Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 23.09.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ...……….………….… в публично заседание ….………………….……..……..
заседание
на двадесети септември ..................................................……..…….……..................................................…………..….
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година,
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………………………………………………….
Мариана Кадиева …..……………......................…...........
като
разгледа докладваното от .....……..............................………... съдията Виктор Атанасов .......................................
административно
дело ... №266 ...................................................
по описа за ......................... 2022 година
..............
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по жалба от Р.М.А., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***,
подадена чрез адвокат Д.Ш. от АК-***, с адрес за кореспонденция: ***, против Решение №2153-08-263/24.06.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлено, като неоснователно, възражението му/с характер на жалба/ против
Разпореждане №2175-08-230#1 от 18.05.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя Р.М.А. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят Р.М.А. заявява в жалбата си, че на основание чл.118,
ал.1 от КСО, в срок депозира настоящата жалба, с която изцяло обжалва
постановеното Решение №2153-08-263 от 24.06.2022 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
съображенията за това, като сочи, че в обжалваното решение, административният
орган е приел, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст - 26.07.2018 год., жалбоподателят нямал
изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО, като в решението на
административния орган било посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на посочената разпоредба придобиват лицата при навършена
възраст 66 години и 02 месеца и положен най-малко 15 години действителен стаж,
и че пенсионният орган констатирал, че към релевантния момент заявителя е имал
навършена възраст 67 год., 01 мес. и 09 дни, общ
осигурителен стаж 16 год., 07 мес. и 03 дни, от които,
2 години отбита редовна наборна служба в БНА. Сочи, че от органа е прието, че
периода на наборна служба, която жалбоподателя е отслужил в редовете на БНА,
въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за
действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което
периода на наборна служба в БНА на жалбоподателя Р.А., с продължителност 02
год., 00 мес. и 00 дни, надлежно установен по
пенсионната преписка, не бил зачетен за действителен стаж. Според
жалбоподателя, изводът на административният орган, че към момента на депозиране
на заявлението си за пенсия, същия не е отговарял на условията за пенсиониране
по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като е нямал нужния 15 години действителен
осигурителен стаж, очевидно противоречи на материалния закон.
В тази връзка в жалбата
най-напред се сочи, че с разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО (изм.
- ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е предвидена
възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, като според разпоредбата на
чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), този стаж /срока на
наборната служба/ се определя като такъв от трета категория. Сочи също, че
съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс, като посочва, че разпоредбата на чл.81 (доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г.,
изм., бр.102 от 1967 г, бр.40 от 1991 г., бр.76 от 1996 г.) от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите предвижда, изслужената наборна военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие,
да се зачита за трудов стаж от III категория.
На следващо място
посочва, че съгласно легалната дефиниция в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО,
„действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Според жалбоподателя,
при безспорния факт, че е изслужил редовна наборна военна служба с
продължителност 02 год., 00 мес. и 00 дни, през което
време е бил в редовно служебно правоотношение с БНА, както и с оглед указаното
в посочените по-горе разпоредби, то очевидно в случая било налице действително
изслужено време по служебно правоотношение - първата хипотеза на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО, поради което счита, че периода на военната служба следвало да
бъде зачетен не само за осигурителен, но и за действителен стаж. В тази връзка
сочи, че ако административният орган беше сторил това, би установил, че към
момента на депозиране на заявлението за пенсиониране, жалбоподателя е придобил
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68,
ал.3 от КСО, тъй като е безспорен факта, че той е бил на възраст 67 год., 01 мес. и 09 дни и е имал общ осигурителен стаж 16 год., 07 мес. и 03 дни. При това положение жалбоподателя счита, че
достигайки до различен от този извод, административният орган е допуснал
неправилно тълкуване на материалния закон и в крайна сметка е постановил
неправилен административен акт.
С оглед на изложеното,
с жалбата моли съда, след като се убеди в основателността на същата, да отмени
Решение №2153-08-263 от 24.06.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2175-08-230#1
от 18.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - град Кърджали, да върне преписката за ново произнасяне в срок,
като даде указания относно правилното тълкуване и прилагане на закона.
