Р Е Ш Е Н И Е
№ 588/
08. Октомври 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На девети септември 2020г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 488/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „И. ***, представлявано от
управителя И.В.Й. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10756/11.03.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП, с която на осн.
чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ и чл. 187 ал.1
от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – павилион група 1, находящ
се в гр. Плевен, ул. „Заменхов“, стопанисван от дружеството и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, необоснована, несъобразена с целта на закона и несъразмерна
и иска отмяната й. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М.изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че заповедта е мотивирана с констатираните с протокол от
проверката нарушения на реда за регистриране и отчитане на продажбите в
търговския обект. Безспорно е доказано, че продавачът е приел плащането за продадената
стока без да издаде фискална касова бележка. А срока за запечатване на обекта е
определен съобразно целта на закона и е съразмерен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 186 ал.4 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на 25.05.2020г. Жалбата е подадена
на 05.06.2020г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от
активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от орган по приходите – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, съдържа фактическите и правни основания, които я мотивират и е издадена от
териториално и материално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 186
ал.3 ЗДДС. Спазена е предвидената писмена форма като заповедта е мотивирана с
констатациите от съставения протокол за проверка по реда на чл. 50 от ДОПК от
органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП в търговския обект
в гр. Плевен, извършена на 08.03.2020г.
Протоколът от проверката е съставен и връчен на място
в присъствието на управителката на дружеството – И.Й. и продавача – Г.М.Т.–
неин племенник, който е извършил продажбата.
При проверката в обекта, мотивирала издаването на
заповедта за ПАМ е било установено, че търговският обект – павилион за цветя е
с търговска площ от 7 кв.м. в централната градска част на гр. Плевен. В обекта
е налично работещо фискално устройство, но при извършена контролна покупка преди
легитимация на проверяващия екип на два броя букети лалета на обща стойност
5.00 лв., заплатена в брой от В.М.П.– инспектор по приходите с банкнота от 5
лв. на Г.М.Т.– племенник на управляващата търговското дружество, при приемане
на плащането не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта
фискално устройство, което се доказва от разпечатката в момента на проверката
КЛЕН. Видно от същата оборотът до момента на проверката е 217.00 лв., при
служебно въведени в брой в касата 60 лв. в началото на деня. При проверката е
установено и, че регистрираната от касовия апарат касова наличност, видно от
дневния финансов отчет е в размер на 277.00 лв., а установена фактическа
наличност на паричните средства, изброени лично от И.Й. е в размер на 312.60
лв. и е налице несъответствие между отчетените приходи и действителните в
размер на 35.60 лв., което включва и неотчетената сума от контролната покупка в
размер на 5 лв. Доказателствата са налични в административната преписка и
обективирани в протокола от проверката, който е мотивирал издаването на
процесната заповед за ПАМ.
При проверката е установено нарушение на чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства във вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС, което
се изразява в неиздаване на фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство. Заедно с останалите установени при проверката
обстоятелства за разлика в касовата наличност, това дава достатъчно основание
да се приеме, че дружеството не отчита надеждно оборота си, с което се засяга
съществено фиска. Защото неотчитането на обороти, води до неотчитането на
приходи и невнасяне на реално дължимите публични задължения за ДДС и други данъчни задължения
от дейността на обекта, при която преценка е съобразен възможният обем на
дейността според капацитета, вида и местоположението на обекта и предлаганите
стоки.
Констатациите, обективирани в протокола от проверката
и послужили за мотивиране на заповедта не се оспорват и се доказват по несъмнен
начин от всички приобщени писмени доказателства, а именно, че при продажбата
стоката е предадена на клиента, продавачът е приел плащането в брой, но не е
издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта устройство, с
което извършената продажба не е била отчетена.
За констатираното нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е съставен акт за административно нарушение
на дружеството за неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство в обекта за извършената продажба. Издаден е и акт на дружеството за
второто констатирано нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ за установената разлика в касовата наличност, неотразена в наличното в
обекта фискално устройство, чрез функцията „служебно въведени суми“.
От описаните констатации следва, че дружеството в
качеството си на задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка, продажба в нарушение на чл. 25 ал.1 от посочената наредба вр. чл. 118
ал.4 ЗДДС.
Констатираното нарушение, описано в заповедта за ПАМ
разкрива неизпълнение от търговеца на произтичащото от чл. 118 ал.1 и ал.4 т.1 ЗДДС задължение за регистриране и отчитане на извършените продажби в търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство
(фискален бон) и свързаните с това
подробно регламентирани правила в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., приета на
основание законовата делегация на чл.118 ал.4 ЗДДС.
Принудителната административна мярка е издадена с
правно основание - чл. 186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, който предвижда запечатване на
обект за срок до 30 дни, на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Мярката се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции.
Затова без значение за прилагане на ПАМ е дали е
съставен акт и издадено НП за констатирано нарушение на реда или начина за
издаване на документ за продажбата, както и дали нарушението е санкционирано
и доказано с влязло в сила НП. Тези
факти и обстоятелства не представляват законова предпоставка за прилагане на
ПАМ. Такива могат да бъдат издадени и впоследствие. Нарушаването на реда за
отчитане и регистриране на продажбите в обекта е констатирано от органите по
приходите с Протокол по чл. 50 ЗДДС, който представлява официален документ и
служи за основание за съставянето на АУАН. Затова съставянето на такъв протокол
е достатъчно и може да служи и за издаване на заповед за ПАМ, в случай на
установено при проверката нарушение. Управителката на дружеството е присъствала
при проверката, имала е възможност за възражения и е запозната с констатациите,
послужили впоследствие за образуване на административно-наказателно
производство.
Съгласно чл. 187 ал.4 ЗДДС принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществената санкция е заплатена изцяло. Двете производства протичат
независимо едно от друго, като заплащането на санкцията е прекратително условие
за действието на мярката. При заплащане на определената с НП санкция, мярката
се прекратява. Респективно, в случая, след влизане на заповедта в сила, няма да
бъде приложена и обектът няма да бъде затворен за определения срок от 14 дни, в
случай че наказаното лице подаде молба до органа по приходите и приложи
доказателства, че санкцията за нарушението на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ по съставния акт за установяване на административно
нарушение с № 541894/17.03.2020г. и издаденото въз основа на този акт НП е
заплатена.
Налице са материално-правните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 186 ал.1 т.1 б. „а“ ЗДДС – дружеството жалбоподател не
е издало фискална касова бележка от фискалното устройство за извършената
продажба на стока на клиент в магазина, с което не е спазило реда за регистриране
и отчитане на извършените продажби в обекта, съобразно правилата на Наредба №
Н-18/2006г.
По този начин е укрило приходи, подлежащи на данъчно
облагане. Затова за преустановяване и за предотвратяване за в бъдеще на подобни
нарушения, законодателят е предвидил прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС –
запечатване на обекта за срок до 30 дни. Мярката има превантивен ефект и цели
да дисциплинира търговците към спазване на реда за регистриране и отчитане на
всяка извършена продажба на стоки или услуги с цел да се предотврати укриването
на приходи, подлежащи на данъчно облагане и ощетяването на фиска.
При определяне на срока на действие на мярката
съдебната практика е приела, че органът по приходите действа при условията на
оперативна самостоятелност и има правото да прецени за всеки конкретен случай,
какъв срок ще бъде подходящ за постигане на целения с мярката възпиращ и
дисциплиниращ превантивен ефект в рамките на законовия срок – до 30 дни.
В заповедта се съдържат подробни мотиви относно срока,
за който ще бъде запечатан търговския обект, а именно съобразена е тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него – неотчитане на приходи /освен
конкретната нерегистрирана продажба на стойност 5 лв. е констатирана и разлика
в касовата наличност от 35,60 лв., което е индиция за практика в тази насока/,
местоположението на търговския обект – на комуникативно място в централна
градска част, неговата площ, оборота от извършените продажби, отчетен при
проверката – 217 лв., от една страна. А от друга - липсата на издаване
наказателни постановления и липсата на публични задължения за извършени други
нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Срокът е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
търговския обект и необходимото време за създаване на нормална организация за
стриктно спазване на задълженията.
При определянето му е съобразен вида и обема на
упражняваната в съответния обект дейност, което води до възможността за
реализиране на оборот, а оттам и до приходи за задълженото лице в прогнозируеми
обеми. Срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в
защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна търговска практика.
Неиздаването на фискален касов бон от регистрираното
ФУ, е административно нарушение, за което закона предвижда налагане на
процесната ПАМ, с цел да се отчитат всички приходи и да не се извършва
отклонение от данъчното облагане. Неотразяването на продажби – плащания с
неиздаване на фискален касов бон, накърнява съответно държавния интерес и
фискалната политика на държавата, като причинява значителни и трудно поправими
вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби,
което води след себе си неправилно определяне на реализираната печалба и
негативни последици за фиска. Съобразявайки характера на административната
принуда и степента на засегнатите обществени отношения, свързани с отчетността
правилно органът по приходите е преценил степента на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето, преценил е и обема на дейността и възможните обороти. Изложил е съображения, че
задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо
отчетността, което води до неотчитането на приходите.
В хода на проверката е констатирано и второ нарушение,
свързано с отчетността – установена разлика в касовата и фактическата наличност
на паричните средства. Това показва, че случаят на констатираните като
неотчетени продажби не е инцидентен за начина на работа и отчетността в
търговския обект.
Срокът на мярката е обоснован с оглед търговския
потенциал на обекта, което налага заключение за нарушаване на държавния
фискален интерес и обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй
като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно
условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на
държавата.
Тези съображения аргументирано са обусловили
налагането на мярката – запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до
него за определения към средата на предвидения в закона срок, а именно за 14
дни. Така определения срок е съразмерен и съответен на преследваната от закона
цел и е мотивиран от органа, като не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, предвидена в
закона при прилагане на предвидената ПАМ, с което е спазен залегналия в чл. 6 АПК принцип на съразмерност при издаването на ИАА.
Ето защо оспорената заповед е законосъобразна, а
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр.
чл. 144 от АПК и вр. чл. 186 ал.4 ЗДДС в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер - 100 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И. ***, представлявано от управителя И.В.Й.
срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10756/11.03.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП, с която на осн. чл. 186 ал.1
т.1 б. „а“ и чл. 187 ал.1 от ЗДДС е
наредено запечатване на търговски обект – павилион група 1, находящ се в гр.
Плевен, ул. „Заменхов“, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „И. ***, представлявано от управителя И.В.Й. да заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :