Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9257 описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.07.2020г., гр.д.67065/14г., СРС, 72 с-в
отхвърля предявения от „А.“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.”
АД иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 2 435,24 лв.,
като платена без основание и начислена служебно по констативен протокол през
периода от 08.01.2014г. до 07.04.2014г. за обект магазин в гр.Перник, ул. „*****,
за която е издадена фактура № *********/30.09.2014г. и осъжда ищеца да заплати
на ответника сумата 310 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „А.“ ЕООД. Счита, че ответникът едностранно начислява суми за корекция
на сметки, при липса на нормативно и договорно основание. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият
– ответникът по иска „Ч.Е.Б.” АД оспорва жалбата. Възразява, че въз основа на
ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законово делегираните му правомощия,
ответникът начислява стойност за дължима електрическа енергия през период,
когато върху средството за търговско измерване е оказано външно въздействие.
ПИКЕЕ следва да се прилагат, защото не се основават на общите правила на ЗЗД, а
на специалния ЗЕ. Клаузата на чл.17, ал.2 ОУ предвижда ред за уведомяване на
потребителя за корекцията.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Страните са обвързани от търговско правоотношение за
продажба и потребление на електрическа енергия. Съставен е констативен протокол №
1010042/07.04.2014г. Изготвен е след проверка и установена неизправност
на средството за търговско измерване на електрическа енергия и свързващите го
инсталации. Установени са липса на пломба на щита на ел. таблото, нарушени
холограмен стикер, фирмена пломба на големия капак и пломба на капачка на клемния блок на електромера, поставена е неоригинална
метрологична пломба. Еталонният уред измерва грешка при отчитането на
електромера. Според съдебно-техническата експертиза, впоследствие извършената
от ответника корекция на сметките е основана на математически верни изчисления,
съответни на одобрените цени от ДКЕВР през процесния период 08.01.2014г. до
07.04.2014г.
С
изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) е налице законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия при определени
предпоставки. Първото законово изискване произтича от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за
необходимост от правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Второто
изискване на чл.98а, ал. 2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ ЗЕ касае изрично
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция.
През процесния период
действат Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от
ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. и обнародвани
в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Тези Правила представляват подзаконов нормативен акт,
съгласно делегираната му нормотворческа компетентност
по силата на чл.2, ал.1 ЗНА вр. чл.21, ал.1, т.9 от Закона за енергетиката вр. чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, в последна ред. изм. ДВ бр. 54/2012г. Същите Правила са отменени с
изключение на приложимите към случая разпоредби на чл.41 – чл.51 от раздел IХ
„Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи“ с влязло в сила решение №
1500/06.02.2017г., адм.д.2385/16г., ВАС, петчленен с-в, І колегия. Впоследствие
правилата са изцяло отменени с решение №
2315 от 2018г. на ВАС.
Съобразно
чл.177, ал. 1, изр.2 и чл.183 АПК, съдебното решение, с което оспореният акт е
отменен, има действие спрямо всички лица, независимо от това дали са участвали
в съдебното производство. Предвид чл.195, ал.1 АПК, отмяната на подзаконовия
нормативен акт проявява действие за в бъдеще, считано от влизане в сила на
съдебното решение.
Сами по себе си, четирите неотменени
през спорния период разпоредби на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от раздел IХ на
ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия.
Същевременно,
липсват издадени нови общи условия, съобразени с действащата редакция на
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, което отново изключва правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл.24, ал.2 ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение
№ ОУ-061 07.11.2007г. на ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за
уведомяване, но не и реда за това. В
този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 111/17.07.2015г.,
т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.;
решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І т.о. Предвиденият в
чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна
регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за
редовно уведомяване.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя
следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по
реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Касае се за договор за продажба/доставка/, при който
се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване (решение № 124/18.06.2019г., гр.д.2991/18г., ВКС, III ГО и решение № 21/01.03.2017г., т.д.50417/16г., ВКС, I ГО).
Основателен е отрицателния установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта
на сумата 4 495,18 лева за допълнително начислена електроенергия.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.2 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр.
чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.07.2020г.,
гр.д.67065/14г., СРС, 72 с-в.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, *** сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.