№ 388
гр. Козлодуй, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20221440101221 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От А. Й. Я., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..., чрез адв.Б. З.
от САК против „ Файненшъл България ” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София бул.„ Джавахарлал Неру “ №28,
ет.2, ап.40-46, са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните А. Й. Я.,
ЕГН:********** и „ Файненшъл България ” ЕООД, ЕИК: *********,
гр.София, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство №4086875 е нищожен;
-иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „
Файненшъл България ” ЕООД, ЕИК: ********* гр.София да заплати на ищеца
А. Й. Я., ЕГН:********** сумата в размер на 50.00 лева, частичен иск от
общо 100.00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство №4086875, сключен между страните ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда - 12.09.2022г. до окончателното изплащане;
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен
заем №4086875, сключен на 12.03.2021г. с „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, по
силата на който се е задължил да върне главница в размер на 500.00 лева, при
ГПР в размер на 41,34 % и ГЛП в размер на 35 %.
Излагат се доводи, че съгласно чл.4 от посочения договор, страните са
1
постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита.
Сочи се, че на същата дата - 12.03.2021г., когато е сключен договорът за
заем е сключен, между ищцата и ответното дружество и договор за
предоставяне на поръчителство №4086875, по силата на който „ Файненшъл
България ” ЕООД, ЕИК: *********, гр.София е поело задължение да обезпечи
пред „ Изи Асет Мениджмънт “ АД задълженията на А. Й. Я..
Релевира се, че въз основа на договора за поръчителство ищцата е поела
задължение да заплати на ответника, като „ гарантиращо дружество “ сумата
в размер на 200.00 лева, която е била разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит.Твърди се, че ищцата, съгласно
договора за поръчителство е следвало да заплаща дължимите суми на „ Изи
Асет Мениджмънт “ АД, което дружество пък е било упълномощено от „
Файненшъл България ” ЕООД да ги получава и тъй като А. Я. е погасила
предсрочно цялата сума по договора за заем, то дължимата неустойка е била
редуцирана на 100.00 лева.
Излагат се съображения, че тъй като договорът за паричен заем попада в
обхвата на ЗПК, то с характеристиките на потребителски договор е и
договорът за предоставяне на поръчителство №4086875.
Поради това се счита, че се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като кредиторът не е включил възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР и съгласно чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
включен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.
Сочи се, че договор за предоставяне на поръчителство №4086875 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не е предоставена никаква услуга,
като обезпечението е било единствено и само в полза на кредитора „ Изи Асет
Мениджмънт “ АД.Релевира се още, че договорът за предоставяне на
поръчителство противоречи на добрите нрави, доколкото е обвързал
потребителя по договор за кредит със свързано с кредитора лице и по този
начин е създадено допълнително възнаграждение за него, с което се оскъпява
заемът.
Поради това се твърди, че договор за предоставяне на поръчителство
№4086875 е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.Счита
се, че ищцата няма правен интерес от съединяването на установителен иск и
осъдителен иск.
На следващо място се твърди, че именно изпълнението на договорното
задължение на ищцата за обезпечаване на вземанията по договора за паричен
2
заем е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция,
поради което се счита, че е неоснователно твърдението, че сключеният
договор за предоставяне на поръчителство от А. Й. Я. е лишен от
основание.Сочи се, че договорът за предоставяне на гаранция не е сключен
при противоречие на добрите нрави, поради това, че в българското действащо
право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свобода
на договарянето, уреден в чл.9 от ЗЗД.
Релевира се, че са неоснователни твърденията, че кредитора „ Изи Асет
Мениджмънт “ АД е поставил изискване в договора за паричен заем, а именно
да бъде сключен договор за предоставяне на гаранция.Излагат се доводи, че
заемодателят е предоставил на ищцата възможност за избор на три вида
обезпечения, като тя само е избрала един от тях.Твърди се, че е неотносимо
искането на А. Я. да бъде обявен за нищожен договор за предоставяне на
гаранция на основание чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК,
поради факта, че нормата на чл.11 от ЗПК и последиците от неприлагането й
са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто
договорът за предоставяне на поръчителство не е.Счита се, че договорът за
предоставяне на поръчителство не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в тази връзка
всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни.
Прави се искане съда да постановите решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
С допълнителна молба процесуалния представител на ищцата на
основание чл.214 от ГПК, прави искане за увеличаване на размера на
предявения осъдителен иск като увеличават претендираната сума от 50.00
лева на 116.78 лева.С протоколно определение от дата 28.02.2023г. съдът е
допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение в размера на предявения иск
с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като е постановил същия да се
счита за предявен за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 116.78 лева / сто и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки
/, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция по
нищожен договор за предоставяне на поръчителство №4086875 от
11.03.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 11.03.2021г., ищцата А. Я. в качеството си на кредитополучател
сключила с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател
договор за паричен заем №4086875 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от
ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 500.00 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
3
при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;
- погасителна вноска – месечна;
- размер на месечната погасителна вноска – 92.04 лева;
- срок на заема в месеци – 6;
- брой вноски – 6;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35.00%, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит;
- лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.10%;
- обща сума, дължима от заемателя – 552.24 лева;
- ГПР на заема – 40.45%;
В чл.4 от договора било предвидено, че в срок до три дни след
сключване на договора, заемателят следвало да предостави едно от следните
обезпечения:
- две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на
следните изисквания – да предостави служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение над 1000.00 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с първия ответник; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови или
финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус, не по – лош от „ Редовен „.Предвидено
било и поръчителят да подпише договор за поръчителство;
- заемателят да предостави банкова гаранция за сумата на заема, със срок
на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по
договора;
- одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки;
Между ищцата, в качеството й на потребител и ответника „ Файненшъл
България " ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство №4086875 от 11.03.2021г..По силата на
договора ищцата като потребител е възложила, а ответникът „ Файненшъл
България " ЕООД като поръчител е поел задължение да сключи договор за
поръчителство с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му
задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задължението по този договор.
В чл.2 от договора било предвидено, че същият влизал в сила в случай,
че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от
договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение –
4
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължал възнаграждение на поръчителя за поемане на
задължението в размер на 251.76 лева, платимо разсрочено, на вноски, всяка
от които в размер на 41.96 лева, които вноски са били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „
Изи Асет Мениджмънт „ АД.В чл.3, ал.3 от договора за поръчителство е
отразено, че „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е овластен да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и, че в
случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към ответните дружества, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
От трето, неучастващо по делото лице – „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е
представена справка, от която се установяват погасените от ищцата вноски по
процесния кредит, а именно:
- на 13.04.2021г. – 77.46 лева за главница и 14.58 лева за лихва;
- на 13.05.2021г. – 79.72 лева за главница и 09.86 лева за лихва;
- на 12.06.2021г. – 82.05 лева за главница и 00.00 лева за лихва;
- на 12.07.2021г. – 84.44 лева за главница и 00.00 лева за лихва;
- на 11.08.2021г. – 86.90 лева за главница и 00.00 лева за лихва;
- на 10.09.2021г. – 89.43 лева за главница и 00.00 лева за лихва;
Или общо заплатена сума по главница в размер на 500.00 лева и общо
заплатена сума за лихва в размер на 24.44 лева.
Отразено е, че дължимата неплатена лихва е в размер на 27.80 лева.
От ответното дружество е представена справка за погасените от ищцата
вноски по процесния договор за поръчителство, от която се установява, че
същата е направила следните плащания:
- на 13.04.2021г. – 41.96 лева;
- на 13.05.2021г. – 41.96 лева;
- на 12.06.2021г. – 33.86 лева;
Или направените от ищцата вноски по договора за поръчителство са в
общ размер на 117.78 лева.
Отразено е, че дължимия остатък по договора за поръчителство е в
размер на 133.98 лева.
От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че че ищцата е изтеглила заем в размер на 500.00
лева, който е следвало да бъде погасен на 6 равни месечни вноски.Посочено е,
че ГПР по процесния договор за паричен заем е бил 35.00% фиксирана лихва,
като месечната вноска по този договор е била в размер на 92.04 лева.
5
Посочено е също, че месечната вноска по договора за предоставяне на
гаранция е била в размер на 41.96 лева, а за целия срок на кредита дължимата
сума по договора за поръчителство е в размер на 251.76 лева.Така за целия
срок на кредита ищцата е дължала общо сума в размер на 552.24 лева,
включваща главница и лихва и 251.76 лева, включваща поръчителство, или
общо е дължала сума в размер на 804.00 лева.
Вещото лице сочи, че ищцата предсрочно е погасила заема си, като е
направила две вноски, както следва:
- на 16.04.2021г. – 135.00 лева;
- на 07.05.2021г. – 507.22 лева;
Или общо е направила вноски по договора за заем в размер на 642.22
лева.
От заключението на вещото лице се установява, че по договора за
поръчителство ищцата е направила следните плащания:
- на 16.04.2021г. – 41.96 лева;
- на 30.07.2021г. – 74.82 лева;
Или общо е направила вноски по договора за поръчителство в размер на
116.78 лева.
В заключението е отразено, че реалния ГПР по договора за заем е
41.34%, като освен договорната лихва по кредита, няма други такси за
усвояване, за сметки, за застраховки и др..Отразено е, че сумата, дължима за
поръчителство, не е включена в изчисленията.
Посочено е, че ако се прибави разхода по договора за поръчителство, то
ГПР многократно ще надхвърли пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, като
същото би станало 465.22%.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за паричен заем №4086875 от
11.03.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на
кредитополучател и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, в качеството му на
кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
6
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,
като тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
7
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът
намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва, а именно 40.45%, което го прави по –
малко от пети от размера на законната лихва по просрочени задължения.В
действителност обаче, както се установява от заключението на изготвената по
делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като
компетентно, пълно и обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и
общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от
задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се
оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на
обезпечение / поръчителство / е 465.22%.По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 251.76 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване
на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не
е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в
договора за заем ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е
императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за
кредит да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото
в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител,
заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на
8
ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността
на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за паричен заем №4086875 от 11.03.2021г. е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то
и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня,
в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника.В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в
исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост
от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически
свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
9
длъжник или не.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, сключен за сравнително кратък период време – 6 месеца,
с размер на действително ГПР по – висок от пети пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, по който договор ищецът е икономически
по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а
рискът от неплатежоспособност остава единствен.
С оглед гореизложеното искът по чл.26 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.Също така следва да се отбележи, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство се
намират във взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството
на правоотношенията, което прави и договорът за поръчителство нищожен.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство се явява основателен, поради
което следва да се уважи.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило
в настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 500.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство, както и други такси,
предвидени в договора.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и от
предоставената от ответното дружество справка се установи, че ищцата е
направила вноски по договора за поръчителство в общ размер на 116.78
лева.С оглед уважаване на иска за нищожност на договора за поръчителство,
тази сума се явява като платена без основание, поради което искът по чл.55 от
ЗЗД се явява основателен и доказан по размер и същият следва да се уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, в общ размер на 1282.00 лева / хиляда двеста осемдесет и
два лева /, от които 200.00 лева – депозит за вещо лице, 100.00 лева ДТ и
10
982.00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Файненшъл
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между А. Й. Я., ЕГН:**********
от гр.Козлодуй, обл.Враца, ... и „ Файненшъл България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов договор за предоставяне на поръчителство №4086875
от 11.03.2021г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави и на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД -
липса на основание.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Файненшъл България
„ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. Я., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ... сума в размер на 116.78 лева / сто и шестнадесет
лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща платена без основание
такса за банкова гаранция по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство №4086875 от 11.03.2021г., сключен между страните, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
12.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Файненшъл България „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. Я., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ..., сума в размер на 1282.00 лева / хиляда двеста
осемдесет и два лева /, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11