Р Е Ш Е Н И Е
№ 170 30.10.2017г.
град Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд, граждански състав
На тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ
при секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдията Е.Узунов
гражданско дело № 753 по описа за 2017 година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба от Н.Г.В., ЕГН ********** ***, в качеството на майка и
законен представител на малолетното дете К.Г.Т. ЕГН ********** Съдебен
адрес-адв.Д.К. *** ПРОТИВ: Г.Т.Т.,ЕГН ********** ***.
Твърди се в обстоятелствената
част на исковата молба, че ответникът Т. е баща на дъщеря им К.Г.Т., родена на *** година. От 03.05.2017г.
страните не живеят заедно.
Цялостната издръжка и осигуряване на средства за
издръжка,отглеждане и възпитанието му в момента са поети от майката и бабата по
майчина линия.
Иска се да се постанови съдебно Решение с което да се
ОСЪДИ ОТВЕТНИКА Г.Т.Т., да заплаща на
ищцата в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете К.Г.Т.,
с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250/двеста и петдесет/ лева,
считано от 3 май 2017 г./датата на фактическата раздяла/, с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
Представят се писмени доказателства.
В месечния срок не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника. Ответникът е подал удостоверение за брутен доход изх.№513 от
21.08.2017г. , допълнително споразумение към трудов договор от
30.05.2016г. и допълнително споразумение
към трудов договор от 02.05.2017г.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
150 СК.
Няма
спор, че Н.Г.В., ЕГН ********** и Г.Т.Т.,ЕГН ********** са родители на малолетната
К.Г.Т. ЕГН **********.
Няма
спор също, че и към момента К. живее с
майка си, като обитава жилище, различно от това на бащата.
От своя
страна бащата не е ангажирал никакви доказателства.
По
делото е приложен и приет социален доклад, изготвен от Д”СП” Поморие.
Според чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
В хода на делото се разпита свид.В.-майка
на ищцата Н..От показанията се установява, че детето от раждането си, до
момента живее при баба си по майчна линия. Грижи полагат тя и дъщеря и. Детето
посещавало детска градина, след това и
училище в гр.Ахелой. В момента бабата
гледа детето, тъй като дъщеря и ходи на работа К. е ученичка във втори
клас,като посещава уроци по пиано,в школа е по народни танци и балет.На детето са осигурени нормални
битови условия в дома на бабата. От 03.05.2017г. родиштелите на детето трайно
не живеят заедно.
Доколкото от доказателствата по
делото се установи, че ответника е баща на детето К.Г.Т. ЕГН ********** намира,
че така предявения иск е доказан по основание. От събраните доказателства се
установява, че бащата живее в жилището на майка си, работи постоянно като портиер
в ПБ Равда-Сливен, на пълно работно време, при петдневна работна седмица с
месечно възнаграждение 479.32 лева.
По отношение на размера на
предявения иск съдът намира следното:
На първо място критерият за
определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно
която размерът се определя от нуждите на детето и от възможностите на
родителят, като минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от
минималната работна заплата. За определяне нуждите на детето следва да се вземе
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се
установява, че детето е на 11 години и се нуждае от средства за задоволяване на
текущите нужди, съобразно тази възраст, както и да и се осигурява адекватно
здравно и социално осигуряване и нормален живот.
Не е спорно между страните, че
вече живеят разделени. Не е спорно между страните, че след раздялата на двамата
родители детето изцяло се отглежда от майката, като то живее с нея и с баба си
по майчина линия.
По отношение на критерия за
доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство са представени
доказателства за размера на доходите и на двамата.
Съобразно изложеното, съдът след
преценка нуждите на детето, доходите на майката и бащата и останалите относими
обстоятелства, както и събраните гласни доказателства, че месечна издръжка на
детето следва да е в размер на 360 лв., които да се заплащат от двамата
родители в равен размер, поради което бащата следва да заплаща 180,00 лева
месечно,с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване.
Издръжката следва да се дължи, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, която е 14.08.2017г. датата на образуване в
съда на ГД №7532017 г. по описа на РС-Несебър.
В разпоредбата на чл. 149 СК е
предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае
случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е
била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал
издръжка на детето през процесния минал период – 03.05.2017г. –
14.08.2017г. (датата на завеждане на исковата молба). В хода на
производството се установи, че ответникът в този период не е живял с детето и
не е полагал за нея грижи. При тези доказателства съдът приема за установено
липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез фактически действия, от
страна на ответника за целия период – от 03.05.2017г. – 14.08.2017г., поради което
счита, че искът за издръжка за минало време се явява основателен до размера от
по 180 лева месечно или общо 540(петстотин и четиридесет) лева. Съдът
отчете обстоятелството, че ответникът няма алиментни задължения към други лица.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
решението подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските
В процесния случай исковете са
два и при този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал.
1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата
държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг.
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК или 259.20 лева, а относно искът, с правно
основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лева -
арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК или 50 лева. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени
за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Несебър, общо сумата 309.20 лева и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Искането на ищцата, за присъждане
на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани
такива под формата на платено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, е основателно, поради което следва да бъде уважено в претендирания
размер от 200 лв., , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.Г.Т. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н.Г.В.,
ЕГН ********** *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180,00 /сто и осемдесет
лева/ лева, считано от дата 14.08.2017 г,с падеж 1-во число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване
на причини за нейното изменяване или прекратяване., на основание чл.143,
ал.2 от СК .
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на детето К.Г.Т. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Н.Г.В., ЕГН ********** *** сумата от
540(петстотин и четиридесет) лева представляваща издръжка за периода от
03.05.2017г. до 14.08.2017г., г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 14.08.2017 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 149 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 200(двеста) лева разноски за платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на РС Несебър , сумата от
309.20 /триста и девет лева и двадесет ст./ лева представляваща държавна такса
по исковете за издръжките, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да
се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: