Решение по ВНЧХД №303/2025 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 123
Дата: 12 октомври 2025 г. (в сила от 12 октомври 2025 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20253400600303
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 18 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Силистра, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253400600303 по описа за 2025 година
прие за установено следното:
С присъда № 4 от 23.05.2023 г. постановена по НЧХД № 88/22 г. Дуловски
районен съд е признал подс.Л. М. А. и подс. С. Л. М. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 130, ал.1 във вр. с 20, ал.2 от НК като на осн. чл. 78а от НК ги е
освободил от наказателна отговорност с налагане на адм. Наказание глоба в размер на 1000
лв. на всеки един от тях.
Със същата присъда ДРС е осъдил:
- подсъдимия Л. А. да заплати на гр. ищец Г. О. сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деянието да окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения гр. иск в
останалата му част за разлика до 8000лв. като неоснователен и недоказан;
- подсъдимия С. М. да заплати на гр. ищец Г. О. сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деянието да окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения гр. иск в
останалата му част за разлика до 5000лв. като неоснователен и недоказан;
Подсъдимите са осъдени да заплатят направените от ч. тъжител разноски, както
и дължимите ДТ за уважените размери на гр. искове.
Недоволни от присъдата са останали и двамата подсъдими, като считат същата за
1
неправилна и незаконосъобразна. Излагат съображения за необоснованост на съдебния акт.
Твърди се недоказаност на обвинението, поради неустановен механизъм на извършване на
престъпление, налични противоречиви доказателства, които не са били обсъдени от
решаващия съд. Изразяват недоволство и относно уважените размери на предявените гр.
искове, и размера на присъдените разноски в полза на тъжителя.
Правят искания за отмяна на проверяваната присъда и постановяване на
оправдателна такава, с произтичащите от това наказателно и гражданско правни последици.
В съдебно заседание, редовно призовани – страните се явяват лично и с
редовно упълномощени процесуални представители.
Жалбата се поддържа изцяло като се развиват подробни мотиви относно
неправилно възприета фактическа обстановка, неподкрепена от наличния по делото
доказателствен материал, водеща до необосновани правни изводи.
Съответно се оспорва от процесуалния представител на частния тъжител.
Силистренски Окръжен съд извършвайки, с оглед правомощията си по НПК,
необходимата проверка констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимни лица.
Развитите в хода по същество съображения, от страна на защитата на
подсъдимите, са основателни. Твърдените пороци са налични, поради което настоящата
инстанция не би могла да извърши проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Нещо
повече тези съображения са намерили място и в пледоариите пред ПИС, който не е счел за
необходимо в мотивите си да им даде отговори.
Прави впечатление, че в депозираната тъжба не е посочен механизъм на
извършване на деянието. Вместо да изпълни задълженията си и да остави тъжбата без
движение до отстраняване на недостатъците, ДРС е пренесъл този порок директно в
мотивите си като е добавил и съкратил част от фактите, относими към обвинение.
Доколкото в тъжбата се твърди, че двамата подсъдими през отворената предна
лява врата на автомобила едновременно са извършили деянието като нанасяли удари по
главата и лицето на тъжителя, а единият дори го душил в областта на врата, то в мотивите е
записано : „По време на спора подсъдимите нанесли удари с юмруци /нещо, което изобщо не се
твърди в тъжбата/ в областта на главата на св. Г. О. / който участва в процеса не в такова качество/, а
също така подс. С. М. го стиснал в областта на врата“. С това се изчерпва и установената от
съда фактическа обстановка, без яснота относно мястото и начина на извършване на
престъпното деяние – как двамата подсъдими са достигнали до тъжителя през една отворена
врата; имало ли е изобщо отваряне на врата на автомобила; как двата едновременно са
нанасяли удари по главата на тъжителя; кой къде точно се е намирал; как подс. С. М. е
стискал врата на тъжителя; с оглед показанията на св. С, къде се е намирал подс. Л. А. през
това време; каква е била точната видимост; в каква посока е била колата, от коя страна на
терасата /от която съпругата и тъщата са наблюдавали/ е била лявата част на л. автомобил? Ако
2
двамата подсъдими са били едновременно надвесени през предна лява врата, как точно
двете свидетелки са видели нанасяне на удари и душене на врат, при положение, че
подсъдимите евентуално са закривали тялото на тъжителя. Все относими факти, които не са
описани нито в тъжбата, не са били изяснени по време на съдебното следствие, съответно не
са намерили място и в мотивите към присъдата.
Декларативно е посочено, че се дава приоритет на свидетелските показания,
които подкрепят обвинителната теза на тъжителя, защото били логични. Как съдът достигна
до извода, че тези показания са логични и последователни не е посочено.
Свидетелските показания, които са в полза на подсъдимите не са били ценени,
защото свидетелите били заинтересовани. В тази връзка съвсем подробно защитникът на
двамата подсъдими е развил съображения, в пледоариите, че наличните неясноти относно
механизъм на извършване, невъзможност на „незаинтересованите“ свидетели /съпругата на
тъжителя, нейната майка и св. Янков, извършвал услуга на тъжителя/ да видят /липсата на видимост от
терасата, където са се намирали двете жени, към автомобила на тъжителя/ какво точно се е случило
между участниците в спора при липса на улично осветление, не би следвало да доведат до
безспорен извод за виновно поведение на подсъдимите.
Вместо да даде мотивиран отговор на тези възражения ПИС, не само без
анализ на наличните противоречия и неясноти, но и съвсем предубедено е игнорирал
доказателства въз основа на някакви лични възприятия, които не се подкрепят по никакъв
начин от материалите по делото, но пък са в унисон с обвинителната теза на тъжителя -
„преките наблюдения“ на съда относно светлинната обстановка???
Съдът може да се позова на ноторни факти и обстоятелства /т.е. такива, които
са се случили в действителност и чието съществуване е безспорно и проверено, и не
подлежи на съмнение/, а не на лични възприятия, които няма как да бъдат приети за
доказани и безспорни, особено когато противоречат на доказателствения материал.
Видно подсъдимите са оспорили наличието на осветление; св. С, без каквато
и заинтересованост от изхода на процеса, е заявил, че уличното осветлението през процесния
период се включва доста по-късно от 17.30ч.; Община Дулово не е дала категоричен отговор
на поставения в тази връзка въпрос.
„Преките наблюдения“ на съда относно налично или не улично осветление по
време на извършване на престъпното деяние, се е наложило в полза на тъжителя след
странен спор между свидетеля С и Председателя на съдебния състав. Действия, които водят
до нарушаване на основни принципи, залегнали в наказателно-процесуалния кодекс на Р.
България – чл. 11- 13 от НПК и наличие на предубеденост на съда.
Подходът към оценката на доказателствения материал е бил твърде
избирателен и е довел до опорочаване формирането на вътрешното убеждение на съда – чл.
14 от НПК.
С оглед изложеното, решаващият съд без да е стигнал до изясняване на
фактите по делото и не съвсем безпристрастно е изградил правни изводи за довършено от
3
обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Така констатираните нарушения Силистренски окръжен съд счита за
относими към разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК .
Същите не могат да бъдат отстранени при въззивния контрол, явяват се и
пречка за ревизия на съдебния акт в гражданско-осъдителната част , поради което и на осн.
чл. 335, ,ал.2 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 4 от 23.05.2023 г. постановена по НЧХД № 88/22 г.
Дуловски районен съд ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4