№ 24655
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110135517 по описа за 2021 година
Застрахователна компания ***********, чрез адв. С. М. е предявил срещу **********
установителни искове за следното:
Иска се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
15 228 лв., представляващи неплатена главница по договор за заем от 07.01.2009г., ведно със
законната лихва от 09.09.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на сумата;
4 640, 68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.09.2017г.
до 08.09.2020г.;
1 226 лв., представляващи разноски по заповедното производство.
Претендират се и разноските, сторени в исковото производство.
Ответникът с отговор на исковата молба в срок, оспорва исковете по основание и размер.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022г. от 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните и пълномощниците им.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото писмените документи, приложени към исковата
молба.
1
УКАЗВА на ищецът в срок до първото по делото съдебно заседание да заяви дали ще се
ползва от оспорените с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищецът, че тежестта на доказване истинността на оспорените документи пада
на него, тъй като те са частни документи, за които ответната страна, която ги оспорва
твърди, че не носят нейните подписи.
ПРОЕКТ на доклад по делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между него и ответника договор
за заем от 07.01.2009г., с който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен
заем в размер на 25 000 лв. Страните са уговорили заемната сума да бъде предадена на
заемателят на части като за всяка предадена сума се съставя допълнително споразумение, в
което се уговаря срока и размера на заемната сума. Ищецът сочи, че в изпълнение на тази
уговорка страните са сключили дванадесет допълнителни споразумения за предоставени в
заем на ответника суми на различна стойност. В исковата молба са посочени датите на
допълнителните споразумения и предоставените суми. Посочени са и платежните
документи – с номер и дата, с които са преведени суми в общ размер на 15 228 лв. Ищецът
твърди, че с анекс от 02.04.2013г. страните са уговорили падежа на предоставените в заем
парични средства да бъде на 31.12.2015г. Въпреки това, Медицинският център не е
изпълнил задължението си и не е върнал получените в заем пари. На 16.05.2019г.
ответникът е бил поканен да върне заетата сума, но с писмо от 20.05.2019г. неговият
управителя – П. Ц. е заявил, че не може да изпълни поетото договорно задължение, поради
липса на парични средства.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответникът твърди, че между страните не е сключван договор за заем от 07.01.2009г., както
и последващи споразумения и анекс към този договор. Твърди, че представеният от ищеца
документ не съдържа обвързващо волеизявление нито от ищеца, нито от ответника в
настоящото производство, защото посоченият документ не съдържа подписите на лицата,
посочени в него като автори. Оспорва истинността на подписите на стр. 2 от договора за
наем от 07.01.2009г., върху всяка страница от споразуменията, както и върху анекса от
02.04.2013г. като твърди, че същите не са поставени от представляващите двете юридически
лица. В тази връзка иска да се открие производство по оспорване автентичността на
документите.
Ответникът твърди, че представените по делото копия на разходни касови ордери са
нечетливи, не е ясно тяхното съдържание и дали обективират волеизявления на страните,
поради това счита, че те не водят до недвусмислен извод, че сумите действително са били
предадени на ответника.
Ответникът твърди, че вземането на ищеца е погасено по давност, както и че този извод
следва от съдържанието на чл. 4 от договора за наем, според който падежа на всяка
отпусната сума е една година, считана от отпускането й. Тъй като всички суми са били
2
отпуснати до м.12.2014г. включително, петгодишния давностен срок за погасяване е
настъпил най-късно през м. 12.2019г., поради което дори и действително да са отпускани
суми, то счита, че погасителната давност за тях е настъпила.
Правна квалификация на правата и възраженията на страните: чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Кои права и обстоятелства се признават: Понастоящем няма такива.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: Всички твърдения на страните подлежат на
доказване.
Разпределение на доказателствената тежест:
Ищецът трябва да докаже, че в качеството си на заемодател е предал в собственост на
ответника в качеството на наемател определена сума пари, както и уговорките относно
сроковете за връщането й.
Ответникът следва да докаже, че не дължи сумата, в частност изтеклата погасителна
давност.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3