№ 51
гр. Търговище, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500070 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба против решение № 13, от 13.01. 2023 г.,
по гр.д. № 74/ 2022 г. на РС – Търговище. С него се осъжда „ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на
Д. Д. И. от гр. Търговище, сумата от 6000 лв. и на Л. С. З., с ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Д. Д. И., сумата от 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от двете неимуществени вреди от
ПТП на 07.11.2020 г., причинено от С.З.Г., ведно със законната лихва от
08.04. 2021 г., до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния предявен размер от 16 000 лв. отхвърля и двата иска като
неоснователни. Присъдени са разноски в полза на ответника от 525 лв. В
полза на адвоката на ищците адв. М. Н. – Т. е присъдено възнаграждение в
размер общо на 2640 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В последствие
има постановени определение по реда на чл. 77 от ГПК и чл. 248 от ГПК,
които не са обжалвани.
1
Недоволен от това решение е останал ответникът, който го обжалва чрез
ю.к. И. в частта, в която и двата иска са уважени за размера над 3000 лв.
Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Доводите са за неправилно приложение на нормите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от
ЗЗД. Присъдените обезщетения били прекомерни и несправедливо завишени,
на фона на вредите, които реално са претърпели ищците. Тези вреди не били с
голям интензитет и няма последици за здравословното състояние на
пострадалите. Те били възстановени напълно. Излагат се доводи и за
процесуални нарушения по отношение кредитирането на показанията на
съпруга и баща на ищците, който е виновен за произшествието. Излагат се
доводи и във връзка с това, че изводът на съда по отношение липсата на
съпричиняване, е неправилен. Всички доводи са подробно развити в жалбата.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат
отхвърлени за размерите над 3000 лв. всеки. Да се присъдят и направените по
делото разноски.
В срок е постъпил отговор на жалбата от адвоката на ищците – М. Н.. В
нея тя оспорва всички изложени доводи и моли решението да бъде
потвърдено като излага подробни съображения. Да се присъди и адвокатско
възнаграждение за втората инстанция.
В съдебно заседание не се яви лично нито един представител на
страните. Постъпиха обаче писмени становища, в които се поддържат
изложените до този момент доводи.
Въззивникът осен това иска да се отмени и определение № 422 от 20.03.
2023 г. на РС – Търговище, като се намали присъденият адвокатски хонорар
на 1237,25 лв.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно в обжалваните части.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
районния, както по отношение на установените факти, така и на правните
изводи.
В допълнение съдът излага и собствените си мотиви.
Съдът е бил сезиран с два отделно предявени иска от ищците, които са
2
майка и дъщеря и са пострадали при ПТП на 07.11. 2020 г. Заведени са две
отделни дела, които са съединени в едно. Ищците са били пътници в лекия
автомобил, управляван от бащата на детето и съпруг на майката. Търсената
сума като обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 16 000 лв. и
за двете.
От събраните по делото доказателства се установява, че
произшествието е станало на 07.11. 2020 г., около 14 часа.
От констативен протокол за ПТП се установява, че при посоченото
ПТП са пострадали Л. С. З. с диагноза „открита рана на главата”, която е
настанена в МБАЛ Шумен, за наблюдение, С.З.Г. с диагноза „без
наранявания” настанен за наблюдение в МБАЛ Шумен и Д. Д. И. с диагноза
„без наранявания”, настанена за наблюдение в МБАЛ Шумен, а като
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП е посочено, че С.З.И., при
наличие на пътен знак Б-2 навлиза в кръстовището и не пропуска движещия
се по път с предимство Баръш Невин Ремзи, вследствие на което е блъснат от
него, с което е станал причина за настъпване на ПТП. Съставен и АУАН №
320429/07.11.2020 г., в който е посочено, че на С.З.Г. е съставен акт за
извършено нарушение по чл. 58, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 07.11.2020 г. в
14,00 ч., като водач на л.а.”Ситроен Ксара” с рег. № Н 0425 КА, в община
Шумен, в посока В., на км 119+812 кръстовище с етапна връзка за АМ
„Хемус”, посока от гр. В. към гр. Шумен, при наличието на пътен знак Б-2 не
пропуска и е блъснат от движещия се по пътя с предимство от гр. Шумен към
гр. В. л.а.”Фолксваген Голф”, с рег.№ С **** ВЛ, с което става причина за
ПТП. Издадено е и НП № ********** от 27.11.2020 г. на началник сектор ПП
при ОДМВР Шумен. Наложено е адм. наказание глоба в размер на 200 лв.,
получено от водача на 06.01.2021 г. и няма данни да е обжалвано. Ищците са
заявили претенции за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП в размер на 25 000лв. за Д. И. и 26 000лв. за Л. З..
Застрахователят е уведомил пострадалите, че отказва изплащане на
застрахователни обезщетения по образуваната щета.
След произшествието Л. З., тогава на възраст 5 години, е приета за
изследване и лечение в хирургично отделение гр. Шумен. При приемането е
установено разкьсно-контузна рана в областта на лявата буза и лекостепенно
мозъчно сътресение. Проведено е хирургично лечение по отношение на
3
разкъсно-контузната рана (наложени са хирургични шевове) и
медикаментозно по отношение на черепно-мозъчната травма. Детето е
прегледано и от вещото лице на 06.09.2022 г., който е установил белег от
разкъсно- контузна рана, слабо личащ, с линейна форма, напречно
разположен, с бледорозов цвят с дължина 5-6 см. и ширина около 3 мм. Този
белег е от разкъсно-контузната рана получена при ПТП на 07.11.2020 година.
Той не обезобразява лицето, но представлява козметичен дефект, който може
да бъде почти заличен с мазила. Относно лекостепенната черепно-мозъчната
травма вещото лице пояснява, че същата представлява леко мозъчно
сътресение от порядъка на зашеметяване, като посочва още, че ако детето е
било в детско столче в колата, от колана няма да има следи по тялото му.
Относно ищцата Д. И. вещото лице е установил, че същата на 07.11.2020
година е претърпяла ПТП и приета в задоволително общо състояние в МБАЛ
Шумен, като не са установени разкъсно-контузни рани по главата, гръдния
кош и крайниците. И тя е получила лекостепенно мозъчно сътресение в
порядъка на зашеметяване. Приложено е медикаментозно лечение при
престоя на пострадалата в болницата. Изписана е от отделението след 3 дни, в
добро общо състояние, с подобрение и дадени указания за спазване на
хигиенно-диетичен режим. При проведените изследвания не са установени
данни за счупване костите на гръдния кош, имала е кръвонасядане по предна
коремна стена ниско долу, също от предпазния колан. На 06.09.2022 при
извършен от вещото лице преглед, ищцата съобщава, че при ПТП на
07.11.2020 година получила травма на предната гръдна стена от поставения
предпазен колан, имала е силни болки. Не съобщава за загуба на съзнание
след инцидента. Не е посещавала личния си лекар след произшествието, не е
посещавала и психолог. При изписването е поставена диагноза лекостепенна
черепно-мозъчна травма, травма на предна гръдна стена и на предната
коремна стена (ниско долу), болки по коремно гръдна стена, по врата и по
главата. Има приложено медикаментозно лечение. В заключение вещото лице
приема, че е причинено временно разстройство на здравето – неопасно за
живота, както при майката, така и при детето, като по време на ПТП Д. Д. е
била с правилно поставен предпазен колан, поради което получените травми
са били по-леки. В рамките на леките телесни повреди, и при двете
пострадали, същите са със средна степен, но при детето са по-тежки, заради
разкъсно-контузната рана и белега който ще остане. Към момента на прегледа
4
и двете пострадали са възстановени. Периодът на възстановяване за майката е
около 25-30 дни. За детето периодът на възстановяване от черепно-мозъчната
травма също е 25-30 дни, но белегът ще остане завинаги. Видно от писмените
доказателства, прозорецът на задната лява врата, където е било детето, е бил
счупен при произшествието.
От разпита на свидетелите – служители на Полицията, се установява, че
двамата са посетили процесното ПТП непосредствено след като се е случило.
От техния оглед на обстановката са установили, че вина за катастрофата има
водачът на л.а.”Ситроен Ксара”, който е нарушил правилата за движение,
като въпреки че на кръстовището по посока на движението му е имало знак
„Б-2”, същият не е спрял и не е пропуснал движещия се по магистралата
л.а.”Фолксваген Голф” и така е настъпило и процесното ПТП. И двамата
свидетели не си спомнят дали в автомобила на виновния водач е имало детска
обезопасителна система, нито дали е имало следи от спирачен път, а ПТП не е
посетено от експертна група, респ. разследващ екип, който да измери
спирачния път, ако такъв е имало.
От разпита на св. С.З.Г., съпруг на първата ищца и баща на малолетната
ищца, се установява, че той е шофирал по време на ПТП, но заради
мантинелата не видял приближаващият се от ляво автомобил и така причинил
произшествието. Както дъщеря му, така и жена му по време на престоя си в
МБАЛ Шумен са имали болки и са били разстроени, а след прибирането им в
къщи, детето в продължение на няколко месеца не искало да се качва в кола, а
в детската градина го обиждали заради белега му и това го разстройвало.
Нараняването на бузата било вследствие на порезна рана от счупеното стъкла
на задната врата. Съпругата му, след прибирането им в къщи, била нервна,
имала болки в областта на гърдата, а след това, когато пътувала в автомобил и
наближавали кръстовище, изпадала в паника. И двете ищци имали болки от
травмите в продължение на 2-3 месеца след инцидента, но не са търсили
лекарска помощ, нито такава от психолози.
От разпита на св. С.Т.Х., близък на семейството на ищците, се
установява, че същият е видял пострадалите, докато чакали да бъдат приети в
спешното отделение на МБАЛ Шумен, като първата ищца била с поставена
имобилизираща яка на врата и дишала тежко, а детето било с рана на бузата
около 4-5 см. След прибирането им у дома, свидетелят и съпругата му им
5
помагали с пазаруването и др. битови дейности в продължение на повече от
месец, като и до момента ищцата Д. И. не се е възстановила нито физически,
тъй като й останала „бучка“ в гърдата, нито психически и имала страх при
пътуване в автомобил. А от детето е чувал, че му се подигравали в детската
градина за белега.
При така установените факти, както и във връзка само с частичното
обжалване на решението на районния съд, втората инстанция прави следните
изводи: безспорно са налице основанията за реализиране на имуществената
отговорност на ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Тези въпроси не са спорни на този етап от
производството.
Остава съдът да прецени кой е справедливият размер на обезщетението,
в зависимост от това какви болки и страдания са преживели ищците и как
уврежданията са се отразили на начина им на живот.
По отношение на детето Л.. Тя е била само на 5 години, когато е станало
произшествието. Безспорно за детето цялото преживяване е било
изключително тежко, още повече за крехката му възраст раната от 5-6 см.
никак не е малка. Детето е изпитвало силна болка, стресирано е било и от
вида си и от това, че вижда собствената си кръв да изтича. В продължение на
много време е изпитвало страх от това да се вози в кола. Подобно травма,
според опита на съда, оказва дълготрайно влияние върху детската психика. А
белегът, макар и да не е обезобразяващ и загрозяващ, все пак остава за цял
живот. От друга страна ниската възраст способства при израстването и
правилното лечение, този белег да бъде почти заличен. Детето освен това
също е имало болки по тялото вследствие на получените удари.
С оглед на това съдът счита, че следва да му бъде определено
обезщетение от 10 000 лв. за неимуществените вреди.
По отношение на възражението за съпричиняване. То е направено от
застрахователя, който носи и доказателствената тежест да установи фактите,
на които се позовава. В този смисъл е последователната съдебна практика на
ВКС и ТР № 1/ 2014 г. на ОСТК. В случая ответникът следваше да установи
онези факти, които по безспорен начин ще установят, че детето не се е возило
в съответното столче, според възрастта и килограмите му. На практика, то е
получило почти същите увреждания, каквито е имала и неговата майка, за
6
която медицинската експертиза дава категорично становище, че е била с
предпазен колан. При един такъв силен удар, от страната, от която детето се е
возило, ако то не беше обезопасено със съответното столче, биха настъпили
много по-сериозни увреждания от лашкането на тялото в различни посоки. А
що се отнася до раната, за съда е безспорно, че тя е получена от счупените
стъкла. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на бащата, защото това
е посочено и в протокола за произшествието – имало е такова увреждане по
автомобила и е логично счупените стъкла да причинят порезната рана.
По тези съображения, съдът намира, че въведеното твърдение не е
доказано и е неоснователно. В тази част решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на майката Д. И.. Тя също е имало леко сътресение на
мозъка, белези и болки в областта на корема и гръдния кош, причинени от
действието на обезопасителния колан. Прекарала е три дни в болницата и е
била силно уплашена. В продължение на един месец не е била пълноценна
физически и се е налагало да търси помощта на близки хора за изпълнение на
ежедневните си задължения в домакинството. Произшествието се е отразило
трайно и на психичното й състояние и като цяло на качеството на живот, като
все още не е преодолян напълно страхът при возене в автомобил. С оглед на
интензитета на болките и душевните страдания, на нея следва да се определи
обезщетение от 6000 лв. И в тази част решението на РС – Търговище е
правилно и законосъобразно.
Що се отнася до доводите в жалбата, касаещи процесуални нарушения
при възприемане на фактическата обстановка от районния съд. Независимо от
това, че един от свидетелите е най-близкият човек на двете пострадали и сам
е причинил произшествието, то неговите показания не са решаващи в случая.
Няма обаче основания съдът като цяло да не им даде вяра, защото те се
потвърждават почти изцяло от медицинската експертиза и от показанията на
другия свидетел, който е близък на семейството. Той, въпреки приятелските
отношения с пострадалите, не е пряко заинтересуван от изхода на делото и
няма основания показанията му да бъдат игнорирани. А те също се покриват
и с медицинската експертиза.
С оглед на това жалбата е неоснователна, а решението следва да се
потвърди в обжалваните части.
7
По отношение на жалбата против определението на съда за разноските.
Същата беше върната за администриране на РС – Търговище. В момента този
процес продължава и тя ще бъде разгледана в отделно производство.
По разноските пред втората инстанция. Предвид изхода от делото
разноски следва да бъдат присъдени на ответниците по жалбата. Такива няма
направени, но процесуалното представителство и на двете ищци е безплатно,
по реда на чл. 38 от ЗА. Във връзка с материалния интерес, на адвокат Н.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение. По иска на майката
обжалваемият интерес е в размер на 3000 лв. По иска на детето – 7000 лв.
Според НМРАВ за единия иск хонорарът следва да е 600 лв. .(400+0,1x2000
лв.), а за другия – 1000 лв.(400+0,1x6000 лв.) или общо 1600 лв. за втора
инстанция. Тази сума следва да се присъди директно на адвоката.
По обжалваемостта. Решението подлежи на обжалване, предвид на това,
че се касае до дело на потребители. Тези дела, по силата на чл. 113 от ГПК са
граждански дела. Исковете са с цена над 5000 лв. и по силата на чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК би следвало да подлежат на обжалване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13, от 13.01. 2023 г., по гр.д. № 74/ 2022 г.
на РС – Търговище, В ЧАСТТА, В КОЯТО с него се осъжда „ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на
Д. Д. И. от гр. Търговище, сумата над 3000 лв. до 6000 лв. и на Л. С. З., с ЕГН
**********, действаща чрез законния си представител Д. Д. И., сумата от над
3000 лв. до 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от двете
неимуществени вреди от ПТП на 07.11.2020 г., причинено от С.З.Г., ведно със
законната лихва от 08.04. 2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. С., да заплати на адвокат М. Н. от гр. С., кв.“С.“, ул. „Ш.“
№ 33, ЕГН **********, сумата от 1600 лв., адвокатски хонорар за
осъществената безплатна защита за въззиваемите на втора инстанция, на
основание чл. 38 от ЗА.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
8
на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9