№ 15560
***, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110102525 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ***, с която е предявен срещу *** иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 268,97 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„*** за вреди на л. а. „****, рег. № ****, вследствие на ПТП от 15.05.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2025 г., до окончателното
плащане.
Ищецът *** твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „*** е заплатил
застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. „****, рег.
№ ****, вследствие на ПТП от 15.05.2024 г., настъпило в ***, на ул. „****, с посока от бул.
„**** към ул. *** при попадане на автомобила в необезопасена дупка, пълна с вода. Според
ищеца, отговорен за настъпването на процесното ПТП е ответникът ***, тъй като пътят, по
който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и
на основание чл. 31 от Закона за пътищата именно общината отговаря за поддържането му.
Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувана преписка по щета № *****/17.05.2024 г.,
по която е извършен оглед и е съставен опис, а на 09.09.2024 г. е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 268,97 лв. в полза на собственика на увредения
автомобил. Заявява, че с регресна покана с изх. № РК-014-4966/02.10.2024 г. ответникът е
поканен да заплати процесната сума, но той не е направил това, поради което същата се
претендира в настоящото производство. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и по размер. Счита, че липсват данни относно размерите на
твърдяното препятствие на пътя на ул. „**** към 17.05.2024 г., като застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение без да се интересува от действителните
обстоятелства относно твърдяното ПТП. Счита, че застрахователят е следвало да извърши
преценка относно евентуално инсцениране на застрахователното събитие, но той не е
сторил това. Излага довод, че въз основа на обществена поръчка е било възложено на „*** с
договор № **** г. извършването на ремонт на процесната улица, с оглед на което тя е била
1
ремонтирана и на същата не е съществувала дупка. Не оспорва заплащането от ищеца на
застрахователното обезщетение в размер на 268,97 лв. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира следното от фактическа и от правна страна:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице-възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена
застраховка „*** на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие – ПТП в
срока на застрахователно покритие; видът, характерът и размерът на причинените от
процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
С определение от 03.04.2025 г. по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към 15.05.2024 г. по отношение на л. а. „****, рег. № ****, е била налице
действаща застраховка „*** при ***, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 268,97 лв. в полза на
собственика на увредения автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от приложените
по делото застрахователна полица № **** от 25.03.2024 г. и документи по застрахователната
преписка по щета № *****/2024 г.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 17.05.2024 г. водачът на
увредения автомобил Р. М. Р. е подал до ищеца искане за завеждане на претенция по
застраховка „*** и декларация за реализирано на 15.05.2024 г., в 10:50 часа, ПТП на ул.
„****, срещу фирма „****, в посока от бул. „**** към ул. *** при което преминал през
дупка, пълна с вода, вследствие на което спукал гума и изкривил джанта. Посочено е, че
органите на ПП-КАТ МВР са уведомени за произшествието. В декларацията е отразена
схема на ситуацията при възникване на събитието.
По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по
щета № *****. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представено
преводно нареждане от 09.09.2024 г., че ищецът е заплатил в полза на собственика на
увредения автомобил сумата от 268,97 лв.
Не е спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана изх. № РК-014-4966/02.10.2024 г. до
ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение, като видно от обратната разписка
2
поканата е връчена на 04.10.2024 г.
Като доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1949766/15.05.2024 г., съставен
от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР при посещение на място, в който е отразен
механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано е, че при движение на л. а. „****, рег.
№ ****, по ул. „****, с посока от бул. „**** към чл. *** срещу фирма „**** автомобилът е
попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода, в резултат на което са му
нанесени щети – предна лява гума с джанта и ходова част.
По делото е разпитан свидетелят Р. М. Р. - водач на л. а. ****“, рег. № ****. Той си
спомня, че в деня на процесното ПТП, което се случило през май месец миналата година,
рано сутринта, на изхода от бул. ****, по пътя, който според него се води ул. *** точно под
моста на ****“, преминал през дупка. Спомня си, че е валяло обилно, било ветровито, имало
много вода по пътя, поради което не видял дупката. Заявява, че се е движил със скорост не
повече от 35 км/ч, защото попаднал в дупката на излизане от кръстовището, но усетил, че
автомобилът е увреден може би километър по-нататък по ул. „***. Тогава се обадил на
спешен телефон 112 и на телефона на застрахователя, описал къде се е случило
произшествието и къде е преминал през дупката. Повикал и влекач, който да откара
автомобила до център за смяна на гуми, тъй като свидетелят счел, че не е безопасно да
смени гумата сам, предвид лошата метеорологична обстановка. Валежът продължил през
цялото време, до пристигането на служителите на МВР, които съставили протокола за ПТП.
След това автомобилът бил откаран в сервиз ****, където гумата била сменена на
следващия ден.
В производството е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се
установява следният механизъм на ПТП: на 15.05.2024 г., около 10:50 часа, л. а. „****, рег. №
****, се е движил по ул. „****, с посока от бул. „**** към ул. *** и пред фирма „****,
превозното средство е попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.
Според вещото лице описаните в протокола за ПТП увреждания на автомобила - предна лява
гума, задна дясна джанта и ходова част, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, а стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 700,24 лв. с ДДС.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при преминаване през дупка върху самата
гума действат ударни сили, които е възможно да разкъсат нишките, държащи гумата в
нейната радиална цялост, но е възможно при някои гуми тези нишки да са с по-голяма
здравина и попадането в дупка да не доведе до разкъсване на гумата, а само до увреждане на
джантата. Точно такъв бил случаят със задната джанта. Сочи, че при странично преминаване
през дупката може да се деформира самата джанта, тоест е напълно възможно да се увредят
точно по този начин детайлите, така, както са описани от застрахователя - предна лява гума,
без да се увреди джанта, и в същото време да бъде леко деформирана задна дясна джанта. С
оглед на данните, че дупката е била пълна с вода, експертът сочи, че водачът не би могъл да
я възприеме, докато не попадне в нея. Според вещото лице показанията на свидетеля Р.
напълно кореспондират с отразеното в протокола за ПТП, като всички увреждания са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Съдът дава вяра на заключението на САТЕ, доколкото същото е компетентно изготвено и
обосновано.
Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото настоящият съдебен състав
приема за установен следният механизъм на ПТП – на 15.05.2024 г., около 10:50 часа, л. а.
„****, рег. № ****, се е движил по ул. „****, с посока от бул. „**** към ул. *** и пред фирма
„****, превозното средство е попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с
вода.
Посоченият механизъм се установява, на първо място, от представения по делото
протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
3
съставляващ официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – така решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по
т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г.
по описа на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС,
II т. о.
Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен, след като е било
извършено посещение от органите на МВР на мястото на произшествието, което
обстоятелство се установява от протокола, където в графа „посетено на място“, при
възможни отговори „да“ или „не“, опцията „не“ е зачертана с „х“, което води до извод, че
местопроизшествието е било посетено от съставителя на протокола. Доколкото протоколът
за ПТП е изготвен от органите на МВР след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на
ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието и
разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на
сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Ответникът не е
опровергал в процеса на доказване материалната доказателствена сила на процесния
протокол за ПТП, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за
настъпили.
Изводът, че процесното несигнализирано препятствие на пътното платно се е намирало на
ул. „**** не се разколебава от показанията на свидетеля Р.. Действително са налице
колебания досежно точното наименование на улицата, на която е реализирано
произшествието, които е възможно да се дължат както на изминалия период от време, така и
на непознаване на имената на улиците в конкретния район. Доколкото свидетелят заявява, че
е продължил да шофира и е спрял след около километър, а в протокола за ПТП е посочено,
че се е движил към ул. *** следва да се приеме, че объркването на имената на улиците може
да се дължи и на обстоятелството, че именно на ул. „*** водачът е спрял автомобила
впоследствие. Поради това съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта им
относно улицата, на която се е намирала дупката.
В останалата им част съдът намира, че показанията на свидетеля са последователни,
житейски логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което
следва да бъдат кредитирани. От тях се установява, че поради усложнената метеорологична
обстановка свидетелят не се е движил с висока скорост, но не е възприел дупката на пътното
платно, тъй като е била пълна с вода. Когато усетил, че е налице увреждане на автомобила,
той отбил автомобила и сигнализирал за произшествието на органите на МВР.
Изложените от свидетеля и отразените в протокола за ПТП обстоятелства се потвърждават
и от заключението на вещото лице по САТЕ, според което посочените щети по автомобила
съответстват напълно на описания в уведомлението за щета и протокола за ПТП механизъм
на произшествието. От заключението и дадените от вещото лице разяснения в съдебно
заседание следва извод, че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на
попадането му в неравност на пътното платно – дупка.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общинския път
и отстраняване на препятствия по него.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата общинските пътища са
публична общинска собственост, като ремонтът и поддържането им се осъществяват от
4
общините. В чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, е регламентирано, че
собственик на улицата е общината, като на основание чл. 11, ал. 1 ЗОС следва да я управлява
с грижата на добрия стопанин. В чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок, като службите за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка
и др. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в ***, включително да не допуска и съответно
своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД при действия или бездействия на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място (решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на
ВКС, І т. о.).
В конкретния случай по делото е отделено като обстоятелството, че ул. „**** в ***, на
която е настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа. *** не е изпълнила
задълженията си като стопанин на пътя, установени в чл. 31 ЗП, чл. 3, ал. 1, чл. 13 и чл. 167
ЗДвП, да поддържа пътищата в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията
по него, и да ги отстранява във възможно най-кракът срок, да предупреждава участниците в
движението за опасности на пътя. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП, „препятствие на пътя“ е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай не се
установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на
пътя, каквото представлява дупката. Налице е бездействие от страна на лицата, на които е
възложена дейността по поддържане в изправно състояние на пътното платно, за
сигнализиране незабавно препятствията по него и отстраняването им във възможно най-
кратък срок. Това бездействие е противоправно, тъй като не са изпълнени вменените
законови задължения, свързани с обезпечаване на безопасността на движението, с оглед на
което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ.
Съдът следва да определи дължимото обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпването на застрахователното събитие. Принципът на пълната
обезвреда означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и
годно за движение техническо състояние. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на МПС л. а. „****, рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 700,24 лв., като с оглед диспозитивното начало в процеса, доколкото
ищецът претендира сума в по-малък размер, именно в претендирания размер искът следва
да бъде уважен - за сумата от 268,97 лв., като претендираната сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът ***
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лв., от които: 50 лева за внесена
държавна такса, 450 лв. за депозит за вещо лице, и 100 лв. за юрисконсултско
5
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, с адрес: ***, ****, да заплати на ***, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ***, *****, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата
от 268,97 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „*** за вреди на л. а. **** C 350“, с рег. № ****, вследствие на ПТП от
15.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, с адрес: ***, ****, да заплати на ***, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ***, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,00 лв. -
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „***, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, ул. “**** – трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6