№ 50192
гр. София, 07.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110120424 по описа за 2025 година
Ищецът П. О. Х. твърди, че между него като възложител и ответника Ф. Н. Д. като
изпълнител е сключен на 26.10.2023 г. Договор за монтаж на външна изолация на жилищна
сграда в с. В, ул. „Спортист“ № 7, със срок за изпълнение 10 месеца и обща стойност,
определена в неразделната към договора спецификация от 23.10.2023 г., в размер на 33 115
лева без ДДС, включваща материали, доставки и труд. Ищецът излага, че съгласно
уговорката по чл. 8 от договора е следвало да заплати 50% авансово, поради което на датата
на подписване е заплатил 16 500 лева, като плащането е удостоверено в самия договор.
Впоследствие, на 27.02.2024 г., по искане на изпълнителя е заплатил и допълнителна сума от
5 000 лева, въпреки че съгласно първоначалната договорка вторите 50% от цената са
дължими след напълно завършен обект и подписване на приемо-предавателен протокол.
Ищецът твърди, че от 27.02. 2024 г. работата била спряна, което обосновавало нейната
незавършеност, като оставали значителен обем недовършени дейности – две стени били
само на фина шпакловка, мазилката не била положена, стрехата била лакирана
наполовина, прозорците не били почистени и сглобени, подпрозоречните первази оставали
недовършени, един камък бил счупен и незаменен, балконът не бил завършен, а част от
материалите не били удостоверени с документи. Ищецът поддържа, че след тази дата
ответникът преустановил работа и в продължение на над 7 месеца не изпълнявал
договорните си задължения, въпреки многократните разговори и уверения, че ще довърши
обекта. Срокът на договора изтекъл на 26.08.2024 г., без да бъде постигнато завършване.
Според ищеца, изпълнението от страна на ответника станало невъзможно и излишно за
него, тъй като за довършването на обекта ангажирал други майстори и заплатил повторно за
завършване на конкретни дейности. В исковата молба прави изявление за разваляне на
договора, тъй като ответникът е неизправна страна, поради което дължи договорената
неустойка по чл. 13 от договора – 10% от стойността на договора, изчислена от ищеца като 4
000 лева, както и лихва за забава от 26.08.2024 г. до подаване на иска в размер на 331,66
лева, както и законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е претърпял вреди в резултат на неизпълнението, а договорът е изгубил
своето предназначение.
Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да му заплати сума в размер на 4 000
лв., предстваляваща 10 % от договорена от страните в чл. 13 от сключения между тях на
26.10.2023 г. договор неустойка върху сума в размер на 3 973, 80 лв., заедно със мораторна
лихва за забавеното й плащане в размер на 331, 66 лв. за периода 26.08.2024 г. /датата на
която обектът е следвало да бъде завършен/ до 08.04.2025 г. /датата на предявяване на иска/.
Върху главницата претендира и законна лихва от 08.04.2025 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Ф. Н. Д. оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, като
1
поддържа, че тя е нередовна поради противоречия в цената на иска и петитума, както и
липса на яснота как се формира размерът на претендираната неустойка и обезщетението за
забава. По същество ответникът не оспорва, че страните са сключили договор и че ищецът е
извършил плащания в общ размер 23 500 лева (16 500 лв. + 5 000 лв. + 2 000 лв. закупена
лично мазилка), но твърди, че представеният от ищеца договор е манипулиран, като сочи, че
на всички страници следва да има подписи на двете страни, а на втората страница, където се
съдържа уговорката за начин на плащане и клаузата за неустойка, подписи липсват. Твърди
се, че именно тази страница е подменена и че действителната договорка била 50% авансово
и последващо разсрочено плащане след отделни етапи на изпълнение, а не 50% – 50% при
завършен обект. Ответникът признава, че срокът на договора е 10 месеца, но поддържа, че
почти веднага след започване на работата ищецът възложил множество допълнителни
дейности, които не били част от първоначалната спецификация, като изброява детайлно:
полагане на камък и фуги, монтаж на желязна греда за укрепване на балкон, лакиране на
сачак, разкъртване мозаечни трегери, вкопаване на ел. инсталация, демонтаж на парапети,
подготовка за PVC дограма, доставка на газобетон и теракол, работа по преддверие,
изграждане на обшивка на балкон с аквапанели, поставяне на ел. инсталация. Твърди, че
тези дейности удължили срока и увеличили стойността на вложения труд и материали с 7
030 лева. Ответникът счита, че е изпълнил всички основни СМР, като недовършени
останали единствено две стени, на които следвало да се положи финална драскана мазилка,
но които били завършени от други майстори, наети от ищеца, като последните използвали
скелето на ответника и го задържали до декември 2024 г. Ответникът поддържа, че не е
изпаднал в забава, тъй като неизпълнението било резултат от: възложени допълнителни
дейности; спиране на плащания от страна на ищеца; възпрепятстване на достъп до обекта;
наемане на други майстори. Ответникът твърди, че претендираната от ищеца неустойка е
неправилно изчислена, като по договора тя възлизала на 10% от „вложената работа“, а не от
стойността на договора, и че след като вложената работа е платена до 23 500 лева, 10% са
само 2 350 лева. Твърди, че претърпял вреди от действията на ищеца и че последният му
дължи възстановяване на равностойността на вложените материали и труд. Иска отхвърляне
на исковете, претендира разноски.
Ответникът по първоначалния иск Ф. Н. Д. предявява насрещен иск срещу ищеца П. О.
Х. за сумата от 4 000 лева – частичен иск от общо 12 895 лева. Твърди, че в хода на
изпълнение на договора е вложил значително количество труд и материали както по
основния договор, така и по допълнително възложени дейности, които били изцяло в полза
на ответника по насрещния иск. Излага, че е изпълнил почти всички дейности по заданието
– демонтаж и монтаж на водостоци, полагане на топлоизолация и шпакловка по всички
стени, с изключение на две, на които не била нанесена финална драскана мазилка.
Конкретно както следва: а/. полагане на камък по фасадата при стойност за труд 600 лева; б/.
монтаж на желязна греда за укрепване на балкона, оценен на 200 лева за материали и
транспорт и 300 лева за труд, или общо 500 лева; в/. лакиране на сачака на покрива при 400
лева за материали и 1 400 лева труд, или общо 1 800 лева; г/. разкъртване на мозаечни
трегери и събиране на отпадъци на стойност 1 400 лева труд; д/. вкопаване на електрическа
инсталация на приблизително 10 метра при 50 лева за материали и 150 лева труд, общо 200
лева; е/. демонтаж на метални парапети на балкона на стойност 100 лева труд; ж/.
премахване на стърчаща и необезопасена арматура, за което дейността е описана като
извършена, но стойност не е посочена; з/. демонтаж на два дървени прозореца и подготовка
за монтаж на PVC дограма, включително разкъртване на три мозаечни перваза, оценено на
300 лева труд; и/. закупуване и полагане на газобетон и теракол при 180 лева материали, 50
лева транспорт и 150 лева труд, или общо 380 лева; й/. работа по преддверието – удължаване
на козирката чрез кофраж, арматура и бетониране на стойност 100 лева материали и 200 лева
труд, общо 300 лева; к/. изграждане на обшивка на балкона на втория етаж с аквапанели
върху нова метална конструкция и удължаване на балкона с 40 см, на стойност 900 лева
материали и 500 лева труд, или общо 1 400 лева; л/. поставяне на електроинсталация на
балконската част при обща стойност 50 лева за труд и материали. Общата стойност,
претендирана за тези допълнителни дейности, възлиза на 7 030 лева, от които 5 150 лева
2
труд и 1 880 лева материали. А остатъчната стойност на работата до завършване на обекта
(финалната мазилка) възлизала на около 3 750 лева. Така ответникът по насрещния иск
твърди, че общата стойност на неплатените дейности е 12 895 лева. Поддържа, че след като
ищецът по първоначалния иск е развалил договора чрез изявленията в исковата молба,
възниква реституционно задължение за него да върне равностойността на всичко вложено от
изпълнителя, което не може да бъде върнато в натура, тъй като е трайно вложено в имота.
Въз основа на изложеното ищецът по насрещния иск претендира от ответника по него
заплащането на сумата в размер на 4 000 лева /частична претенция от обща сума в размер
на 12 895 лева/, представляваща равностойността на вложените от ищеца личен труд и
материали в ремонтните дейности, изпълнени в обекта на ответника в периода 26.10.2023 г. -
31.08.2024 г., дължими на отпаднало основание поради разваляне на договора, ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.09.2025 г. /датата на подаване на насрещната искова
молба/ до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност предявява
осъдителен иск да сумата от 4 000 лева /частична претенция от сума в общ размер на 12 895
лева/, която сума представлява дължимо и незаплатено възнаграждение по договор за
монтаж на външна изолация на къща, улуци и други СМР от 26.10.2023 г. и допълнително
възложени СМР, в периода от м. октомври 2023 г. до м. август 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 05.09.2025 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск П. О. Х. го оспорва изцяло като неоснователен и
недоказан, като признава единствено фактите за сключения договор и извършените
плащания – 16 500 лева авансово, 5 000 лева допълнително и 2 000 лева за мазилка. Твърди,
че нито основните дейности по договора, нито допълнително твърдените работи са били
изпълнени в договорния срок, нито качествено, нито в обем, близък до твърдения от
насрещния ищец. Поддържа, че към 27.02.2024 г., след заплащането на 5 000 лв., договорът е
бил изпълнен едва частично, като значителна част от обекта е останала в грубо,
недовършено състояние – стрехите били лакирани само наполовина, камъните по фасадата и
первазите били незавършени, прозорците не били почистени и сглобени, подпрозоречните
первази недовършени, щеки остарели; една от стените била оставена в изключително лошо
състояние. Твърди, че дейностите, претендирани от насрещния ищец като извършени,
изобщо не са осъществени или са останали недовършени: монтаж на водостоци не бил
извършен, камъкът бил положен частично и некачествено, част от дейностите по ел.
инсталацията не били извършени, обшивката на балкона не била довършена, преддверието не
било завършено. Поддържа, че твърдението за „използване на скелето“ от други майстори е
неоснователно, тъй като скелето през месеци стояло на обекта поради бездействието на
изпълнителя, който не идвал да работи и по негови думи нямал средства да заплати на
работниците си. Твърди, че договорът е останал неизпълнен по вина на изпълнителя, който
преустановил работа за близо година, не довършил нито една напълно завършена задача,
поради което възложителят бил принуден да ангажира други майстори. Оспорва и
основанието, и размера на претендираната сума по насрещния иск, като твърди, че липсва
уговорка за допълнителни дейности, липсва документална обоснованост за материали и
труд, а сумите са произволни. Твърди, че договорът не е изпълнен, поради което
възнаграждение не се дължи. Оспорва и документи „Къща П.“ и „Къща П. 2“ като частни
документи с неясно авторство и съдържание. Иска отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца П. Х. в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника да
отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума
досежно размера на иска за неустойка, доколкото същата се твърди, че се формира върху 10
3
% от стойността на договора, който посочва в Уточнителна молба с вх. № 222253/24.06.2025
г. да е 39 738 лева с ДДС, което при приложение на горния процент не формира сума в
размер на 4 000 лв.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
Насрочва разглеждането на делото за открито съдебно заседание с дата 17.03.2026 г. от
13.00 ч., за която дата и част страните се считат за редовно призовани с получаване на
настоящия препис от определението.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели в режим на довеждане за установяване на
неизпълнението на договора в срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
предостави по реда на чл. 190 ГПК доказателства от получената сума какви суми са били за
закупуване на материали и какви за заплащане на труд, тъй като предмет на неговия иск е
дължимостта на неустойката от твърдяното неизпълнение.
УКАЗВА и на двете страни да представят в първото по делото съдебно заседание в
оригинал подписания от тях договор за СМР с дата 26.10.2023 г.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
изпълнението на строителните дейности по основния договор и по допълнителните задания.
ДОПУСКА на ответника СТЕ по задачи в отговора на първоначалната искова молба и в
насрещната искова молба при депозит в размер на 550 лв., вносим от него в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА в.л. В. Йорданова Д.а – строителен инженер.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът П. Х. следва да докаже уговарянето
на неустойката в твърдения процент и върху твърдяната в исковата молба сума, както и
крайният срок за изпълнение на договора.
Ответникът Ф. Д. следва да докаже, че е изпълнил в срок или че неизпълнението е по
вина на възложителя.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД ищецът Ф. Д. следва да
докаже, че е вложил материали и труд в имота на възложителя на посочената обща стойност.
Ответникът П. Х. следва да посочи основанието за влагането на материалите и
разходването на труда на посочената стойност.
По иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД ищецът Ф. Д. следва да установи
стойността на изработеното /по основен договор и по допълнителни задания/, неговото
качество, отговарящо на договореното и срочността на изпълнението.
Ответникът П. Х. следва да докаже изплащането на възнаграждението.
По делото е безспорно установено и не се оспорва от страните, че между П. О. Х. и Ф. Н.
Д. на 26.10.2023 г. е бил сключен договор за монтаж на външна изолация на жилищна сграда
в с. В, към който е подписана и спецификация от 23.10.2023 г., определяща стойността на
работите на 33 115 лева. Не се спори, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил на
ответника сумите от 16 500 лева авансово при подписване на договора, 5 000 лева на
27.02.2024 г., както и приблизително 2 000 лева за закупена мазилка, поради което общо
платените суми възлизат на 23 500 лева. Безспорно е също така, че срокът за изпълнение на
договора е бил 10 месеца, изтичащ на 26.08.2024 г., и че към този момент обектът не е бил
напълно завършен от изпълнителя, като две от стените са останали без положена финална
драскана мазилка. Страните не спорят и относно факта, че именно тези две стени
впоследствие са били довършени от други майстори, ангажирани от ищеца. Установява се
без противоречие, че скеле, собственост на Ф. Д., е било оставено на обекта и е изнесено
едва в края на 2024 г. Страните не спорят и относно това, че през периода на изпълнение са
водили комуникация и са правили опити да уточнят хода и съдържанието на работите, макар
4
причините за преустановяването им да са спорни.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че процентът неустойка е уговорен върху
цялата стойност на договора.
УКАЗВА на ответника Ф. Д., че не сочи доказателства за стойността на вложените труд и
материали в изработката и за вида на допълнителните задания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5