РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Варна, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100501741 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по четири въззивни жалби:
1.Въззивна жалба входящ № 506/27.01.2023 г. подадена от М. А. А. /починала в хода на
процеса на 12.11.2023 г./, К. И. А. и А. И. А., чрез процесуалния им представител адв. М. Д.
АК-Варна, срещу Решение № 210/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1524/2021 г. по
описа на РС-Девня, 3-ти състав, поправено с Решение № 98/08.06.2023 г.; Решение №
151/05.10.2022г. и Решение № 20/06.02.2024 г. с което: по предявен иск с правно основание
чл. 34 от ЗС, за делба от М. И. М., чрез процесуалния му представител адв. И. Е. от АК-
Варна, е допусната съдебна делба на недвижим имот с идентификатор № ***.3.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Девня, одобрени със Заповед № РД-
18-85/17.09.2008. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент с адрес –
гр. Девня, бул. “С.“ , ***, състоящ се от две стаи , кухня , сервизни помещения и две тераси с
площ 58.57 кв.м с прилежащи части – изба № 42 с площ 7.45 кв.м и 2.2323% от общите части
на сградата с идентификатор № ***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на град Девня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж
апартамент с идентификатор ***.3.11, под обекта ***.3.9 и над обекта ***.3.15., между
съделителите М. И. М., К. И. А., А. И. А. и М. А. А. при следните квоти:
1/8 идеални части за М. И. М.;
1/8 идеални части за К. И. А.;
1/8 идеални части за А. И. А.;
1
5/8 идеални части за М. А. А..
Въззивните страни считат обжалваното решение за недопустимо, евентуално молят
обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и да бъде постановено друго
решение, с което предявеният от ищеца М. М. иск да бъде отхвърлен, в условията на
евентуалност обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
делът на ищеца да бъде намален.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд е постановил решението си
преди да е изтекъл даденият от него срок за представяне на допуснато от него доказателство.
Прави се възражение за неоснователно обогатяване на ищеца по спора, което да бъде взето
предвид при справедливото разпределение на наследствената маса, във връзка с внесена му
сума по гр. дело 12242/2022 г. по описа на РС-Варна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от М. И. М., чрез
процесуален представител адв. И. Е. от АК-Варна, с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
2.Въззивна жалба входящ №4463/10.07.2023 г., подадена от М. А. А. /починала в хода
на процеса на 12.11.2023 г./, К. И. А. и А. И. А., чрез процесуалния им представител адв. М.
Д. от АК-Варна, срещу Решение № 98/08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1524/2021 г. по
описа на РС-Девня.
Жалбоподателите считат същото за недопустимо, защото поправя недопустимо
първоначално съдебно решение. По същество молят същото да бъде обезсилено, евентуално
отменено.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от М. И. М., чрез
процесуален представител адв. И. Е. от АК-Варна, с който изразява становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
3. Въззивна жалба входящ №7099/01.11.2023 г. подадена от М. А. А. /починала в хода
на процеса на 12.11.2023 г./, К. И. А. и А. И. А., чрез процесуалния им представител адв. М.
Д. от АК-Варна, срещу Решение № 151/05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1524/2021 г. по
описа на РС-Девня.
Жалбоподателите считат същото за недопустимо, защото поправя недопустимо
първоначално съдебно решение и защото има противоречие между мотиви и диспозитив. По
същество молят същото да бъде обезсилено, евентуално отменено.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, от М. И. М..
4.Въззивна жалба входящ № 1465/06.03.2024 г., подадена от К. И. А. и А. И. А., чрез
процесуалния им представител адв. М. Д. от АК-Варна, срещу Решение № 20/06.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1524/2021 г. по описа на РС-Девня.
Жалбоподателите считат обжалваното решение за недопустимо, евентуално за
неправилно. Заявяват, че М. А. А. е била починала на 12.11.2023 г. и към момента на
постановяване на Решение № 20/06.02.2024 г., същата е била починала. Тя е наследодателка
на К. И. А. и А. И. А. и съответно със смъртта й делбените квоти на наследниците й ще
претърпят промяна. По същество молят съдът да обезсили решението и да върне делото за
ново произнасяне на първоинстанционния съд, евентуално да отмени решението и да се
произнесе по съществото на спора, като определи правилно делбените квоти.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, от М. И. М..
В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззивниците – А. И. А. и К. И. А.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Постъпила е молба с входящ №
27041/28.10.2024 г. подадена от М. Д., като процесуален представител на въззивниците, с
2
която изразява становище за недопустимост в условията на евентуалност, за неправилност
на съдебните решения постановени по гр. дело № 1524/2021 г. по описа на РС-Девня.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззиваемият – М. И. М., чрез
процесуалния си представител адв. И. Е. оспорва подадените въззивни жалби. Претендират
се разноски.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството пред РС-Девня е образувано по предявен иск от М. И. М. против М.
А. А., К. И. А. и А. И. А., с правно основание чл.34 от ЗС, за делба на съсобствен недвижим
имот, придобит по наследство. Ищецът сочи, че заедно с ответниците са съсобственици на
недвижим имот придобит по наследство, от наследодателя на страните И. М. А., починал на
29.12.2018 г., находящ се в гр. Девня, обл. Варна, бул. „С.“, бл.4, вх. В, ет.4, ап.42, а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.3.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-85/17.09.2008. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес – гр. Девня, бул. “С.“ , ***. Сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *** и самостоятелният обект представлява жилище, апартамент с
площ 58.57 кв.м с прилежащи части – изба № 42 с площ 7.45 кв.м и 2.2323% от общите части
на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж апартамент с
идентификатор ***.3.11 , под обекта ***.3.9 и над обекта ***.3.15. Апартаментът, чиято
делба се иска се състои от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси.
В исковата си молба М. И. М. заявява, че той и ответниците М. А. А., К. И. А. и А. И.
А. са съсобственици на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател
И. М. А., починал на 29.12.2018 г. Наследодателят И. А. е закупил делбения имот на
11.10.1993 г. по време на брака си с М. А. А.. С оглед на наследените идеални части, сочи, че
той, като син на наследодателя е собственик на 1/8 идеални части от имота, М. А., като
съпруга притежава 5/8 идеални части, К. А., като син на наследодателя притежава 1/8
идеални части и А. А., като дъщеря притежава 1/8 идеални части от делбения имот.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК ответниците - М. А., К. А. и А. А.,
чрез общия си процесуален представител адв. М. Д., представят писмен отговор, с който
изразяват становище, че предявеният иск е допустим, предвид наличието на съсобственост
между страните по отношение на процесния имот, но неоснователен, като предявяват
насрещен иск и молят съда да изключи от делбената маса 1/2 идеална част от имота, като
принадлежаща в изключителна собственост на М. А..
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. И. Е. поддържа предявения иск.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответниците не се явяват, не се
представляват. Постъпила е писмена молба входящ № 7056/29.11.2022г., подадена от
ответниците чрез процесуалния им представител адв. М. Д., с която заявяват, че поддържат
отговора на исковата молба и оспорват предявения срещу тях иск.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
От удостоверение за наследници № 11/14.01.2019 год. и препис-извлечение от акт за
смърт, издадени от община Девня се установява, че И. М. А. ЕГН ********** е починал на
29.12.2018г. и призовани да го наследят са наследниците му по закон: М. А. А. – преживяла
съпруга и трите му деца: М. И. М. ЕГН **********; К. И. А. ЕГН ********** и А. И. А.
ЕГН **********.
От удостоверение № АУ024833ВН от 11.03.2019 год., издадено от община Варна
става видно, че И. М. А. и М. А. А. са сключили граждански брак на 12.03.1990 год., като
бракът е бил втори поред за съпруга И. М. А..
От договор за покупко-продажба № 355/11.10.1993 год., сключен по реда на
Наредбата за държавните имоти (отм.), става видно, че наследодателят И. М. А. (през време
3
на брака си с М. А. А.) е придобил в собственост жилище (апартамент) ***, ул. „С.“,
комплекс „Девня“, гр. Девня, състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две
тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение
№ 42 с полезна площ от 7,45 кв. м., ведно с 2, 2323 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена. Договорът е възмезден, сключен е през време на брака,
поради което и описаният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от
съпрузите И. М. А. и М. А. А..
По делото е представен препис извлечение от акт за смърт № 2118/13.11.2023 г., от
който става видно, че М. А. А. е починала на 12.11.2023 г. От представеното удостоверение
за наследници на М. А. А., става видно, че след смъртта си е оставила наследници по закон –
К. И. А. – син и А. И. А. – дъщеря.
Предвид смъртта на М. А. А., същата е заличена като страна по делото.
Предявеният от ответниците насрещен иск, с който молят съда да изключи от
делбената маса 1/2 идеална част от делбения имот, като принадлежаща в изключителна
собственост на М. А. не е приет за съвместно разглеждане.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, приема за установено от правна страна, следното:
Жалбите инициирали настоящото въззивно производство, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваните
решения са валидни, постановени са в пределите на правораздавателната власт на съда,
същите са допустими, като постановени при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на правилността на
първоинстанционните съдебни актове, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, делба на които се иска; същите да съществуват към момента на предявяване
на иска и съсобствеността да не е прекратена.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на
наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ГПК, исковете за наследство, за унищожаване
или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба
се предявяват по мястото, където е открито наследството.
В настоящия случай твърдяното основание в исковата молба, на което е възникнала
съсобствеността върху процесния недвижим имот е наследствено правоприемство.
Последният постоянен адрес на наследодателя И. М. А. е в град Девня, следователно
мястото където е открито наследството е в град Девня и подсъдността на делото е на РС-
Девня, на основание чл. 341 от ГПК.
На основание чл. 5 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части. На
основание чл. 9 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
В настоящия случай от удостоверение за наследници № 11/14.01.2019 год. и препис-
извлечение от акт за смърт, издадени от община Девня се установи, че И. М. А. е починал на
29.12.2018г. и призовани да го наследят са наследниците му по закон: М. А. А. – преживяла
съпруга и трите му деца: М. И. М.; К. И. А. и А. И. А..
Наследодателят И. А. е закупил процесния имот по време на брака си с М. А. и
4
същият е собственик на ½ идеални части от него. С настъпването на неговата смърт
наследниците му по закон, по силата на наследствено правоприемство са станали
собственици на неговата ½ идеални части от процесния имот, при следните квоти, както
следва:
1/8 идеални части за М. И. М.;
1/8 идеални части за К. И. А.;
1/8 идеални части за А. И. А.;
1/8 идеални части за М. А. А., като М. А. е собственик на 4/8 идеални части на
основание, че процесния имот е закупен от И. А. по време на брака му с М. А. А. и
закупеното по време на брака имущество принадлежи поравно на двамата съпрузи.
Следователно М. А. е собственик на общо 5/8 идеални части от процесния делбен имот.
В хода на процеса, на 12.11.2023 г. М. А. А. е починала. От представеното
удостоверение за наследници на М. А. А. се установи, че след смъртта си е оставила
наследници по закон – К. И. А. – син и А. И. А. – дъщеря. На основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК, съдът при постановяване на решението си следва да вземе предвид фактите настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Следователно процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба, на
основание чл. 34 от ЗС, между съделителите М. И. М.; К. И. А. и А. И. А. при следните
квоти:
2/16 идеални части за М. И. М.;
7/16 идеални части за К. И. А.;
7/16 идеални части за А. И. А.;
Първоинстанционното решение № 210/13.12.2022 г., постановено по гр. д. №
1524/2021 г. по описа на РС-Девня, 3-ти състав, поправено с Решение № 98/08.06.2023 г.;
Решение № 151/05.10.2022г. и Решение № 20/06.02.2024 г. следва да бъде отменено изцяло и
вместо него да бъде постановено друго решение, с което процесният недвижим имот с
идентификатор № ***.3.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Девня,
одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ апартамент с адрес – гр. Девня, бул. “С.“ , ***, следва да бъде допуснат до
делба, на основание чл. 34 от ЗС, между съделителите М. И. М.; К. И. А. и А. И. А. при
следните квоти:
2/16 идеални части за М. И. М.;
7/16 идеални части за К. И. А.;
7/16 идеални части за А. И. А..
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, тоест при приключване на
делбеното производство. Последователно в съдебната практика се приема (т. 9 от ППВС № 7
от 1973г., определение № 60141 от 19.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 3096/2021г., II г.о. и
цитираното в него определение № 193 от 26.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2700/2020г., II г.о.
и др.), че това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване
на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство за адвокат. Когато обаче е налице
спор, дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и
въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В настоящия случай ответниците К. И. А. и А. И. А. обжалват първоинстанционното
5
решение за допускане до делба на процесния недвижим имот, при посочените в решението
квоти.
Съгласно изхода на делото право на разноски имат К. И. А. и А. И. А..
Представен е договор за правна защита и съдействие – лист 38 от
първоинстанционното дело, в който е посочено, че М. А. А., К. И. А. и А. И. А. са
упълномощили адв. М. Д. да ги представлява по гр. дело № 1524/2021 г. по описа на РС-
Девня, до окончателното му приключване пред всички инстанции.
С договор за правна защита и съдействие сключен между К. И. А. и адв. М. Д. е
уговорено тя да му окаже безплатна правна защита и съдействие по в. гр. дело № 1741/2024
г. по описа на ОС-Варна, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
В Определение № 43/10.02.2022 г. на ВКС, постановено по к. гр. д. № 2611/2021 г. по
описа на ВКС е посочено, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение
на адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв. и 2) в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на основанията по чл.
38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. При оказана безплатна адвокатска помощ възнаграждението се присъжда на
адвоката и то цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на
разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лева за всяка фаза.
Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение на адв. М. Д. – процесуален представител на въззивниците, за оказана
безплатна правна помощ по делото, следва да бъде определено в размер на 1500 лева, който
размер се явява справедлив, обоснован и отговаря на действително положения от нея труд и
усилия по делото.
От въззивните страни е приложен списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, в
който са посочени разноски за държавна такса в размер на 25 лева и разноски за оказана
безплатна правна помощ. Съгласно изхода на делото, направеното искане и представени
доказателства, М. И. М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати
на К. И. А. и А. И. А. сумата в размер на 25 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса по делото. М. И. М., на основание чл.
38 от ЗАдв. следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Д. сумата в размер на 1500 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от адв. М. Д. на К.
А. по делото пред ОС-Варна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 210/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1524/2021 г. по
6
описа на РС-Девня, 3-ти състав, поправено с Решение № 98/08.06.2023 г.; Решение №
151/05.10.2022г. и Решение № 20/06.02.2024 г. с което: по предявен иск с правно основание
чл. 34 от ЗС, за делба от М. И. М., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „П.Р.“ ***,
чрез процесуалния му представител адв. И. Е. от АК-Варна, е допусната съдебна делба на
недвижим имот с идентификатор № ***.3.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Девня, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващ апартамент с адрес – гр. Девня, бул. “С.“ , ***, състоящ
се от две стаи , кухня , сервизни помещения и две тераси с площ 58.57 кв.м с прилежащи
части – изба № 42 с площ 7.45 кв.м и 2.2323% от общите части на сградата с идентификатор
№ ***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Девня, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж апартамент с идентификатор
***.3.11, под обекта ***.3.9 и над обекта ***.3.15., между съделителите М. И. М., К. И. А.,
А. И. А. и М. А. А. при следните квоти: 1/8 идеални части за М. И. М.; 1/8 идеални части за
К. И. А.; 1/8 идеални части за А. И. А.; 5/8 идеални части за М. А. А., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на: съсобствен недвижим имот с
идентификатор № ***.3.12 по КККР на град Девня, одобрени със Заповед № РД-18-
85/17.09.2008. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент с адрес – гр.
Девня, бул. “С.“ , ***, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси с
площ 58.57 кв.м с прилежащи части – изба № 42 с площ 7.45 кв. м и 2.2323% от общите
части на сградата с идентификатор № ***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ *** по КККР на град Девня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият
етаж апартамент с идентификатор ***.3.11, под обекта ***.3.9 и над обекта ***.3.15., между
съделителите М. И. М., К. И. А. и А. И. А. при следните квоти: 2/16 идеални части за М. И.
М.; 7/16 идеални части за К. И. А.; 7/16 идеални части за А. И. А..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. И. М., да заплати на К. И. А. и А. И.
А. сумата в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени пред ОС-Варна
разноски за заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв., М. И. М. да заплати на адв. М. Д. от АК-
Варна, сумата в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото пред ОС-Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7