№ 799
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200982 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„***“ №93, против Електронен фиш Серия К № 4742496 издаден от ОД на МВР- Пазарджик,
с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до нарушения на материалния и
процесуалния закон, които обуславят незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска
неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументи в представена писмена защита в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен. Претендира присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него
разноски.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено
писмено становище по същество от надлежно упълномощен процесуален представител, в
което са изложени доводи за законосъобразност на издадения ЕФ, като се иска неговото
потвърждаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата,
както и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 19.04.2021 г., в 15,04 часа в гр.
Пазарджик на бул. „Ст. Стамболов“ с посока на движене към кръстовище с ул. „Д. Греков“,
1
при въведено ограничение в населено място от 50 км/час, е управлявал лек автомобил „***“
с рег. № ***, като се е движил с 74 км/час, при максимално допустима за движение в
населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано
техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
Системата отчела движение със скорост именно от 74 км/час, т.е. превишение на скоростта
от 24 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100
км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 21 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жалбоподателя на 07.05.2021 г., видно от разписка за връчването му (л.13). Жалбата против
ЕФ е депозирана чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР-
Пазарджик на 14.05.2021 г., поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от видеоклип и
снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.3 във вр. с
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на К.Ч. е ангажирана като собственик на
МПС- „***“ с рег. № ***, движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с
превишение на разрешената скорост за движение в населено място, т.е. на основание чл.188
ал.1 от ЗДвП. За това че Ч. е собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по
делото Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.6). Този факт не се
оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-
дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението
и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира
издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от
страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е
бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на
нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в
конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият
представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е
дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен
срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да
представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава
декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша в
съда.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП:
„При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
2
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение-
установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие
на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а
именно на 19.04.2021 г. в 15,04 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ в посока
на движение към кръстовището с ул. „Димитър Греков“, заснет с мобилна радарна система
ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост. Посочено е, че
нарушението е извършено с МПС л.а. „***“ с рег. № *** и че същото е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство с № 11743bb. Посочена е установена стойност на
скоростта- 71 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 74 км/ч и
възприетата като установена в ЕФ- 71 км/час се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100
км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП-
чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено
видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Макар възражения в тази насока да липсват, съдът счита за нужно да отбележи, че
макар в ЕФ да не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е
въведено, то от мястото на нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в
населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час. В този
смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това, че
движението се извършва в населено място.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на АТСС,
съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.7), видно от който е че АТСС е
работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото
методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в
стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване. Видно от
снимката към протокола (л.8), приета като ВДС по делото е, че АТСС е била поставена на
статив. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на
толеранса от минус 3 км/час и стойността на превишението, като сред реквизитите не е
утвърдения метод на изчисление на същата.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ (л.9-12),
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП,
може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било
регистрирано нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите
изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били
приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за използване на АТСС
и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек
автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората
лента на бул. „Стефан Стамболов“ в посока към кръстовището с ул. „Димитър Греков“ (виж
3
снимка на разположението на АТСС), а видно от фотосите точно там се движи процесния
автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките се установява, че в момента на
засичане по булеварда, в съседната, първа лента по посока на движението на процесния
автомобил, се двжи и друг лек автомобил. Следва обаче да се има предвид, че системата от
процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на
работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен
лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се
връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена
скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с
възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков
материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска
съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно (виж
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на л.14-16).
От приложената снимка към АНП към Протокол за използване на АТСС (л.8) пък е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
работния режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на
АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за използване на
АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити (виж протокола на
л.7).
При това положение и с оглед на изложеното до тук съдът не споделя възражението
на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че използваното АТСС не е одобрен
тип средство за измерване и че не били спазени изисквания та на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е
настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира,
т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система,
участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените
дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес
на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. Съгласно промените в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при
нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш, като в
случая забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН е неприложима.
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за
засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4
от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите
изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при избиране
скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установени стойности на
4
скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При
установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение
на МПС от 74 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост от 71 км/час или превишение
на скоростта с 21 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността на
превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на глобата, а
именно 100 лева за превишение от 21 до 30 км/час, т.е. размерът на глобата е твърдо
фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
Съдът не споделя и другото основно възражение направено с въззивната жалба и
писмената защита на процесуалния представител на въззивника, а именно, че било
допуснато СПН, изразяващо се в това че за едно и също нарушение против жалбоподателя
били издадени два различни ЕФ в разрез с разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Видно от
приетия като писмено доказателство по делото ЕФ Серия К № 4741960 (л.5) е че той е
издаден против жалбоподателя за същото нарушение. Впоследствие обаче същият бил
анулиран на 10.05.2021 г. при извършено архивиране на преписките в Сектор ПП (виж
справка от Сектор ПП на л.41-42), съгласно правилата за работа на „Система за управление
на Административнонаказателна дейност“- Ръководство на потребителя- Вътрешна част на
приложението, версия 2.4“ (л.45-49). Анулирането на този ЕФ станало след връчването му
на 07.05.2021 г. на жалбоподателя. Уведомлението за анулиране на ЕФ било връчено на
жалбоподателя впоследствие, след като той вече обжалвал и този ЕФ. С определение от
29.08.2021 г. по АНД № 846/21 г. на ПзРС (л.50-52), образувано по повод депозирана от
жалбоподателя жалба против ЕФ Серия К № 4741960 (анулирания ЕФ), производството
било прекратено именно поради обстоятелството, че ЕФ е бил анулиран от АНО по
посочения по-горе ред. Определението било потвърдено с определение от 12.10.2021 г. по
ЧКД № 1126/21 г. на Адм. съд Пазарджик (л.53-54)
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не е било допуснато СПН при
издаването на два ЕФ за едно и също нарушение, тъй като единият от тези фишове е бил
анулиран. По този начин не е нарушено правото на санкционираното лице да разбере за
какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, нито
пък да упражни в пълна степен своята защита срещу това нарушение имайки предвид, че
той е обжалвал и подложил на съдебен контрол както анулирания ЕФ, така и настоящия ЕФ.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение,
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, надлежно упълномощен от
директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява дирекцията- структурното звено на МВР,
издало обжалвания ЕФ. Искането е направено своевременно в хода на съдебното
производство, преди обявяване на делото за решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С
оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
5
от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН,
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания без разпит на
свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в които обаче не участваше
процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно
80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4742496 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на КР. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ №93,
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА КР. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ №93, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза,
като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6