото да иска престиране на цената.
6
За дължимите от ответника суми по договор за мобилни услуги и
ползване на мобилен номер и по договор за лизинг за периода 01.12.2019 г. –
31.01.2020 г. са издадени 2 фактури. Фактура № ............/01.01.2020 г. е
издадена за отчетен период 01.12.2019 - 31.12.2019 г. за сумата от общо 59.38
лева, а фактура № ............../01.02.2020 г. е издадена за отчетен период
01.01.2020 - 31.01.2020 г. за сумата от общо 113.88 лева, от които за
абонаментни такси и ползвани услуги - 50.89 лева и задължения от предходен
период – 59.38 лева.
Поради неплащане на сумите, дължими по сключените между страните
договори, оператора е прекратил предоставянето на услуги и договорите за
мобилни услуги са прекратени предсрочно, поради което е издадена фактура
№ ................от 01.06.2020 г. за сума в общ размер на 507.30 лева, от които
неустойка за предсрочно погасяване на договори за услуги в размер на 449.28
лв. и задължения за предходен период в размер на 58.02 лева.
Неплащане на начислените с фактурите суми е отрицателен факт, който
не може да бъде доказан от ищеца, поради което тежестта да докаже плащане,
ако има извършено такова, се носи от ответника. От страна на последния нито
се твърди да е извършено плащане по процесните фактури, нито се ангажират
доказателства за такова плащане, поради което съдът приема, че плащане не е
извършено.
Предвид горното искът да се признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сума в размер на 58.02 лв., представляващи дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури № ............../01.01.2020 г., ............/01.02.2020 г.за
периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата е основателен и следва да се уважи.
Съгласно договорите при предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
7
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова вноска), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от исковата молба не се претендират неустойки, представляващи
стойности на абонаментни такси за целия срок на договора за мобилни
услуги. Така формулирана при общ срок на договора от 24 месеца клаузата за
дължимост на трикратния абонамент не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП и не излиза извън обезщетителната си функция. Същата е начислена и в
съответствие със спогодба с КЗП от 12.01.2018 г., сключена преди датата на
процесните договори. За останалите претендирани суми, представляващи
отстъпка от пазарната цена на устройството, съдът също приема, че са
дължими. Така претендираните неустойки представляват обезщетение, което
да компенсира доставчика за вредите от пропуснатия доход от намалената до
лизингова стойност цена на предоставената вещ и прихода от абонамент при
едновременното престиране на услуга за мобилен трафик по договора.
По отношение на закупеното мобилно устройство, е налице обявена в
самия договор от доставчика отстъпка от цената на вещта, което води до
определяемост на обезщетението от потребителя още при сключването на
договора. Като е избрал да закупи устройство при посочените условия и
ведно с абонамент за достъп до мрежата, вместо да закупи устройството без
допълнителното обвързване с договор за услуга, ответникът е признал за
съответна на интереса си размера на отстъпката, както е договорена, ведно с
предоставянето на устройството и достъпа до мрежата. Избора на пакетната
цена, формирана от двата компонента - абонамент за мобилния трафик и
лизингова цена, е част от онова съществено съдържание на сделката, която
страните уговарят конкретно и остава извън контрола върху едностранно
наложени на неподготвен потребител допълнителни клаузи – в този смисъл
Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., на І т.о. на ВКС. Тъй като
договорите се прекратяват поради неизпълнение задължението на ответника
да заплаща услугите по договорите, както са фактурирани, то не би следвало
той да черпи права от прекратяването, като задържи и придобие устройството
на началната по –ниска цена.
8
Съответно и искът да бъде признато за установено, че съществува
изискуемо вземане на ищеца към ответника в размер на 449.28 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 87.19 лв. -
неустойка (в размер на 3 месечни абонаментни такси) за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.12.2019 г. за мобилен номер
...................и 362.09 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 09.12.2019 г. за мобилен номер ................. (107.16 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 254.93 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство)
е основателен и следва да се уважи.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
По заповедното производство от страна на ищцовото дружество са
сторени разноски в размер на 25 лева за заплащане на държавна такса и 180
лева за възнаграждение на адвокат, които следва да се присъдят в тежест на
ответника.
По настоящото исково производство ищеца е сторил разноски в размер
на 75 лева за заплащане на държавна такса, 180 лева за адвокатско
възнаграждение, 300 лева за възнаграждение на особен представител и 800
лева за възнаграждение на вещо лице, или в общ размер на 1355 лева, които
следва да се присъдят в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, гр.София от В. И. Т., ЕГН ********** от гр.Гоце
Делчев, обл. Благоевград за следните суми: 1. Сума в размер на 58.02
(петдесет и осем лева и две стотинки) лева, представляващи дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури № ...................01.01.2020 г., .............01.02.2020 г.за
периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
9
окончателното плащане на сумата и 2. Сума в размер на 449.28 (четиристотин
четиридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 87.19 лв.
(осемдесет и седем лв. и 19ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 09.12.2019г. за мобилен номер +359********* и
362.09лв. (триста шестдесет и два лв. и 9 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.12.2019г. за мобилен номер
+359*********.
Осъжда В. И. Т., ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград
да заплати на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ................, гр.София сумата от
205.00 (двеста и пет) лева, представляваща разноски по заповедното
производство и сумата от 1355.00 (хиляда триста петдесет и пет) лева,
представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10