Решение по дело №3878/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 2 януари 2020 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20192230103878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1347

 

гр. Сливен, 26.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3878 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземанията на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи Кредит България” ЕООД в качеството му на кредитор и солидарните длъжници Румен Иванов Стоянов и ответника Д.П.Е. бил сключен Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г. Твърди се, че заемната сума от 700 лв. била преведена по сметка на длъжника Румен Стоянов на 19.03.2013 г., като солидарните длъжници се задължили да погасяват заема на 48 равни месечни вноски от по 48 лв. всяка, дължима до 10-то число на месеца при уговорен ГПР от 106,06 %, годишен лихвен процент от 78,33 % и лихвен процент на ден от 0,21 %, като общото задължение по договора възлизало на 2337,01 лв. Твърди се, че били заплатени 12 месечни вноски и една частична, като на основание чл. 10.3.1 от Общите условия към договора, същият бил прекратен на 04.03.2014 г., като за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението длъжника бил уведомен. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора изтекъл на 10.04.2017 г. Съгласно уговореното в ОУ към договора при прекратяването му поради неизпълнение размерът на кредита става изискуем и се начислява еднократно неустойка в размер на 50 % върху остатъчния размер на задължението по погасителния план, поради което се твърди, че ответникът дължи и неустойка в размер на 799,63 лв. Претендират се направените по делото разноски.

Иска се да се признае за установено, че ответникът, в качеството си на солидарен длъжник, дължи на ищеца сумата от 1750,36 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г. и сумата от 799,63 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на РС - Сливен разноски в общ размер от 201,00 лв., както и направените в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е молба чрез своя пълномощник - юрисконсулт, с която изразява становище за основателност на исковете и претендира уважаването им.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г. с посочени страни - кредитор „Профи Кредит България” ЕООД и клиент Румен Иванов Стоянов, ЕГН: **********, съдържащ данни за предоставен заем в размер на 700 лв.

В раздел III от договора като солидарен длъжник е посочен ответникът Д.П.Е..

Посочени са следните условия на отпуснатия заем - сума на заема 700 лв., годишен лихвен процент 78,33 %, ГПР 113,53 %. Уговорено е договорно възнаграждение при револвинг в размер на 1176,00 лв. и са отразени в съдържанието на договора общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 2337,01 лв., срок на договора в седмици - 48 (броя месечни вноски) с размер на месечното плащане 48 лв., с падеж 10-то число на месеца.

Видно от Преводно нареждане № 5642638/19.03.2013 г. (л. 11 от делото), сумата по заема от 700 лв. била усвоена от ответника.

От представеното извлечение по сметка към процесния договор (л. 19 - 20 от д.) се установява, че общата сума на получените от длъжниците по договора плащания е в размер на 594,70 лв.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1410/19.04.2019 г. срещу солидарно отговорните длъжници Румен Иванов Стоянов и ответника Д.П.Е. за сумите от 1750,36 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 799,63 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 201,00 лв. разноски.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.  92 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД са процесуално допустими.

По същество обаче, съдът намира за частично основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1750,36 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г.

В настоящия случай при сключване на процесния договор за заем не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

От уговореното съдържание на договора, общият размер на дължимата от заемателя сума е 2337,01 лв., срокът на договора в месеци - 48 (броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 48 лв. и падеж 10-то число на месеца, следва изводът, че в договора фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на заемателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, съответно липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 48,00 лв., съставляваща размер на месечна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - липсва погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид установеното обстоятелство, че са заплатени 594,70 лв. по договора, то предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК се явява частично основателен за сумата от 105,30 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като съответно до пълния предявен размер от 1750,36 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.  92 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 799,63 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Относно разноските:

При този изход на спора съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски производството, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 23,54 лв., от общо направени разноски в размер на 570 лв., от които 201 лв. разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на РС - Сливен и 369 лв. разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че Д.П.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, в качеството си на солидарен длъжник, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 105,30 лв. /сто и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща главница по Договор за револвиращ заем № ********** от 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1410/19.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 105,30 лв. /сто и пет лева и тридесет стотинки/ до пълния предявен размер от 1750,36 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева и тридесет и шест стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.  92 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД за признаване за установено, че Д.П.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, в качеството си на солидарен длъжник, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 799,63 лв. /седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1410/19.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, Д.П.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 23,54 лв. /двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща разноски в общ размер, от които 8,30 лв., представляваща направени разноски в производството по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на РС - Сливен и 15,24 лв., представляваща направени разноски по делото в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: