№ 5
гр. С., 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20251800900024 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429 КЗ.
Ищецът – С. Е. Д., ЕГН **********, адрес: обл. К., общ. С., с. Р., ул. „Гагарин“ № 7
адрес за призоваване: гр. К., ул. „Славянска” № 6, офис 10, чрез пълномощника адв. П. К.
САК, е предявил срещу „З.” АД, ЕИК . гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, обективно
съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на
обезщетение в размер на сумите:
26 000,-лв. (двадесет и шест хиляди лева), предявен като частичен иск от 150 000, -лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, за причинените му неимуществени вреди – понесени болки и
страдания от причинените му телесни увреждания и психически стрес, вследствие
осъществило се на 09.09.2024 г., около 17:50 ч., в гр. С., по третокласен път 181, на
кръстовището с улица „Номер“ 2, по вина на водач на МПС лек автомобил марка и модел
„Тойота Приус“, с рег. № СА 1481 МТ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗАД „А.”“ АД, със застрахователна
полица № ВG/11/124001964852 със срок на застрахователно покритие на риска от
21.06.2024 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 16.09.2024
г. - датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията за заплащане
на застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащане;
97,75 лв. (деветдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) за причинените му
имуществени вреди, под формата на разноски за лечение и медикаменти, причинени
вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от
16.09.2024г. - датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените в производството разноски и адвокатски
хонорар на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв с вкл. ДДС.
Ищецът С. Е. Д. твърди в исковата си молба, че на 09.09.2024г. около 17:50 ч., в гр.
1
С., по третокласен път 181, на кръстовището с улица „Номер“ 2 е настъпило ПТП, при което
водачът Б. Р. А., при управление на лек автомобил марка и модел „Тойота Приус“, с рег. №
СА 1481 МТ, нарушил правилата за движение по пътищата, като излизайки от земен път
отнел предимството на л.а. марка и модел „Ауди А 3“ с рег. № КН 9158 ВН и реализирал
ПТП. В резултат на настъпилия инцидент били причинени телесни повреди на ищеца С. Е.
Д. - водач на л.а. марка „Ауди“ модел „А 3“ с рег. № КН 9158 ВН.
По случая било образувано ДП №275/2024 г. по описа на РУ С., пр.пр. №1447/2024г.
на РП С., по което към настоящия момент не бил постановен окончателен акт.
Ищецът С. Е. Д. поддържа, че в случая за водача Б. А. са били налице определени,
фиксирани в закона задължения за спазване правилата за движение по пътищата, които той е
нарушил и че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния за процесното
ПТП водач и настъпилите общественоопасни последици – причинените му телесни
увреждания.
По отношение на претърпените неимуществени вреди, ищецът С. Е. Д., излага в
исковата молба следното:
Твърди, че в резултат на процесното ПТП е получил следните увреждания:
множествени счупвания на ребра; пневмоторакс; мозъчно сътресение, загуба на съзнание;
множество травми и наранявания на главата, тялото и крайниците; психически стрес и др.
След инцидента на 09.09.2024г. ищецът бил транспортиран от екип на спешна помощ
в ЦСМП гр. С., филиал гр.С. с травма на гръден кош и фрактура на ребра. Извършени му
били прегледи и изследвания и бил освободен за домашно лечение.
Ищецът С. Е. Д. излага още, че на 11.09.2024 г. бил приет по спешност в УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД - гр. С., Клиника по хирургия, с диагноза - contusion thoracis; fractura
costarum vii-ix sinistrarum; pneumothorax partialis sinister - множествени счупвания на ребра
(7, 8 и 9), закрито; пневмоторакс, неуточнен и анамнеза с болка в гърдите и затруднено
дишане. Назначени му били изследвания, консултации със специалисти, както и извършване
на рентгени. След проведени образни и параклинични изследвания и консултации бил
установен частичен върхов пневмоторакс в ляво; медиастинална сянка - срединно
разположена; фрактури на ребра 7, 8 и 9 - вляво паравертебрално; сянка на торакален дрен
вляво базално; сянка на торакален дрен вляво, с връх разположен дорзално, проекционно на
9 ребро по скапуларна линия; отслабено дишане в ляво; сукусио реналис - двустранно.
Взето било решение от медицинските специалисти за извършване на спешна
торакоцентеза и дренаж. Съгласно оперативен протокол №1615 от 11.09.2024г. - вкарване на
интеркостален катетър за дренаж - след инфилтриране с локален анестетик на ищеца била
направена торакоцентеза на нивото на VI междуребрие вляво и в плевралната кухина се
въвел дрен 18 СН. Евакуиран бил въздух и оскъдно серо-хеморагично отделимо. Направена
била фиксация на дрена и стерилна превръзка. На ищеца била проведена постоперативна
терапия и бил изписан от болничното заведение на 16.09.2024 г. с подобрение и с указания
за домашно лечение.
Ищецът С. Е. Д., че пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, силни болки и страдания. Преди инцидента, ищецът бил активен
млад мъж, а след него дълго време се е оплаквал от болки в областта на гърдите и ребрата.
Имал затруднено дишане и чести пристъпи на задух. Възстановяването от получените при
процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент. Не се чувствал добре
физически и емоционално. Вследствие на травмите трябвало дълго време да спазва режим
на покой. Сега изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на получените травми в областта
на ребрата и гърдите, защото продължавал да има болки и към момента.
Ищецът С. Е. Д. твърди още, че освен физически, пътният инцидент се е отразил и на
неговата психика. Преди процесното ПТП е бил работоспособен млад мъж в отлично
2
здравословно съС.ие, но след инцидента животът му напълно се променил. Времето, в което
бил лишен от обичайния си начин на живот му се отразило негативно на психиката. Бил в
невъзможност да спортува и да работи, което довело до депресивни съС.ия и липса на
социални контакти. Дълго време след ПТП не можел да спи спокойно от болките в областта
на ребрата, получавал задух, сърцебиене и сънувал кошмари, свързани с преживения
инцидент. Изпитвал пристъпи на паник атаки. Поради силните болки се наложило близките
да му помогат и да полагат ежедневни грижи за него, тъй като не можел да се обслужва сам,
което довело до чувства на срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен болките, ищецът
изживял силен стрес и страх, който в съвкупност с получените от него физически травми се
отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му съС.ие. Тревогата
и депресията му все още не били отминали. Преживеният инцидент щял да остане завинаги
в съзнаието му.
Ищецът С. Е. Д. поддържа, че всички посочени неимуществени вреди, физически
болки и страдания, неудобства и затруднения, които е търпял са пряка и непосредствена
последица от ПТП възникнало на 09.09.2024г. и с оглед справедливостта, следва да бъдат
репарирани.
Твърди, че вследствие на процесното ПТП освен неимуществените вреди, търпял и
имуществени такива във връзка с проведеното му лечение изразяващи се в сторените
разходи за лечение и лекарствени средства, в размер на 97,75 лева, които с оглед на
справедливостта също счита, че следва да бъдат репарирани.
Ищецът излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП, по отношение на
лек автомобил марка и модел „Тойота Приус“, с рег. № СА 1481 МТ е била налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответника ЗАД „А.” АД, със застрахователна полица №ВG/11/124001964852 със срок на
застрахователно покритие на риска от 21.06.2024 г. до 20.06.2025 г.
С. Е. Д. твърди, че предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение и представил всички документи, с които е разполагал пред ответника ЗАД „А.“
АД - гр. С., които били получени от застрахователя на 14.10.2024г. По случая била заведена
щета №10024100102184Н, по която застрахователят не е заплатил обезщетение в
законовоустановения срок.
Ищецът претендира и лихва за забава от датата на изтичането на 3-месечен срок от
предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Ето защо ищецът счита, че за него е налице правният интерес от предявяване на
настоящите искове пред съда.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.“АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. В. А., с който оспорва предявените искове изцяло, по основание и
размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С отговора ответникът не оспорва наличието на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между З.“АД и собственика на лек
автомобил марка и модел „Тойота Приус“, с рег. № СА 1481 МТ, валиден към датата на
настъпване на процесното събитие - 09.09.2024 г.
По основателността на исковете, ответникът излага следното:
Оспорва отговорността на водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“, с
peг. № СА 1481 МТ, Б. Р. А. за настъпване на процесното произшествие, както и твърдения в
исковата молба механизъм на настъпването му, наличието на пряка и непрекъсната
причинно - следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди и произшествието.
Ответникът „З.“ АД твърди, че произшествието е резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, peг. № КН
3
9158 ВН, С. Е. Д., който се е движил с несъобразена скорост с пътните и атмосферни
условия, която не му е позволила да намали и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
З.“ АД твърди, че водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“ с peг. №
СА 1481 МТ е извършил правомерна маневра за навлизане в главен път, като не по своя
вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното
произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него
събитието е „случайно“, по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди, че водачът Б. А. не е имал
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за наличието на вина като субективно
отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача Б.
Р. А. към момента на настъпване на процесното ПТП, както и на противоправност в
поведението на Б. Р. А., поради липса на доказателства за това.
При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че с поведението си последният сам
е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл в значителна степен за
настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента на телесните увреждания,
извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му
задължения по смисъла на ЗДвП, а именно: че в качеството на водач на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, peг. № КН 9158 ВН – ищецът С. Е. Д. се е движил с превишена за
мястото на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие скорост, която е била
и несъобразена с пътната обстановка; че първопричина за настъпването на процесното
произшествие е поведението на ищеца Д., който е избрал такава скорост на движение, която
не му е позволила да намали и да спре, при възникнала опасност за движението; че в
качеството на водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, peг. № КН 9158 ВН –
ищецът С. Е. Д., е управлявал автомобила без поставен предпазен колан, което е допринесло
в значителна степен за настъпването на твърдените телесни увреждания; евентуално, че
ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, като е допуснал и други нарушения на нормите за безопасност.
Твърди още, че поведението на пострадалия С. Д. е в пряка и непрекъсната причинно
- следствена връзка с настъпилото събитие, тъй като с него е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С оглед на така наведените твърдения, ответникът, при условията на евентуалност,
счита че, ако исковете за неимуществени и имуществени вреди бъдат приети за основателни,
следва да бъде определен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
тъй като същият е допринесъл за настъпване на процесното събитие, като моли размерът на
обезщетението да бъде редуциран със степента на този принос.
Ответникът З.“ АД оспорва и твърденията на ищеца относно твърдените за търпени
от него в следствие на процесното ПТП вреди.
Оспорва следните наведените с исковата молба твърдения: че в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие за ищеца са настъпили описаните в исковата
молба, като вид и характер увреждания. Едновременно с това оспорва всички твърдения по
отношение на вида, медико - психологичния характер, медико - биологичния характер и
степента на уврежданията, както и твърденията, свързани с характеристиките и
продължителността на оздравителния период, както и твърденията за настъпили в причинно
- следствена връзка с процесния пътнотранспортен инцидент счупени ребра и левостранен
върхов пневмоторакс, довели до проявление на неимуществени вреди у ищеца, както и
твърденията за техния интензитет и продължителност.
Евентуално твърди, че при пострадалия са налице предхождащи, съпътстващи или
последващи събитието травми и/ или заболявания, които са допринесли за настъпването на
вредите и наличието им следва да бъде взето предвид при евентуално определяне на размер
4
на обезщетение за претърпени вреди.
На следващо място ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по
размер, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените
от ищцата вреди, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. А
в случай че ищецът докаже наличието на вреди, ответникът твърди, че видът и интензитетът
им не могат да имат за паричен еквивалент претендирания в исковата молба размер. Счита,
че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно.
Ответникът оспорва и предявения иск за имуществени вреди и счита, че така
претендираните вреди са неоснователни и недоказани. Оспорва пряката причинно -
следствена връзка на претендираните разходи и процесното събитие.
Оспорва предявения акцесорен иск за лихва, поради неоснователност на на главния
иск. В условия на евентуалност оспорва началния момент на претендираната законна лихва.
Оспорва и претенцията за присъждане на разноски като неоснователна. При условия
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца, съобразно фактическата и правна сложност на
защитата, необходима за образуване и представителство по делото. На отделно основание,
евентуално оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА, като неоснователна и недоказана.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски,
в това число и на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът С. Е. Д. е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначалната и наведените в нея твърдения, както и доказателствени
искания, и е отговорил на оспорванията и възраженията на ответника.
Прави възражение за недължимост на юрисконсултско / адвокатско възнаграждение,
респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът З.“ АД е подал допълнителен отговор, с
който поддържа първоначалния и направените с него възражения, оспорвания и
доказателствени искания. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца
направени с д.и.м.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №104/03.10.2024г. се установява
че на 09.09.2024г. около 17:50 часа, лек автомобил „Тойота Приус", с рег. №СА 1481 МТ,
управляван от Б. Р. А. се движи по земен път в района на вилна зона „Ярема" №2 и на
кръстовището с път III - 181 при включване в движението (маневра ляв завой), водачът не
пропуска и реализира ПТП с движещия се с предимство по път III - 181 с посока от гр. С.
към с. К., лек автомобил марка и модел „Ауди А 3“ с рег. № КН 9158 ВН, управляван от С. Е.
Д..
По делото се разпита свидетеля Б. Р. А..
„Към момента на ПТП-то беше сравнително светло, към 18:15/20ч., доколкото имам
спомен. Времето беше хубаво, спокойно, не беше мокро. Улица № 2, от която аз излязох е с
калдъръм /камъни/, но понеже е Витоша и улицата е в долната част, се оттича кал от
околните малки улици, спускайки се излизам на път, който не е указано, че е с предимство за
5
мен. Огледах се и тръгнах наляво в посока гр. С.. В това време, явно се е движил с доста
висока скорост господинът, който ме удари в лявата страна на колата и нищо не помня след
това. Там, откъдето излизах, нямаше храсти и дървета, но докато стигна до там има частни
сгради, къщи и вилни имоти отляво и отдясно, но те не ми ограничаваха видимостта към
идващия автомобил, имах достатъчно видимост да го видя, но той се появи изведнъж и
страшно бързо. Пътят, в който се включвам е двупосочен път, с по една лента за всяка
посока. На мястото, където се включвам в този път няма нито знаци, нито хоризонтални
маркировки никакви. Просто излизам на равностоен път на моя, просто моят път е по-кален,
защото се стичат кални води от Витоша, но след тази улица има още една улица, след което
се отива в някакво поле. Понеже се огледах и прецених, че имам достатъчно време да изляза,
тръгвайки, другият водач се появи изневиделица и ме удари в предната част, в А-колоната.
Той като ме удари с такава скорост, че аз почти съм изхвърчал през дясната врата,
преодолявайки средната част със скоростната кутия и нищо не помня. След като ме удря, от
самата физика главата ми се удря и аз получавам хематом със счупен череп и т.н., след което
се събудих чак в Окръжна болница. Не съм видял дори с каква кола беше другия водач. Не
помня нищо от инцидента. В самата бърза помощ от самото друсане, понеже пътят е с
дупки, от движение на самата линейка усетих някъде по средата на пътя се опитах да видя
къде съм, защото не знаех къде се намирам. Свидетелят А. на въпроси на юрк. А. отговори –
Преди маневрата за ляв завой, спрях и поне 1-2 минути се огледах наляво и надясно. Не
видях приближаващия автомобил и подозирам, че дори нямаше пуснати светлини, защото
съм художник и щях да забележа някакви светлини в тази гора и къщи. Естествено, че
подадох мигач преди извършване на маневрата. Имаше много дребни храсти отляво, но
общо взето две коли могат да се разминат на това място, на което бях спрял, не е
конфликтен терен. Изнесох се за извършване на маневра ляв завой на първа предавка с най-
ниската възможна скорост. Вече като видях, че той се засилва и като ме удари, може би без
да искам съм дал газ и той ме избута в мантинелата. Ударът настъпи някъде по средата
между двете ленти, аз почти бях в лентата в посока към гр. С.. Бях с поставен предпазен
колан и въпреки това се изместих. След ПТП-то не бях в съС.ие да знам къде съм, кой съм и
какъв съм. Казах Ви, че се осъзнах в бърза помощ.
Излизам на асфалтиран път, но моят път, т.нар. втора улица е еднозначна на тази,
докато полицията е написала „земен път“, което не е вярно. Улицата не е асфалтирана,
защото в момента се строят поне три/четири сгради, тя е с паваж, който обаче при дъждовно
време и зимата се свлича. Може да каже, че улицата беше кална, но беше поизсъхнала, не ми
пречеше да спря и да тръгна.
След като виждам, че няма автомобили отляво и отдясно, аз си тръгнах съвсем
нормално. Може би, когато той ме е ударил, понеже цялото ми тяло се усука в самия
автомобил, нищо чудно да съм дал газ. Не съм предприел никакви действия, защото си
мислех, че ще изляза в посоката, за която съм. Другия автомобил не съм го видял. След това
като ме качиха в линейката единствено чух една реплика от човекът, който караше
линейката попита шофьорът на другия автомобил дали му има нещо, дали иска да го качат и
6
него в колата и да го закарат, той отказа, казвайки че е добре и му няма нищо. Това само го
чух, не съм го видял, предполагам, че е бил водачът. От страната, от която излизам, на
улицата могат две коли да застанат една до друга и да се разминат. Явява се нерегулирано
кръстовище.
По правилата за движение по пътищата аз съм му дясностоящ и при нерегулирано
кръстовище би следвало той да намали. Приближавайки към кръстовището, аз не съм
навлязъл и 20 см. в неговия път. Тръгвайки, тогава се случи. Първо исках да оживея, веднага
след това, както е реда съм уведомил застрахователите ми. Доста скоро уведомих
застрахователите, доста по-бързо от седемдневния срок. Водя дело за травмите, които
получих от това ПТП.“
По делото се прие заключение на комплексна съдебна-автотехническа и медицинска
експертиза. От заключението се установява, че на 09.09.2024г. около 17:50 часа, лек
автомобил „Тойота Приус", с рег. №СА 1481 МТ, управляван от Б. Р. А. се движи по земен
път в района на вилна зона „Ярема" №2 и на кръстовището с път III - 181 при включване в
движението (маневра ляв завой), водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се с
предимство по път III - 181 с посока от гр. С. към с. К., лек автомобил марка и модел „Ауди
А 3“ с рег. № КН 9158 ВН, управляван от С. Е. Д..
От техническа гледна точка водачът на Тойота Приус е имал ограничен ъгъл на
видимост и причина за това са няколко дървета и главно най-близкото от лявата страна на
посоката на движение по ул. „Номер 2“. Този ъгъл се увеличава с наближаване на
кръстовището и според измерванията, макар и известна неточност е възможно технически
да се възприеме автомобил на разС.ие до 60 метра.
За да пресече и освободи лентата на Ауди А3 напълно Тойота Приус трябва да измине
8-10 метра в зависимост от радиуса на завой. Освен че ускорението зависи от много
фактори, то зависи и обективно, и субективно от смяната на предавките, защото
идентификацията на номера на шасито показа, че се касае за автомобил с ръчна скоростна
кутия.
Отделно от всичко са и субективните когнитивнитс процеси, свързани с възприятията
за движение на обект и неговата скорост.
От горното следва, че е било възможно да се избегне процесното ПТП единствено, ако
беше Тойота Приус беше изчакал и пропуснал идващия от лявата му страна л.а. марка и
модел „Ауди А 3“ с рег. № КН 9158 ВН, управляван от С. Е. Д..
Лек автомобил „Ауди А 3“ с рег. № КН 9158 ВН е произведен с триточкови колани на
предните 2 седалки.
Инерция в посока на движение на автомобила със скорост близка до тази на автомобила
в момента на удара ~ 62 км/ч;
Странична тангенциална сила като следствие от въртене с посока обратна на
часовниковата стрелка, която довежда до удар на лявата страна на торса в лявата врата;
7
Удар в мантинелата, който отново причинява инерция в посока на движение на
автомобила близка то тази на автомобила в момента на удара = 33 км/ч.
Поставянето на триточковия колан с голяма степен на сигурност би намалило
въздействието на първата и последната от изброените по-горе сили.
По данните от делото скоростта в момента на първоначалния удар е била = 62 км/ч и
както е описано и визуализирано по-горе пасажера на седалката на водача би представлявал
своеобразен куршум. В случая, ако липсваше въздушната възглавница, тогава коланът щеше
да от решаваща роля за причинения травматизъм.
Ищецът С. Е. Д. е получил при процесното ПТП следните травматични увреждания:
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на седмо, осмо и девето ребра вляво до
гръбначния стълб, което увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1-1,5 месеца.
Частичен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина), доказан при изьршената
торакоцентеза, съчетан с плеврален излив в минимално количество, което увреждане му е
причинило РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Предприето е по оперативен път евакуирането на пневмоторакса, като е приложена и
медикаментозна терапия. При подобен вид травми възстановяването настъпва в пълен обем
в посочения период, при нормално протичане на възстановителния процес. В конкретния
случай няма данни за настъпили усложнения, което и видно от липсата на медицинска
документация по делото удостоверяваща такива, поради което експертизата счита, че
пострадалият е напълно възстановен, поради което и извършването на преглед е излишно.
Представените по делото счетоводни документи са за разходи, направени във връзка с
травматичните увреждания, причинени на пострадалия при процесното пътнотранспортно
произшествие.
В издадените от ФСП С. медицински документи (фиш за спешна медицинска помощ) е
отразена работна диагноза Контузия на гръдния кош. Тази диагноза насочва за травма на
гръдния кош, която следва да бъде доуточнена. Конкретизирането на травматичните
увреждания на гръдния кош е направено по време на лечението в болница П., където
пострадалият е постъпил със съответните оплаквания.
На приложения по делото оптичен диск има графия на гръден кош в лицева и
полупрофилна проекции, на които личи (особено на полупрофилната) наличие на фрактури
па посочените ребра вляво.
На направените рентгенографии личат счупвания на ребра, а пневмоторакса е доказан по
време на оперативното лечение, при което е евакуиран въздух от гръдната кухина.
По делото се разпита свидетелката А.Г.И..
„Живея с ищеца С. Д.. Знам, че ищецът претърпя пътен инцидент на 09.09.2024г. Бях с
него в болницата. За пръв път го видях в спешната помощ в гр.С.. Там, когато го видях беше
свит, държеше се от лявата страна, където го е боляло, беше в съзнание. Оплакваше се, че го
8
боли от лявата страна, като ми показа областта на ребрата и ми казваше, че не може да
диша, задушава се, боли го. В болницата в гр. С. лекарите не са могли да разчетат почти
нищо и ни казаха, че можем да се приберем, че е с тежки натъртвания. Прибрахме се късно
вечерта и си остана да си спи вкъщи, обаче през цялата вечер се чувстваше много зле, не
можеше да диша, болеше го. Рано сутринта прецених, че трябва да минем при други лекари.
Отидохме в гр. Дупница, където също не установиха нищо конкретно, но аз виждах, че е
много зле и взех решение да го докарам в гр. С. в УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Той влезе за
преглед, като след 2-3 минути лекарят излезе и ме помоли да го преоблека за спешна
животоспасяваща операция, защото имаше три счупени ребра от лявата страна, белият дроб
се е свил, органите му са се напълнили с въздух, гной, вода и дори ни се скара, че не сме
отишли по-рано. Остана в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ около 6-7 дни за лечение. След изписването
му от болницата, му беше много трудно, тежко, много го болеше, не можеше да се движи,
съответно аз не можех да отида на работа, защото се нуждаеше от моята помощ. Просто
безсънни нощи, болка. Преди инцидента ищецът работеше в областта на строителството,
строителна дейност. След инцидента не можеше да работи горе долу шест, седем месеца.
Към настоящия момент не се е възстановил напълно от получените травми, психическото му
здраве е увредено, много време след катастрофата не можеше да кара, беше го страх, не съм
го виждала друг път така избухлив и изнервен, не се чувстваше пълноценен, тъй като не
ходи на работа и не изкарва доходи. При лечението му в домашни условия той не можеше
изобщо да се движи и да ходи, помагах му да отиде до тоалетна, да се изкъпе, да се
преоблича, понеже не трябваше да си докосва лявата част на тялото и му беше трудно. Не е
използвал помощни средства за придвижване.
Заедно сме с ищеца от 7 години и живеем заедно от 4 или 5 години. Докато беше в
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ той не можеше да става, беше на легло с тръби, имаше тръба в устата,
тръба отстрани от лявата част до ребрата и не му разрешаваха да става дори до тоалетна, но
той и не можеше. От болницата му бяха изписани болкоуспокояващи, изписаха ни като ни
дадоха една тръба и една гумена ръкавица, с които трябваше да упражнява белия си дроб, за
да може да се възстановява дишането му. той имаше много проблеми с дишането, които се
изразяваха в това, че не му достигаше въздух, при поемане на въздух, понеже си местеше
тялото, го болеше и дишаше трудно, имаше и кашлица с пронизваща болка, когато кашля.
Ищецът до ден днешен има болки, когато е по-физически натоварен, при лошо време, при
студ. Към днешна дата проблемите с дишането вече почти ги няма.
Не спеше спокойно, беше нервен, неспокоен, кошмари имаше през цялото време
първите дни след изписването, които след това отшумяха. Беше му тежко да се качи отново
да кара автомобил, а откакто го познавам той е много добър и внимателен шофьор, винаги
слага колан и внимава, когато разбрах, че се е случил инцидент, останах много учудена от
това. Преди катастрофата той много обичаше да ходи на фитнес всеки ден, разходки, да се
занимава с автомобили. След катастрофата това се промени, той сега се опитва да се
възстанови от всичко това и води същия живот, но не може да ходи всеки ден на фитнес,
ходи рядко, защото когато се натовари го боли и не може да прави същите упражнения,
9
които ги е правил преди това.
Преди произшествието ходеше почти всеки ден на фитнес. Почиваше може би два или
три пъти в седмицата.“
По делото се представиха фактура №********** от 11.09.2024г. с касов бон на стойност
40лв., за консултация при специалист и фактура №********** от 16.09.2024г. с касов бон на
стойност 30 лв. за запис на медицинско изследване и рецепта с касов бон за лекарствени
средства за 27,75лв.
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника З.“ АД относно процесния лек автомобил марка и модел
„Тойота Приус“, с рег. № СА 1481 МТ, управляван от Б. Р. А., застрахован по задължителна
застраховка гражданска отговорност при З.“ АД, към датата на настъпване на ПТП-
09.09.2024г.
Ищецът С. Е. Д. е предявил застрахователна претенция за вреди пред ответника ЗАД
„А.“ АД на 14.10.2024г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете за допустими и частично основателни.
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и
по чл.429 ал.3 КЗ.
Пострадалото лице С. Е. Д. е предявило пряко срещу застраховател осъдителни
искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Видно от събраните доказателства констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
разпита на свидетеля Б. Р. А. и приетата КСМАТЕ се установява, че 09.09.2024г. около 17:50
часа, лек автомобил „Тойота Приус", с рег. №СА 1481 МТ, управляван от Б. Р. А. се движи
по земен път в района на вилна зона „Ярема" №2 и на кръстовището с път III - 181 при
включване в движението (маневра ляв завой), водачът не пропуска и реализира ПТП с
движещия се с предимство по път III - 181 с посока от гр. С. към с. К., лек автомобил марка
и модел „Ауди А 3“ с рег. № КН 9158 ВН, управляван от С. Е. Д..
Водачът Б. Р. А. на лек автомобил марка и модел „Тойота Приус“, с рег. № СА 1481
МТ е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в:
чл. 25 ЗДвП
„(1.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като … да завие надясно или наляво за навлизане по друг път…, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
чл. 47 ЗДвП
„Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
10
движението, които имат предимство.“
и чл. 49 ЗДвП
„Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е
длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и
пешеходци.“
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на
водача.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината на водача Б. Р. А., реализирал ПТП се предполага, като не
се доказа обратното -липсата на такава. При ПТП са настъпили описаните в КСМАТЕ
увреждания на ищеца С. Е. Д.:
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на седмо, осмо и девето ребра вляво до
гръбначния стълб, което увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1-1,5 месеца.
Частичен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина), доказан при изьршената
торакоцентеза, съчетан с плеврален излив в минимално количество, което увреждане му е
причинило РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Предприето е по оперативен път евакуирането на пневмоторакса, като е приложена и
медикаментозна терапия. При подобен вид травми възстановяването настъпва в пълен обем.
Представените по делото счетоводни документи са за разходи, направени във връзка с
травматичните увреждания, причинени на пострадалия при процесното пътнотранспортно
произшествие.
Страните не спорят по отношение на факта за наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника З.“ АД за виновния водач Б. Р. А. на
лек автомобил марка и модел „Тойота Приус“, с рег. № СА 1481 МТ, към датата на
настъпване на ПТП- 09.09.2024г.
По отношение на възражението на ответника З.“ АД за съпричиняване по чл.51 ал.2
ЗЗД, съдът намира същото за недоказано. По делото не се установи, че водачът С. Е. Д. е бил
без поставен предпазен колан, от удара се е задействала въздушната възглавница, които
предпазни средства не са предотвратили настъпването на получената гръдна травма,
счупване на три ребра, съчетано с частичен пневмоторакс.
Пострадалият е С. Е. Д. е претърпял болки и страдания болки и страдания около
месец и половина, имал е затруднения в движението на снагата в посочения период.
Към датата на настъпване на ПТП пострадалият С. Е. Д. е на 26 години.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият С. Е. Д. е търпял
болки и страдания за период от най-интензивни в първите дни от получените травми, за
продължителността и интензивността на които свидетелства и свидетелката А.Г.И..
11
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата от 12800,-евро. До този размер искът е основателен и доказан, а
за разликата до пълния предявен размер от 26 000,-лв., равностойни на 13293,59евро е
неоснователен.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди за забава върху главницата,
съгласно чл.429 ал.3 КЗ следва да се присъди от 14.10.2024г. след предявяване на
застрахователната претенция. Искът за периода 16.09.2024г.-13.10.2024г. е неоснователен.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Видно от представените фактури с касови бонове и фискален бон за закупуване на
лекарствени средства ищецът С. Е. Д. е направил разходи в размер на 97,75лв., които
съгласно КСМАТЕ са необходими за неговото лечение. Ето защо съдът намира този иск за
доказан в пълен размер и следва да се уважи за сумата 49,98евро.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата за имуществени вреди,
съгласно чл.429 ал.3 КЗ следва да се присъди от 14.10.2024г. след предявяване на
застрахователната претенция. Искът за периода 16.09.2024 г.-13.10.2024г. е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.“ АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца С. Е. Д. адв.П. К.
разноски по делото по иска за неимуществени вреди 1344евро чл.7 ал.2 т.4 Наредба
№1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и 20евро по иска за имуществени вреди
или общо 1364евро., без ДДС или 1636,80евро с ДДС, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът З.“ АД има право на разноските
съответно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 1060,-лв.
(600лв. за КСМАТЕ и 100,-лв. свидетел, 360,-лв. юрисконсултско възнаграждение, чл.25 ал.2
Наредба за заплащане на правната помощ). Съобразно с отхвърлената част от исковете, му се
дължат 20,04евро, равностойни на 39,21лв. разноски.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът З.“ АД следва да се
осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата
държавна такса в размер на 514,-евро (4% от 12849,98евро) и разноски в размер на 600,-лв.
за КСМАТЕ, равностойни на 306,78евро или общо 820,78евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429 ал.3 КЗ, „З.” АД, ЕИК . гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на С. Е. Д.,
ЕГН **********, адрес: обл. К., общ. С., с. Р., ул. „Гагарин“ № 7 адрес за призоваване: гр.
К., ул. „Славянска” № 6, офис 10, следните суми:
12 800,-евро (дванадесет хиляди и осемстотин евро), равностойни на 25034,62лв.
предявен като частичен иск от 76 693,78евро, равностойни на 150 000,-лв., за причинените
на С. Е. Д. неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
09.09.2024 г., в гр. С., по третокласен път 181, на кръстовището с улица „Номер“ 2, по вина
на Б. Р. А., водач на МПС лек автомобил марка и модел „Тойота Приус“, с рег. № СА 1481
МТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ЗАД „А.”“ АД, със застрахователна полица №ВG/11/124001964852, ведно със законната
лихва върху посочената сума от 14.10.2024г., до окончателното й изплащане, като
12
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер в размер на 26
000,-лв., равностойни на 13293,59евро
49,98евро (четиридесет и девет евро и деветдесет и осем евроцента), равностойни на
97,75лв., представляващи имуществени вреди, разноски за лечение и медикаменти,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 09.09.2024 г., в гр. С., по третокласен път 181,
на кръстовището с улица „Номер“ 2, по вина на Б. Р. А., водач на МПС лек автомобил марка
и модел „Тойота Приус“, с рег. № СА 1481 МТ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗАД „А.”“ АД, със застрахователна
полица №ВG/11/124001964852, ведно със законната лихва върху посочената сума от
14.10.2024г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за законната лихва върху горепосочените суми за периода от
16.09.2024 г. до 13.10.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА „З.” АД, ЕИК . гр. С., ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адв. П. Д. К. САК гр.С. ул.“Лом“ №1 ап.9, сумата от
1636,80евро (хиляда шестстотин и тридесет и шест евро и осемдесет евроцента)с ДДС,
равностойни на 3201,30лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, С. Е. Д., ЕГН **********, адрес: обл. К.,
общ. С., с. Р., ул. „Гагарин“ № 7 адрес за призоваване: гр. К., ул. „Славянска” № 6, офис 10 да
заплати на „З.” АД, ЕИК . гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата 20,04евро (двадесет
евро и четири евроцента), равностойни на 39,19лева, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.” АД, ЕИК . гр. С., ул. „Стефан Караджа“
№ 2 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата
от 820,78евро (осемстотин и двадесет евро и седемдесет и осем евроцента), равностойни на
1605,31лв., представляваща държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13