Номер 21111.11.2020 г.Град гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Добрич
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20203200500625 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на „Трудово производствена кооперация „***“ –
гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№535/29.06.2020г. по гр.д.№1450/2019г. на Добричкия районен съд в
частта, в която въззивникът е осъден да заплати на С. Х. П. от
гр.Добрич сумата 1 059.97 лева, съставляваща внесените от ищеца
дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по чл.14 ал.1 от
ЗК, сумата 321.55 лева, съставляваща обезщетение за забава на
главницата в размер на законната лихва за периода 27.04.2016г. -
23.04.2019г. и разноски по делото, съразмерно на уважената част на
исковете.
Според въззивника първоинстанционното решение в обжалваната
част е неправилно. По делото не било спорно и от заключението на
съдебно счетоводната експертиза се установявало, че на въззиваемия –
ищец кооперацията извършила две плащания в брой на парични суми
от 1 425 лева и от 475 лева за дължимата му се дялова вноска. Това
било прието и от първоинстанционния съд, при което същият напълно
необосновано формирал извод, че вземането на ищеца от кооперацията
1
за дялова вноска е в размер на 1 059 лева и не е изплатено. По тези
съображения се настоява за отмяна на решението на районния съд в
обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове до пълния им
размер.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият С. Х. П. от
гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, възразява срещу жалбата и
моли за потвърждаване първоинстанционното решение в обжалваната
му част.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са
предявените от С. Х. П. срещу „Трудово производствена кооперация
„***“ искове по чл.14 ал.1 от ЗК и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1 500 лева, съставляваща
актуализирания размер на извършените от ищеца, бивш член на
ответната кооперация, вноски – дялови, допълнителни, целеви, както и
сумата 455 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение в размер на законната лихва върху него
за периода от изпадане на ответника в забава до датата на предявяване
на исковата молба.
Ответникът „Трудово производствена кооперация „***“ е
оспорвал предявените срещу него искове по съображения, че
кооперацията е изпълнила задължението си и е изплатила на ищеца,
следващата му се като на нейн бивш член сума за дялова вноска.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в
отхвърлителните му части по иска по чл.14 ал.1 от ЗК за горницата над
1 059.57 лева до пълния му предявен размер от 1 500 лева и по иска по
чл.86 ал.1 от ЗЗД за горницата над 321.55 лева до пълния му предявен
размер от 455 лева, както и в осъдителната част за разноски в полза на
ответника.
Между страните не е спорно, че ищецът е приет за член на
ответната кооперация през м.септември 2013г. и е освободен като такъв
на 20.11.2015г. От заключението на вещото лице се установява, че с
приходен касов ордер №377/24.09.2013г. при приемането му ищецът е
2
внесъл в кооперацията дялова вноска в размер на 1 550 лева, чийто
актуализиран размер към датата на прекратяване на членственото
правоотношение възлиза на 1 059.97 лева. Ищецът е внесъл още
встъпителна вноска от 310 лева, която не е предмет на заявената
претенция и няма данни за извършени от него допълнителни и целеви
вноски. Годишният финансов отчет за 2015г. /годината на напускането
на ищеца/ е приет с решение на Общото събрание на кооперацията от
26.04.2016г.
В съответствие с чл.14 ал.1 от ЗК след освобождаването му от
кооперацията ищецът има право да получи от нея актуализирания
размер от 1 059.97 лева на дяловата си вноска, като задължението на
кооперацията е изискуемо след приемането на 26.04.2019г. на
годишния й финансов отчет за 2015г.
По делото няма убедителни доказателства, че ответникът е
платил на ищеца посочения по-горе актуализиран размер на дяловата
му вноска.
В подкрепа на обратното ответникът се позовава на безспорно
платените от него на ищеца 1 425 лева. Плащането е извършено с
разходен касов ордер №211/11.06.2015г., в който не е посочено
основанието за извършването му. От заключението на вещото лице се
установява, че в счетоводството на кооперацията сумата е начислена
като дялов капитал, но вписаното от ответника в счетоводната му
документация основание за извършеното плащане, не може да
обоснове извод, съобразно твърдяното от него. Счетоводството на
ответника е нередовно /заключението на вещото лице/ и извършените
изгодни за него вписвания не могат да се възприемат, като не са
подкрепени от други обстоятелства и доказателства по делото. Като се
има предвид, че в разходния касов ордер основанието за плащането не
е посочено, както и извършването му пет месеца преди прекратяване на
членственото правоотношение и възникване на вземането на ищеца за
дяловата му вноска, следва, че така платената на 11.06.2015г. от
ответника на ищеца сума не е дяловата вноска на последния.
Не съставлява такава и платената от ответника на ищеца сума от
475 лева. За плащането е съставен разходен касов ордер
№66/16.03.2017г., в който е вписано като основание за извършването
3
му – дивидент, а в касовата книга на кооперацията като основание за
плащането е вписано – дялов капитал. Противоречието е очевидно и е
пречка да се приеме, че платената на 16.03.2017г. сума от 475 лева от
кооперацията на ищеца съставлява следваща му се дялова вноска /или
част от нея/. Отделно, по партидата на ищеца е отбелязано, че дяловата
вноска окончателно му е изплатена м.април 2017г. Доказателства за
платени от ответника на ищеца суми през м.април 2017г. по делото не
са представени.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. За
ответника е възникнало задължението по чл.14 ал.1 от ЗК да плати на
ищеца актуализирания размер от 1 059.97 лева на дяловата му вноска и
ответникът не е доказал да е погасил задължението чрез плащане, както
е твърдял. Правилно е първоинстанционното решение в обжалваната
част, в която осъдителният иск за главното задължение е удовлетворен
в посочения размер. Правилно е решението и в осъдителната част по
акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 321.55 лева,
съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното
задължение, считано от изпадането в забава до предявяване на исковата
молба. Първоинстанционното решение в обжалваната част, вкл. и за
разноските в полза на ищеца, следва да се потвърди.
С оглед изгодния за ищеца – въззиваем резултат от спора,
същият има право да получи от другата страна разноските за водене на
делото във въззивната инстанция. Те се свеждат до платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на спора, и при съпоставка с чл.7 ал.2
от НМРАВ, възнаграждението не е прекомерно, не подлежи на
намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се възразява от
въззивника и следва да се присъди на въззиваемия в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №535/29.06.2020г. по гр.д.
№1450/2019г. на Добричкия районен съд в обжалваните части, в
които „Трудово производствена кооперация „***“ – гр.Добрич е
4
осъдена да заплати на С. Х. П. от гр.Добрич сумата 1 059.97 лева,
съставляваща внесените от ищеца дялови, допълнителни и целеви
вноски, актуализирани по чл.14 ал.1 от ЗК, сумата 321.55 лева,
съставляваща обезщетение за забава на главницата в размер на
законната лихва за периода 27.04.2016г. - 23.04.2019г. и разноски по
делото, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Трудово производствена кооперация „***“ –
гр.Добрич, УЛ.“***“№8а да заплати на С. Х. П. с ЕГН ********** от
гр.Добрич, ул.“***“№25а, сумата 600 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5