№ 4070
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20231100502685 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 14584 от 14.12.2022г., постановено по гр. дело № 13590/2022г. по описа
на СРС, 140-ти състав е признато за установено по искове с правно основание основание чл.
415 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
срещу С. Е. А., че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ следните суми: 4291,87 лева –
главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS– 16244909 от 31.07.2018г.,
ведно със законната лихва , считано от 15.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; 40,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на всяко просрочие до 11.10.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №59376/2021г. по
описа на СРС, 140 състав, като е отхвърлен предявения иск за главница за разликата над
сумата от 4291,87 лева до пълния предявен размер от 4367,47 лева, изцяло предявения иск за
възнаградителна лихва в размер на 2146,67 лева – договорна (възнаградителна) лихва за
периода 05.12.2018г. – 04.09.2021г. и предявения иск за мораторна лихва за разликата над
сумата от 40,46 лева до пълния предявен размер от 854,99 лева, като неоснователни. С
решението е осъдена С. А. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД разноски по
делото в размер на 332,28 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на
116,46 лева, а „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на С. А. разноски по делото в размер на 307,50 лева.
1
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за установяване на вземане за
договорна лихва в размер на 2146,67 лева, претендирана за периода от 05.12.2018г. до
04.09.2021г., е подадена в срок въззивна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
Въззивникът сочи, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че клаузата, в която
бил договорен размера на годишния лихвен процент била нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Твърди, че в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която била в сила от
23.07.2014г., било предвидено, че ГПР не може да надвиша пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения като за преценка на валидността на клаузите на договора
се прилагало законодателството към момента на сключването му. В конкретния случай
договорът за потребителски кредит № PLUS-16244909 бил сключен на 31.07.2018г. като на
страница първа в раздел „Параметри и условия“ бил посочен размер на ГПР- 44,72 % и
размер на ГЛП- 34,69 %. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла
на пар. 1, т. 5 ЗПК. Поддържа, че в процесния случай договореният размер на ГПР бил 44,72
%, т.е. в законоустановените граници. Същото важало и за фиксирания лихвен процент в
размер на 34,69 %. Сочи, че първоинстанционният съд се бил позовал на стара съдебна
практика съгласно която уговорка на договорна възнаградителна лихва, която надвишава
трикратния размер на законната лихва, била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Поддържа, че съдът е следвало да съобрази обстоятелствата, при които бил сключен
договорът, а именно- кредитодателят бил небанкова финансова институция, предоставяща
парични средства по занятие без каквито и да е обезпечения и с висок риск от
несъбираемост; кредитодателят бил търговец, който следвало да реализира печалба и това
не противоречало на добрите нрави. Сочи, че от приетата ССчЕ не се установява наличие на
скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за
разходи, неустойки и др. Счита, че видно от текста на договора и инкорпорираните
погасителен план, изрично били посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със
законовите изисквания като липсвало основание оспорените разпоредби да се считали за
неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя съобразно формулировката на
чл. 143 ЗЗП. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва не можело да бъде
неравноправна, тъй като същата била известна на потребителя и била изградила основна
роля за формиране на волята за сключване на договора. Искането към съда е да отмени
решението в частта, с която е отхвърлен иска за договорна лихва в размер на 2146,67 лева,
претендирана за периода от 05.12.2018г. до 04.09.2021г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. А., с
който се оспорва същата. Изложени са съображения, че в жалбата не бил изложен порок на
обжалваното решение, който да е основание за неговата отмяна. Искането към съда е да
остави в сила решението на СРС като законосъобразно, обосновано и правилно, не на
последно място и като справедливо. Претендира разноски.
Решението в частта, с която предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу
С. Е. А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
2
ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 4291,87 лева- главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-16244909 от 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 40,46 лева, обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на всяко
просрочие до 11.10.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 59376/2021г. по описа на СРС, 140-ти състав,
както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 4367,47 лева и предявеният иск за мораторна лихва за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 854,99 лева, като необжалвано
е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
На първо място, с оглед възражението на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че подадената въззивна жалба е просрочена, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото препис от постановеното първоинстанционно решение е получен от въззивника
на 20.12.2022г., като въззивната жалба е подадена в рамките на двуседмичния срок по чл.
259, ал. 1 ГПК чрез куриер с товарителница 1-000 6 202 011 191 3-********* 04 17 на
03.01.2023г. Предвид което на основание чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не е пропуснат и
въззивният съд е сезиран с редовна и допустима въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част
намира следното:
СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2021г.
по ч.гр. дело № 59376/2021г. по описа на СРС, 140-ти състав. Исковете са допустими като
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата
молба, по който е предоставил на ответника сумата от 4500 лева; възникнало по силата на
договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера,
посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената
в заем сума на кредитолучателя; изискуемост на вземането и прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит в полза на ищеца.
3
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземането.
Предмет на проверка във въззивното производство с оглед изричните предели на
въззивната жалба, подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е единствено правилността
на постановения от СРС акт в частта, с която е отхвърлен иска за възнаградителна лихва в
размер на 2416,67 лева за периода от 05.12.2018г. до 04.09.2021г.
Предвид което настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка,
установена от първоинстанционния съд, касаеща наличието на облигационно
правоотношение между страните, основано на процесния договор за кредит, както и
предаването на заемната сума на ответника, както и че въззивникът- ищец е придобил
вземанията по договора за кредит въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 19.08.2019г. и Приложение № 1 от 02.12.2019г., както и че
ответникът е бил уведомен за настъпилата цесия в хода на процеса с връчване на препис от
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба. Във въззивното производство не
е налице спор и относно размера на останалите непогасени вземания по договора за кредит,
както и че банката не е получила обезщетение за неизпълнен договор застраховка живот,
сключен като обезпечение на отпуснатия кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът
за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по
отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 год., ОСГТК, според които
при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване, т.е. въззивната инстанция може служебно да се произнесе по
действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това
правни или фактически обстоятелства.
В настоящия случай от съдържанието на процесния договор се установява, че същият
представлява именно договор за потребителски кредит по смисъла на циираната норма и
следва да отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай, договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата от
4
чл. 10, ал. 1 ЗПК форма – писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК договорът следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В конкретния договор е посочен брой на погасителните вноски /36/, както и че
същите са месечни и размерът на месечната вноска /228,76 лева/. В самия договор е
обективиран погасителен план с посочване на падеж на всяка вноска, размер на вноската и
оставаща главница. В частта „Параметри и условия“ е посочен и размера на т.нар. „такса
ангажимент“ /157,50 лева/ и на застрахователната премия /907,20 лева/. В този смисъл съдът
приема, че договорът съдържа предвидената в закона информация и кредитополучателят е
имал предвидимост относно разпределението във времето на поетото от него задължение за
връщане на получената сума. С оглед на което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 и
т. 11 ЗПК.
На следващо място съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В конкретния случай в договора е посочен размер на годишен процент на разходите
/44,72 %/, но не са описани компонентите, от които е формиран. Съдът намира, че липсата
им води до невъзможност да се прецени дали в посочения ГПР са включени такса
ангажимент и застрахователната премия, както и води до невъзможност да се прецени дали е
нарушен предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. Следва да бъде посочено, че в самия договор
за потребителски кредит е предвидена покупка на застраховка „Защита на плащанията“,
която е посочена в частта „Параметри и условия“. Едновременно с подписване на договора
за кредит кредитополучателят подписва и медицински въпросник за приемане на
5
застраховане, застрахователен сертификат и ОУ към застраховката. Самото включване на
застрахователната премия в предварително изготвения от кредитора формуляр съдът
намира, че установява обстоятелството, че сключването на застраховката е условие за
получаване на кредита. Изрично в чл. 2 от договора е посочено, че посочената сума в поле
„застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечни
погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Т.е. задължението за
заплащане на застрахователна премия макар и дължимо на трето лице- застрахователен
агент, е включено в погасителните вноски по кредита.
С оглед на което съдът намира, че получаването на кредита при така посочените
условия и параметри включва и заплащането на застрахователна премия за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ и удържане на „такса ангажимент“, поради което
следва да се приеме, че те представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.
При аритметично изчисляване на посочения в договора ГПР съдът установи, че
застрахователните премии не са били включени в него, напротив, при включването им ГПР
надвишава 70%, тоест води до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото надхвърля
законоустановения размер /пет пъти размера на законната лихва/, който към датата на
сключване на договора за кредит- 31.07.2018г., е 50 %.
При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението му, а ГПР, който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и практиката на
съдилищата по идентични спорове, намерила отражение в Решение № 2643 от 22.05.2023г.
на СГС, IV- A въззивен състав, постановено по гр. дело № 5772/2022г.; Решение № 50056 от
29.05.2023г. на ВКС по т.дело № 2024/2022г. на Първо ТО; Решение № 2199 от 11.08.2022г.,
постановено по гр. дело № 12160/2021г. по описа на СГС, IV- Б въззивен състав; Решение №
3869 от 13.07.2023г., постановено по гр. дело № 8634/2022г. по описа на СГС, II -Е въззивен
състав; Решение № 1749 от 05.04.2023г., постаноевно по гр. дело № 12443/2021г. по описа на
СГС, II -Е въззивен състав, Решение № 4404 от 22.07.2024г., постановено по в.гр. дело №
12420/2022г. по описа на СГС, II -Е въззивен състав, Решение № 1624 от 18.03.2025г.,
постановено по в.гр. дело № 5148/2024г. по описа на СГС, II -Е въззивен състав, Решение №
3326 от 30.05.2025г., постановено по в.гр. дело № 14175/2021г. по описа на СГС, II -А
въззивен състав.
Поради гореизложеното и предвид установената недействителност на процесния
договор за кредит на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност на
кредита, не и начислените възнаградителни лихви, доколкото предмет на разглеждане пред
въззивното производство е единствено тяхната дължимост, не и на начислените мораторни
лихви.
С оглед приетата от съда недействителност на целия договор поради нарушение на
6
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е безпредметно разглеждането на въведения във въззивната жалба
довод относно обстоятелството дали начислената договорна лихва противоречи на добрите
нрави.
С оглед на което независимо от различните мотиви, двете инстанции са достигнали до
един и същи извод за неоснователност на предявения иск за възнаградителна лихва и в
изпълнение на правомощията си по чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното
решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски в настоящата инстанция има въззиваемата
страна- С. А., която претендира адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева като са
представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и
пълномощно от 13.02.2024г.- л. 46 от делото. С молба от 27.05.2025г. процесуалният
представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно с оглед предмета
на въззивно обжалване /единствено възнаградителна лихва в размер на 2146,67 лева/, както
и извършените правни и фактически действия от процесуалния представител на
въззиваемата, а именно подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в открито съдебно
заседание, в което не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение съобразно обжалвания интерес е 520 лева. С оглед на което на въззиваемия
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер от 520 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14584 от 14.12.2022г., постановено по гр. дело №
13590/2022г. по описа на СРС, 140-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу С. Е. А. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че С. Е. А. дължи сумата от 2146,67 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2018г. до 04.09.2021г., за
която е била издадена Заповед № 16516 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.10.2021г. по ч.гр. дело № 59376/2021г. по описа на СРС, 140-ти състав.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, бул. „*********, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, да
заплати на С. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ********* ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 520 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
7
Решението в частта, с която предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу С.
Е. А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД са уважени за сумата от 4291,87 лева- главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-16244909 от 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 40,46 лева, обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на всяко просрочие
до 11.10.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 59376/2021г. по описа на СРС, 140-ти състав, както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 4367,47 лева и предявеният иск за мораторна лихва за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 854,99 лева, като необжалвано е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8