№ 26
гр. Ямбол, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600011 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на въззивника-
подсъдим А. И. Т., подадена чрез служебно назначения му защитник адвокат
Ж. Г., против присъда № *****г. постановена по нохд № *****г. по описа на
Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда въззивникът- подсъдим Т. е признат за виновен
в това, че на *****г.в гр.Ямбол, около 16 часа, от постройка в двор, находящ
се на ул.“Д.Д.“ №1 е отнел чужда движима вещ – велосипед, марка *****,
модел ***** на стойност 1080лв. от владението на собственика му Е. И. Д.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което
и на основание чл.194, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание 6
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено общо
наказание по настоящата присъда и по присъда постановена по нохд №
*****г.на ЯРС в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
1
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на определеното общо
наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Д. сумата от
1080лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като
е отхвърлен предявения иск за разликата от 1080лв.до 1100лв.като
неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски в
досъдебното производство, както и държавна такса в размер на 50лв.върху
уважения размер на гражданския иск.
В жалбата на подсъдимият Т. се навеждат доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане същото да
бъде намалено до законовия минимум от 3 месеца.
Въззивникът- подсъдим Т. участва в съдебно заседание лично и със
служебно назначения си защитник адвокат Г., чрез която поддържа жалбата
си. Прави се искане за намаляване размера на наложеното наказание към
минимума предвиден в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол
пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди
присъдата на районния съд.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на
защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна
проверка на присъдата и приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК. В първото по делото съдебно заседание подсъдимият се е
признал за виновен и е признал изцяло фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт, като е изразил искане да не се събират доказателства в тази
насока. С нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 от НПК съдът
е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва доказателствата
2
събрани на досъдебното производство.
Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,
която се споделя от въззивната инстанция.
Подсъдимият Т. е роден на 24.02.1987г.
Преди извършването на инкриминираното деяние не е бил осъждан.
Осъден е на основание одобрено споразумение, в сила от 2*****г.по нохд №
*****г.на ЯРС на три месеца лишаване от свобода, за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК извършено на *****г. На основание чл.66, ал.1 от
НК изтърпяването на наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години.
На *****г. около 16 часа подсъдимият се разхождал по ул.“Д.Д.“,
гр.Ямбол. Минавайки покрай дом №1 видял, че в намираща се в двора
постройка без врата е оставен велосипед, марка *****, модел ***** и решил
да го открадне. В изпълнение на взетото решение влязъл в постройката и взел
велосипеда. След това го продал на св.Н.Я. за 100лева.
От заключението на изготвената на досъдебното производство
оценителна експертиза от вещото лице М. Д. е видно, че стойността на
отнетия велосипед е 1080лв. Същият е собственост на Е. Д..
Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена
същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал
всички събрани гласни и писмени доказателства на досъдебното
производство- показанията на свидетелите Н.Я., О.Г., Е. Д. и Е. Л., от
заключението на стоково-оценителната експертиза и приложените по делото
писмени доказателства- характеристична справка и справка за съдимост на
подсъдимия.
Всички посочени доказателства са безспорни и кореспондират помежду
си, поради което решаващата инстанция правилно и обосновано ги е
кредитирала.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.194 ал.1 от НК, тъй като на *****г.в гр.Ямбол, около 16 часа, от постройка
в двор, находящ се на ул.“Д.Д.“ №1 е отнел чужда движима вещ – велосипед,
марка *****, модел ***** на стойност 1080лв. от владението на собственика
3
му Е. И. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от
подсъдимия деяние, който се споделя от въззивната инстанция и поради липса
на обжалване в тази насока е ненужно да се преповтаря.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия
районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК. Правилно и обосновано е прието, че
подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, както и
че отнетата вещ е на сравнително невисока стойност. Съдът не споделя
становището във въззивната жалба, че са налице многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, а именно проявено лекомислие и искрено
самопризнание и разкаяние. Самопризнанието му не следва да се приема като
смегчаващо вината обстоятелство, тъй като същото е елемент от
допустимостта на производството по чл.372, т.2 от НПК и основание за
намаляване на наказанието с една трета. Не би могло да се приеме, че
подсъдимият е извършил кражбата поради лекомислие, тъй като същия е бил
35 години, т.е. във възраст в която постъпките и действията са обмислени. На
това основание определеното наказание 9 месеца лишаване от свобода е
справедливо и съответно на степента обществената опасност на деянието и на
личността на подсъдимия. Със същото биха се постигнали целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК , а именно да се поправи и превъзпита
осъдения да спазва законите и добрите нрави, да му въздейства
предупредително и едновременно с това да въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото. Искането за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК е неоснователно,
тъй като наличните смегчаващи вината обстоятелства не са нито
многобройни, нито е налице изключително такова.
По тези съображения съдът намира, че наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода, при условията на чл.54, вр. с чл.58а, ал.1 от
НК в размер на 6 месеца лишаване от свобода е справедливо и съответно на
4
степента на обществената опасност както на извършеното деяние така и на
личността на подсъдимия.
Прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е законосъобразно,
тъй като са налице материално правните предпоставки за това, като в тази
насока въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд.
По отношение приложението на чл.25, ал.1 от НК:
Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 НК, общо наказание
се определя по отношение престъпления извършени в условията на реална
или идеална съвкупност, т.е. когато едно лице извърши няколко престъпления
преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е от тях, или е осъдено с
отделни присъди за деяния извършени преди влизането в сила на която и да е
от присъдите.
Райнният съд съобразявайки се с посочените разпоредби е стигнал до
правилен и законосъобразен извод, че са налице условията за определяне на
общо наказание по отношение на споразумение по нохд № *****г.на РС-
Ямбол и по настоящата присъда, тъй като деянията за които е осъден са
извършени от Т. преди влизането в сила на посочените съдебни актове. Този
извод съдът прави, тъй като инкриминираните деяния са били извършени
респективно на *****г. и на *****г., а първото определение за одобряване на
споразумение е влязло в сила на 2*****г./ по нохд № *****г./. Наказанията по
посочените присъди са от един и същи вид- лишаване от свобода, а най-
голямото е това по настоящото дело в размер 6 месеца лишаване от
свобода, поради което общия размер на наказанието правилно е определен в
този размер.
Постановено е отлагане изтърпяване на общото наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, като правилно е прието, че
налагането на условно наказание би оказало възпиращо и превъзпитателно
въздействие по отношение на подсъдимия.
По отношение на гражданския иск:
При горния изход на делото предявения граждански иск за репариране
на причинените от престъплението имуществени вреди е основателен и
5
доказан до размера на стойността на отнетата вещ 1080лв., поради което
присъдата в тази и част е правилна законосъобразна. Законосъобразно и
правилно е отхвърлен предявения граждански иск за разликата от 1080лв.до
1100лв.
Правилно са присъдени всички направени по делото разноски на
досъдебното производство, които следва да се заплатят от подсъдимия, както
и държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск..
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в
настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или
отмяна.
Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № *****г.постановена по нохд № *****г. по
описа на Районен съд- Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6