Редовно призован за
съдебно заседание, жалбоподателят Р.М.А.,
с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от упълномощения му
процесуален представител – адв.Д.Ш. от АК-***, който
заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
неправилно и незаконосъобразно, както и да върне преписката за ново
произнасяне, със задължителни указания за изпълнение. Сочи, че в жалбата са
изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, които съображения
поддържа изцяло и моли да бъдат съобразени при постановяване на съдебния акт.
Моли също, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди
съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания
за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата
за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното
решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна, а в случай, че същата бъде уважена и се претендират разноски по
делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува
фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към
становището е приложено заверено копие от Пълномощно
№1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А.
Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
пълномощника на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-400#1/24.06.2022 год.
на ТП на НОИ - Кърджали/л.13/, като е получено лично от упълномощеното от
жалбоподателя лице, срещу подпис, на датата 28.06.2022 год., видно от
приложеното към административната преписка заверено копие от известие за
доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.17/. Жалбата, естествено,
е подадена не по установения ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт
се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, на 29.06.2022 год.,
регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№1625/29.06.2022 год./л.2/. От
горното следва, че същата е подадена, макар и не по предвидения в закона ред,
на 1-я/първия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в
чл. 118, ал. 1, респ. в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за
оспорване на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото
съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на
акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р.М.А. от ***, първоначално е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на
чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№ 2113-08-1402/17.08.2017
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.83-л.84/, ведно с приложени към заявлението доказателства,
удостоверяващи придобития осигурителен стаж. Едно от тези доказателства,
приложени към заявлението, е и Удостоверение, издадено от Щаба на поделение **
- ***/л.60/, от което е видно, че в периода от 14.08.1970 год. до
14.08.1972 год., т.е. за период от 2 години, жалбоподателя Р.М.А. е бил на
редовна наборна военна служба в частите на Българската армия/***/.
По повод това заявление, ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2140-08-251 от 12.10.2017 год./л.71/, с
което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на жалбоподателя Р.М.А. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че лицето
не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по горецитираната разпоредба, поради липсата на 15 години
действителен осигурителен стаж.
Впоследствие, жалбоподателят Р.М.А. е подал ново
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отново
при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с Вх.№2113-08-110/08.02.2018 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.67-л.68/, към което са били приложени и нови документи за
придобит от жалбоподателя осигурителен стаж, като по същото това заявление,
отново поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж, е
постановено Разпореждане №2140-08-86 от 21.03.2018 год./л.61/ за
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО.
За трети пореден път, жалбоподателят Р.М.А. е
депозирал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, с Вх.№2113-08-1300 от 26.07.2018 год./л.57-л.58/. Към това заявление за
отпускане на пенсия са представени допълнителни документи за осигурителен стаж,
сред които и Удостоверение, обр.УП-3, с Изх. №** от
*** год./л.54/, издадено от „***“ ЕАД ***, с период 12.03.1969 год.
– 25.10.1969 год., т.е. за 7 месеца и 13 дни.
По повод така подаденото заявление с Вх.№2113-08-1300
от 26.07.2018 год., с Разпореждане №1/прот.№ N01357/28.08.2018 год./л.49/, на основание чл.68, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване, на Р.М.А. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 08.02.2018 год., пожизнено, в минимален размер от 170 лева
месечно, съгласно чл.70, ал.13 от КСО.
С Разпореждане №2175-08-230#1/18.05.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.21/,
на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„г” от КСО, е отменено Разпореждане №1/прот.№ N01357/28.08.2018 год. и
всички последващи го и e отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя Р.М.А.. В мотивите към това разпореждане е oписано, че по повод осъществяване на последващ контрол на осигурителното законодателство е
изискано от осигурителя „***” ЕАД ***, за потвърждаване на достоверността на
положения осигурителен стаж на Р.М.А., за периода 12.03.1969 год. – 25.10.1969
год., на длъжност „***”, отразен в Удостоверение, обр.УП-3,
с Изх.№**/*** год. и че в отговор, от осигурителя е постъпило писмо, съгласно
което, след извършена от същия проверка по ведомости за заплати, не са открити
данни за начислени и изплатени възнаграждения на лицето Р.М.А. за периода 01.01.1969 год. – 31.12.1969 год., поради което дружеството
анулира издадено Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№**
от *** год. Прието е, че обстоятелството, че осигурителният стаж за периода от
12.03.1969 год. до 25.10.1969 год. не е потвърден, води до формиране на нова
продължителност на осигурителния стаж, който, след извършената повторна
преценка за правото на пенсия на лицето, е зачетен както следва: II-ра категория – 03 год., 09 мес.
и 00 дни; III-та
категория – 12 год., 08 мес. и 16 дни; по чл.104,
ал.3, ал.5 и ал.7 от КСО – 00 год., 01 мес. и 17 дни
или общ осигурителен стаж без превръщане - 16 год., 07 мес. и 03 дни, от които, действителен осигурителен
стаж - 14 год., 07 мес.
и 03 дни. Повторната преценка за правото на пенсия е направена от
пенсионния орган към 26.07.2018 год. – датата на подаване на заявление с
Вх.№2113-08-1300/26.07.2018 год. от жалбоподателя Р.М.А., като в мотивите към
разпореждането е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл.68, ал.3 от КСО, през 2018 год. придобиват лицата при навършена
възраст 66 години и 02 месеца и положен 15 години действителен осигурителен
стаж. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборна военна служба
с продължителност 2 години, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Предвид това, от пенсионния орган е
прието, че жалбоподателят Р.М.А. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради
това му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2175-08-230#1 от
18.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е
било получено лично от упълномощеното от
жалбоподателя лице, срещу подпис, на датата
23.05.2022 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.22/.
Против същото е била подадена в срок жалба от него, до директора на ТП на НОИ –
град Кърджали, с Вх.№1012-08-400 от 25.05.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.19/, в
която същият е изложил подробни доводи и съображения, касаещи размера на
зачетения в негова полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на
зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно
с обжалваното разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж
времето на отслужване на наборната военна служба. В тази връзка жалбоподателят
се е позовавал на разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както и на разпоредбите на §9, ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и чл.81
от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.). В жалбата си Р.М.А. е заявил, че
изслужвайки реално наборната военна служба в БНР с продължителност от 2 години,
по отношение на него било налице действително изслужено време по трудово
правоотношение – първата хипотеза на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, което било
основание посочения период да бъде зачетен за действителен стаж и в тази връзка
поискал от горестоящия административен орган да
постанови акт, с който обжалваното разпореждане да бъде отменено, като
преписката бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-263 от 24.06.2022 год.
на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Р.М.А. против Разпореждане №2175-08-230#1 от 18.05.2022
год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената
преписка няма данни административният орган да е извършил някаква проверка или
да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при преценката за правото на пенсия при
условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че
жалбоподателят няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и
притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 02 мес., защото към датата на подаване на заявлението за
пенсия - 26.07.2018 год., лицето е на възраст 67 години и 01 мес. и 09 дни, но поради липсата на другата кумулативно
изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен
стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В
мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, следва ли времето на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от
жалбоподателя, с продължителност от 2 години, да се зачита за действителен
стаж, като е прието, че независимо, че този период се зачита за осигурителен
стаж, същия не следва да се зачита за действителен такъв по смисъла на §1, т.12
от ДР на КСО и че това е така, защото понятието „действителен стаж” е по-различно
от понятието „осигурителен стаж”.
В мотивите към това
решение, административният орган е посочил, че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и настоящия случай, законодателят предвидил да е налице
действителен стаж, а не просто осигурителен, както било при чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване, съгласно която, „Действителен стаж” е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. В мотивите към решението е прието, че предвид така посочената легална
дефиниция на понятието „действителен стаж” било очевидно, че законодателят
прави разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”,
регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че в момента, в §1 от ДР
на КСО няма легална дефиниция на понятието „осигурителен стаж”, тъй като не
може да бъде дадена такава, която да е точна и изчерпателна. В тази връзка, в
мотивите е посочено, че такава дефиниция се е съдържала в КЗОО - §1, т.3 от ДР
на КЗОО (обн., ДВ, бр.100 от 1999 год.), която
гласяла, че това е времето, за което има внесена или дължима осигурителна
вноска, но разпоредбата била изменена с ДВ, бр.1 от 2002 год. и към настоящия
момент, с нея било дадено определението за „осигурено лице” (§1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО).
По-нататък, в мотивите
към решението е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е
регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че
като „осигурителен стаж” се зачита както времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо
от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са
упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски и че от изложеното можело да се обобщи, че
осигурителният стаж обхваща както същинския такъв, така и периоди, приравнени
по силата на закона на същински осигурителен стаж.
В тази връзка, в
мотивите е посочено, че в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се
съдържали текстове, които имат пояснителен характер, както по отношение на
основните текстове на чл.9 от КСО, а други от тях били свързани и с разпоредби
от други закони. Сочи се, че така например, в текстовете на чл.38 от Наредбата
се съдържат основните правила, съгласно които се зачита осигурителния стаж,
като се отчитат различните условия, при които работят осигурените лица и че те
се отнасят за лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, за
работещите без трудово правоотношения и за лица, които се осигуряват изцяло за
своя сметка – условия, припокриващи се в понятието „действителен стаж”. Сочи
се, че в Наредбата също така съществували и някои специални разпоредби,
свързани с особени случаи на зачитане на осигурителен стаж - чл.43 - 45а от
НПОС и именно това били тези периоди (в това число и наборната военна служба),
които се зачитат (приравняват) на осигурителен стаж, но същите не
представлявали „действителен стаж”, както и се сочи, че посочените разпоредби
от НПОС били структурирани така от законодателя, че ясно можело да се направи
разграничение, кой осигурителен стаж е действителен и кой не е.
Във връзка с горното
решаващият орган е счел за нужно да посочи, че с разпоредбата на §9, ал.1 от
ПЗР на КСО, законодателят регламентирал трудовия стаж, положен до 31.12.1999
год. да се зачита за осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не
е съществувало понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО
(тогава КЗОО) се въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен
осигурителен стаж”, които по своята същност не били идентични понятия, което се
подразбирало и от въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от
КЗОО, в сила от 01.01.2000 год. Според приетото в мотивите, ясно било, че между
двете понятия има разлика, като понятието „действителен стаж” се ограничавало
от „oсигурителния стаж” съобразно неговата легална
дефиниция. Посочено е, че съобразно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, наборната военна
служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се зачита за осигурителен стаж по
КСО, но пак в КСО било направено разграничението, че не всеки осигурителен стаж
може да бъде действителен такъв, а само този, който отговаря на легалната
дефиниция за това, а анализа на същата по никакъв начин не обосновавал зачитане
на наборната военна служба за действителен такъв.
В мотивите на следващо
място е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от
„осигурителен стаж”, доколкото обхващало единствено периоди, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в
които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен
стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и предвид легалната
дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, не може
да се зачете за действителен стаж: периода на наборна или мирновременна
алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за
безработица; времето, през което лице е било незаконно репресирано; времето, за
което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по
реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др.
В мотивите към
решението е прието, че с оглед всичко изложеното по-горе било пределно ясно, че
наборната военна служба, каквато жалбоподателят безспорно отбил за времето от
14.08.1970 год. до 14.08.1972 год., съгласно удостоверение издадено от Щаба на поделение
** - ***, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО, за правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед
изискването заложено в разпоредбата. Посочено е, че естествено, при евентуално
придобиване на право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период щял да
се зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като
изискването за действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия,
но не и за изчисляването на нейния размер. Посочено е освен това, че
продължителността на действителния стаж на Р.М.А. е определена, като от общия
осигурителен стаж без превръщане, по аргумент на чл.15, ал.4 от НПОС, за който
е прието, че е в размер на 16 год., 07 мес. и 03 дни,
е изваден периодът на наборната военна служба от 2 години, за да се получи 14
год., 07 мес. и 03 дни „действителен стаж” и че при
липсата на някоя от установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено
и в случая.
По тези съображения
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2175-08-230#1 от
18.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства, а
жалбата срещу него да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и
обжалваното пред него Разпореждане №2175-08-230#1 от 18.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
в ТП на НОИ - Кърджали.
Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че
жалбата против Разпореждане №2175-08-230#1 от 18.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в ТП на НОИ - Кърджали на
25.05.2022 год., а обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали е
издадено на 24.06.2022 година. Същото, освен това, е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение,
издадено от Щаба на поделение ** - ***/л.60/, в периода от
14.08.1970 год. до 14.08.1972 год., т.е. за период от 2 години, жалбоподателят Р.М.А., е отбивал редовна наборна военна служба в частите на
Българската армия/***/, според вписаното в същото удостоверение. Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали
времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период
се е признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Отговорът на този въпрос, по разбиране на настоящия съдебен състав, е
категорично положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да се посочи, че
съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС
№3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за
трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна
военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие,
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство. Срокът на наборната
военна служба
за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове
войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 29.12.2005 г., в сила
от 01.01.2006 г.) от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена
редовна наборна военна служба или приравнената
към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО.
Отбиването на наборна военна служба
е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от
27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и
чл.3 от с.з., военната служба е задължителна за всички мъже, граждани
на НРБ, които са длъжни да отбият военната
си служба в състава на въоръжените сили. Редовната
наборна военна
служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение
по силата на цитирания Закон за всеобщата военна
служба, като е пределно ясно, че това задължение категорично изключва правото
на избор на лицата, дали да отбият наборна
военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа
към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 год.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014
г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална
дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази
норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди
влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие
законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от
13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно
което определение, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е
работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е
осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, както бе отбелязано и по-горе, че
редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя
е била законово задължение за всички лица, подлежащи на наборна военна служба.
Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде зачетено за действителен
стаж, е лишена от правно основание. Както бе посочено и по-горе в настоящото
изложение, по делото не е спорно, че за времето от 14.08.1970 год. до 14.08.1972
год./т.е. за период от 2 години/, жалбоподателят Р.М.А. е отбивал задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) от КСО, в първото й
предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според
чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна уредба към
момента на подаването на заявлението от жалбоподателя Р.М.А. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 26.07.2018 год.,
която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на
осигурителния стаж, придобит по време на отбиване на наборната военна служба/която нормативна уредба, обаче, явно не
е ясна на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и на горестоящия
му административен орган и се тълкува превратно от тях/, то липсва правно
основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и
тълкуването във връзка с последната, такова, каквото то е направено в мотивите
към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази
връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1
на ал.1 от ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не
отпада правото на зачитане на наборната военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да
се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния
административен съд/в т.см. - Решение
№6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. дело №4442/2021
г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС
по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/, с
която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел времето на наборна военна служба
на жалбоподателя Р.М.А., за периода от 14.08.1970 год. до 14.08.1972 год., с
продължителност от 2/две/ години, за действителен осигурителен стаж,
пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и съответно, и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на
НОИ – Кърджали, са приложили неправилно закона.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от Р.М.А., с постоянен адрес ***, с инвокираните
в нея оплаквания, се явява основателна и
доказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, без допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по
отношение на оспореното решение е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-263 от
24.06.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с
него Разпореждане №2173-08-230#1 от 18.05.2022
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с
което на жалбоподателя Р.М.А., с постоянен адрес ***, е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по
настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по
съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва
да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се
произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
подадено от Р.М.А., при спазване на указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по
заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за
действителен осигурителен стаж на жалбоподателя Р.М.А., целия период, през
който същият е отбивал редовната наборна военна служба/от 14.08.1970 год. до
14.08.1972 год. - 2 години/, след което да направи нова обоснована преценка за
това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателя Р.М.А., изразена в подадената жалба против решението и
поддържана в съдебно заседание от процесуалния му представител, за прписъждане на направените деловодни разноски,
представляващи за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на
350.00/триста и петдесет/ лева, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие от 11.04.2022 год./л.4,
стр.2/, ведно с пълномощно към него от
същата дата/л.4, стр.1/. Този размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от
2020 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен
материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/
лева. Предвид това, а и предвид реално осъществените по настоящото дело правна
защита и съдействие, съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото
от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в претендирания от жалбоподателя размер от 350.00/триста и
петдесет/ лева, т.е. в регламентирания минимален размер на адвокатското
възнаграждение за административни дела от тази категория. Предвид тези
съображения, направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело се явява
неоснователно. За дължимите на жалбоподателя Р.М.А. от ***, деловодни разноски,
сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната
административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ –
град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения
незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-263 от 24.06.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата на Р.М.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, против
Разпореждане №2175-08-230#1 от 18.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя на Р.М.А., е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2175-08-230#1 от 18.05.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, с което на Р.М.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на
административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, за ново произнасяне по заявление с
Вх.№2113-08-1300
от 26.07.2018 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от Р.М.А.,
с ЕГН **********, с постоянен
адрес – ***,
в едномесечен срок от получаването й, при
съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, направени от него деловодни разноски
за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д
И Я: