№ 10356
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110175851 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
03.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 75851/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. В. П., в която се твърди, че
ответника била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
************************, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 133,50 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответника не
я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 12,60 лева за периода от 15.09.2022 г. до
18.03.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 7,07 лева, представляващи припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и
сумата от 1,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
1
16.07.2021 г. до 18.03.2024 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
но длъжникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска
да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че не
възразява срещу твърденията по отношение количеството потребена топлинна енергия,
както и че отчета им е съобразен с нормативната уредба. Прави извод, че не следва да бъде
допускано привличането на трето лице помагач. Оспорва претенциите, като иска същите да
бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От писмо от Столична община, район „Искър“ (л. 19 в кориците на делото) се
устаноява, че по отношение на имот, находящ се в гр. ******************* в архивите на
общината не са открити данни за разпоредителни сделки.
Приложен е списък на етажните собственици на имот, находящ се в гр.
***************** от м.09.1988 г., като по отношение ап. 73 е посочено, че собственик е М
Г. П., като списъкът е подписан.
От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени по делото 2 бр.
индивидуална справка за отопление на имот и топла вода, като титляр на партидата за имот,
находящ се в гр. ************************ е посочена М Г. П..
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност на основание чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК намира, че ищецът е установил
пълно и главно първата материална предпоставка, поради което с неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Съответно е
безпредметно изследването на останалите материални предпоставки на предявените искове,
респ. представените по делото доказателства за тяхното установяване.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции
или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като
гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени,
3
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда
предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е
главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у
съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В случая представените от ищеца писмени доказателствени средства, представляват
косвени доказателства, т. нар. индиции. Тоест, за да е налице пълно и главно доказване,
ищецът следваше в рамките на настоящото производство да изгради верига от индиции,
която по несъмнен начин да установи пълно и главно, че ответницата е собственик или
вещен ползвател на имота, или че е сключила индивидуален договор за покупко-продажба
на топлинна енергия. В случая представените писмени доказателствени средства навежда на
извод, че трето лице за правният спор е собственик на имота – М Г. П., която именно е
материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
На следващо място за пълнота трябва да се посочи, че доказателствените искания на
ищеца по реда на чл. 192 ГПК са не необходими, тъй като самият той е представител писмо
от Столична община, район „Искър“, в което изрично е посочено, че няма данни за
разпоредителни сделки, респ. документ за собственост. Отделно от това и в насока и
доказателствени искания, които съдът е оставил без уважение в о. с. з. от 08.05.2025 г.,
следва да се спомене, че те касаят лица, които не участват в правния спор, който е предмет
на настоящото производство (вкл. по отношение на част от лицата има влязла в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК). Тоест, в едната си част доказателствените искания са били
неотносими към предмета на правния спор, а в другата не необходими. Съвсем отделен е и
въпросът, че така както е формулирано доказателственото искане в о. с. з. от 08.05.2025 г.,
изобщо не касае лице, което за първи път е посочено в това заседание. Нещо повече, ищецът
нито в рамките на заповедното производство, нито в рамките на настоящият исков процес не
е въвеждал и доводи за наличието на наследствена сукцесия, а съгласно т. 11б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието
чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210,
ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли претенциите за
4
главниците за топлинна енергия и услугата дялово разпределение, както исковете за
мораторни лихви върху всяка от главниците, доколкото последните претенции са акцесорно,
т.е. обусловени от изхода на производството по главните (обуславящите) искове. След като
обуславящите искове са неоснователни, то такива се явяват и обусловените.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ответникът. Последният не е поискал присъждането на
деловодни разноски и не е доказал, че действително е сторил такива, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ************** срещу В. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****************, ет. ***********, за признаване за установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. В. П., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 133,50 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и
сумата от 12,60 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., както и сумата от 7,07 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 1,49
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021
г. до 18.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
14.05.2024 г. по ч. гр. д. № 19250/2024 г. по описа на СРС, II г. о., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5