Р Е Ш Е Н И Е  № 260460

11.10.2021 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на втори април 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ И.

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 6409 по описа за 2019 година.

 

В исковата си молба И.В.Б. твърди, че като наследници на майка си С. с. Б., поч. на 03.04.2001г., заедно със С.В.Б. са съсобственици на останали след нея два недвижими имота: поземлен имот с идентификатор 47980.501.402 с площ 1 096кв.м. в с.М., представляващ урбанизирана територия и земеделска земя 4 052кв.м., в землището на това село. Също, че те се ползват еднолично от ответника, който отглежда домати в оранжерия, намираща се в първия от тях, която също наследили и плодове- праскови, от овощната градина във втория. Ищецът счита, че тъй като по този начин С.Б. сам събира доходите/плодовете, му дължи част от добивите, съответстваща на квотата му от правото на собственост. Тъй като изчислил, че добиваните от брат му от оранжерията зеленчуци са на стойност 3 000лв. годишно, претендира да бъде осъден той да му заплати по 1 000лв., съответстващи на притежаваната от него 1/3 ид.ч. от оранжерията, за всяка от годините 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019-та, общо 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда и  до окончателното й изплащане. Претендира и по 50лв. за всяка от тези години или общо 250лв., съответстващи на притежаваната от него 1/3 ид.ч. от овощната градина, която сума търси заедно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба пред съда.

Търси и сторените от него разноски по делото.

 

Ответникът своевременно депозира писмен отговор, в който оспорва исковете. Въпреки, че признава, че с ищеца са съсобственици в цитираните имоти счита, че не дължи търсените суми, защото брат му няма вземане за част от събираните от него зеленчуци и плодове, тъй като макар да ги добива/обира всяка година, те са плодове не на оранжерията и земеделския имот, а на засажданите от него- ответника, в тях растения- съответно домати, които са едногодишни и дръвчета, които са трайни насаждения. Първият иск намира неоснователен също и защото оранжерията, в която отглежда зеленчуци,  фактически била построена от него, а не е наследствено имущество, останало след смъртта на майка му.

Ответникът също претендира разноски по делото.

 

В проведеното по делото съдебно заседание страните се представляват от пълномощници-адвокати, които поддържат съотв.исковете и възраженията против тях.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение № 9400- 9245/ 03.06.2013г. е видно, че наследници на починалата на 03.04.2001г. С. с. Б. са съпруга й В. И. Б. и синовете им И.В.Б. и С.В.Б..

От ангажирани доказателства за правото на собственост върху процесните недв.имоти, конкретно- и за притежавани от всяка от страните идеални части от тях, съда приема, че ищеца притежава по 1/3 ид.част от всеки един от  двата. Този извод съдията-докладчик прави въз основа на документи и на признатото от ответника, в писмения му отговор, ищцовото твърдение на това обстоятелство.

 

Събрани са гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Й. Д. С. -осигурен от ищеца и С. Г. С.- осигурен от ответника. От показанията им съда приема, че в имота в с.М. има къща, а почти цялата останала част от дворното място, е заета от оранжерия. Също, че в нея ответника отглежда зеленчуци-главно домати. От показанията и на двамата, а и от съдържанието на исковата молба и писмения отговор, съда приема, че в това дворно място има оранжерия от около 17 години. Въз основа на показанията на свид.С. съда установява, че във времето тя е била силно компрометирана, почти разпаднала се и възстановена от ответника преди около десет години. Съдът дава вяра на тези показания, защото те не са опровергани от ищеца, съотв.- от ангажирани от него доказателства, а и тъй като свидетеля С. е участвал във възстановяването на оранжерията. Така също, не се установи той да е заинтересовано от изхода на делото лице.

От показанията и двамата свидетели съда приема, че в землището на село М., в непосредствена близост до него, в наследствен на страните по делото поземлен имот, има прасковена градина, която се обработва от С. и той обира/прибира плодовете от дръвчетата. Впрочем, тези факти не са спорни по делото. Само от показанията на свид.С. се установява, че тази градина е създадена преди около десет години, като дръвчетата са посадени от ответника. Съдът дава вяра на казаното от този свидетел, тъй като то не се опровергава от останалите доказателства; не се оспорва от ищеца, а и тъй като самия свидетел е очевидец и излага, че е помагал на ответника да огради с бетонни колове земеделския имот имот, а ответника му казал, че ще засажда в него дръвчета. Все по същите съображения, а и защото е съвсем възможна житейска ситуация, от показанията на осигурения от ответника свидетел съда приема и че от няколко години С. е изоставил няколко реда от плодите дръвчета- не ги обработва и не бере плодовете от тях.

От свидетелските показания се установява и че от двадесет години ищеца е в чужбина-Англия, както и че за целия този период от време той се е връщал в с.М. не повече от 2-3 пъти.

 

По делото са назначени агротехнически експертизи и са изготвени няколко заключения /в т.ч. и допълнителни/. Целта на всички тях е била с помощта на вещо лице да се изследват конкретни обстоятелства във връзка с двата иска – касателно добиваните от оранжерията зеленчуци, от една страна и от друга- касателно добиваните в земеделския имот плодове, както и за паричната стойност на добитото. Следва да се отбележи, че назначаваните след първата и представеното по нея заключение са във връзка само с добиваните зеленчуци /домати, евентуално и краставици/ и стойността им. Според съда в настоящия му състав, тези въпроси не са от значение за делото, а защо, ще коментира по-долу в решението си. По тази причина СлРС кредитира първото по ред заключение- изготвено от вещото лице А.Н., представляващо листи №№ 39-43 от материалите по делото и изслушано в проведеното на 28.02.2020г. заседание. Въз основа на него и отговорите на експерта на поставени й в заседанието въпроси приема, че в имота с идентификатор 47980.25.5 в землището на с.М. е създадена, през 2009-та година, овощна градина-праскови, като за годините 2015-та, 2016-та, 2017-та, 2018-та и 2019-та от такава може да се получи количество плодове на стойност 5 468.29лв. Стойността на разходите по отглеждането на градината за същите години е 4 200лв. При това положение съда приема, че печалбата за петте общо е 1 268.29лв.

Заключението му в тази част съда кредитира и възприема като свое становище, тъй като то е обективно; не се опровергава от останалия събран доказателствен материал и е възприето от страните по делото- от ответника несъмнено, а от ищеца -макар и оспорено, не е поискал назначаването на допълнително или повторно заключение или на тройна експертиза, за изследване на същите въпроси. Дори е налице изрично изявление на пълномощника на ищеца, че няма да иска друга експертиза по тези въпроси.

Въз основа същото заключение съда приема и че изградената в поз.имот с идентификатор 47980.501.402 в с.М. представлява метална конструкция от железни тръби и полиетиленово покритие /последното към момента на посещението на експерта не е налично/.  

 

Всъщност, полезна за делото информация се съдържа и в заключението на вещото лице М.Х. /листи №№ 115-117 от делото/, въз основа на което съда приема, че оранжерията в дворното място е с площ 500 кв.м. и тип „Хоби“.

Разбира се, налице е разминаване в посочената от вещото лице площ и площта на оранжерията, спомената от свидетелите. При това положение съда дава вяра на експерта, защото тя я е посетила и извършила оглед на място.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са два осъдителни иска, с правно основание чл.93 от Закона за собствеността /ЗС/.

За оранжерията с площ около 700кв.м. /по твърдение в исковата молба, а 500кв.м.- съгласно доказателствата по делото/, намираща се в дворно място в с.М., Сливенска обл.: Няма спор, че то е наследствено и че ищеца и ответника притежават идеални части в него. Ищецът обаче не претендира права от това си качество- на съсобственик на поземления имот, а от това, че  е съсобственик на намиращата се в него оранжерия. От свидетелски показания се установи, че такава там е налична, но също и че, явно поради изоставяне или липсата на поддръжка, тя е била силно компрометирана, почти разпаднала се. От това положение, от този й вид е възстановена от ответника, преди десетина години. Поради това според съда следва да намери приложение чл.95 от ЗС, съгласно който когато вещта е изработена от материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е този, на когото принадлежи главния материал. В случая се установи, че ответника е вложил свои материали и труд, чрез които е изградил наново оранжерията и на това основание, макар в двора да е имало останали материали от първоначалната конструкция, така получилата се вещ е станала негова собственост- на основание цитираната правна норма, защото вложеното от С.Б. е „главен материал“ по смисъла на ал.1 от чл.95 ЗС. Така чрез принципа на преработване е преодолян принципа на приращението - разпоредбата на чл.92 от ЗС, съгласно който собственика на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Всъщност, идеята, че оранжерията представлява приращение, следва да се счита отблъсната и поради факта, че за да е налице приращение е необходимо материалите на едно лице /в случая ответника/ да са трайно прикрепени към земята на друго лице /ищеца, респ. съсобствениците й/ и то така, че да не могат да се отстранят без съществено да повредят имота, към който са прикрепени. Ищецът не наведе твърдения, нито ангажира доказателства, че изградената в поземления имот оранжерия е трайно прикрепена в този смисъл към него. Ето защо и позовавайки се на ноторно/общо известното обстоятелство, че преимуществено оранжерийните конструкции могат лесно да се разглобят и преместят на друго място, и то без  при това отделяне да се уврежда поземления имот/ земята или самата вещ, съда счита, че и при тази логика процесната оранжерия не е съсобствена, а индивидуална собственост на изградилото я лице-ответника.

Поради това съда намира, че въпреки, че закона допуска правото на собственост да принадлежи общо на две и повече лица- чл.30 от ЗС, в случая съсобственост не е налице по отношение на въпросната оранжерия. Т.е., ищеца не може да черпи права на това основание, по първия иск.

 

За земеделския имот, намиращ се в землището на с.М., в непосредствена близост до него: Няма спор, че и той е наследствен и че ищеца и ответника притежават идеални части в него. Установи се, че представлява овощна градина, която е създадена от ответника- преди десетина години той, при помощта на свидетеля С.С., оградил празния към него момент имот, след което засадил в така отделената площ дръвчета- праскови, плодовете от които прибира. Изводът се налага както от признанието на ответника на този факт, така и от косвени доказателства- напр. свидетеля даде показания, че С.Б. му казал, че огражда земята, за да засади дръвчета в нея; също и защото се установи, че през последните двадесет години ищеца е бил в чужбина и само два-три пъти се е връщал в България, т.е. не е възможно той да е засадил дръвчетата и да се е грижил за тях. Същите следва да се считат за недвижими вещи, по силата на разпоредбата на чл.110 от ЗС. Те са приращение, което следва собствеността на земята, върху/в която са засяти и независимо от кого са засяти.

Т.е., докато в първия случай може да се приеме, че ответника като собственик на оранжерията е собственик на добиваните в нея  зеленчуци, то във втория трябва да се приложи разпоредбата на чл.93 от ЗС. Дръвчетата, формиращи овощната градина, макар и засяти и поддържани само от ответника, са собствени на всички собственици на земята/земеделския имот. Поради това добиваните от дръвчетата плодове са собственост на всички съсобственици- за всеки толкова, колкото съответства на квотата му от правото на собственост, а не са еднолично на онзи, който е засял, създал и поддържал овощната градина. От кредитираното от съда и възприето от страните заключение на агрономическата експертиза се установи, че общо за петте процесни години печалбата от нея е 1 268.29лв. Ето защо на ищеца се следват на това основание, съобразно неговата квота – 1/3ид.ч., 422.76лв. До този размер иска е основателен и доказан, но с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес съда ще го уважи до претендирания от него размер- 250лв. Върху сумата се дължи, както е поискано, законна лихва- като обезщетение за забавата, в която ответника е изпаднал в плащането й. Лихвата се начислява от момента на предявяване на иска пред съда, тъй като отдавна в съдебните теория и практика е прието, че исковата молба кани към изпълнение.

 

При този изход на делото – съда отхвърля единия, но уважава другия иск, всяка от страните има право на разноски- ал.1 и ал.3 на чл.78 ГПК.

Разноските на И.Б. са следните: 300лв.-заплатено адвокатско възнаграждение; 210лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото и няколко по ред възнаграждения за вещи лица- 200лв.+257лв.+ 300лв.+40лв.+200лв.+100лв. Тъй като в договора, сключен с адв.М.Х., за правна защита и съдействие, не е разграничено каква част от адвокатското възнаграждение е за първия иск и каква- за втория, съда приема, че за всеки от тях е по равно. Ето защо и при изцяло отхвърлен първи иск, но изцяло уважен втори, на ищеца се следват разноски по „това перо“ от 150лв.

Съдът няма да присъжда на ищеца разноските, направени от него конкретно и само за първия от исковете- защото той се отхвърля изцяло. Това е заплатената за него държавна такса, но и заплатените възнаграждения за изготвянето на всички експертизи, следващи първата по ред- защото със следващите са изследвани въпроси, касаещи единствено първия иск.  Т.е., на ищеца се следват разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на половината от сумата, заплатена за възнаграждение по първото изготвено и изслушано по делото заключение /листи 39-43/. То е общо 457лв. и поради това на И.Б. ще бъдат присъдени 228.50лв.

Ищецът е заплатил за държавна такса общо 210лв. От тях за уважения иск са 50лв.- предвид цената му /250лв./, таксата е в минималния за оценяем иск размер- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират то съдилищата по ГПК.

 

Сторените от С.Б. разноски са 400лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника-адвокат. Тъй като в договора, сключен с адв.М., за правна защита и съдействие, не е разграничено каква част от него е за първия иск и каква- за втория, съда приема, че за всеки от тях е по равно. Ето защо и при изцяло отхвърлен един от два иска, на ответника ще бъдат присъдени разноски от 200лв.

 

Впрочем, съда следва да приложи и разпоредбата на чл.77 от ГПК. Така е, защото в друг състав е събрал при образуването на делото държавна такса за това в размер на вече споменатите 210лв. В случая обаче са предявени два иска- първия с цена 5 000лв., за който се следва такса 200лв. /на основание първата хипотеза на чл.1 от Тарифата за държавните такси …/, а втория- с цена 250лв., за който се следва такса от 50лв. / на основание втората хипотеза на чл.1 от Тарифата …/, т.е. общо 250лв. След като ищеца е заплатил 210лв., ще бъде осъден да доплати получилата се разликата от 40лв.

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

                                     Р    Е    Ш    И    :

               ОСЪЖДА  С.В.Б. с ЕГН: ********** да заплати на И.В.Б. с ЕГН: **********, на основание чл.93 от ЗС сумата 250лв./двеста и петдесет лева/, представляваща част, съответстваща на собствената на втория 1/3 ид.ч. от земеделски имот с идентификатор 47980.25.5 с площ 4 052 кв.м. в землището на с.М., Сливенска обл., м.“Д. п.“, от добиваните в него от С.Б. плодове- праскови, за годините 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019-та- по 50лв. за всяка от тях.

            Сумата 250лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба пред съда.                 

            ОТХВЪРЛЯ  като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от И.В.Б. с ЕГН: ********** и адрес: *** да бъде осъден С.В.Б. с ЕГН: **********  и съдебен адресат адв.М. от СлАК, да му заплати на основание чл.93 от ЗС сумата 5 000лв., представляваща част, съответстваща на собствената на първия от тях 1/3 ид.ч. от оранжерията, построена в поземлен имот с идентификатор 47980.501.402 с площ 1 096кв.м. в с.М., Сливенска обл. от добиваните в нея от ответника зеленчуци за годините 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019-та- по 1 000лв. за всяка от тях, която сума се претендира заедно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба пред съда.

 

              ОСЪЖДА  С.В.Б. с ЕГН: ********** да заплати на И.В.Б. с ЕГН: **********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете- 428.50лв. /четиристотин двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, а отхвърля като неоснователено искането над този размер до пълния претендиран, за който се представя списък по чл.80 от ГПК-1607лв.

             ОСЪЖДА  И.В.Б. с ЕГН: ********** да заплати на С.В.Б. с ЕГН: ********** на осн.чл.78 ал.3 от ГПК направените от последния разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от исковете- 200лв. /двеста лева/.

            

            ОСЪЖДА И.В.Б. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.77 от ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд, за държавна такса за образуване на делото сумата 40лв. /четиридесет лева/, както и държавна такса от 5лв. ако за принудителното събиране на това вземане бъде издаден служебно изпълнителен лист.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: