Мотиви
към Присъда № 260001 от 04.08.2022 година, постановена по НОХД № 851/ 2020 година по описа на Окръжен
съд - Бургас
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения в съда от
прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който против И.С.Т. ЕГН ********** ***, са повдигнати обвинения за това, че:
1. В периода 18.06.2017г. - 28.06.2017г., в условията на опасен рецидив, на
неустановени точно места и дни на територията на община Несебър и община
Приморско, област Бургаска, в условията на продължавано престъпление, причинил
с особена жестокост три средни телесни повреди на М.И.С. ЕГН **********,
посредством нанасяне на множество силни удари с ръце (юмруци), крака (ритници)
и други неустановени метални и дървени предмети, както следва: двустранно
счупване на две ребра - 7-мо в ляво и 8-мо в дясно, довело до трайно
затруднение в движенията на снагата; разстройство на здравето, временно опасно
за живота, вследствие на развит двустранен пневмоторакс и коремна травма,
наложили оперативни интервенции; обезобразяване на лицето, изразяващо се в трайни
белези по устните и дясна буза - престъпление
по чл.131а предл. второ, вр. чл.131 ал.1 т.9 предл. второ, вр. чл.129 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„а” и б.„б” от НК;
2. В ранната сутрин на 29.06.2017 г.*** неустановено
точно място в община Средец, област Бургаска, при съвкупност с деянието по т.1,
в условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви М.И.С., ЕГН **********,
посредством нанасяне на множество силни удари в
областта на главата и тялото с твърд тъп предмет - парче дърво с дължина около
25 см., като й причинил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, в резултат от получените наранявания с развита клинична картина на
травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия,
дихателна недостатъчност и кома, трайно затруднение на дъвченето и говора, вследствие
на счупвания на долна челюст и горна челюст; трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник, в следствие на счупването на
лявата лакътна кост, като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини - на пострадалата С. е била оказана
спешна висококвалифицирана медицинска помощ, изразяваща се в спешно
възстановяване на дишането чрез интубация и изкуствена белодробна вентилация,
както и възстановяване обема на циркулиращата кръв чрез трикратно
кръвопреливане, без която медицинска помощ би настъпила смърт за пострадалата С.,
като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за
пострадалата - престъпление по чл.116
ал.1 т.6 предл. 2 и предл. 3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 вр. чл 29 ал.1 б.„а” и б.„б”
от НК.
В хода на съдебното следствие, в проведеното на 27.04.2022г.
открито съдебно заседание, в присъствие на подсъдимия и неговите защитници, и
на повереника на гражданския ищец и частен обвинител, прокурорът по реда на
чл.287 ал.1 от НПК е осъществил частични изменения и по двата пункта на
обвинението, като за тези престъпления срещу подс.Т. са повдигнати нови
обвинения, съгласно които:
1. В периода 18.06.2017 г. - 28.06.2017 г., в
условията на опасен рецидив, на неустановени точно места и дни на територията
на община Несебър и община Приморско, област Бургаска, в условията на
продължавано престъпление, причинил с особена жестокост и по особено мъчителен
за пострадалата начин, три средни телесни повреди на М.И.С., ЕГН **********,
посредством нанасяне на множество силни удари с ръце (юмруци), крака (ритници), глух метален гаечен ключ тип
лула и дървена пръчка с дължина 120 см, и други неустановени метални и дървени предмети, както следва: двустранно
счупване на две ребра – 7-мо в ляво и 8-мо в дясно, довело до трайно
затруднение в движенията на снагата; разстройство на здравето, временно опасно
за живота, вследствие на развит двустранен пневмоторакс и коремна травма,
наложили оперативни интервенции; обезобразяване на лицето, изразяващо се в
трайни белези по устните и дясна буза – престъпление по чл.131а предл. второ, вр.
чл.131 ал.1 т.5 и т.9, предл. второ, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.29 ал.1 буква „а“ и „б“ от НК, и
2. В
ранната сутрин на 29.06.2017 г.*** неустановено точно място в община Средец,
област Бургаска, при съвкупност с деянието по т.1, в условията на опасен
рецидив, направил опит умишлено да умъртви М.И.С., ЕГН: **********, посредством
нанасяне на множество силни удари в областта на главата и тялото с твърди тъпи
предмети – глух
метален гаечен ключ тип лула и дървена пръчка с дължина 120 см, като й причинил постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, в резултат от получените наранявания с развита
клинична картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия,
дихателна недостатъчност и кома, трайно затруднение на дъвченето и говора,
вследствие на счупвания на долна челюст и горна челюст; трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник, вследствие на счупването на лявата лакътна
кост, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – на
пострадалата С. е била оказана спешна висококвалифицирана медицинска помощ,
изразяваща се в спешно възстановяване на дишането чрез интубация и изкуствена
белодробна вентилация, както и възстановяване обема на циркулиращата кръв чрез
трикратно кръвопреливане, без която медицинска помощ би настъпила смърт за
пострадалата С., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено
мъчителен начин за пострадалата – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и предл.3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„а” и б.„б” вр. чл.23 ал.1 от НК.
След допускане на изменението на обвинението и предоставяне на възможността
по чл.287 ал.3 от НПК на страните да се подготвят по новите обвинения при
въведените от прокурора изменения в обстоятелствената им част, съдебното
следствие е продължило и приключило по изменените обвинения.
В проведеното по
реда на чл.248 и следващите от НПК разпоредителното заседание, пострадалата
М.И.С. бе конституирана в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в съдебното производство. Въз основа на писмена молба на пострадалата, съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените от нея срещу подс. И.Т. граждански претенции за заплащане на сумата от 100000.00 лева –
обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане
вследствие извършеното престъпление по чл.131а предл. второ, вр. чл.131 ал.1 т.9 предл.
второ, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„а” и б.„б” от НК, както и за заплащане на
сумата от 100 000.00
лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане поради извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и
предл. 3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„а” и б.„б” от НК, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датите на уврежданията до
окончателното изплащане на претендираните суми, и сторените от пострадалата
разноски за възнаграждение на повереник - адвокат.
По повод оплаквания на подс. Т. и неговите защитници
за допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени
отстраними нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия,
постановеното от настоящия съд определение по чл.248 ал.5 т.4 от НПК от проведеното
на 06.07.2021г. разпоредително заседание бе потвърдено с Определение № 98 от 27.07.2021г.
по ВЧНД № 152/ 2021г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
Съдебното производство е проведено и приключено по
предвидения в глава ХХ от НПК общ съдопроизводствен ред.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвиненията и по двата пункта в окончателния им вид след приетите
изменения, счита всяко от инкриминираните
деяния за съставомерно от обективна и субективна страна съгласно
дадената правна квалификация, и за доказано по несъмнен и категоричен начин чрез
събраните по делото доказателства. Описва подробна фактическа обстановка,
представя детайлен анализ на доказателствените източници с акцент на дадените
пред съда и приобщените чрез прочитане показания от досъдебното производство на
пострадалата М.С., както и на свидетелите П.С. – нейна майка, М.М., П.В., М.С., И.Т..
Въз основа на заключенията от извършените
в досъдебното производство съдебно-биологически ДНК експертизи,
съдебно-химически експертизи, единична и тройна съдебномедицински експертизи, съдебно-технически
експертизи на оптичен носител и на съдържанието на мобилни телефонни апарати,
както и изготвените в съдебното производство комплексни психиатрични и
психологически експертизи по отношение на подс.Т. и на пострадалата С.,
прокурорът обосновава механизъм на осъществяване на всяко от престъпленията,
съответстващ според обвинението на действително установените фактически
обстоятелства – причиняване на квалифицирани средни телесни повреди в условията
на продължавано престъпление в период от 10 дни по начин, особено мъчителен за
пострадалата М.С., с особена жестокост и в условията на опасен рецидив, както и
опит за нейното умишлено убийство на 29.06.2017г., квалифициран по смисъла на чл.116
ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 вр. чл 29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК – осъществен по начин, особен
мъчителен за пострадалата и с особена жестокост, в условията на опасен рецидив.
Рецидивният характер на деянията обосновава с факта, че преди да извърши
настоящите престъпления, подс. И.Т. бил осъждан с влезли в сила присъди в Кралство
Нидерландия и в Република Франция за тежки умишлени престъпления, предвидени
като такива и в българския Наказателен кодекс, на ефективно лишаване от свобода,
които осъждания според прокурора следва на основание
чл.8 ал.2 от НК да бъдат взети предвид в настоящото наказателно производство
против подсъдимия.
Подробно аргументира наличието и
доказаността на необходимия за съставомерността на обвиненията субективен
елемент под формата на пряк умисъл и за двете престъпления, предвид липсата на
установени дефицити от психическо или интелектуално естество, годни да попречат
на подсъдимия напълно да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Черпи съображения и от заключението на комплексната
психиатрична и ипсихологическа експертиза, която в най-пълна степен, научно
обосновано и убедително е отговорила на поставените й задачи, като освен вменяемостта
на подсъдимия, липсата на съответни заболявания и отсъствието на физиологичен
афект при извършване на процесните деяния, е успяла да идентифицира и
индивидуалните характерови и психически характеристики на подс. Т.,
предопределящи според вещите лица профила и поведението на подсъдимия в аспекта
на повдигнатите му обвинения.
Прокурорът предлага подс. Т. да
бъде признат за виновен по окончателно формулирани в съдебното следствие
обвинения, като за престъплението по чл.131а предл. второ,
вр. чл.131 ал.1 т.9 предл. второ, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК
му бъде наложено наказание около предвидения за него в закона максимум, а за
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и
предл. 3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл
29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК, предвид факта, че се касае за опит – наказание в
размер на около 20 години «лишаване от свобода», като на основание чл.23 ал.1 от НК на Т. бъде определено и наложено общо
наказание в размер на най-тежкото, търпимо при „строг” режим, с приспадане на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК на изтърпените до момента от подсъдимия
мерки за неотклонение „Задържане под стража”. По отношение на предявените от
пострадалата граждански претенции, намира същите за основателни и предлага те
да бъдат уважени по справедливост и съобразно практиката на съда. Изразява
становище досежно приобщените като веществени доказателства по делото предмети,
които следва да бъдат върнати на техните собственици с изключение на предметите,
принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на престъпленията –
мобилен телефон и нож. Счита за нужно в тежест на подсъдимия да бъдет присъдени
сторените по досъдебното и съдебното производство деловодни разноски.
Частният обвинител и граждански
ищец М.С. не присъства при съдебните прения. Повереникът й поддържа повдигнатите
от прокурора наказателни обвинения против подс. И.Т.. Изразява съгласие с
обвинителната теза, че престъпленията са били еднозначно и категорично доказани
от обективна и субективна страна, както и от гледна точка на тяхното авторство,
за което следва да отговаря подс. Т.. Частното обвинение се придържа към
предложения от прокурора доказателствен анализ и установените чрез него
релевантни факти. Не изразява становище относно наказанията, които следва да се
наложат на подсъдимия по отделните обвинения.
По отношение на предявените от пострадалата
М.С. граждански искове повереникът поддържа, че те са доказани по основание, а
претендираните с тях размери са справедливи. Приема за безспорно установени
значителните по интензитет неимуществени вреди, претърпени от С. както поради
осъществения спрямо нея опит за квалифицирано убийство, така и чрез систематично
нанесените й от подсъдимия множество други телесни наранявания, осъществяващи
медико-биологичните признаци на три средни и многобройни леки телесни повреди,
поради което предлага предявентите граждански искове да бъдат уважени в пълен
размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
от претендираните суми от датите на уврежданията до окончателното им изплащане,
както и сторените от пострадалата деловодни разноски за възнаграждение на
повереник в размер на 4000.00 лева.
Упълномощеният защитник адв. Р.
оспорва обвинението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 и т.12 предл. първо,
вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК като необосновано и недоказано
по предвидения в закона безспорен и категоричен начин. Твърди, че въпреки
продължителното разследване не е било безспорно установено мястото, където се
твърди да е осъществено това престъпление, предвид разминаването между
посоченото в обвинителния акт и обясненията на подс. Т., както и колебливите
твърдения на пострадалата С. за точното място на последния побой. Излага
съображения за недоказаност на субективната страна на това престъпление,
предвид факта, че преди деянието подсъдимият и пострадалата се намирали в
сексуална и емоционална взаимовръзка, той я издържал, купил на нейно име
автомобил, а и нанесените й на 29.06.2017г. година удари не били в жизненоважни
органи, т.е. подсъдимият нямал за цел да умъртви С.. Не било доказано и
средството за осъществяване на деянието както по отношение на дървената пръчка,
така и за металния предмет, по отношение на които в показанията на пострадалата
имало противоречия и разминавания. Поради изложеното счита, че подс. Т. следва
да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за опит за убийство, и евентуално
да понесе отговорност за нанесени на пострадалата две средни телесни повреди,
касаещи счупването на горната и долната й челюст.
Предлага да бъде взето под
внимание доброто процесуално поведение на подсъдимия, който чрез дадените
обяснения способствал за разкриване на обективната истина по делото. По
отношение на предявените граждански искове изразява становище за редуциране на
техните размери, с оглед причинените средни телесни повреди, а не опит за
убийство.
Не взема отношение по съставомерността,
доказаността, авторството и евентуалното наказание за самостоятелно предявеното
на подсъдимия обвинение за причиняване на пострадалата на три средни телесни
повреди, квалифицирано като престъпление по чл.131а
предл. второ, вр. чл.131 ал.1 т.9 предл. второ, вр. чл.129 ал. 2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК.
Упълномощеният защитник адв. К. също
счита повдигнатото на подс.Т. обвинение по чл.116
ал.1 т.6 предл. 2 и предл. 3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 вр. чл 29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК за неправилно и недоказано с
аргументи, че реално осъществените от подс.Т. действия, довели до причиняване
на пострадалата С. на три средни телесни повреди, и множество леки телесни
подвреди, не обосновават извод за осъществен опит за убийство. Акцентира на
противоречивите твърдения на пострадалата относно размерите на дървената
пръчка, с която съобщава да е била бита от подсъдимия. По-нататък поддържа
теза, че за целия инкриминиран период подс.Т. е разполагал с възможност във всеки
един момент да убие пострадалата, ако действително е искал това. Тъй като не
живеел в гр.Бургас, било естествено на подсъдимия да е
нужно повече време, за да открие лечебното заведение, където С. да получи
медицинска помощ, а оставяйки я пред болницата, подсъдимият й предоставил
чантата с лични документи и телефона, което сочело, че той не е целял да се
укрива. Позовава се на заключението на вещите лица по съдебномедицинската
експертиза, като сочи, че след побоя подсъдимият не е бездействал в период от 24
часа, в който срок според експертизата пострадалата е щяла да умре, а веднага
предприел действия да й осигури медицинска помощ.
Според защитника фактът, че подсъдимия съжителствал с пострадалата в Кралство
Нидерландия, издържал я и дори поканил майка й да живее там на негови разноски,
както и че, воден от силна ревност, започнал да й
посяга едва след като започнал да се съмнява в нейната лоялност, не ползва
тезата на публичното и частното обвинение, че е целял и искал нейното убийство.
Защитникът
оспорва както квалифицирането на престъпленията като рецидивна престъпност,
предвид осъжданията на подсъдимия в чужбина, така и обвинителната теза, че
деянието по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и предл. 3 и т.12 предл. първо, вр. чл.115
вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл 29 ал.1 б.„а” и
б.„б” от НК представлява довършен опит за убийство, каквато конструкция според
този защитник не съществувала. Излага съображения за ползване на изречената от Т.
заплаха към С. „Сега
ще мреш” извън нейния контекст и действителен смисъл. С такива
съображения моли подсъдимият да бъде оправдан по обвинението да е извършил опит
за убийството на М.С., и евентуално да бъде признат за виновен и наказан само
за трите средни телесни повреди и останалите по-леки увреждания, които виновно й е причинил, за което да му се наложи наказание
около средния предвиден в закона размер. Относно гражданските искове изразява
становище, че претендираните суми са твърди завишени, и предлага размерът им да
бъде съответно редуциран, с оглед причинените на пострадалата увреждания, за да съотвества на обичайната справедливост.
Подсъдимият И.Т. участва в
производството лично. В личната си защита се присъединява към становището на
защитниците си, че не е целял и не е искал да умъртви С., тъй като я бил
откарал до болницата, а не я е изоставил на мястото на побоя да умре. Докато
била в болницата, пострадалата действително било поставена в изкуствена кома,
която обаче не се дължала на нанесените й от него телесни увреждания, а с оглед
направените й операции. Изразява несъгласие и с квалифициране на стореното от
него като опасен рецидив, тъй като докато бил на дело в гр.Х., разбрал, че е реабилитиран по
право, т.е. не е осъждан. Изразява становище, че всичко, което е причинил на
пострадалата, следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.129 от НК, и
на основание чл.18 от НК не следва да носи отговорност за опит за убиство.
В последната си дума заявява
съжаление за станалото и желае обективност и справедливост при постановяване на
присъдата.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Съдът, след поотделна и съвкупна
преценка на доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в
съдебното следствие, както и на тези, събрани в досъдебното производство, достигна
до заключение за установеност на следващата по-долу фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Т., ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, и с известен адрес в
чужбина: ***************, ********, *********** (*********, *************). Той е ********, ******** гражданин, със ***** образование, *********, ********, по негови твърдения работи като
****************************** в гр. *****, **************.
В началото
на месец януари 2017г. свид. М.С. не разполагала с постоянна работа и финансови
средства, поради което започнала да си търси работа в социалната мрежа „Фейсбук“,
включително и извън страната. По този повод установила във „Фейсбук“ контакти с
лице на име К. Д. (неустановен и неиздирен при
разследването), пребиваващ по това време в *******************, с когото
се уговорили тя да пътува до там на негови разноски. На 22.01.2017г. свид. М.С.
пристигнала в гр. *******, **********, с намерение да се установи да работи и живее там. Пътните й
разходи били заплатени от споменатия К. Д., който я посрещнал, отвел я в къща на неустановен адрес и я подканил да се
настани в таванска стая с две легла. Там свид. С. заварила друга българска
гражданка - момиче на име Я. (с неустановена по делото самоличност, възраст и местонахождение). По-късно
същия ден споменатият Д. отново дошъл в стаята,
където се настанила С., придружен от подс.И.Т., когото пострадалата не
познавала и тогава видяла за пръв път. При проведения разговор С. узнала, че момичето
Я. работи за Т. като проститутка, и подсъдимият предложил
на пострадалата също да работи за него като проститутка. С. първоначално
отказала, което ядосало Т. и той започнал да я заплашва, но с посредничеството
на К.Д. свид. С. била убедена да
приеме предложението, за да няма неприятности с подсъдимия. В следващите дни
подс.Т. направил интернет профил със снимки на С. в рекламни сайтове за
проституция, след което тя започнала да проституира. Д. откарвал С. и Я. с автомобил до посочени от
клиентите адреси, а спечелените по този начин пари двете давали на Д., който на свой ред ги
предавал на подс. Т..
Постепенно отношенията
между подс.Т. и свид.С. прерастнали в интимна връзка. В средата на месец февруари
2017г. те се преместили да живеят в нает от Т. апартамент на адрес гр. *****, yл.„**********” ет.*, ап. *. Месец по-късно подсъдимият наел и къща
на друг адрес в гр.*****, където настанявал другите момичета,
проституиращи за него.
Около средата
на месец февруари 2017 година подс. Т. преустановил съвместната работа с К. Д. и го изгонил, но свид. С. продължила
и след този момент да поддържа контакти с Д. чрез
„Фейсбук”. Като узнал това, подс. Т. се подразнил, и тъй като ревнувал от Д., започнал периодично да нанася на пострадалата С. побои, причинявайки й
кръвонасядания и синини по главата и тялото. Наред с това, продължавал да я
изпраща да проституира, въпреки видимите наранявания по тялото й.
След
пристигането си в ******************, пострадалата С. поддържала
контакти по интернет с майка си - свид. П.С., но първоначално не й споделила
какво работи. В края на месец март 2017 година подс.Т. предложил на пострадалата
да поканят свид. П.С. да дойде при тях в гр. *****, с оглед възможността да си намери работа там. Свид. П.С.
приела предложението и подсъдимият й изпратил пари, за да си купи самолетен
билет за пътуването.
Свид. П.С. пристигнала
в гр.***** на 03.05.2017г. и се настанила в
апартамента, обитаван от подс. Т. и пострадалата М.С., на посочения по-горе
адрес. Междувременно, свид. М.М. и съпругата му също пристигнали в гр.*****. М. установил контакт с подс. Т., който настанил него и съпругата му в
наето от него жилище. Свид. М. започнал да работи за Т., като транспортирал
момичетата с автомобил до посочените от клиентите адреси и ги връщал, събирал и
предавал получените от клиентите пари на подсъдимия – дейност, извършвана преди
това от К. Д..
Известно
време след това, по повод факта, че момичето Я. изчезнало
след посещение при клиент, подс.Т. заподозрял и започнал да обвинява свид. М.С.,
че му е изневерява и поддържа интимна връзка със свид.М., както и че е продала
Я. на друг сводник. Пострадалата С. отричала тези обвинения, но подс. Т. не вярвал на думите й, и наред със
сцените на ревност, започнал отново да я бие, включително в присъствието на
майка й свид. П.С.. Последната първоначално била склонна да счита, че
подсъдимият има право, тъй като се грижел и покривал разходите за нея и дъщеря
й, но впоследствие започнала да преосмисля това свое виждане. При един от
скандалите, съпроводен с побой над пострадалата в присъствието на майка й и на
свид. М., Т. изгонил М. и съпругата му. Няколко дни след като изгонил свид. М.,
подс. Т. започнал да се опасява, че той може да е съобщил в полицията за
осъществяваната от него дейност и за побоите над М.С., поради което решил най-напред
да укрие пострадалата за няколко дни при свои познати на друг адрес в гр.*****, а след това двамата с М.С. да напуснат *********и да се
върнат за известно време в Република България.
Подсъдимият
и пострадалата потеглили за Република България с л. а. „*******”, нидерландски peг. №**********, придобит
на името на свид. М.С., управляван от подс.Т., а свид. П.С. останала в
апартамента на подсъдимия в гр.*****. По време
на пътуването Т. непрекъснато питал пострадалата за отношенията й със свид. М.
и причината за изчезването на Я.. Тъй като С. неизменно
отричала да му е изневерявала с М. и да има принос в изчезването на момичето,
подсъдимият я заплашвал, че ще я убие, заколи и хвърли в някоя гора така, че никой
да не я намери. Докато преминавали през територията на Република ******, при скарване по същия повод подсъдимият нанесъл удари с юмруци в областта
на лицето и тялото на пострадалата. При приближаване до сръбско-българската
граница, подс.Т. спрял автомобила на усамотено място и принудил свид. С. да се
обади по телефона на свид. М., който да потвърди, че пострадалата е виновна за
продажбата на Я.. Свид. С. набрала телефонния номер на свид. М., но
той изобщо не отговорил на повикването, което вбесило подсъдимия и той нанесъл
на пострадалата С. две прободни рани в областта на лявото бедро с кухненски нож
с черна дръжка, който държал в автомобила.
На 15.06.2017г.
Т. и пострадалата С. пристигнали в България. По инициатива на подсъдимия се
придвижили до гр.******* и отседнали в дома на негови познати
- свидетелите П.В. и Д.В., които пострадалата до този момент не познавала. Свид.
Д.В. по това време отсъствал, тъй като бил на риболов в местност, където нямало
мобилен обхват. Свид. П.В. посрещнала двамата и при запознанството с
пострадалата забелязала, че С. постоянно носела шапка и голямо количество грим
по лицето. След като се настанили, подс.Т. споменал на свид.В., че С. е
наранила крака си при сбиване с непознати по време на пътуването, и има нужда
от медицинска обработка и превръзка. По този повод свид.П.В. придружила
пострадалата С. до спешния център на болницата в гр.*******, където я
прегледал свид. М.С., дежурен лекар - хирург.
Лекарят констатирал, че се касае за прободни рани и попитал свид.С. за
произхода им, но тя не му отговорила. Пред медицинската сестра свид.Т.Л.
пострадалата обяснила, че раните са от ножица, в което обяснение свид. Л. се
усъмнила, но предупредила пострадалата, че нараняванията са дълбоки и при
инфекция трябва да отиде в болница. Подс. Т. и пострадалата М.С. останали в
дома на П. и Д. В. до 18.06.2017г., като в този период подсъдимият се
въздържал да удря и тормози С..
На 18.06.2017
г. двамата напуснали гр. ******* и се отправили към с. *****, община ********, област *****. Още по
пътя подс.Т. подновил въпросите за отношенията на пострадалата със свид. М. М.
и за изчезването на момичето Я.. Свид. М.С. отново отрекла
да му е изневерявала с М., и да има общо с изчезването на момичето. Подс. Т. не
повярвал на казаното, ядосал се, спрял автомобила на поляна край пътя, извел
пострадалата извън автомобила и с метален предмет, оприличен от С. на „парче
желязо, заоблено нагоре“, а впоследствие идентифициран като Г-образен глух
метален гаечен ключ тип лула, й нанесъл множество удари по главата, крайниците
и тялото, причинявайки й болезнени и кървящи наранявания, както и отоци. От
ударите пострадалата паднала на земята, но подсъдимият продължил още известно
време да я удря с металния предмет, след което я качил обратно в автомобила и
продължили пътуването към с.Р.. Преди да достигнат
населеното място, подс.Т. почистил раните на С. с нейни дрехи, накарал я да се
преоблече и да сложи черна шапка с козирка и слънчеви очила, за да не се виждат
раните по главата и лицето й. Настанили се в къща за гости „******”, стая № **, с. Р., стопанисвана от свид. И.Т.
и съпруга й. При регистриране на новодошлите, на свид. Т. направило
впечатление, че лицето на свид.С. изглеждало насинено и обезобразено, а дясната
й ръка била подута в областта на китката. По този повод подс.Т. обяснил на Т.,
че пострадалата тренирала кикбокс и нараняванията й били от практикуването на този
спорт. След настаняването им, докато се намирали в стаята, Т. провел телефонен разговор със свид. П.С., на
която съобщил, че е нанесъл побой на дъщеря й с щанга, от който цялата била
подута и не можела да върви сама, но не включил камерата на телефона, за да я
види. На същата дата – 18.06.2017г., подсъдимият провел и чат-кореспонденция чрез
приложението „Вайбър” с друго неустановено лице с профилно име „********”, на когото споделил, че гледал „тая малката” на хотел,
докато оздравее, защото „много я бил”.
На следващия
ден - 19.06.2017г., когато бил рожденият ден на свид. М.С., подс. И.Т. й
нанесъл побой в стаята, където били настанени, със същия метален предмет, който
ползвал да я бие предния ден. Нанасял й удари по главата, тялото и крайниците,
свид. С. пищяла от силната болка, но никой не се притекъл на помощ, нито дори
почукал на вратата на стаята. Тъй като пострадалата викала силно, подсъдимият
оставил металния гаечен ключ и продължил да я й нанася удари с юмруци и ритници
по лицето и тялото. След това се обадил на майка й чрез приложението „Месинджър“,
отново без да включва камерата. Разрешил й да се чуе с пострадалата М.С., която
изпитвала затруднения при говорене и фъфлела.
На 20.06.
2017г. сутринта подс. Т. решил, че пострадалата С. може да е съобщила на
полицията за действията му, и се ядосал. Докато били в стаята, нанесъл на
пострадалата множество удари по главата и тялото с метален продълговат профил,
предназначен за окачване на закачалки, който взел от гардероба. След това двамата
напуснали стаята и с автомобила, управляван от Т., се придвижили до морския
бряг, където в скалите имало оформено пространство за престой и наблюдение на
морето. Там, от разстояние около 1.5 – 2 метра подсъдимият започнал да хвърля
по пострадалата С. камъни с големина на човешки юмрук, като я улучил три пъти –
в областта на дясното слепоочие, над лявата вежда и в теменната област на главата.
Наред с това подсъдимият заплашил С., че ще я убие и ще я хвърли в морето. По
това време към тях приближили мъж и жена, които разхождали куче, поради което
подсъдимият преустановил насилието и двамата с пострадалата тичешком се
отдалечили от мястото. С. изпитвала силни болки и трудно се придвижвала, а при
изкачването по каменистия бряг наранила десния си крак, удрайки го в камък. Прибрали
се в стаята на къщата за гости, където Т. продължил да й нанася удари. В
следващите два дни от престоя им в къщата за гости, подсъдимият се въздържал да
бие свид. М.С..
На 23.06.2017г.
сутринта подс. Т. извел пострадалата С. от стаята и с автомобила я откарал на
открита поляна (нива) в землището на с.Р.. Т. взел от
автомобила споменатия вече Г- образен гаечен ключ тип
лула, и с него започнал да нанася на С.
многобройни силни, интензивни удари по цялото тяло, крайниците и главата. В
резултат от ударите в главата, пострадалата започнала да кърви, многократно
падала на земята, но подсъдимият продължавал да й нанася удари с металния ключ,
както и с ръце и крака. Т. спирал
няколко пъти да изпуши цигара, да приеме наркотик и отново разпитвал С. за
отношенията й със свид. М. и за момичето Я., а след
като пострадалата отричала обвиненията му, той заявявал, че не й вярва и
продължавал да я бие с гаечния ключ. Побоят продължил до около 21.00 часа на
същата дата, след което с автомобила двамата се върнали в къщата за гости. Тъй
като главата на С. била сцепена на три места и раните кървели, подс. Т. се
снабдил с обикновен конец и шевна игла за тъкани, посредством които зашил
откритите рани по главата на пострадалата.
Тази манипулация била извършена без дезинфекция и упойка, с неподходящи
средства, и причинила изключително силни
болки на свид. М.С..
На 25.06.2017г.
двамата напуснали къщата за гости в с. Р. рано
сутринта, без да се срещнат и сбогуват със свид. Т.. По-късно предиобед, при
влизане в стая № 36, за да почисти, свид. Т. установила, че двете калъфки за
възглавници са изпрани и закачени зад вратата, но по тях личали големи петна като
от кръв с размери от порядъка на 7-8 см в диаметър, чаршафът бил зацапан с
тъмни петна, по стената вдясно от входната врата, и по радиатора вляво от
вратата имало малки тъмни на цвят пръски, за които свид. Т. решила, че са от
кафе. Т. изчистила стаята и изпрала спалното бельо.
Междувременно
подс. Т. управлявал автомобила от с.Р. в посока
гр.К.. На около 10 километра преди гр.К. подсъдимият спрял на черен път до сметище. С голям
клон от орех, с няколко отчупени клонки, който намерил на място, Т. започнал да
удря свид. С. по краката, причинявайки и множество кървящи наранявания, като
заплашвал, че ще я надупчи в шията и ще я остави там да умре. Вследствие
нанесените с клона удари, пострадалата паднала на земята, а подсъдимият й
разпоредил отново да се обади по телефона на свид. М.М., който да потвърди
подозренията му, че С. е продала момичето Я. за пари, и
че М. е получил парите от тази продажба. Свид. С. набрала номера на свид. М., който
отново не отговорил на повикването.
След това се
качили в автомобила и потеглили. Обв.Т. казал на пострадалата да почисти кръвта
от нанесените й удари по краката, за да не привлича вниманието на патрулиращите
по пътя полицаи. В началото на гр.К. подс.Т. отново
спрял автомобила и поискал свид.С. да му каже истината за отношенията си със свид.М.
и за момичето Я.. Свид.С. за пореден път заявила, че няма нищо общо с
този мъж, нито е продала Я., но подсъдимият настоявал,
че тя го лъже. На упоменатото място останали, разговаряйки на същата тема, в
течение на няколко часа, след което се придвижили до паркинг вече в гр.К.. Там подсъдимият спрял автомобила много близо до друг, вече паркиран от
дясната му страна автомобил, така, че било невъзможно предната дясна врата да
се отвори. Диалогът за свид. М. и Я. се повторил,
Т. настоявал С. да признае за интимните си отношения с М. и за участието си в
продажбата на Я.. Пострадалата неизменно отричала обвиненията на
подсъдимия, а той заявявал, че не й вярва. Свид. С., която седяла на предната
дясна седалка, поискала да ползва тоалетна, но подсъдимият не й позволил да
излезе, а тя не можела да отвори вратата поради твърде малкото разстоняние до
съседния автомобил. Тъй като пострадалата продължавала да отрича обвиненията
му, подс. Т. взел глухия метален ключ тип лула, и посегнал да удари С. в главата.
Пострадалата се опитала да избегне ударите, като се отдръпнала към дясната
врата на автомобила, но въпреки това подсъдимият успял да й нанесе два удара с
металния ключ в тилната област на главата. След това, отново с гаечния ключ Т.
ударил пострадалата в областта на устата, в дясната част на горната устна. В
резултат от нанесените удари, от главата и устата на С. потекла обилно кръв,
която пострадалата се стараела да попива с мокри кърпи. Междувременно се било
стъмнило, а подс. Т. не могъл да открие местонахождението на хотела, където
трябвало да отседнат. Поради това свид. М С. пренощувала в автомобила, а подс. Т.
прекарал нощта на неизвестно място извън автомобила. На следващия ден –
26.06.2017г., двамата се настанили в хотел „*******“ в гр. К., в стая № Б215 на втория етаж, която имала тераса. По пътя към рецепцията
подсъдимият настоявал пострадалата да върви и се държи нормално, докато С.,
отново с поставена на главата шапка и слънчеви очила, изпитвала големи трудности
да слезе от автомобила и да се движи заради нанесените й от подсъдимия травми.
На 27.06.2017г.
подс.Т. се обадил чрез приложението „Месинджър“ на свид. П.С., и при разговора
включил камерата, за да може свидетелката да види състоянието на дъщеря си. Чрез
камерата на телефона си свид. П.С. визуално възприела, че дъщеря й - пострадалата
М.С., седи на легло в хотелска стая, лицето й било подуто, а главата й изглеждала
двойно по-голяма от отоци. Отоците по лицето, скулата, окото и устата й били
толкова големи, че висели надолу, по ръцете и краката й се виждали множество
синини и отоци, и като цяло пострадалата изглеждала обезобразена. Видимо
изпитвала големи затруднения да артикулира, и с големи усилия, фъфлейки, успяла
само да помоли майка си за прошка. При вида на дъщеря си, свид. П.С. извикала и
започнала да плаче, а подсъдимият преустановил връзката.
На 28.06.2017г.
свид. М.С. се намирала в хотелската стая и спяла. Събудила се около 20.00 -
21.00 часа и видяла, че навън е още светло, и подс.Т. също е там, приема
наркотик и пие уиски от бутилка, която междувременно бил купил. След
събуждането на пострадалата, подсъдимият отново започнал да я разпитва за свид.М.
М. и Я., като й задавал същите въпроси като предходните дни. Свид.
М.С. отново отрекла да е била интимна с М.М. и да е продавала Я., което очаквано ядосало Т.. Той взел от гардероба метален профил,
предназначен за окачване на закачалки, и с него нанесъл няколко силни удара по
гърба на М.С., вследствие на които профилът се огънал. След това с дъска,
демонтирана от леглото, подсъдимият нанесъл няколко удара по тялото на
пострадалата С., която почувствала изпукване и запищяла от болка, при което
подсъдимият я заплашил, че ако дойде полиция, направо ще я убие.
Около 03.00 -
03.30 часа на 29.06.2017г. подсъдимият събрал неговия и на свид. С. багаж, поставил
на пострадалата шапка и слънчеви очила и двамата напуснали хотела. След като се
качили в автомобила, подсъдимият заявил на пострадалата, че сега ще види какво я
чака, и че днес ще мре. Тъй като не била в състояние да пътува седнала,
пострадалата С. лежала на задните седалки и по време на пътя стенела от болки. Подс.
И.Т. управлявал автомобила в неизвестна за пострадалата посока и в 04.08 часа
на същата дата спрял в гориста местност на неустановено по делото място в близост
до с.Д., община С., област Б.. Свид. С. не могла да се ориентира къде точно се намират, тъй като било
тъмно, но на светлината на фаровете на автомобила видяла, че мястото е безлюдно
и наоколо има гора. Подс. Т. извадил пострадалата извън автомобила, блъснал я
на земята и започнал отново да й задава въпроси, касаещи отношенията й със свид.М.
и за момичето Я.. Пострадалата С. за пореден път отговорила, че няма
нищо общо с М., нито с изчезването на момичето. Афектиран от този отговор,
подс. Т. започнал да удря пострадалата с металния глух ключ тип лула по тялото
и краката, преобладаващо по глезените и коленете, а С. се опитвала да се
предпази с ръце. Един от ударите попаднал върху лявата й предмишница и счупил
лявата й лакътна кост. Подсъдимият подължавал да й нанася удари, включително по
цялото тяло, по гърба и крайниците. Освен с гаечния ключ, Т. удрял С. и с
намерено на мястото парче дърво с дължина от порядъка на метър и напречно
сечение около 2-3 сантиметра. С гаечния ключ подсъдимият нанесъл силни удари в
лицевата област на пострадалата, при което счупил горната и долната й челюст,
удрял я в тила, по гърба и цялото тяло. Поради нанесения й интензивен тежък и
продължителен побой, свид.С. лежала на земята, от силните болки не била в състояние
нито да се движи, нито да се изправи или да се съпротивлява. От причинените й
от подсъдимия разкъсно - контузните рани течала кръв. Тогава подс.Т. я изправил
от земята и я сложил да седне най-напред на предната дясна седалка в
автомобила, където опитал да попие кръвта от откритите наранявания с дреха.
След това преместил пострадалата да легне на задните седалки на автомобила, тъй
като С. трудно си поемала въздух, задушавала се, била в полусъзнание и не била
в състояние да пътува седнала. Подс.Т. се обадил по „Месинджър“ на свид. П.С. и
й казал: “Тя беше до тук“, след което прекъснал връзката. Възприемайки
състоянието на пострадалата С., подс. Т. се притеснил тя да не умре в
автомобила, и решил да я откара до болница в гр.Бургас. Придвижил се с
автомобила до града, като през това време С. лежала отзад в полусъзнателно
състояние. След известно обикаляне в търсене на болницата и по-конкретно на
спешното отделение, подсъдимия навлязъл с автомобила в паркинга, обособен пред
„УМБАЛ-Бургас“ АД, спрял на известно разстояние от входа на болницата, измъкнал
пострадалата от автомобила, извадил от багажното отделение сака с нейните дрехи
и вещи, връчил й го и с автомобила се отдалечил от болничната сграда.
От силните
болки, свид. М.С. трудно стояла права, не можела да пази равновесие и се
чувствала неадекватна. В 06.56 часа на 29.06.2017г., с неимоверни усилия успяла
да се придвижи по стълбището до рецепцията на болницата, където успяла само да съобщи
имената си и че е пострадала, и загубила съзнание. Незабавно били предприети
спешни реанимационни дейности за спасяването на С. най-напред в шокова зала, а
в 08.52 часа тя била приета в Отделение по анестезиология и активно лечение
(ОАИЛ) от свид. М.М., дежурен лекар в отделението. При проведените прегледи и
изследвания, медицинският екип установил множество наранявания по тялото,
главата и крайниците на С. – двустранни фрактури на ребра, двустранен
пневмоторакс, фрактури на горна и долна челюст, на нос, на зигоматична кост и
на лявата ръка, лек мозъчен отток и съмнения за фрактури по краката, както и
тежък анемичен синдром от вероятен побой. Тъй като била неспокойна и буйствала,
на пострадалата били поставени успокоителни и била включена на командно дишане.
След като оставил
пострадата С. пред сградата на болницата, подс. И.Т. се придвижил с автомобила
до гр.Китен и се върнал в стая № Б215 в хотел „София“, където заедно с
пострадалата пребивавали от 26.06.2017 г.
Междувременно,
около 07.00 часа на 29.06.2017г., веднага след приемането на пострадалата, медицинският
персонал в „УМБАЛ-Бургас“ АД сигнализирал органите на МВР за появата на С. и
нейното състояние. В тази връзка били незабавно разпоредени и осъществени
оперативно – издирвателни мероприятия за изясняване на случая и евентуално
установяване на виновното лице. След преглед на записите от охранителните
видеокамери, монтирани в района на лечебното заведение и паркинга пред него, и
събирането на други данни, органите на ОД на МВР – Бургас установили
самоличността подс. И.Т., ползваният от него автомобил и факта, че е отседнал в
хотел „******“ - гр.К..
Свид. Н.М.,
по него време служител в РУ на МВР – Приморско, бил натоварен да осъществява
външно наблюдение и обезопасяване на хотел „******“ в гр.К., където се намирал подсъдимият. Автомобилът, с който се придвижвал
подсъдимият, бил открит паркиран в близост до хотела. Свид. Н.М. установил, че стая
№ *****, в която се намирал подсъдимият, се намира на втория
етаж. Качил се на парапета на терасата на първия етаж и се надигнал да погледне
към стаята, при което видял Т. да лежи на леглото. Свид. М. ангажирал и свид. С.К.,
собственик на хотела, да провери дали подсъдимият е регистриран сред
настанените лица, както и дали е сам в стаята. Докато чакал под терасата
започването на акцията по задържането, свид. Н.М. дочул части от разговори,
които подсъдимият провеждал чрез мобилно устройство. В един от разговорите Т. казал:
„…Не съм я бил много, брат, ударих я най-много пет пъти…”. В друг разговор
подсъдимият обяснявал, че някой трябва „…да отиде да говори с нея в болницата…“.
В това време на място пристигнало звеното за задържане, чиито служители
проникнали в стаята на подсъдимия. При опит да избяга от полицаите Т. паднал от
балкона на стаята си, вследствие на което получил фрактура на два поясни
прешлена без засягане на гръбначния мозък, охлузвания по лицето, и порезни рани
по дясната длан. След задържането му веднага бил откаран и настанен за лечение в
„УМБАЛ-Бургас“ АД. След като приемането му в болницата, с него поотделно се
срещнали и разговаряли свидетелите С.Б., служител в V РУ на МВР –
Бургас, и П.И.,***, пред които подс. Т. разказал своята версия за случилото се,
като не отрекъл, че е нанесъл няколко пъти побой на пострадалата С..
В деня след
деянието българи, познати на свид. П.С., която продължавала да се намира в гр.****, *********, й показали публикации в български интернет издания,
в които бил описан случаят с побоя над дъщеря й, включително, че лице от женски
пол с инициалите на М.С. (М.С.) се намира в „УМБАЛ-Бургас“ АД в критично
състояние след побой. Свид. П.С. била убедена, че става дума именно за дъщеря
й, с оглед на което взела пари назаем и на 01.07.2017г. успяла да се прибере в
Република България, а около 21.00 часа на 03.07.2017г.*** и отишла направо в
болницата.
Там й било
казано, че дъщеря й се намира в реанимация и е в много тежко здравословно състояние
с опасност за живота. Пострадалата М.С. междувременно била претърпяла хирургически
интервенции, и поради многобройните тежки увреждания била поставена в
изкуствена медикаментозна кома и включена на апаратна вентилация, в което
състояние дишането й се осигурявало чрез трахеостомна канюла, а изхранването –
чрез сонда.
При условията
на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие за разследване – разпит на свидетел, на
29.06.2017г. било образувано досъдебното производство по настоящото дело срещу
неизвестен извършител за това, че на 29.06.2017. в гр.Бургас направил опит
умишлено да умъртви М.И.С. – престъпление по чл.115 вр. чл.18 от НК. След
своевременното установяване и задържане на подс. Т. още в рамките на същия ден,
били предприети множество активни следствени действия.
За времето
от 19.00 часа до 19.30 часа на 29.06.2017г. бил извършен оглед на
местопроизшествие в стая № ** в къща за гости „******“ - с.Р., където подсъдимият и пострадалата пребивавали за
времето от 18.06. до 25.06.2017г. (протокол, препис и фотоалбум на л.127-135,
том I на досъдебното производство). При огледа чрез
изстъргване били иззети като веществени доказателства шест капки изсъхнала
върху радиатора течност, като на стената на стаята между гардероба и спалнята
били фиксирани и заснети пръски от течност на капки с диаметър 0.25 см с посока
от спалнята към входната врата.
За времето
от 21.40 часа до 23.07 часа на 29.06.2017г. било извършено претърсване и
изземване в стаята, обитавана от подс. Т. и пострадалата С. в хотел „*****“ в гр.К. (протокол, препис и фотоалбум на л.104-120, том I на досъдебното производство), при което били открити и иззети електронни
устройства – мобилен телефон, таблети и преносим компютър, кабели за тях,
дрехи, чанти, документи на подсъдимия, различни видове карти, включително
ключ-карта за л. а. „*******”, ******* peг. №******, свидетелства за регистрация на два автомобила на името на М.С., касови
бонове, бял плик за одеало, бежова калъфка за възглавница, розова хавлия и
множество други вещи, част от които впоследствие били подложени на експертно
изследване.
За времето
от 16.45 часа до 17.05 часа на 29.06.2017г. бил извършен оглед на веществено
доказателство – мобилен телефон „Самсунг“, открит сред вещите на пострадалата М.С. при постъпването й в
болницата, предаден доброволно от З. П., медицинска
сестра в шокова зала при УМБАЛ – Бургас (протокол и фотоалбум на л.209-212, том
I на досъдебното производство). Установена била
кореспонденция чрез приложението „Вайбър“ с абонат с наименование „******”, чието съдържание било възпроизведено в протокола и фиксирано с
фотоснимки. В последното съобщение до този абонат, датирано от 16.31 часа на
28.06.2017г., подсъдимият заявявал, че нямал пари, а трябвало спешно да се
връща в ******, като момел и настоявал адресатът на съобщението да
му изпрати пари.
За времето
от 12.05 часа до 14.15 часа на 30.06.2017г. бил извършен оглед на
местопроизшествие на паркинга на хотел „*****“ в гр.К., с конкретен обект на огледа л. а. „********”, ******** peг. №*********, (протокол,
препис и фотоалбум на л.137-150, том I на
досъдебното производство), при който били иззети пластмасова лайстна, покриваща
гуменото уплътнение на предната дясна врата, с червеникаво-кафяво петно върху
нея, различни бутилки, кутия цигари с черевникаво-кафяво петно върху
целофановото покритие, увит във вестник нож с черна дръжка, чифт платнени
ръкавици, и обтривка от червеникаво-кафява течност от задното ляво стъкло на
автомобила, иззета чрез стерилна марля.
На
14.07.2017г. за времето от 15.15 часа до 16.30 часа бил извършен втори оглед на
същия автомобил в гаража на РУ на МВР – Приморско (протокол, препис и фотоалбум
на л.151-159, том I на досъдебното производство), при който били иззети
като веществени доказателства чифт маратонки „Найк“, метален глух ключ тип лула
и комплект инструменти тип гедория.
За времето
от 18.20 часа до 18.50 часа на 30.06.2017г. бил извършен оглед на
местопроизшествие в района на Главен път II – 79 Бургас
– Средец, на разстояние 2.5 км от разклона за с. Дебелт в посока гр.Средец, на
асфалтова отбивка вляво по посока на движението (протокол, препис и фотоалбум
на л.160-169, том I на досъдебното производство). В обхвата на отбивката
били открити и иззети червеникаво-кафяви петна засъхнала течност, и дървена
пръчка с дължина 120 см и дебелина 12 и съответно 13 см в двата края, открита
на около 67 м от отбивката и на 4 м встрани от пътя.
На
12.07.2017г. бил извършен оглед на веществено доказателство – мобилен телефон
„Самсунг Дуос“, собственост на свид. П.С., предоставен от нея доброволно (протокол,
препис и фотоалбум на л.193 - 201, том I на
досъдебното производство), при който били установени спецификациите и
идентификационните данни на устройството и вложените в него СИМ-карти, както и
кореспонденцията, водена в приложението „Месинджър“ между профила на свид. П.С.
и профила „М.С.“, ползван съвместно от подс. Т. и пострадалата М.С., както и
разговорите с профил с наименование „А. А.“ – позната на свид. П.С..
На
17.07.2017г. бил извършен оглед (освидетелстване) на пострадалата М.С.
(протокол, препис и фотоалбум на л.170-192, том I на
досъдебното производство), при което видимите увреждания по тялото й били
изчерпателно описани, фиксирани и фотографирани.
На
25.07.2017г. бил извършен оглед на веществени доказателства – дамски и мъжки
кожени портфейли, принадлежащи на свид.М.С. и подс. И.Т., и касов бон от
магазин „Лидл“ (протокол и фотоалбум на л.202-208, том I на
досъдебното производство), при който било установено съдържанието на всеки от
двата портфейла.
На
02.10.2017г. бил извършен оглед на веществено доказателство – иззетият на
30.06.2017г. от автомобила нож с черна дръжка (протокол на л.213, том I на досъдебното производство), като били установени точните му размери.
На
03.07.2017г., в присъствие на неговия защитник, от подс. И.Т. с негово съгласие
била иззета кръвна проба (протокол на л.214, том I на
досъдебното производство).
С протоколи
за доброволно предаване (л.217-222, том I на
досъдебното производство) свидетелите С.К. и И.Т. предали на разследващите
заверени копия от регистрите на настанените туристи съответно в хотел „*****“ - гр.К. и къща за гости „******“ – с.Р..
С протоколи
за доброволно предаване за целите на разследването били приобщени оптични
носители, съдържащи записи от видеокамери, монтирани от външната страна на
бистро „М.“, на централния вход на хирургическия корпус, и в
коридора от входа на корпуса към спешното отделение на „УМБАЛ-Бургас“ АД (протокол
и оптични носители на л.226 - 229, том I на
досъдебното производство).
В
досъдебното производство са били възложени и изготвени множество експертизи.
Съгласно
Протокол за химическа експертиза № 385 от 30.06.2017г. на сектор „БНТЛ“ при ОД
на МВР-Бургас (л.22, том II на досъдебното производство)
и Съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на ВМА – София (л.27 - 29, том II на досъдебното производство), в кръвта на пострадалата М.С. не е открито
съдържание на алкохол, а в кръвта на подс. И.Т. не са установени алкохол и наркотични
или упойващи вещества.
Извършени са
общо три биохимични ДНК експертизи.
Съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-146 от
07.07.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.34-35, том II на досъдебното производство), по иззетите при извършения на 30.06.2017г. оглед
на местопроизшествие в района на Главен път II – 79 Бургас
– Средец, на веществени доказателства – 2 бр. червено-кафяви люспи и дървена
пръчка с дължина около 120см, не е визуализиран ДНК профил, и не се доказва
наличие на човешка кръв.
Съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-169
от 08.08.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.39-41, том II на досъдебното производство), по по-дългия извит край на иззетия от л. а. „*******”, ********* peг. №********, метален глух ключ тип „лула“ с обща дължина 30 см, е
изолиран ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на пострадалата М.С.,
докато по иззетия от автомобила комплект инструменти тип гидория не е определен
ДНК профил.
Съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-203
от 14.09.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.44-46, том II на досъдебното производство), по острието на иззетия от същия лек автомобил
нож с черна дръжка е изолиран ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на
пострадалата М.С., а открития по дръжката на ножа клетъчен материал поради
ниска концентрация не позволява интерпретация поради възможни различни
комбинации.
В
досъдебното производство са били възложени и изпълнени 3 съдебномедицински
експертизи на веществени доказателства с цел откриване на следи от кръв по
веществените доказателства.
Съгласно заключението на Експертиза № 50 от 21.07.2017г.
по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.50-52, том II на
досъдебното производство), пострадалата М.С. е от кръвна група 0 по системата
АВО, а подс. И.Т. – от гръвна група А по системата АВО. При изследване на
предоставените веществени доказателства, наличие на човешка кръв с кръвна група
0 е установено по всички дрехи и маратонки на пострадалата, с изключение на
обект № 5 - сиво-черен клин и обект № 6 - сива тениска. При изследване на
обектите не са открити косми.
Съгласно заключението на Експертиза № 52 от
21.07.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.56-59, том II на досъдебното производство), наличие на човешка кръв с кръвна група 0,
съвпадаща с кръвната група на пострадалата С., е установено по червените петна, иззети от
радиатора в къща за гости „*******“ – с. Р., по пластмасова лайсна, покриваща гуменото уплътнение на рамката на
предната дясна врата на л. а. „********”, по кутия
от цигари „Марлборо“ и по обтривката от задно ляво панорамно стъкло, иззети от
същия автомобил, както и по бял плик за одеало, бежова калъфка за възглавница и
розова на цвят хавлия, иззети от стаята в хотел „******“ – гр.К.. По изследваните по тази експертиза дрехи на пострадалата, както и по
дрехите и маратонките на подс. Т. не са установени следи от човешка кръв.
Съгласно заключението на Експертиза № 53 от 07.08.2017г.
по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.62-63, том II на
досъдебното производство), по чифт маратонки „Найк“ (дясната маратонка), иззети
от багажното отделение на л. а. „********”, са
установени микроследи от кръв, които поради нищожното им количество не са
изследвани за кръвногрупова принадлежност.
Изготвени са
и няколко технически експертизи за изследване и извличане на релевантна
информация от оптични носители и електронни съобщителни устройства.
От
извършените видео-техническа експертиза - Протокол № 300 от 11.09.2017г. по
описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (л.69-76, том II на
досъдебното производство), с предмет – видеозаписи от охранителни камери в
„УМБАЛ-Бургас“ АД и бистро „Медикът“, разположено пред хирургическия блок на
болницата, се установява, че лице от женски пол, носещо шапка с козирка, което
поради ниското качество на записа не може да бъде идентифицирано, се появява
във фоайето на лечебното заведение в 05.55 часа (системно време на заснемащата
система) на 29.06.2017г., придвижва се трудно, залита и се подпира по околните
врати и стени, лицето й е подпухнало и със следи от зацапвания, визуализира се
бял предмет в областта под носа и над устата й. Видеозаписите от бистро „М.“ съдържат записи на лек автомобил „****“, вероятно
модел „*****“, червен на цвят, със затъмнени задни стъкла, подобен
на управлявания от подс. Т., да преминава в 06.29 часа и в 06.30 часа (системно
време на записващата система) на 29.06.2017г. двукратно по автомобилната алея
пред заведението. Водачът на автомобила – лице от мъжки пол с къса коса, и
регистрационният номер на автомобила не могат да бъдат идентифицирани поради
ниската резолюция на записа. По изследваните записи не са установени следи от
манипулации.
Вещото лице
по техническа експертиза Протокол № 301 от 03.07.2017г. по описа на БНТЛ при ОД
на МВР-Бургас (л.66, том II на досъдебното производство),
извлякло и записало на оптичен носител наличната информация в мобилен телефон
„Самсунг“, ползван съвместно от подс. Т. и пострадалата М.С..
Вещото лице
по съдебно-техническа експертиза (л.88-91, том II на
досъдебното производство) установило и записало на оптичен носител съдържанието
на таблет „Айпад“ и преносим компютър „Пакард бел“, иззети при претърсването на
обитаваната от подсъдимия и пострадалата стая в хотел „******“ в гр.К., но не могло да преодолее паролата за достъп до таблет „Самсунг“, иззет от
същата стая.
От
заключението на техническата експертиза (л.95-144, том II на
досъдебното производство) се установява съдържанието на паметта на мобилен
телефон „Самсунг“, ползван съвместно от подсъдимия и пострадалата С.,
включително телефонния указател, осъществените изходящи повиквания, приетите и
пропуснатите входящи повиквания, изпратените и получените кратки текстови
съобщения (SMS), снимки и видеа от приложенията „Вайбър“ и „Уатсап“,
както и екранни снимки, изобразяващи лице от женски пол с видими наранявания,
записани на 18.06.2017г. в 22.08 часа на координати, съответстващи на адрес с.
Р., ул. „*********“ № *. Същата експертиза е установила характеристиките и съдържанието на паметта
на мобилен телефон „Айфон“, иззет след задържането на подс. Т. на 29.06.2017г. от
обитаваната от него стая в хотел „*****“ – гр.К.. Извлечени са всички данни за изходящите и входящите повиквания,
значителна по обем кореспонденция с кратки текстови съобщения (SMS), както и запаметена снимка на лице от женски пол с наранявания, създадена
на 28.06.2017г. в 13.02 часа, без данни за местоположението на нейното
заснемане.
Съгласно
заключението на Съдебномедицинска експертиза № 137/ 2017г. (л.2 - 3, том II на досъдебното производство), прегледът на подс. Т. установил две дълбоки
охлузвания на челото вдясно, ранички с характер на порезни по дясната длан,
охлузвания по гърба на дясната длан и фрактура на телата на първи и втори
поясни прешлени със стеснение на канала, без засягане на гръбначния мозък.
Фрактурата на прешлените може да се получи както при силен рязък натиск по
дължина на гръбначния стълб, така и при падане на крака от височина, и подлежи
на неоперативно лечение при строг постелен режим.
По отношение
на пострадалата М.С. в досъдебното производство са извършени няколко
съдебномедицински експертизи.
Съгласно първоначалната
съдебномедицинска експертиза № 136/ 2017г. (л.5 - 6, том II на досъдебното производство), при извършения на 03.07.2017г. преглед на
пострадалата, тя се намирала в състояние на кома и на апаратна вентилация.
Вещото лице установило множество пръснати синкаво-червеникави кръвонасядания по
предната страна на долните крайници, 2 линейни рани по около 1 см по външната
страна на лявото бедро, зашити с хирургически конци, спираловидна фрактура на
ляв горен крайник (лява лакътна кост), фрактура на носни костици, долна челюст
с три фрактурни линии, и фрактура на лявата ябълчна кост на горната челюст,
фрактури на седмо ребро вдясно и осмо ребро вляво, подкожен емфизем вдясно и
пневмоторакс, с поставен аспирационен дрен. С оглед факта, че се е наложила
интубация на пострадалата
е формулирано заключение, че описаните наранявания се квалифицират като
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Лицевите фрактури и
фрактурите на ребрата отговарят да са получени от удари с твърди тъпи предмети
– най-вероятно удари с юмруци, а счупванията на ребрата могат да бъдат
причинени и от ритници с обувка. Фрактурата на лявата лакътна кост най-добре
отговаряла да е получена при падане.
Допълнителната
съдебномедицинска експертиза (л.12 - 18, том II на
досъдебното производство) дала заключение, че множеството разкъсно-контузни
рани по главата на пострадалата М.С. са причинени с твърди ръбести предмети,
като нараняванията в лявата и теменната област са с по-малка давност от останалите
наранявания по главата на пострадалата, и представляват временно разстройство
на здравето, неопасно за живота й. За прободните наранявани по лявото бедро на С.
е констатирано, че нараняванията е възможно да са причинени с иззетия като
веществено доказателство нож с черна дръжка, както и с всеки друг нож със
същите характеристики. С оглед множеството причинени на С. травми и общото
увреденото й състояние, наложило поставянето й на командно дишане е формулиран
извод, че е била налице реална опасност за живота й, което съответствало на
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Не е открита връзка
на оперативната интервенция по повод развилия си впоследствие бридилиус с
причинените травми. Фрактурата на двете ребра и развилият се на тази основа
пневмоторакс обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота на С.,
фрактурата на лявата й подлакътница е довела до трайно затруднение движението
на левия горен крайник за срок от около
4-5 месеца при обичаен оздравителен процес, фрактурата на долната челюст е
довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Не са установени данни
пострадалата да е била в състояние на мозъчно състресение от степен да не е в
състояние да възприеме заобикалящата я действителност и да не съзнава какво се
случва с нея, а значителният брой на травмите, тяхното разположение и
интензитет са мотивирали вещото лице да заключи, че те са причени по начин,
особено мъчителен за пострадалата, и с особена жестокост.
Предвид
факта, че вещото лице по първоначалната и допълнителната съдебномедициски
експертизи не се яви пред съда и страните по делото бяха съгласни с това, техните
заключения бяха прочетени и приети по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 от НПК.
Според
заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
изпълнена от вещите лица Д., К. и Г. - лекари, научни работници и преподаватели
в Медицински университет - Варна, (л.155 – 170, том II на досъдебното производство), по главата, тялото и крайниците на М.С. са
установени множество травматични наранявания, в резултат от които са й
причинени следните телесни увреждания:
счупване на
горната и долната челюст, водещо до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето;
двустранно
счупване на ребра (седмо в ляво и осмо в дясно), довело до трайно затруднение
движението на снагата;
развитие на
двустранен пневмоторакс и коремна травма, изискващи оперативни интервенции,
обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на
лявата лакътна кост, водещо да трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник;
обезобразяване
на лицето, изразяващо се в трайни белези по устните и дясна буза;
клинична
картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна
недостатъчност и кома, явяващи се последица от получените наранявания и
обуславящи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и
многобройни
разкъсно – контузни и порезни рани, всяка от които водеща до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, установени в дясната челно-теменна
част, централната, теменната, лявата слепоочна област и окосмената част на
главата; в областта на челото, лявата вежда, клепачите на двете очи, гърба на
носа, двата края на горната устна, лявата и дясната буза, в лявата част на
шията, в лявата част на гръдния кош, по външната част на мишницата,
предмишницата и първи пръст на лявата ръка, по гърба на дясна длан и по ноктите
на втори и трети пръст на дясната ръка, по лявото бедро, по лявото и дясното
коляно, дясната подбедрица и ноктите на краката.
Според
вещите лица по тази експертиза, състоянието на пострадалата при постъпването й
в „УМБАЛ-Бургас“ АД се характеризира с наличие на съчетана травма и травматичен
шок, наложили спешно възстановяване на дишането чрез интубация и изкуствена
белодробна вентилация, и възстановяване обема на циркулиращата кръв чрез
трикратно кръвопреливане. При условие, че в спешен порядък жизнените функции не
са били възстановени, описаното клинично състояние неминуемо би довело до смърт,
т.е. смъртният изход в случая е избегнат благодарение единствено на оказаната
медицинска помощ. Опасността за живота на С. е била реална и е съществувала до
извеждането й от състоянието на кома и възстановяването на самостоятелното й дишане.
В същото
заключение е констатирано, че по-голямата част от нараняванията по тялото на свид.
С. са резултат от механичното действие на твърди тъпи предмети с различни
травмиращи повърхности. За причиняване на установените травми са били
необходими десетки отделни удари с такива предмети в областта на главата,
лицето, гръдния кош, долните и горните крайници. Изтъкнато е, че се касае за не
по-малко от десет силни удари в областта на главата с предмет с ръбеста или
цилиндрична повърхност. Характеристики на увреждания от подобен предмет имат и
отделни кръвонасядания и рани в областта на десния долен крайник, около 5-6 удара
в областта на лицето, и не по-малко от 2 удара в областта от гръдния кош
двустранно. Морфологията на нараняванията не позволява конкретизация на травмиращата
повърхност на тъпия предмет, но вещите лица са категорични, че в травмираните
области на носа и челюстите са били нанесени удари със значителна сила, предвид
установените подлежащи фрактури на лицеви кости, както и на ребрата на пострадалата.
Наличните
наранявания по горните и долните крайници на С. са от десетки отделни механични
въздействия с, или върху различни твърди повърхности, отличаващи се с различна
интензивност на приложената сила.
Само три
наранявания се отличават със специфичната характеристика на увреждания от остри
предмети - едно в областта на шията и две по лявото бедро. Описаните две рани в
горната и долна трета на лявото бедро на св.С. и видът на останалите от тях
белези насочват към действие на предмет, притежаващ режещ ръб, евентуално остър
връх, така че може да са резултат от въздействие с нож, включително иззетия
като веществено доказателство нож с черна дръжка.
Разкъсно-контузните
наранявания по главата на пострадалата са от твърд тъп предмет с издължена
ръбеста или цилиндрична повърхност, като е възможно да са причинени от удари с
метални или дървени предмети - тръби, щанги, дъски, пръчки, бухалки и други
подобни, притежаващи такива характеристики, включително иззетия като веществено
доказателство метален Г- образен гаечен ключ, който поради формата и тежестта
си съответства на упоменатите
наранявания по тялото и главата на пострадалата. Що се отнася до нараняванията по
главата и лицето на С., те може да са причинени както от удари с упоменатите по
- горе твърди предмети с издължена и ограничена повърхност, така и от силни
удари с юмруци и ритници.
Съгласно
заключението, изброените телесни увреждания разкриват различна давност, в
рамките на период от около 15 - 20 дни, без да е възможно с точност да се
определят датите на причиняване на всяко едно от уврежданията.
Разяснена е
и наложилата се впоследствие оперативна интервенция поради поставената на
пострадалата С. диагноза „Бридиреус. Странгулацио интестини тенуес“. Касае се
за възникнала чревна непроходимост, дължаща се на сраствания между повърхността
на отделните чревни бримки, или с тапициращия кухината слой на коремницата,
настъпила около 2 месеца след извършената на 29.06.2017г. коремна операция на
пострадалата. Срастванията образували повлекла, върху които се прегъвало
тънкото черво, или се преплитали множество гънки. От медицинска гледна точка,
изследваната чревна непроходимост се приема за късно усложнение, свързано с
травмите и състоянието на С. към датата на коремната операция, представлява
тежко животозастрашаващо състояние, което може да се преодолее само с
оперативна лекарска намеса, и самостоятелно води до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота.
При
изслушване на вещите лица в съдебно заседание (л.831 - 833, т. II от съдебното производство) те поддържат заключението
и изрично сочат, че при приемането й в болницата на 29.06.2017г. С. се е
намирала с състояние на травматичен шок, изведен по отразените в медицинската
документация клинични показатели, и едновременно с това е развила остра анемия,
дихателна недостатъчност и коматозно състояние, които състояния се пряк
резултат от кумулативния съчетан ефект от всички травми, които са й били
нанесени. Извършената на пострадалата
коремна операция е била наложителна и животоспасяваща, тъй като е следвало да
бъде отстранен установения излив на около 2 литра трансудат (течност с елемент
на възпаление) в коремната й кухина, и отстраняване на възпалените и
некрозирали тъкани в коремната й кухина. Извеждат и опосредената връзка между
травмите, наложили оперативната интервенция при приемане на С. в лечебното
заведение, и последвалото срастване на отделни чревни бримки, доколкото това
срастване е последица от коремната операция, а тя е била задължителна, предвид
причинените на пострадалата травми. Изрично конкретизират, че двустранно
счупените ребра са били разместени, предвид установения подкожен емфизем и
двустранния пневмоторакс, и са причинили нараняване на белия дроб, което от
своя страна е довело до навлизане на въздух в коремната кухина и в подкожието.
Считат за вероятно уврежданията, довели до животозастрашаващото състояние на С.,
да са причинени в деня на постъпването й в болницата, в рамките на часове или
най-много в рамките на денонощие преди приемането й, с оглед факта, че към
момента на хоспитализирането й пневмотораксът е установен като частичен.
Изразяват категорично становище, че при установените тежки травми и при липса
на медицинска помощ, смъртта на пострадалата е щяла да настъпи в рамките на
часове, най-много до денонощие.
По досъдебното производство (т.VII, л.25 - 39 от досъдебното производство) е била извършена комплексна психиатрично - психологическа експертиза на пострадалата М.С. от вещите лица Н.Я.,
психиатър, и
В.Н. – Б., клиничен психолог в ЦПЗ - Бургас. Съгласно заключението, при събеседването и стандартизираното изследване на
пострадалата не са открити данни в инкриминирания по делото период от 18.06. до
29.06.2017г. С. да е страдала от психично заболяване, годно да доведе до
разстройство на съзнанието, препятстващо способността й да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Установено са симптоми на
посттравматично стресово разстройство – епизоди на повтарящо се изживяване на
травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари, емоционална
притъпеност, отчужденост, избягване на действия и ситуации, напомнящи травмата.
Преживяното е довело до още по-голяма хладина, подозрителност и недоверчивост в
общуването с противоположния пол, като по време на психиатричното интервю се
наблюдава силна емоционална реакция, съпроводена с вегетативни прояви – плач,
неспокойствие, треперене на крайниците, силно усещане за дискомфорт.
Констатираната посттравматична стресова реакция се намира в пряка
причинно-следствена връзка с преживяното от С. в инкриминирания период насилие,
което е дало пряко отражение върху психическото, емоционалното и социалното
състояние на пострадалата, резултирайки в социална изолация, усещане за
несигурност, страх и безпокойство.
През съда вещите лица
поддържат заключението и конкретизират, че установеното при С. посттравматично
стресово разстройство е с флуктуиращ ход и се отличава с периоди на обостряне и
затихване на симптоматиката, приложимото лечение включва антидепресанти и
подходяща психотерапия, и проявите е възможно да бъдат овладени в рамките на
няколко години. Психологическата травма засяга цялостно личността, водейки до
личностова промяна, като конкретно при С. промените са от дисфункционален тип и
засягат цялостното функциониране на личността в професионален и социален
аспект. В случай на нелекуване, обсъжданото състояние може да продължи цял
живот.
В хода на съдебното
производство е назначена и извършена допълнителна комплексна психиатрично - психологическа
експертиза на пострадалата М.С. от същите вещи лица (л.813 – 826, том III от съдебното производство). В заключението е констатирано, че няколко
години след деянието при пострадалата продължава да е налице значителна
тревожност, с леко изразени депресивни симптоми, леко снижение на когнитивните
процеси, промяна на самооценката в негативна посока, както и спорадични
кошмарни съновидения. Въпреки установеното известно подобрение относно общия
психически статус и социално функциониране на пострадалата, продължават да са
налични хиподепресивни и тревожни симптоми, сочещи, че посттравматично стресово
разстройство не е отшумяло напълно, а е приело хроничен ход с флуктуация на
силата на симптомите. Дадено е заключение, че при липса на активна
психотерапевтична намеса, състоянието може да премине в трайна промяна на
личността (F 62.0 по Международната класификация на болестите –
10). Предвид неявяването на вещите лица и липсата на
въпроси към тях, със съгласието на страните заключението на допълнителната психиатрично
- психологическа експертиза бе приобщено по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 от НПК
Поради провеждането на
досъдебното производство в отсъствие на подс. Т., спрямо него едва в съдебното
производство е възложена и изпълнена комплексна психиатрично - психологическа експертиза от вещите лица Р.М. – психиатър, и Й.Й. –
клиничен психолог в ЦПЗ – Бургас (л.563 – 580, том II от
съдебното производство). Съгласно заключението, липсват данни Т. да е страдал и
да е лекуван от психическо заболяване, не се води на отчет в центъра, към инкриминирания
период е бил вменяем и съответно е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, както и да възприема и запаметява факти и
обстоятелства от значение за делото и да дава за тях достоверни обяснения. Може
да участва лично в наказателното производство и ако бъде признат за виновен –
да изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Констатирано е, че липсват данни
при извършване на инкриминираните деяния подсъдимият да се е намирал в
състояние на уплаха, смущение или силно раздразнение, предизвикано от пострадалата
с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от което е могло да
настъпят тежки последици за него или близките му, и не е бил в състояние на
физиологичен афект.
При изследване личностната
структура на подс. Т. вещите лица открили достатъчно данни за извод, че той
страда от диссоциално личностово разстройство, с всички особености на
поведението, ценностите и комуникацията, характерни за това състояние, което обаче личностово разстройство не
представлява разстройство на съзнанието по смисъла на НК, нито психично
заболяване в тесен смисъл. Отразено е изрично, че за
лица, страдащи от такова
разстройство, и конкретно за подсъдимия, са неприсъщи
чувството на вина, грях или неприетост на поведението, а се отличават с незачитане на социалните
задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. Личностовите характеристики, установени при проведеното изследване
на Т., се изразяват в ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции,
включително физическо насилие, налице е значимо несъотвествие между поведението
на подсъдимия и съществуващите социални норми, личността му е дисхармонична, с
натрупано вътрешно недоволство, агресивна готовност и слаба саморегулация,
нестабилна, импулсивна и със склонност към екстрапунитивно (адресирано към поведението на трети лица) разрешаване на фрустриращи ситуации
и себеоневиняване. При осъществяване
на деянията Т. е бил в състояние на обикновено раздразнение, осъществените
деяния са мотивирани от силен импулс на преживяване на контрол и власт над
жертвата, но наред с това стореното разкрива рационално и обмислено защитно
поведение (прикриване на следите от ударите по тялото и дрехите на
пострадалата), за да не бъде разкрит. Начинът на извършване на деянията, броят,
видът и интензитетът на наранявания надхвърлят простия физически побой или
нападание, и характеризират подсъдимия като особено жесток в проявите си. Не
изпитва чувство за грях или вина, проявава неспособност за емпатия и разбиране
по отношение на жертвата, а към момента на изследването се стреми да омаловажи
последиците от действията си, като счита, с жертвата с поведението и нагласите
си е виновна за стореното.
В хода на
досъдебното производство подс.И.Т. бил привличан в качеството на обвиняем общо 3
пъти, като фактическото съдържание и правната квалификация на обвинението търпели
промени вследствие събраните по разследването доказателства и преценката на
прокурора, както следва:
С
постановление от 30.06.2017 г., предявено на същата дата, в присъствието на защитник, подс. И.С.Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18
ал.1 от НК. При проведения веднага след привличането
разпит, обв.Т. не дал обяснения. Предвид получените при задържането му
наранявания, изискващи стационарно лечение, спрямо Т. била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на
5000 лева и му била наложена мярка за процесуална
принуда „Забрана да напуска пределите на Република България”. Гаранционната
сума не била внесена, а впоследствие Т. напуснал лечебното заведение и след
издирване било установено, че въпреки наложената забрана, е напуснал пределите
на страната и се намира в **********. В тази
връзка на 01.09.2017 г. била издадена Европейска заповед за арест, въз основа
на която обв.Т. бил задържан от нидерладските съдебни власти, но с решение от
02.11.2018 г. на Окръжен съд – А., предаването му на
българските власти не било допуснато основно поради съображения за условията на
задържане, при които ще бъде поставен в Република България.
На
01.10.2019 г. било извършено ново привличане на Т. в качеството на обвиняем при
условията на чл.269 ал.3 т.4 буква „в” от НПК (задочно), с предявявяне и
връчване на постановлението на служебния му защитник, за извършени престъпления
по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1
от НК, и по чл.131 ал.1 т.9 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК
На
25.03.2020г. Т. отново бил привлечен в качеството на обвиняем при условията на
чл.269 ал.3, т.4, буква „в” от НПК (задочно), с предявявяне и връчване на
постановлението на служебния му защитник, за извършени престъпления по чл.131а
предл. второ вр. чл.131 ал.1 т.9 предл. второ вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б.„б” от НК, и съответно по чл.116 ал.1 т.6
предл.2 и предл.3 и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1
вр. чл. 29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК. Последно формулираните обвинения от гледна точка на фактология
и правна квалификация са идентични с обвиненията, повдигнати с обвинителния акт,
преди измененията им в съдебното следствие.
ОБСЪЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА СЪВКУПНОСТ
Изложената в
горния раздел фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и съвкупен
анализ на следните доказателствени източници:
Гласни доказателства и
доказателствени средства – частично от обясненията на подс.И.Т. в съдебното
следствие (доколкото той изобщо не е давал обяснения в досъдебното производство),
от показанията на свидетелите М.С. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК дадените пред съдия показания от досъдебното производство), П.С., И.Т. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното
производство), А.Т. (приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.4 от НПК показания от
досъдебното производство), С.К. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 от НПК показания от досъдебното производство), Н.М. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство), П.И.; С.Б. (включително приобщените по реда на чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от
досъдебното производство), М.С., Т.Л. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство), М.М. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство), Д.В. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство), П.В. (включително приобщените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство), В.С. (приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.4 от НПК показания от досъдебното производство), и М.М. (приобщени чрез
прочитане по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК показания от досъдебното
производство).
Писмени доказателствени средства – Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум (л.127-135, том I на досъдебното
производство); Протокол за претърсване и изземване и фотоалбум (л.104 -120, том
I на досъдебното производство); Протокол за оглед на на веществено доказателство – мобилен телефон „Самсунг“ и фотоалбум (л.209 - 212, том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на местопроизшествие
на л. а. „*******”, ******** peг. №********, и фотоалбум (л.137-150,
том I на досъдебното производство); Протокол за повторен оглед на
местопроизшествие (л. а. „********”) и фотоалбум (л.151-159,
том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум (л.160-169, том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на веществено
доказателство - мобилен телефон „Самсунг Дуос“, и фотоалбум (л.193-201,
том I на досъдебното производство); Протокол за оглед (освидетелстване) на пострадалата М.С., и фотоалбум (л.170-192,
том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на веществени
доказателства – дамски и мъжки кожени портфейли, принадлежащи на
свид. М.С. и подс. И.Т., и
касов бон от магазин „Лидл“, и фотоалбум (л.202-208, том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на веществено
доказателство – мобилен телефон и фотоалбум (л.209, том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на веществено доказателство – нож с
черна дръжка (протокол на л.213, том I на
досъдебното производство); както и протоколи за доброволно предаване (л.215, 216, 217, 220, 223, 225,
226 и 228, том I на
досъдебното производство);
Писмени доказателства – медицинска
документация относно приема и лечението на пострадалата М.С., включително данни от
изследвания, оперативни манипулации, данни за приложените медикаменти, епикризи
и други (целия том III от досъдебното производство); Европейска заповед за арест на обв.Т. в
досъдебното производство (л.23-29, том IV от досъдебното производство); нотификация/ справка за съдимост
на подс. И.Т. (л.74, том IV от
досъдебното производство, л.12- л.20, том VII от
досъдебното производство); разпореждания за предоставяне на данни за трафика по чл.159а ал.1 от НПК (л.86-88,
том IV от досъдебното производство); трафични данни от мобилните оператори (л.92-97,
л.219-266, том IV от
досъдебното производство); справка за пътувания (л.103, том IV от досъдебното производство); справка за полицейска регистрация на подс.Т. (л.118, том IV от досъдебното производство); аналитична справка от извършен
анализ на трафични данни (л.45 – 53, том V от досъдебното производство); издадени в досъдебното
производство Европейски заповеди за разследване, докладни записки и разписки, издадените
в съдебното производство Европейска заповед за разследване и Европейска заповед
за арест, кореспонденция с нидерландските съдебни власти и Дирекция “МОС“ –
МВР, актуална справка за съдимост, справка от Европейската информационна
система за съдимост (ECRIS), и други.
Веществени доказателства: подробно
описани в пункт 2 от справката към обвинителния акт – предмети и проби, иззети
при огледите на местопроизшествие и при претърсване и изземване в обитаваните
от подс. Т. и пострадалата С. помещения в къща за гости „*******“, в хотел „*****“, и
в л.
а. „******”, ********* peг. № *******, доброволно
предадените с протоколи мобилни телефони, дрехи, медицински документи, копия от
книги за настаняване на гости, оптични дискове, съдържащи видеозаписи от
охранителни камери и други.
Експертизи: Химическа експертиза № 385 от 30.06.2017г. на
сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР-Бургас (л.22, том II на досъдебното производство);
Съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на ВМА – София (л.27 - 29, том II на
досъдебното производство); ДНК експертиза № 17/ДНК-146 от 07.07.2017г.***
(л.34-35, том II на досъдебното производство); ДНК експертиза № 17/ДНК-169 от 08.08.2017г.***
(л.39-41, том II на досъдебното производство); ДНК експертиза № 17/ДНК-203 от 14.09.2017г.***
(л.44-46, том II на досъдебното производство); Експертиза №
50 от 21.07.2017г.*** (л.50-52, том II на досъдебното производство);
Експертиза № 52 от 21.07.2017г.*** (л.56-59, том II на досъдебното производство);
Експертиза № 53 от 07.08.2017г.***, том II на досъдебното производство); Видео-техническа
експертиза - Протокол № 300 от 11.09.2017г.*** (л.69-76, том II на
досъдебното производство); Техническа експертиза - Протокол № 301 от
03.07.2017г.*** (л.66, том II на досъдебното производство); Съдебно-техническа
експертиза (л.88-91, том II на досъдебното производство); Техническата
експертиза (л.95-144, том II на досъдебното производство); Съдебномедицинска
експертиза № 137/ 2017г. (л.2 - 3, том II на досъдебното производство);
Съдебномедицинска експертиза № 136/ 2017г. (л. 5 - 6, том II на
досъдебното производство); Допълнителната съдебномедицинска експертиза (л.12 -
18, том II на досъдебното производство); Тройна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, изпълнена от вещите лица Д., К. и Г. от Медицински университет - Варна, (л.155 –
170, том II на досъдебното производство); Комплексна психиатрично -
психологическа експертиза на
пострадалата М.С. (т.VII, л.25 - 39 от досъдебното производство); Допълнителна комплексна
психиатрично - психологическа експертиза на пострадалата М.С. (л.813 – 826, том
III от съдебното производство); Комплексна
психиатрично -
психологическа експертиза на подс. И.Т. *** (л.563 – 580, том II от съдебното производство).
I. Гласни доказателства и доказателствени средства
Свидетелските
показания по мнението на съда могат условно да се класифицират в две групи, според съдържанието и връзката им с обвиненията,
повдигнати срещу подс. И.Т..
В първата група попадат
показанията на свидетелите М.С. и на майка й П.С.. Свид. М.С. е единствен
очевидец, възприел непосредствено, лично и в пълнота осъществяването на
деянията от подсъдимия от съвместното им потегляне от ************, през целия път и по време на престоя им в Република
България, до приемането й по спешност в УМБАЛ – Бургас на 29.06.2017г. Свид. П.С.,
според собствените й показания, тези на дъщеря й и обясненията на подсъдимия,
както и резултатите от техническите експертизи на ползвания от нея телефонен
апарат, е възприела пряко определени моменти от престоя на дъщеря й и подс. Т.
в Република България, като посредством гласови и видеоразговори е могла лично да
възприеме фрагменти от случващото се, включително изявленията на подсъдимия и
на дъщеря си, както и травматичните промени във външността на пострадалата,
настъпили в резултат от осъществените от подсъдимия насилствени действия.
Свид. М.С. е непосредствен
очевидец и основен свидетел на обвинението. В досъдебното производство тя е
дала показания четирикратно – на 13.07.2017г., на 23.08.2017г. пред съдия, на
24.08.2017г. и на 25.10.2017г. Пред настоящия съдебен състав в показанията си
от 21.10.2021г. свид.М. С. почти изцяло възпроизведе и потвърди показанията си,
дадени в досъдебното производство пред съдия, с изключение на определени
детайли, които бяха изяснени чрез прочитане на досъдебните й показания пред
съдия по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Спазвайки фактическата
хронология, свидетелката подробно възпроизвежда фактите относно запознаството
си с подс. Т. при пристигането си в ************,
участието на лицата К. Д. и свид. М.М. в организираната от Т. дейност като
сводник, и конкретния механизъм на работа на пострадалата, момичето Я. и други момичета от различни инационалности като
проституиращи за Т. по адреси на клиенти в гр.Х., идването на майка й П.С. при тях по предложение на
подсъдимия, последвано от изчезването на момичето Я., изгонването на свид. М. от подсъдимия и постоянните
обвинения на последния към пострадалата М. С., че заедно с М. са участвали в
продажбата на Я. на други сводници. Пълно,
подробно и последователно пострадалата представя случилото се при пътуването й
заедно с подс. Т., постоянните му обвинения, че му е изневерила със свид. М.М.
и че заедно с последния са продали Я. и са се
облагодетелствали от парите, съпроводени още по пътя с побои и нанасяне на
прободни рани на пострадалата с ножа, открит и иззет впоследствие от л. а. „*******”
peг. № *******, управляван от Т. по време на пътуването. Последователно проследява ключовите моменти, свързани
с престоя на двамата най-напред в дома на свидетелите П. и Д. В., и посещението й в спешния център на болницата в гр.Х., където прободните й наранявания били медицински
третирани от свидетелите М.С. и Т.Л.. Отново хронологично и с множество съществени детайли
свид. М. С. възпроизвежда пътуването и периодите на съвместен с подс. Т.
престой първо в къща за гости „*****“ – с.Р., и впоследствие в хотел „*****“ – гр.К., като посочва
по дни и часови интервали нанесените й от подс. Т. множество последователни
побои в автомобила, в хотелските стаи и извън тях, ползваните от подсъдимия средства – метален предмет,
завит отгоре, наименован от свидетелката „завито желязо“ и „щанга“, релса от
гардероб, служеща за окачване на закачалки, камъни, клони от дървета и дървени
пръчки, дъски от конструкцията на хотелски легла, както и плесници, юмруци и
ритници. Споделя, че подс. Т. й позволил да се види и чуе с майка й П.С. по
телефона вечерта малко преди да напуснат хотела в гр.К., както и че след това той събрал нейния багаж в сак и
с автомобила я откарал на непознато за нея безлюдно място в горист район. Там Т.,
недоволен от отговорите на въпросите му относно изчезването на Я., я изнесъл от автомобила, хвърлил я на земята и й
нанесъл удари с намерено на мястото парче дърво с дължина около метър и
дебелина около 2-3 см по глезените и ходилата, както и по лицето и главата,
като при опит да предпази главата си, лявата ръка на свид. М. С. била счупена,
а след това подсъдимият й нанесъл няколко удара в главата, вследствие на които
пострадалата чула изпъкване на удареното място. След преустановяване на побоя,
свид. М. С. не била в състояние да говори, да се изправи и движи, и се
затруднявала да диша, при което подсъдимият я натоварил на задните седалки на автомобила
и я откарал до УМБАЛ – Бургас, където я свалил, връчил й сака с дрехите и
вещите й, и потеглил с автомобила.
При разпита й в съдебното
следствие, предвид установените противоречия
между цитираните показания на свид. М. С. пред съда, и показанията, дадени от
нея пред съдия в досъдебното производство, на основание чл.281 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК чрез прочитане бяха приобщени
досъдебните показания на свидетелката, дадени на 23.08.2017г. След прочитането им, свидетелката потвърди
досъдебните си показания, дадени пред съдия, като след допълнителни въпроси
конкретизира, че според нея щангата е метална тръба, а заобленото желязо, с
което подс. Т. й нанасял удари, било заоблено само от едната страна. При
предявяване на цветна фотоснимка от албум към протокол за втория оглед на л. а. „*****” peг.
№ ****** от 14.07.2017г., свид. С.
категорично идентифицира изобразения на снимката Г-образен гаечен ключ тип
„лула“ като предмета, упоменат от нея като „извито желязо“, с който подсъдимият
й нанасял удари. Що се отнася до парчето дърво, описано като такова с дължина
около 25 см в обвинителния акт, свид. М.С. уточнява, че записаният в
досъдебните й показания размер вероятно се дължи на грешка при записване на
показанията й от разследващия полицай, като поддържа, че действителната дължина
на този предмет е от порядъка на 80-100 см, както е заявила пред съда. Допълва,
че едва когато подсъдимият я е свалил от автомобила, разбрала, че се намира
пред болницата в гр.Бургас, тъй като преди това била в безсъзнание и не помни Т.
да й е казвал къде я кара. По въпроса могла ли е да избяга от Т., или поне да
потърси помощ или да съобщи в полицията, свидетелката заявява, че подсъдимият
държал всички телефони и пари у себе си и тя нямала достъп до тях, от
нанесените й побои нямала сили да избяга, а вратата в хотела в с.Р. била заключена, като изрично заявява, че и сега продължава
да се страхува от Т..
Преценени
поотделно и в цялост, дадените пред съдия в досъдебното производство показания
на свид. М .С. в огромната си част напълно съответстват в хронологичен и съдържателен
аспект на тези, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, а същевременно
се подкрепят и допълват и от другите събрани доказателства, поради което съдът ги
кредитира в преобладаващата им част като обективни, незаинтересовани и точни, с
изключение на словесното описание на металния предмет, с който подс. Т. нанасял
удари на пострадалата, относно на ориентировъчната дължина на дървената пръчка,
с която подсъдимият я удрял при последния побой в гористата местност в нощните
часове на 29.06.2017г., както и относно точната дата на последния видеоразговор
с майка й П.С.. По отношение на металния предмет съдът приема за достоверно и
доказано, че това е именно Г-образният гаечен ключ тип
„лула“, открит и иззет от л. а. „*********”
peг. №******** на 14.07.2017г.,
но не само поради факта, че пострадалата
разпозна тази вещ при предявяване на нейното фотографско изображение. Макар да
е вписана като собственик на този автомобил, М. С. никога не е била
правоспособен водач на МПС, не е притежавала съответно свидетелство за
управляние, и на практика не умее да управлява автомобил, а през цялото време
този автомобил е бил управляван само от подс. Т. – факт, който самият той не
оспорва. Съгласно
заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-169 от 08.08.2017г. по описа на БНТЛ
при ОД на МВР-Бургас, по по-дългия извит край на иззетия от л. а. „*******” метален
глух ключ тип „лула“ с обща дължина 30 см, е изолиран ДНК профил, съвпадащ
напълно с ДНК профила на М.С., което логично изисква тази вещ да е била в
контакт с тялото на пострадалата. Според заключението на тройната
съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещите лица Д., К. и Г., разкъсно-контузните наранявания по главата и лицето на С., както и част от наранявания по
тялото и крайниците й са от твърд тъп предмет с
издължена ръбеста или цилиндрична повърхност - метални или дървени предмети като тръби,
щанги, дъски, пръчки, бухалки и други подобни, притежаващи такива
характеристики, включително с иззетия като веществено доказателство метален Г- образен
гаечен ключ, който поради формата и тежестта си съответства на упоменатите
наранявания по тялото и главата на пострадалата. Най - после, при повторния й разпит от съда,
пострадалата категорично отрече да е виждала предмет, подобен на този, изобразен
на саморъчно изготвената от подс. Т. скица на л.885, том III от съдебното
производство (демонтируем автоаксесоар за теглене на автомобили – теглич), и
отрече това да е металният предмет, с който
подсъдимия да й е нанасял удари, в каквато насока са твърденията на Т..
Прочее, предмет с такава форма и предназначение не е бил открит въобще в
автомобила независимо от извършените два подробни огледа. Що се отнася до
дължината на парчето дърво, ползвано от Т. при побоя на 29.06.2017г., съдът е
склонен да кредитира показанията на свид. М.С., дадени в съдебното
производство, че се касае за предмет с дължина около метър с напречно сечение
2-3 см, доколкото посоченото в обвинителния акт (преди изменение на
обвинението) парче дърво с дължина около 25 см обективно не притежава нито
маса, нито дължина (рамо), позволяващи причиняване на наранявания като тези,
установени от съдебномедицинските експертизи по главата и тялото на
пострадалата. По отношение на датата, когато пострадалата е провела с майка си П.С.
последният видеоразговор, от показанията на свид. П. С. и заключенията
съдебнотехническите експертизи съдът счита за установено по несъмнен начин, че
този разговор се е състоял на 27.06.2017г., а не на 28.06.2017г., както твърди
свид. М.С.. Досежно констатираните противоречия и несъвпадения между дадените в
досъдебното производство пред съдия показания на пострадалата, и тези, дадени
непосредствено пред на настояшия съд, съдебният състав държи сметка и за факта,
че показанията на М.С. в досъдебното производство са дадени с относително
краътък период след нейното извеждане от състояние на кома, след проведено
интензивно оперативно и медикаментозно лечение, докато тя се е намирала в процес на възстановяване от причинените й
многобройни и сериозни травми, което обстоятелство, наред с травматичния
характер на спомените за преживяното, логично и вероятно може да е повлияло на
спомените й за детайлите, съпътстващи деянията, отразени в досъдебните й
показания.
При оценка на достоверността и обективността на показанията на свид. М.С. съдът взема
предвид факта, че като пострадала от деянията и участваща в съдебното
производство като частен обвинител и граждански ищец, тя несъмнено е
заинтересована от реализиране на наказателната и гражданската отговорност на
подс. Т.. Въпреки това, стриктният анализ на показанията й пред съда и тези от
досъдебното производство налага извод, че тези показания, с упоменатите по-горе
уточнения, са обективни, искрени, последователни, пълни, непротиворечиви и
съответстващи на останалите събрани доказателствени източници, поради което
заслужават доверие и следва да бъдат ползвани при установяване на фактическата
обстановка по делото.
Показанията
на свид.П.С., свързани с инкриминирания по делото период и деяния, обхващат нейните
възприятия, получени при няколко гласови и видеоразговори с подс. Т. и с дъщеря
й М. С. по време на тяхното пътуване и съвместен престой в Република България.
Така, съгласно нейния разказ, два дни след отпътуването им от **********, свид. П. С., която продължавала да се намира в гр.Х., се свързала по видеочат с тях и получила информация,
че подсъдимият и свид. М. С. се намират в гр.Х., в дома на приятели на Т.. При видеоразговора свид.
М. С. казала на майка си, че е добре, и свид. П. С. възприела, че дъщеря й и
подсъдимият пият кафе. След ден-два отново провела видеоразговор с подсъдимия и
дъщеря си, при който те й съобщили, че се намират на морето, но не й дали
информация къде точно, като твърдели, че всичко е наред, а свидетелката не
видяла по лицето и тялото на дъщеря си нови синини или други белези.
Впоследствие, получила повикване от подс. Т. през приложението „Месинджър“ от
общия профил, ползван от подсъдимия и пострадалата, и в проведения гласов разговор
той й съобщил, че отношенията им не се оправяли, че е набил с щанга М.С. и тя
била в стаята, тъй като била цялата подута и не можела да върви. Свид. П. С. се
усъмнила, че подс. Т. би оставил пострадалата сама в стаята, тъй като се
страхувал тя да не съобщи в полицията. Междувременно изразила опасения пред
познати на Т. в гр.Х., упоменати в показанията й с
имената Р. и Я., че се опасява нещо лошо да не е случи на дъщеря й,
докато е с подс. Т. в България. На 19.06.2017г., когато бил рожденият ден на свид. М.С.,
подс. И.Т. отново се свързал със свид. П. С. чрез приложението „Месинджър“, но без
да включва камерата, като й разрешил й да разговаря с пострадалата, която
изпитвала затруднения при говорене и фъфлела. След това, на 27.06.2017г. подс.Т. се обадил чрез приложението
„Месинджър“ на свид. П.С. и включил камерата на телефона, при което последната визуално възприела, че дъщеря й седи на легло в хотелска стая, лицето й
било подуто, главата й изглеждала двойно по-голяма вследствие на отоци, които
поради размера си висели надолу, по ръцете и краката й се виждали
множество синини и отоци, изпитвала големи затруднения да говори и с
големи усилия успяла да помоли майка си за прошка, след което подсъдимият преустановил връзката. Два дни по-късно, в късните нощни часове на 29.06.2017г.
подсъдимият отново се свързал със свид. П.С. и й заявил, че дъщеря й била „до
тук“. Шокирана и разтревожена, на следващия ден свид. П. С. узнала от
публикации в български електронни медии, показани й от гореспоменатите Р. и Я., че млада жена
е била приета в болница в гр.Бургас в тежко състояние след побой, и по
инициалите на жертвата в статията се досетила, че се касае за дъщеря й М.С..
Тъй като не разполагала с пари, на свидетелката отнело известно време да заеме
определена сума, след което на 01.07.2017г. излетяла за Република България, а
03.07.2017г.***. Там най-напред чула, а след това и видяла лично, че дъщеря й
се намира в много тежко и животозастрашаващо състоняие, поставена в състояние
на медикаментозна кома, без възможност за самостоятелно дишане и прием на храна
и напитки, и подложена на множество оперативни интервенции. В лечебното
заведение свид. П. С. научила също, че там бил приет за лечение и подс. И.Т., който
получил нараняване при задържането му от органите на МВР. В този период
подсъдимият няколко пъти й се обаждал по телефона, докато била в болницата, за
да се интересува за състоянието на пострадалата М.С., като еднократно изпратил
и парична сума в размер на 150.00 лева за закупуване на памперси и други
консумативи, нужни за дъщеря й. Докато пострадалата все още се намирала в
състояние на кома, подс. Т. веднъж се срещнал със свид. П.С. пред сградата на
лечебното заведение и заявил желание всичко случило се да бъде забравено и да
започнат отношенията си отначало, каквато възможност свид. П. С. изключила.
Друга значителна част от показанията на свид.П.С. се отнасят до
обстоятелства преди инкриминирания по делото период. Въпреки, че не са пряко
свързани с подлежащите на установяне съставомерни факти от кръга, описан в
чл.102 от НПК, тази част от показанията й дава подробна и ясна представа за
дейността, с която подс. Т. бил ангажиран при нейното идване в ********, начинът, по който тази дейност била организирана и
осъществявана, включително за личното участие на дъщеря й М. С. и няколко други
лица от женски пол в тази дейност, определена от свидетелката като проституция.
Свидетелката съобщава за пристигането в началото на м. юни 2017г. на свид. М.М.
и съпругата му С., които се настанили в едно от
жилищата, наети от подс. Т.. М. започнал да работи като ескорт и шофьор на
проституиращите момичета до момента, в който подсъдимият започнал да обвинява
свид. М. С., че е продала едно от неговите момичета на име Я. и е дала парите на свид. М., след което изгонил последния
заедно със съпругата му, и нанесъл на М. С. в присъствие на свид. П. С.
интензивен побой с юмруци, ударил я и с мобилен телефон по лицето, причинявайки
й оттоци, синини и кръвящи наранявания. На следващия ден Т. споделил със свид.
П. С., че се бои да не би свид. М. да съобщи в полицията за нанесения на М. С.
побой, поради което я изпратил за няколко дни при негово познато семейство,
дегизирана с шапка и тъмни очила, за да не се виждат белезите от побой. Наколко
дни по-късно по инициатива на подсъдимия, той и свид. М.С. потеглили за
Република България.
Като майка на пострадалата М. С.,
свид. П.С. също е естествено заинтересована от изхода на делото.
Съпоставителния анализ на твърденията й с показанията на свид. М. С.,
обясненията на подс.Т., заключенията на техническите експертизи относно
съдържанието на мобилните телефони, чрез които е провеждана комуникацията
помежду им, и заключенията на съдебномедицинските експертизи за установените
телесни увреждания на пострадалата М. С., обаче, водят до еднозначен извод, че
показанията на свид. П.С. са достоверни, обективни, подробни и съотвестващи на
другите кредитирани доказателства, поради което заслужават доверие и следва да
бъдат ползвани при установяване на обективната истина.
Втората група включва показанията
на свидетелите М.М., Д.В., П.В., М.С., Т.Л., И.Т., А.Т., С.К., М.М., С.Б., Н.М., П.И. и
В.С., които точно в тази поредност разкриват в
хронологичен порядък възприятията им за основните моменти от придвижването и
престоя на подс.Т. и свид. М.С. на територията на страната за инкриминирания
период от 15.06.2017г. до 29.06.2017г.
Въпреки положените усилия се оказа
невъзможно свид. М.М. да бъде издирен и
призован за разпит в рамките на съдебното следствие, поради което показанията
му от досъдебното производство (л.43, том V от досъдебното производство), със съгласието на страните бяха приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК. Според показанията на този свидетел, той се запознал
с подс. Т. и свид. М.С. в ************,
където заедно със съпругата си отишли през м. юни 2017г. Заедно с подсъдимия и
пострадалата, там живеела и нейната майка П. С.. В течение на около 20 дни
свид. М. и съпругата му живели в апартамент на подс. Т., след което го
напуснали, свидетелят работел различни работи по време на престоя си в тази
държава. М. заявява, че не знае с какво се е занимавал подс. Т., нито дали М. С.
е проституирала за него. Твърди, че от свои познати впоследствие узнал, че
подсъдимият и М. С. си дошли в България, където подсъдимият я пребил и после се
върнал обратно в Н., където в определен момент се
намирал в затвора. Съобщава, че в по-късен момент, когато вече се бил върнал в
България, подс. Т. го потърсил по телефона и го питал дали е имал нещо общо с М.С.,
тъй като бил ревнувал, което свид. М. отрекъл. Показанията на свид. М.М. относно
твърденията му, че не знаел с какво се е занимавал подс. Т., както и че не
знаел дали пострадалата М. С. проституирала за него противоречат на
кредитираните показания на свидетелите М.С. и П.С., както и на обясненията на
подс. И.Т., поради което в тази част съдът не ги кредитира, отчитайки и правото
на свидетеля да не се самоуличава чрез показанията си. В останалите части,
показанията на свид. М.М. се подкрепят от показанията на упоменатите свидетели
и от обясненията на подс. Т., което позволява да бъдат приети за достоверни.
Свидетелите Д.В. и П.В. са
семейство, като свид. В. е отдавнашен
близък познат на подс. И.Т. ***. Тези свидетели работели в Република Австрия,
но поддържали собствено жилище в гр.Х. и периодично
се връщали в България. През м. юни 2017г. свидетелите В. били в Република България. В средата на месеца свид. В.
отишъл на риболов с познати на язовир И., където останал в течение на 3 дни. В района на
язовира нямало обхват на мобилните комуникации. На втория ден от престоя му
успял да разговаря със съпругата си П. В., която му съобщила, че подс. Т.
заедно с едно момиче (свид. М. С.) били на гости в дома им. Свид. В.
предположил, че това момиче е проститутка, поради което инструктирал съпругата
си да им каже да се тръгват, тъй като му било неприятно да нощуват в дома им.
Прибирайки се от риболов на 18.06.2017г., свид. В. заварил подс. Т. и
пострадалата С., които се придвижвали с червен на цвят автомобил „****“ и тъкмо се канели да тръгват. Срещнали се за кратко
с подс.Т., който съобщил на свидетеля, че са се отправили към морето, и след
това потеглили. От съпругата си свид. В. узнал, че момичето, съпровождащо
подсъдимия, имало наранявания, получени при конфликт на границата. След
известно време свид. В. прочел в медиите, че подсъдимият е пребил пострадалата С.,
докато били на морето, след което бил заловен. На свид В. било известно, че
подс. Т. трайно живее в ********, както
и че е лежал в затвор там и във Франция за наркотици. Впоследствие свид. В.
получил позвъняване от полицейски служители от гр.Бургас, които му съобщили, че
са получили номера му от подс. Т., и го инструктирали да дойде до гр.Бургас и
да го прибере. Тъй като подсъдимият не разполагал с живи роднини и адрес в гр.Х., свид. В. го откарал до с.Л., където се намирала къщата на бащата на бившата му
съпруга. В следващите дни свид. В. неколкократно посещавал подсъдимия в
споменатото село, за да му носи храна и цигари. По молба на Т., свидетелите В. пътували до гр.Бургас, за да видят пострадалата С.,
но не били допуснати до нея предвид критичното й състояние. Впоследствие свид. В.
преустановил носенето на храна на подсъдимия, а по-късно узнал, че Т. се е
прибрал в ********. Предвид наличието на
обстоятелства, за които свид. В. не си спомни, показанията му от досъдебното
производство (л.97 - 99, том I) бяха
прочетени със съгласието на всички страни на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1
т.1 и т.2 от НПК, и бяха изрично потвърдени от свидетеля като верни. Пред съда
свид. В. изрично потвърждава, че при връщането си от риболов все пак заварил
подсъдимия и пострадалата, преди да потеглят, и така обективно могъл да
възприеме автомобила, с който двамата се придвижвали.
По времето, когато свид. В. бил на
риболов, подс.Т. се свързал по телефона със свид. В. и й казал, че ще минат
заедно с приятелката му през гр.Х. да се видят.
Свид. В. знаела, че Т. живее в *********, преди
това е живял във Франция, където е лежал в затвор, както и че не разполагал със
собствен адрес в гр.Х.. Към този
момент свид. В. знаела от публикации във „Фейсбук“, че подс. Т. имал приятелка
на име Мима. На 15.06.2017г. подсъдимият и пострадалата М. С. пристигнали пред
дома на Вълчеви с червен на цвят автомобил с нидерландски регистрационен номер,
управляван от Т.. При запознаване с М. С. свид. В. забелязала, че тя постоянно
носела шапка и тъмни очила, а по лицето й имало голямо количество светъл на
цвят крем, положен около очите и скулите й. Веднага след пристигането им
подсъдимият казал на свид. В., че С. има нараняване на крака, което се нуждае
от превръзка, като обяснил, че пострадалата се сбила в Унгария с някакви момичета,
която я намушкали с ножица в крака. Свид. В. се усъмнила в тази версия, но
приела да откара С. до спешния център в болницата на гр.Х.. В болницата свид. В. стояла пред кабинета,
пострадалата повторила пред медицинския екип разказа как е получила нараняванията,
но те не й повярвали, и след като зашили раните, двете се прибрали в дома на В..
Там подсъдимият и свид. М С. останали три дни, през които свид. В. не забеляза
напрежение между тях, нито прояви на насилие. Веднъж двете със С. разговаряли в
отсъствие на подсъдимия, при което С. потвърдила версията за получените
наранявания, макар В. да изразила недоверие и й предложила помощ и пари, за да
си тръгне. С. заявила, че няма къде да отиде и иска да бъде с подсъдимия. След
отпътуването на подсъдимия и пострадалата, свид. В. научила от съпруга си, че
свид. М. С. била проститутка в Н. и В. бил
ядосан, че е била в дома му. Впоследствие свид. В. разбрала от медийни
публикация за стореното от подсъдимия, както и че той също е пострадал, и след
напускане на болницата отишъл да живее в с.Л.. В следващите дни, в началото на м.юли 2017г. Т.
многократно се обаждал на В. с искане тя да се обади на пострадалата, дал й
телефонния номер на майка й свид. П.С., периодично твърдял, че иска да бъде с
пострадалата М.С., както и че парите, които ще бъдат похарчени за дела, могат
да бъдат ползвани от тях двамата. Свидетелите В. пътували до гр.Бургас с намерение да видят
пострадалата М. С., но не били допуснати, а свид. В. разговаряла със свид. П. С.,
която я информирала за тежкото състоняние на дъщеря си. По-късно свид. В. чула
да се говори, че подс. Т. е напуснал с.Л. и е възможно да се е прибрал в Н.. Предвид констатираните множество съществени
разминавания и твърденията, че не си спомня определени обстоятелства, на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК със съгласието на всички страни
досъдебните показания на свид. В. (л.100-103, том I от досъдебното производство) бяха приобщени чрез
прочитането им, и изцяло потвърдени от свидетелката като достоверни.
Показанията на свидетелите Д.В. и П.В.,
включително тези от досъдебното производство, се приемат от съда за обективни,
добросъвестни, подробни, логични и взаимно допълващи се, поради което се
кредитират изцяло. Въпреки дългогодишното им познанство и близките им отношения
с подсъдимия, липсват основания да се счита, че тези свидетели са предубедени
или по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото, а разказите им
кореспондират с показанията на свидетелите М. С., М.С. и Т.Л., и
отчасти с обясненията на подс. Т..
Към 15.06.2017г. свид. Т.Л. работела като
медицинска сестра в ЦСМП Хасково – спешен център Харманли, а свид. М.С. *** ****.
Въпросната вечер свид. Л. била дежурна, а свид. С. бил на разположение. Към
21.30 часа в спешния център дошли пострадалата М. С. и свид. П.В.. Пострадалата
съобщила, че има наранявания по бедрото, които сама си причинила, като
изпуснала ножица върху крака си. При прегледа на раните свид. Л. установила, че
те са локализирани над колянната става, във външната част на лявото бедро, и
едното нараняване е повръхностно – около 3-4 мм, а другото е с дълбочина около
2.5 см. Повикала за консултация свид. С., който зашил по-дълбокото нараняване,
а по-плиткото само превързал, като информирал С. кога и къде следва да се яви
за сваляне на конците. По общо мнение на свидетелите Л. и С., прободно - порезните наранявания по крака на М. С.
не съотвествали да са получени от пробождане с ножица, но към момента на
прегледа раните не кървели и изглеждало, че не били получени съвсем скоро.
Предвид установените противоречия
между показанията на свид. Л. пред съда, и тези от досъдебното производство,
със съгласието на страните досъдебните й показания (л.90, том I от досъдебното производство) бяха огласени чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като бяха потвърдени от свидетелката с
обяснение, че в момента на разпита й от съда най-пресен е споменът й за наличие
на едно по-дълбоко нараняване на крака на пострадалата.
Обсъдени поотделно и в съвкупност,
показанията на свидетелите Л. и С. съдът кредитира изцяло като обективни,
безпристрастни и достоверни, предвид и кореспонденцията им с показанията на
свид. М. С., П.В. и обясненията на подс. Т., както и заключенията на
извършените съдебномедицински експертизи на пострадалата.
Свид. И.Т. и съпругът й
стопанисвали къща за гости „******“,
находяща се в с.Р., ул. „*******“ № **, област ******. На 18.06.2017г. около обяд подс. Т. и пострадалата
М. С. пристигнали с л.а.“********“,
червено-оранжев на цвят и спрели пред къщата за гости. Подс. Т. влязъл на
рецепцията и след като свид.Т. му казала, че имат свободни двойни стаи, решили
да се настанят. При записване на данните от личните карти свид. Т. забелязала,
че пострадалата носи шапка с козирка, лицето й е доста подуто и обезобразено, а
китката на дясната й ръка е надута. Попитала новодошлите дали не са
катастрофирали, но подс. Т. отговорил, че подстрадалата се занимавала с кикбокс
и травмите били от тези занимания. Свид. Т. ги настанила в стая №36 на втория
етаж на сградата. Подсъдимият пожелал да предплатят стаята за 7 дни, по 20 лева
на нощ, но разполагал само със 100 лева. Няколко часа по-късно доплатил на
свид. Т. остатъкът от 40 лева, като й обяснил, че е минал през аптеката да купи
лекарства за приятелката си. По време на престоя им свид. Т. видяла подсъдимият
да излиза в повечето случаи сам, няколко пъти излизали двамата с пострадалата, Т.
отрича през това време да е чувала викове, караници и други подозрителни шумове
от стаята на двойката. Около 08.00 часа на 25.06.2017г. съпругът на свид. Т.
установил, че ключът на стаята, в която били настанени Т. и С., е поставен от
вътрешната страна на входната врата, а гостите и автомобилът им ги нямало. При
влизане в стаята с намерение да я почисти, свид. Т. установила, че вътре е
мръсно, на стената вдясно от входната врата, и по радиатора от лявата страна на
вратата има пръски, за които помислила, че са от кафе. Двете калъфки за
възглавници заварила изпрани и оставени да съхнат на закачалка зад вратата, а
по тях установила петна като от кръв с диаметър 7-8 см, и имало следи, че е
правен опит да се почистят тъмните пръски по стената и радиатора. С оглед
факта, че свид. Т. не си спомни част от обстоятелствата, отразени в разпита й
от 29.06.2017г. (л.72 –
74,
том I от досъдебното
производство), със съгласието на страните
на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.2 от НПК досъдебните й показания бяха прочетени. След огласяването им, свид. Т.
заяви, че казаното от нея в досъдебното производство действително отговаря на
истината и си е припомнила подробностите след прочитане на показанията й.
Свид. А.Т. към м.юни 2017г.
работела като камериерка в хотел „******“, с
управител свид. С.К.,***. Въпреки положените усилия свид. Т. не бе открита, за да бъде разпитана лично в рамките на
съдебното следствие, поради което показанията й от досъдебното производство (л.78, том I от досъдебното производство) със съгласието на
страните бяха приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК. Според
тези показания, свид. Т. била дежурна в хотела на 28.06.2017г. В интервала 06.00-06.30
часа, докато чистела фоайето, видяла мъж и момиче, за които знаела, че са гости
на хотела, бързо да го напускат. Направило й впечатление, че мъжът държал
момичето за ръка, а то държало главата си встрани, сякаш за да скрие лицето си.
Свидетелката успяла да види момичето странично и й се
сторило, че главата на момичето била подута. Двамата преминали през фойето
много бързо и веднага потеглили с автомобил. От своя колежка, който следвало да
почисти стаята на описаната двойка свид. Т. узнала, че на следващия ден, т.е.
29.06.2017г., при опит на колежката й да влезе в стаята, вратата отворил мъжът,
който казал, че не желае стаята да бъде почиствана и не я допуснал да влезе
вътре.
Свид. С.К. към инкриминирания
период била управител на хотел „*******“,
гр.*****. Тя не присъствала при настаняване на подс. Т. и
свид. М. С. в хотела. На 29.06.2017г. по телефона й се обадил свид. Н.М.,
полицейски служител в РУ на МВР – Приморско, който поискал от нея съдействие да
провери, дали подс. Т. е настанен в управлявания от нея хотел. Свид. К. се
придвижила до хотела, където вече били дошли полицейски служители, и им
представила регистъра на гостите, съгласно който лицата И.Т. и М.С. били
регистрирани като гости на 26.06.2017г. и били настанени в стая № Б 215 на
втория етаж, която била с тераса. Свид. К. била уведомена, че Т. е осъществил
закононарушение и следва туристите да бъдат прибрани по стаите за тяхна
безопасност, тъй като предстоят действия по неговото задържане. По искане на
свид. Н. М., свид. К. помолила една от камериерките да се качи до стаята на
подсъдимия, за да провери дали той е там. Оказало се, че Т. действително е в стаята,
но отпратил камериерката под предлог, че не се нуждае от почистване. Свид. К.
се намирала на рецепцията, когато полицейски служители проникнали в стаята на
подс. Т., а след неговото задържане узнала, че той бил скочил или паднал от
терасата на стаята си на земята зад хотела. Няколко дни след 29.06.2017г., след
като приключили следствените действия в стаята на подсъдимия, свид.К. я
огледала и установила, че чаршафите били прани, но по тях имало петна, а
отделно имало пране, накиснато в леген, както и прах за пране. На свидетелката
направило впечатление, че металният профил, служещ за окачване на закачалки в
гардероба, се намирал на мястото си, но бил леко деформиран. От разговори със
служителите в хотела К. научила, че след настаняването си, подс. Т. и свид. С.
излизали сутрин и се прибирали вечер, както и че за целия им престой в хотела
стаята им не е била почиствана, тъй като Т. казал, че няма нужда. Във връзка с
констатирани противоречия по въпроса, дали свид. К. лично се е качила до стаята
на Т., за да провери дали е там непосредствено преди задържането му, със
съгласието на страните по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК досъдебните й
показания (л.79, том I от досъдебното производство) бяха огласени чрез прочитането им. По този повод
свид. К. конкретизира, че камериерка е била изпратена да провери дали
подсъдимият е в стаята, но тъй като тя била възрастна жена и се притеснявала,
свид. К. заявила в разпита в досъдебното производство, че лично тя се е качила
до стаята.
Съдът не съзира никакви основания
да подложи да съмнение или допълнителна проверка показанията на свидетелите Т.
и К., които не са познавали и не са се намирали в никакви отношения с
подсъдимия и пострадалата преди деянията, а възприятията им, получени по повод
заеманите от тях длъжности, са подробни, ясни и обективни, поради което съдът ги
приема за достоверни и годни да блъдат ползвани при изграждане на фактическата
обстановка по случая.
Към 29.06.2017г. свид. М.М.
работела като лекар в УМБАЛ – Бургас АД, отделение ОАИЛ, и на посочената дата
била дежурна за времето от 08.00 до 20.00 часа. Пред съда заявява, че смътно си
спомня за случая – в спешното отделение на болницата била приета млада жена в
много тежко състояние, с множество травми по цялото тяло, и свид. М. била
повикана като консултант. Поради невъзможност да си спомни повече подробности,
със съгласието на страните на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК
досъдебните показания (л.92-94, том I от досъдебното
производство) на М. бяха прочетени и
потвърдени от нея в цялост. Съгласно огласените показания, пострадалата М. С.
била доведена в отделение ОАИЛ в 08.52 часа на 29.06.2017г. от шокова зала,
където дошла сама в 06.57 часа същата сутрин. С. била с тежък анемичен синдром
вероятно в резултат от побой. На зададените й въпроси пострадалата казала само
името си, че е от П. и е дошла на почивка, но била
неспокойна и буствала, поради което й били поставени успокоителни. При направените
й изследвания се установило, че тя има двустранни фрактури на ребра, двустранни
пневмоторакси, фрактури на горната и долната челюст, носа, зигоматичната кост и
на рявата ръка, както и мозъчен оток, и в това състояние била с опасност за
живота. Мнението на М. било, че нараняванията имат някаква давност, а не са
току-що получени. След прочитане на досъдебните й показания, свид. М.
конкретизира, че предвид множеството травми, шоковото състояние и загубата на
кръв е могло да настъпят нарушения в дишането, сърдечната дейност,
химодинамиката и съзнанието на пострадалата, което е изисквало неотложна
животоспасяваща медицинска помощ. Дистанцира се от дадените в досъдебното
производство оценки относно давността на нараняванията, тъй като са извън
нейната специалност. Показанията на свид. М., с направените уточнения, съдът
цени с доверие изцяло.
Свид.С.Б. към процесната дата бил
разузнавач в V РУ на МВР – Бургас. Около 07.00
часа на 29.06.2017г.*** бил подаден
сигнал за постъпило лице от женски пол в
безпомощно състоние, захвърлено пред лечебното заведение. Пристигайки в
болницата, свид.Б. узнал, че пострадалата е свид. М.С., която вече била приета
в шокова зала с опасност за живота поради множество наранявания и фрактури.
Свидетелят незабавно предприел действия да установи движението на пострадалата
преди идването й в болницата, и след множество различни справки установил, че С.
е влязла в страната заедно с подс. Т. на 15.06.2017г., идентификационните данни
на ползвания от двамата автомобил, и адресите, на които са били регистрирани до
момента. След преглед на записите от видеокамерите, монтирани в лечебното
заведени, свид. Б. установил, че при идване в болницата пострадалата е сама,
много трудно подвижна, носи голяма чанта или сак. Сред вещите на С. бил открит
телефонен апарат „Самсунг“, в чията памет имало снимки и на подс. Т., и
кореспонденция, от която ставало ясно, че той е нанесъл побой на С.. Въз основа
на така събраните данни били предприети съответните издирвателни мероприятия,
които довели до откриването на Т. в хотел „****“ в гр.***** и неговото
задържане. Впоследствие Б. узнал, че при задържането подсъдимият е скочил от
терасата на стаята си на втория етаж на хотела и се самонаранил. Предвид
наличието на обстоятелства, за които свидетелят не можа да си спомни конкретни
детайли, със съгласието на страните на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК чрез прочитане бяха приобщени досъдебните му показания (л.95, 96, том I от досъдебното
производство). В допълнение към казаното
пред съда, от тези показания става ясно, че освен влизането на С., която
изглеждала с подута глава, на друга камера било заснето движението на
автомобил, подобен на този, с който Т. и пострадалата били влезли в страната.
Самият Б. посетил подс. Т. в болницата, където бил настанен поради полученото
при падането му от терасата счупване на прешлени, за да му връчи заповед за
полицейско задържане на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР. В последвалия разговор Т.
заявил, че ревнувал М. С. поради връзката й с друг мъж и по тази причина от
идването им в страната я биел всеки ден, а на процесната дата 29.06.2017г.
двамата потеглили с автомобила към гр.Х., подс.Т. спрял автомобила преди с. Дебелт и там
нанесъл по тялото и главата на пострадалата удари с намерен на място дървен сап.
Тъй като С. припаднала от побоя, той с автомобила я докарал до болницата в
гр.Бургас, свалил я и после се върнал в хотела в гр.******. След прочитане на досъдебните му показания, свид. Б.
потвърди тяхната достоверност и пълнота с изключение на въпроса, дали с
подсъдимия са говорили за причината, поради която Т. е докарал
пострадалата пред УМБАЛ – Бургас.
През 2017г. свид. Н.М. бил
полицейски служител в РУ на МВР - Приморско и на процесната дата бил в почивка.
Началникът на управлението се свързал с него и поискал съдействие за
установяване и наблюдение на лице, извършило престъпление, което било
локализирано в хотел „*****“ в гр.****. На свид. М. и останалите служители на РУ на МВР –
Приморско било разпоредено да
осъществяват само наблюдение до пристигане на екип за задържане от гр.Бургас. М.
водел наблюдение откъм терасата на стаята, в която трябвало да се намира подс. Т.,
и възприел, че подсъдимият седял на парапета на терасата с гръб към него, а при
влизане на задържащия екип в стаята му, Т. паднал по гръб на площадката под
терасата, която била застлана с плочки. Отрича спрямо подсъдимия да е
упражнявано насилие. По повод наличието на видими противоречия между казаното
пред съда и показанията му от досъдебното производство, със съгласието на
страните на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК чрез
прочитане бяха приобщени досъдебните му показания (л.80, том I от досъдебното производство). Съгласно огласените показания, свид. М. по време на
наблюдението се покатерил на парапета на терасата на първия етаж, видял, че Т.
е сам в стаята и се оттеглил под плочата на стаята му, за да не бъде забелязан.
Докато се намирал там, дочул водени от подсъдимия телефонни разговори с
неизвестни лица, при които подсъдимият изрекъл фразите: „…дано този път да се
размине…“, „..не съм я бил много, брат, ударих я най-много пет пъти…“, „…Гошо,
трябва някой да отиде в болницата да говори с нея…“. Наред с това Т. уведомил,
че ******** му карта е спряна и трябва да го търсят на друг номер.
В допълнение към казаното пред съда относно падането на пос. Т. от терасата, в
досъдебните си показания свид. М. е уточнил, че при падането на подсъдимия
около него не е имало никого, включително полицейски служители, а след като
подсъдимият паднал, полицейски служител от екипа за задържане скочил от
терасата на стаята, за да помогне за неутрализирането му. Свид. М. забелязал,
че от главата на Т. тече кръв и му направил превръзка с комплект за първа
помощ, след което Т. бил откаран със специализиран медицински транспорт в
болница в гр.Бургас. След прочитане на досъдебните му показания свид. Н.М.
изрично заяви, че ги поддържа и потвърждава, тъй като при даването им спомените
му са били по-ясни.
Свид. П.И. бил служител в ОД на
МВР – Бургас, и във връзка със задържането на подс. И.Т. на 29.06.2017г., му
било възложено да проведе с подсъдимия беседа за изясняване на случилото се с
пострадалата С..***, където Т. се лекувал, той заявил, че
двамата с пострадалата живеят в Н., където С.
първоначално работела като момиче за ескорт, но тъй като започнали интимна
връзка, той я направил отговорничка за другите момичета. Впоследствие научил,
че тя поддържа връзка с друг мъж, отношенията им се влошили, и решили да се
приберат в България. Най-напред били в гр.Х., след това в с.Р., община *******,
където, воден от ревност, подсъдимият нанесъл на С. няколко побоя, при което тя
го заплашила при следващ път да сигнализира в полицията. Т. заявил, че за
последно е бил С. с дървен кол в близост до с. Дебелт, община Средец. След този
последен бой състоянието на пострадалата било много тежко, поради което
сутринта на 29.06.2017г. я откарал с неговия автомобил и я оставил зад сградата на УМБАЛ – Бургас и
се върнал в хотела в гр.*****. Т.
изразил притеснение, че мобилен телефон марка „Самсунг“, който бил негов,
останал в багажа на С.. Мотивът подсъдимият да откара С. до болницата бил, че
според неговата преценка нямало да успее да я излекува, и се уплашил да не се
случи най-лошото с нея.
Показанията на свидетелите С.Б., Н.М.
и П.И., с конкретизацията, направена от Б. относно причината подс. Т. да откара
пострадалата до болницата, съдът намира за добросъвестни, обективни, взаимно
допълващи се и достоверни, поради което ги кредитира с доверие.
Въпреки това, показанията на
свидетелите Б. и И. в частите, в които те възпроизвеждат изявления на подс. Т.,
направени пред тях след задържането и настаняването му за лечение в УМБАЛ –
Бургас, не могат да бъдат законосъобразно ползвани при установяване на
релевантните за делото факти. В посочените части показанията на свидетелите
представляват преразказ на изявления, съдържащи фактическо признание за
осъществени неправомерни деяния, изявленията изхождат от лице, което към този
момент е било фактически задържано и по отношение на него е възникнало
подозрение, че е извършило престъпление, а при тези изявления не е присъствал
упълномощен или служебен защитник. Наред с това, липсват твърдения и
доказателства Т. да е бил уведомен за правото му на защитник, както и за
правото да не дава обяснения. Доколкото подс. Т. участва лично в съдебното
производство, от процесуална и доказателствена гледна точка е недопустимо
дадените от него обяснения непосредствено пред съда да бъдат конфронтирани или
замествани от производни доказателствени източници, каквито несъмнено са
посочените части от показанията на Б. и И..
Свид. В.С. не бе открита, за да
бъде разпита в съдебното следствие, поради което със съгласието на страните на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК показанията й от досъдебното
производство (л.91, том I от досъдебното производство) бяха приобщени чрез прочитането им. Според тези
показания, свид. С. отдавна познавала подс. Т., по прякор „Г.“, тъй като двамата били от гр.Х.. С. също живеела и работела от години в **********, където няколко пъти била срещала подсъдимия. Веднъж
по молба на Т., С. била регистрирала на свое име автомобил, който фактически
подсъдимият управлявал и ползвал. Знаела, че свид. М. С. била приятелка на Т.,
и с нея се видяла веднъж за кратко в Н. преди
процесните събития. На 10.07.2017г. С. се прибрала в България и отишла на
почивка в с.М., област ******. Там от медийни публикации узнала за нанесения от Т.
побой на С., и решила да я потърси. Открила я в болницата, но пострадалата не
можела да говори. След посещението в болницата не била срещала, нито чувала
подсъдимия, но от общи познати дочула, че той е избягал в Гърция или Нидерландия.
На С. не било известно дали Т. е пребивал други момичета. Показанията на свид. С.,
доколкото кореспондират с кредитираните показания на свидетелите М. С. и П. С.
относно посещенията на тази свидетелка в болницата, където се лекувала
пострадалата, следва да бъдат кредитирани като достоверни и незаинтересовани.
Съдът подходи с повишено внимание
към обясненията на подс.И.Т., предвид двойнствената им природа - като възможен източник на фактически данни,
и като средство за осъществяване на личната му защита и изграждане на
отбранителни версии. Констатира се, че макар първото постановление за
привличане в качеството на обвиняем за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК да е било предявено лично на Т. в присъствие на назначения му служебен
защитник (л.12, 13, том I от досъдебното производство), тогава
той се е ползвал от правото да не дава обяснения по същество на обвинението.
В хода на съдебното следствие, на
21.10.2021г. и на 15.06.2022г. Т. двукратно дава пространни обяснения, само
част от които се отнасят до интересуващите делото въпроси по чл.102 от НПК.
Значителни фрагменти от обясненията му касаят възникването и развитието на
отношенията на подсъдимия с пострадалата М.С., както и обстоятелства,
евентуално случили се в ************
преди 15.06.2017г., които не са пряко свързани със съставомерните съгласно
обвиненията факти. Все пак съдът констатира, че в голяма степен тази част от обясненията
на подс. Т. съвпада с разказите на свидетелите М. С. и майка й П. С. относно
причините и обстоятелствата, при които пострадалата отишла в **********, относно запознанството й с подсъдимия, дейността,
която той е упражнявал, въвличането й да работи като ескорт и да проституира по
адреси на клиенти с превоз, осъществяван от подсъдимия и ангажирани от него
други лица – К. Д.и свид.
М. М., относно споровете покрай изчезването на момиче на име Я., и възникналите по този повод у подсъдимия
подозрения, че пострадалата С. поддържа тайна интимна връзка със свид. М.М., и
именно те двамата са съпричастни към продажбата на споменатата Я. на други сводници, последвалото влошаване в
отношенията между подсъдимия и пострадалата, съпроводено с употреба на
физическо насилие от Т. спрямо М. С. в опит да изкопчи признание и да я накаже,
че му е изневерила и предала. В тази част, съдът счита обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги ползва при установяване на предисторията,
причините и мотивите за извършените впоследствие деяния.
Друга част от обясненията на Т.
стои в пряка връзка с повдигнатите му обвинения, а твърденията му в основни
линии съответстват на останалите проверени и кредитирани доказателствени
източници, с няколко конкретни изключения. В обясненията си Т. потвърждава, че
заедно със свид. М. С. пътували от *************** до Република България с л. а. „********” peг. №*********, червен на цвят, регистриран на името на
пострадалата, но управляван през цялото време от подсъдимия. Отрича да е пробождал пострадалата с нож в крака. След
престой при свид. В. ***, двамата потеглили към с. Р., където се настанили в къщата за гости на свид. Т..
Подс. Т. признава, че там няколко пъти нанесъл побой на М. С., тъй като на
поставените й въпроси за М.М. тя само мълчала и го прикривала, което го
вбесявало. Подсъдмият твърди да е бил пострадалата само с шамари и юмруци, но
не и с други дървени или метални предмети – колове, пръчки, щанги или гаечни
ключове, отрича да е хвърлял по С. камъни в с.Р., а твърди, че тогава тя паднала и се самонаранила.
При побоите й причинявал синини и кървящи рани, но не и счупвания. Относно
последния побой в гористата местност Т. сочи, че мястото се намирало непосредствено
преди гр.Елхово, а не в района на с.Дебелт, община Средец. Там отново се
ядосал, удрял С. с ръце, счупил й челюстта, имал малка пръчка с дължина 20-30
см и дебелина колкото палеца му, от ударите на пострадалата й станало лошо,
след което подсъдимият по собствено решение я натоварил в автомобила, почистил
кървящите наранявания, откарал я до болницата в гр.Бургас, където загубил
известно време, докато открие входа на спешното отделение, тъй като не познавал
града, и след като й отделил дрехи и други вещи в сак, я бил изпратил в
болницата, а той се прибрал обратно в хотела в
гр.К. с намерение да се оправи и да
дойде да я види на следващия ден. Отрича да е искал да бяга. Заявява, че имал в
автомобила сгъваем нож тип „пеперуда“, с който дялкал споменатата по-горе
пръчка, след което го забил в дърво и го забравил на мястото на последния
побой. Твърди, че не знае нищо за ножа с черна дръжка, открит и иззет от л. а. „********”. Потвърждава, че в инкриминирания период действително
е провеждал гласови и видеоразговори със свид. П.С., която по това време се
намирала в негово жилище в гр.Х., *********. Изразява становище, че ако наистина е искал да убие
пострадала, е щял да го направи и да я изостави в гората. Поддържа, че по време
на престоя в страната в инкриминирания период, пострадалата М. С. през цялото време
разполагала с пари, имала мобилен телефон и е можела да се обади когато и на
когото поиска.
В допълнителните си обяснения от
15.06.2022г. (л.888 – 890, том III на
съдебното производство) подсъдимият потвърждава основните моменти от предишните
си обяснения, но добавя и нови твърдения. Признава, че счупил челюстта на пострадалата,
но сторил това с юмрук, и при този последен побой не е използвал метални и
дървени предмети. Признава, че в инкриминирания период е удрял М. С. с желязо,
но отрича това да е Г-образния гаечен ключ, посочен в обвиненията, и твърди, че
се касае за съвсем друг метален предмет – приспособление за теглене на
автомобили (теглич), за което представя саморъчно изготвена от него свободна
скица (л.885 на същия том). Допълва, че този предмет бил с дължина приблително
15-20 см., намирал се под седалката на водача в автомобила, и признава, че с
този предмет действително бил удрял С. по крайниците, което се случило преди
или на 25.06.2017г., но не я е удрял с него по главата и не го е ползвал при
последния побой. След като му бе предявена аналитична справка, съдържаща
картови изображения с отразяване на маршрута, по който подс. Т. и пострадалата
М. С. са се движели на 29.06.2017г. въз основа на данните за адресите и обхвата
на клетките на мобилните оператори (л.45-53, том V от досъдебното производство), Т. заявява, че последният
побой над пострадалата е нанесъл по пътя от гр.Бургас към гр.Елхово, малко
преди входа на гр.Елхово, в близост до чешма. По отношение на регистрирания престой
около един час в района на с.Дебелт, община Средец, Т. твърди, че след побоя
спрели там, за да говорят с пострадалата, която се оплакала, че не може да си
поема въздух и че изпитва силни болки в счупената челюст, която кървяла. В тази
връзка подсъдимият твърди, че биологични следи от пострадалата може да са
попаднали върху Г-образния гаечен ключ поради
наличието на значително количество кръв от пострадалата, и на кърпи, с които
кръвта е била попивана, в купето на автомобила. Изнася и допълнителни сведения
за пострадалата М. С., че тя проституирала от 18-годишна възраст първо в
Република Гърция с някакви цигани, и при 4-годишния й престой като проститутка там
й били счупени ребрата, там се заразила и с венерическа болест. Впоследствие С.
била заминала за Германия с друг мъж, когото вкарала в затвора, и тогава дошла
в *********, където Т. се запознал с нея. Обвинява пострадалата,
че е излъгала пред съда за железния предмет и за дървените пръчки, с които да е
била бита, и поддържа, че самият той предпазвал пострадалата от това да
проституира, включително да не отидела при свид. М.М. да проституира при него.
За пътуването в нощта на 29.06.2017г. Т. заявява, че тръгнали към гр.Х. с цел той да се снабди с оръжие, за да се пази от
свид. М.М., когото С. уговаряла да дойде с други хора и да бият подсъдимия.
Твърди, че пострадалата имала във всеки момент достъп до автомобила, който се
отключвал с чип-карта, и можела по всяко време да проникне в него, макар да
заявява, че тя не може да управлявал автомобил.
При съпоставителен анализ на
обясненията на подс. Т. с кредитираните доказателства и доказателствени
средства съдът достига до заключение, че в една немалка част те наистина съответстват
на кредитираните свидетелски показания, протоколите от извършените огледи на
местопроизшествие, на веществени доказателства и на живи лица, претърсвания,
заключенията от извършените ДНК експертизи, експертизи на веществени
доказателства, технически и съдебномедицински експертизи, поради което ги
оценява като достоверни и заслужаващи доверие. Изключения са налице относно
следващите по-долу твърдения, които се опровергават от останалите кредитирани
доказателства.
По отношение на твърдението, че е
нанесъл за пръв път побой на свид.М.С. едва след настаняването им в къщата за
гости в с.Р., обясненията на Т. директно
противоречат както на показанията на пострадалата, така и на свид. Т., която
още при настаняването им на 18.06.2017г. констатирала, че С. е с тежко деформирано
и насинено лице и видими травми по китката.
Твърдението, че не знае чий е
ножът с черна дръжка, и че не е нанасял с него прободно-порезни рани на С. също
противоречи на показанията на последната, като се опровергава и от факта, че
ножът е открит и иззет от джоба на вратата на водача на управлявания от Т. л.а.
„******“, по острието му са открити биологични следи,
съвпадащи с ДНК профила на жертвата, а свидетелите Л. и С. еднозначно свидетелстват за прободно -
порезни рани по левия крак на С., налични при отвеждането й в
болницата в гр.Х.. Според медицинските експертизи,
тази прободни рани може да са били причинени от споменатия нож, както и от
всеки друг със сходни характеристики.
Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимия, че през целия инкриминиран период пострадалата М. С. има винаги
неограничен достъп до пари и мобилен телефон, както и свобода да се свърже
винаги с когото пожелае. В тази насока от показанията на пострадалата и на
свид. П.С. категорично се установява, че подсъдимият и М.С. ползвали общ профил
в платформите „Фейсбук“ и „Месинджър“ чрез един телефонен апарат, марка
„Самсунг“, който е открит в сака с вещите на С. при приемането й в УМБАЛ –
Бургас, и впоследствие бил предаден от медицински работник на органите на МВР с
протокол за доброволно предаване. Наличието на такъв общ профил се потвърждава
от заключението на извършената техническа експертиза на апарата и неговото
съдържание. Пострадалата и майка й еднозначно твърдят, че по време на престоя
им в страната, свид. П.С. могла да контактува с подсъдимия и дъщеря си
единствено по усмотрение на Т., който решавал кога да се проведе разговор, дали
той да бъде текстов, гласов, или чрез видеовръзка, както и дали да предостави
на свид. П.С. възможност да види дъщеря си чрез камерата на апарата, или не. Безспорно
е, че подс. Т. разполагал и с друг мобилен телефон марка „Айфон“, но не е
установено чрез него да е провеждал разговори със свид. П.С., а по сведения на
пострадалата М. С., този телефон преобладаващо бил ползван за контакт с
клиентите на проституиращите момичета, както и с лицата, ангажирани да ги
транспортират до и от съответните адреси. Що се отнася до финансовите средства,
с които С. разполагала, достатъчно е да се посочи, че съгласно протокола от
25.07.2017г. за оглед на портмонето на пострадалата като веществено
доказателство, при постъпването си в болницата С. е разполага в портмонето си
със сума от 4.60 лева, и сред вещите й не са отрити други парични средства.
Не може да се вярва на казаното от
Т., че при престоя им в различните хотели, пострадалата М. С. била свободна по
свой избор да се движи където и когато поиска, и то самостоятелно, без
подсъдимия, и че тя се ползвала от тази свобода. От показанията на свид. Т.
явства, че за престоя им в с.Р. тя е виждала
обикновено подс. Т. да излиза и се връща сам, и по - рядко да излиза и се връща
заедно със свид. М. С., но не съобщава последната да е излизала от хотела или
да се е връщала сама. В досъдебните показания на свид. К., приобщени чрез
прочитането им, е отразено, че по данни на персонала на хотел „*****“, подсъдимият и пострадалата излизали заедно сутрин и
се връщали заедно вечер, но не и че С. е била виждана самостоятелно да напуска
и се връща в хотела. Същото следва и от показанията на пострадалата.
Недостоверни
са обясненията на Т. и относно твърденията, че докато се намирали в хотелите в
с.Р. и гр.К., нанесъл само
2-3 пъти побой на пострадата, и то само с юмруци и шамари, без да ползва други
предмети. Според кредитираните показания на свид. М.С., нанесените й от
подсъдимия побои са не по-малко от 6 - 8, или повече на брой за периода, като
освен с шамари и юмруци, Т. й нанасял удари с коментирания гаечен ключ, който
вземал от автомобила, с метална релса за окачване на закачалки в гардеробите на
стаите, където били настанени, с клони от дърво и намерени на съответното място
дървени пръчки с дължина около метър, замервал я отблизо с камъни по лицето и
главата. В тази
насока заключенията на медицински експертизи, и особено на тройната експертиза
категорично установяват, че по - голямата
част от нараняванията на пострадалата М. С. са резултат от механичното действие
на твърди тъпи предмети с различни травмиращи повърхности, били са й нанесени десетки
отделни удари с такива предмети в областта на главата, лицето, гръдния кош,
долните и горните крайници, в това число не по-малко от десет силни удари в
областта на главата с предмет с ръбеста или цилиндрична повърхност. Следи от
удари с такива предмети са установени в
областта на десния долен крайник, около 5-6 удара в областта на лицето, и не
по-малко от 2 удара в областта на гръдния кош двустранно. Разкъсно-контузните
наранявания по главата на пострадалата са от твърд тъп предмет с издължена
ръбеста или цилиндрична повърхност, като е възможно да са причинени от удари с
метални или дървени предмети - тръби, щанги, дъски, пръчки, бухалки и други
подобни, включително коментирания метален Г- образен гаечен ключ, чиято форма и
тежест съответстват на упоменатите наранявания по тялото и главата на
пострадалата. За част от нараняванията по главата и лицето е конкретизирано, че
освен от удари с упоменатите по - горе твърди предмети с издължена и ограничена
повърхност, те може да са причинени и от силни удари с юмруци и ритници.
Уврежданията са с давност в рамките на период от 15-20 дни, съответстващ на инкриминирания
по делото период. Отделно от изложеното, свид. К. изрично посочва, че при
влизане в стаята, обитавана от подс. Т. и пострадалата след приключване на
следствените действия, забелязала, че металният профил, на който се окачват
закачалките в гардероба в стаята, е деформиран, което точно съответства както
на показанията на жертвата, така и на заключението на медицинските експертизи.
Предвид изложеното, за съда е доказано, че освен на удари с юмруци и ритници,
установените увреждания на пострадалата се дължат и на многобройни удари с
други твърди тъпи предмети с издължена ръбеста или цилиндрична
повърхност - тръби, щанги, дъски, пръчки, бухалки и други подобни, включително
коментирания метален Г- образен гаечен ключ.
По отношение на твърдението на Т.,
че еднократно бил удрял пострадалата по краката с метален теглич, а не с
коментирания гаечен ключ, известни съображения вече бяха изложени при анализа
на показанията на свид. М.С.. В представената от подсъдимия саморъчна скица, в
края на дръжката на теглича е изобразена винтова резба, необходима за здравото
закрепване на теглича чрез завиване в нарочен отвор в бронята на автомобила.
При евентуално нанасяне на удари с издължената част на този предмет, резбата би
оставила по тялото на С. характерни следи, каквито не са били установени. Към казаното
следва да се добави още, че твърдяната от подсъдимия дължина на теглича от около
15-20 см, дори ако ударите са нанасяни с другия му край, изобразен в правилна
кръгла форма, по мнението на съда е недостатъчно за причиняване на наранявания
с такава дължина и морфология, каквито са установени от съдебномедицинските
експертизи и са добре видими във фотоалбума към протокола за освидетелстване на
свид. М. С.. Предмет като изобразения от подсъдимия на саморъчната скица изобщо
не е открит в автомобила при двата огледа, а С. при предявяване на скицата
категорично отрече да е виждала такъв предмет, както и да е била бита с него.
Като недостоверни съдът оценява
твърденията на Т., че е нанесъл на С. последния побой на място, намиращо се
малко преди входа на гр.Елхово. Видно от цитираната по-горе аналитична справка,
изготвена въз основа на адресите и границите на клетките на мобилните
оператори, обслужващи комуникаторите на мобилните телефони, ползвани от подсъдимия
и пострадалата, на 29.06.2017г. те действително са се придвижвали в един
относително широк периметър в границите на област Бургас и област Ямбол, преминавайки
през териториите на общините Болярово, Средец и Камено (картови схеми на л.52 и
л.53, том V от досъдебното производство), но
на процесната дата изобщо не са достигали дори в относителна близост до
гр.Елхово, а за период от 1 час и 11 минути - от 04.08 до 05.19 часа включително
на 29.06.2017г., са останали в обхвата на едни и същи клетки в околностите на
с.Дебелт, община Средец, област Бургас. Времетраенето на установения престой на
посоченото място, съпоставен с трафичните данни, показанията на пострадалата С.
и обясненията на подсъдимия, както и документираното чрез трафичните данни
последващо придвижване от тази местност до УМБАЛ - Бургас, където С. е отразена
на записите от охранителните камери да влиза малко преди 07.00 часа на същата
дата, мотивира съда да приеме за доказано, че побоят над свид. М. С. в ранните
часове на 29.06.2017г. е нанесен именно в района на с.Дебелт, община Средец, а не на соченото от подсъдимия място в близост до входа
на гр.Елхово.
Извън твърденията на подсъдимия,
липсват каквито и да е доказателства по време на инкриминирания период свид. М.
С. изобщо да е осъществила дори един телефонен разговор със свид. М.М., още
по-малко пострадалата да е уговаряла този свидетел, сам или заедно с други
лица, да предприеме действия за физическа саморазправа с подс.Т.. Данни за
подобни контакти конкретно на С. с М.
липсват в предоставените трафични данни, а свид. М. в показанията си изрично
отрича да се е чувал с пострадалата.
Останалите твърдения на подс. Т.,
касаещи миналото на пострадалата преди тяхното запознанство, обвиненията, че тя
му изневерявала със свид. М.М., и че двамата с последния били продали едно от
момичетата на подсъдимия, обективно не е възможно да бъдат проверени, тъй като освен
казаното от подсъдимия, липсват каквито и да е други доказателства в тяхна
подкрепа.
Съвкупният
анализ на всички гласни, писмени и веществени доказателствени източници и
експертните заключения, и съпоставката им с дадените от подсъдимия пред съда
обяснения относно изброените по-горе
конкретни обстоятелства налага категоричен извод, че твърденията на Т. по тези въпроси са фактически неверни,
необосновани, житейски нелогични и целят единствено прикриване и омаловажаване на стореното, но
са убедително опровергани от останалата доказателствена съвкупност. Поради това, съдът интерпретира обясненията на подсъдимия в тези конкретни части
като проявление на гарантираното му от закона право на лична защита чрез даване на обяснения и
изграждане на самооправдателна и
оневиняваща го версия, но не и като източник на достоверни факти от
значение за разкриване на обективната истина.
II. Писмени
доказателства и доказателствени средства
Приобщените по делото писмени доказателствени средства -
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, за претърсване
и изземване и фотоалбум към него, за огледи на веществени доказателства и фотоалбумите към тях, за освидетелстване и фотоалбумите към тях, за вземане на образци за
сравнително изследване, и за доброволно предаване, са изготвени от компетентни
органи, при спазване императивните изисквания на чл.125 – чл.132 от НПК за
форма и реквизити, които протоколите следва да съдържат, поради което съдът ги
приема за процесуално годни да установят извършените процесуално - следствени
действия и събраните чрез тях доказателства, съгласно установеното в чл.131 от НПК. В резултат на документираните в протоколите следствени действия, в
досъдебното производство са били открити, иззети и приобщени по предвидения в
закона ред веществени доказателства – предмети, следи, фотоснимки, видеозаписи,
кръвни и ДНК проби, както и писмени документи, компютърни информационни данни,
съдържащи се в изследваните мобилни телефонни апарати, и данни за трафика,
предоставени от предприятията по чл.159а от НПК, позволяващи установяването на
фактическата обстановка по случая. Страните не оспориха авторството, формата
или съдържанието на коментираните писмени доказателствени средства, и съдът не
съзира пречка да се позове на тях при установяване на значимите за делото
факти.
Самостоятелно изброените на л.24,
абзац трети от настоящото изложение писмени доказателства - медицинска документация за пострадалата М.С., Европейска заповед за арест на подс.Т. в досъдебното
производство нотификация/ справка за съдимост
на подс. И.Т., разпореждания за предоставяне
на данни за трафика по чл.159а ал.1 от НПК и трафични данни от
мобилните оператори, справки за пътувания и за полицейска регистрация на подс.Т., аналитична справка за извършен
анализ на трафични данни, издадени в
досъдебното производство Европейски заповеди за разследване, докладни записки и
разписки, представляват официални документи и справки, съставени от надлежни
съобразно съдържанието им органи и субекти, които са годни да установят
материализираните в тях факти и изявления.
Предвид факта, че след лечението
му в УМБАЛ – Бургас подс. Т. напуснал в неизвестен момент, на неустановено
място и начин пределите на страната, а в хода на досъдебното производство
издадената от прокурора Европейска заповед за неговия арест и предаване е била оставена
без уважение, с цел гарантиране на личното му участие в съдебната фаза на
процеса, настоящият съдебен състав издаде нова Европейска заповед за арест (л.119 – л.123, том I от съдебното производство). След продължителна
кореспонденция с компетентните съдебни власти на ********* и предоставяне на допълнителна информация относно
условията за задържане и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, с
Решение от 09.03.2021г. (л.436 – л.452, том II от съдебното производство), състав за международна
съдебна помощ на Окръжен съд – А. е допуснал
предаването на подс. Т. на българските съдебни власти. Фактическото му
предаване е осъществено въз основа на споразумение за временно предаване с
клаузи, предложени от Министъра на Правосъдието и сигурността на ********** (л.354 – л.358, том II от съдебното производство) при условията на чл.24 ал.2 от Рамково решение
2002/584/ ПВР (чл.50 ал.3 от ЗЕЕЗА) с оглед факта, че срещу Т. в Нидерландия се
води друго криминално разследване за деятелност, свързана със изнасилване и
трафик на хора, което продължава да е висящо.
От справката за съдимост на подс. И.Т.,
издадена от Районен съд – Х. (л.75, 76, том I от съдебното
производство) се установява, че преди
настоящото деяние той е бил осъждан 5 пъти за извършени престъпления от общ
характер, и е освобождаван веднъж от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК. Осъжданията по НОХД № 42/ 1995 г. и НОХД № 106/ 1996г., двете по
описа на Районен съд – Х., касаят
престъпления по чл.194 – 197 от НК, извършени в условията на реална съвкупност
от подсъдимия като непълнолетен, и за тях Т. е реабилитиран по право на
основание чл.86 ал.1 т.1 от НК. По НАХД № 12/ 2004г. Районен съд – Х., подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК за извършено транспортно престъпление, и му е наложено
административно наказание „глоба“. По НОХД № 33/ 2004 г. на Районен съд – Х. Т. е
осъден за престъпление по чл.339 ал.1 от НК на „глоба“ в размер на 900 лева,
която липсват данни да е заплатил. По НОХД № 657/ 2005г. на Районен съд – С. му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за престъпление по чл.313 ал.1 от НК,
което наказание е изпълнено на 13.01.2017г. Най-после, със споразумение по НОХД
№ 93/2009г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в сила от 10.04.2009г., подс. Т.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.242 ал.2 от НК, за което му
е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, при
първоначален „общ“ режим. Наказанието е изтърпяно на 08.10.2010г.
Извън коментираните осъждания,
подс. Т. е осъждан и в други държави членки на ЕС. Съгласно цитираната справка
от Европейската
информационна система за съдимост (ECRIS) – л.851
– 867, том
III от съдебното
производство, за подсъдимия са налице
следните отразявания:
1. По Дело № 09-900778-12 на Окръжен съд Х., *****************, с присъда № 09-900778-12 от 21.11.2012г., влязла в сила на 06.12.2012г., за извършени на
04.08.2012г. две престъпления, описани като „Домашно насилие или заплашване“,
съответстващи на престъпленията по чл.128 – 131 и по чл.144 от българския НК,
на Т. е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца.
Подсъдимият изтърпял ефективно част от наказанието в размер на 3 месеца за
времето от 06.12.2012г. до 31.01.2013г. включително, след което бил освободен с
прилагане на мерки за пробационен надзор за срок от 2 години, до 05.12.2014г.
включително.
2. С присъда №
********** от 19.05.2015г. на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд -
Дуе, Република Франция, в сила от 26.05.2015г., за извършени на 14.11.2014г. три
престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества,
психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“,
съответстващи на престъпленията по чл.354а ал.1 и ал.3 от
българския НК, както
и за извършени на същата дата три престъпления, описани като „митнически
престъпления“, съответстващи на престъплението по чл.242 ал.2 и ал.3 от българския НК, на Т. кумулативно са наложени наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 години,
„глоба“ в размер на 17 677 евро, забрана за влизане на територията на Република Франция за 99 години, 99 месеца и 99
дни, както и наказание „конфискация“, чийто предмет не е описан в
нотификацията. Наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години е
изтърпяно от Т. ефективно на 15.10.2016г.
III. Веществени
доказателства
Веществени доказателства, открити
и иззети при огледите на местопроизшествия и в ползвания от подсъдимия и
пострадалата С. лек автомобил, при претърсване и изземване в обитаваните от
хотелски стаи, при освидетелстването на свид. М. С. и при вземане на образци за
сравнително изследване, доброволно предадените от свид. П. С., и оптичните носители,
съдържащи видеозаписи от охранителни камери в района на УМБАЛ – Бургас АД, са
надлежно събрани, описани и приобщени към доказателствената съвкупност чрез
съответните действия по разследването, поради което са годни да бъдат ползвани
при изграждане на фактическата обстановка. В хода на съдебното следствие, за
уточняване на конкретни обстоятелства, на свид. М.С. бяха предявени цветни
фотоснимки от фотоалбума от повторния оглед на л. а. „*******”, ******* peг. № **********, при което свидетелката разпозна Г-образния
гаечен ключ, открит в багажното отделение на автомобила, като железния предмет,
с който подсъдимият й нанасял удари. На същата свидетелка бе предявена и предоставената от
подс. Т. саморъчна скица на автомобилен теглич, която вещ С. отрече да е
виждала и заяви, че с тази вещ Т. не я е удрял. На подс.Т. бе предявена обсъдената по-горе аналитична
справка за движението на ползваните от него и от пострадалата мобилни телефони
въз основа на приобщените по делото трафични данни, с оглед проверка на
твърдението му, че последния побой на 29.06.2017г. е нанесен в близост до гр.
Елхово. Изведените въз основа на данните за трафика маршрут на движение и
местонахождение на мобилните апарати на процесната дата изключват възможността
последният побой да бил е нанесен на посоченото от подсъдимия място.
За
изчерпателност съдът отбелязва, че при извършения на 30.06.2017г. оглед на
местопроизшествие в района на Главен път II – 79 Бургас – Средец, на
разстояние 2.5 км от разклона за с. Дебелт в посока гр.Средец, на асфалтова
отбивка вляво по посока на движението, на около 67 м от отбивката и на 4 м встрани от
пътя била открита и иззета дървена пръчка с дължина 120 см (протоколи и
фотоалбум на л.160-169, том I на досъдебното производство). Като материал и размери, този предмет
изглежда подобен на парчето дърво, описано от свид. М. С. в показанията й пред
съда относно последния побой, нанесен й от подсъдимия в нощта на 29.06.2017г.***.
Въпреки приблизителното съответствие, липсват основания това веществено
доказателство да се идентифицира еднозначно като средство, ползвано от подс. Т.
да нанася удари на пострадалата на споменатата дата, тъй като по него не са
били открити биологични следи и не са налице категорични доказателства, че
огледът на местопроизшествие от 30.06.2017г. е извършен точно на мястото,
където действително е бил нанесен побоят.
При приключване на съдебното
следствие, страните не пожелаха предявяване на останалите веществени
доказателства.
IV.Експертизи
Наличните в досъдебното и съдебното производство
съдебнотехнически, съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и психологически
експертизи, и съдебнобиологически експертизи по метода на ДНК-профилирането са
изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите образование, квалификация,
професионален опит и научни знания, за да отговорят точно, изчерпателно и
компетентно на поставените им задачи.
От
заключенията на Химическа експертиза № 385 от 30.06.2017г. на сектор „БНТЛ“ при
ОД на МВР-Бургас и Съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на ВМА – София
съдът приема за безспорно установено, че в кръвта на пострадалата М.С. не е
открито съдържание на алкохол, а в кръвта на подс. И.Т. не е установено наличие
на алкохол и наркотични или упойващи
вещества.
Въз основа
на извършените три биохимични ДНК експертизи (№ 17/ДНК-146 от 07.07.2017г., № 17/ДНК-169 от 08.08.2017г. и № 17/ДНК-203 от 14.09.2017г., всички по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас съдът
приема за установено, че по иззетите при оглед на местопроизшествие на
30.06.2017г. в района на Главен път II – 79 Бургас – Средец, веществени доказателства – 2 бр.
червено-кафяви люспи и дървена пръчка с дължина около 120 см, не е визуализиран
ДНК профил, и не се доказва наличие на човешка кръв. По по-дългия извит край на
метален глух ключ тип „лула“ с обща дължина 30 см, и по
острието на нож с черна дръжка, иззети от л. а. „*******”, *******peг. №********, е изолиран ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на пострадалата М.С., докато по иззетия от същия
автомобил комплект инструменти (гидория) не е определен ДНК профил.
От
заключенията на извършените в досъдебното производство 3 съдебномедицински
експертизи на веществени доказателства (Експертиза
№ 50 от 21.07.2017г., Експертиза № 52 от 21.07.2017г., Експертиза
№ 53 от 07.08.2017г., всички по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас), се изяснява, че пострадалата М.С.
е от кръвна група 0 по системата АВО, а подс. И.Т. – от гръвна група А по
системата АВО. При изследване на предоставените веществени доказателства,
наличие на човешка кръв с кръвна група 0 е установено по всички дрехи и
маратонки на пострадалата, с изключение на обект № 5 - сиво-черен клин и обект
№ 6 - сива тениска. Наличие на човешка кръв с кръвна група 0, съвпадаща с
кръвната група на пострадалата С., е установено по червените петна, иззети от
радиатора в къща за гости „*******“ – с. Р., по пластмасова лайсна,
покриваща гуменото уплътнение на рамката на предната дясна врата на л. а. „******”, по
кутия от цигари „Марлборо“ и по обтривката от задно ляво панорамно стъкло,
иззети от същия автомобил, както и по бял плик за одеало, бежова калъфка за
възглавница и розова хавлия, иззети от стаята в хотел „*****“ – гр.К.. По чифт маратонки „Найк“
(дясната маратонка), иззети от багажното отделение на л. а. „*******”, са
установени микроследи от кръв, които поради нищожното им количество не са
изследвани за кръвногрупова принадлежност.
Съгласно
заключението на Видео - техническа експертиза (Протокол № 300 от 11.09.2017г.
по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас) на видеозаписи от охранителни камери в
„УМБАЛ - Бургас“ АД и бистро „М.“, разположено пред хирургическия блок на
болницата, по които не са установени следи от манипулации, се установява, че лице от женски
пол, носещо шапка с козирка се появява във фоайето на лечебното заведение в
05.55 часа (според системното време на заснемащата система) на 29.06.2017г.,
придвижва се трудно, залита и се подпира по околните врати и стени, лицето й е
подпухнало и със следи от зацапвания, визуализира се бял предмет в областта под
носа и над устата й, а на видеозаписите от бистро „М.“ се установява лек автомобил „*****“, вероятно
модел „*****“, червен на цвят, със затъмнени задни стъкла, подобен на управлявания от
подс. Т., да преминава пред заведението в 06.29 часа и в 06.30 часа (според системното
време на записващата система) на 29.06.2017г. двукратно по автомобилната алея
пред заведението. Лицето от женски пол, водачът на автомобила – лице от мъжки пол с къса коса,
и регистрационният номер на автомобила не могат да бъдат идентифицирани поради
ниската резолюция на записа.
Вещото
лице по техническа експертиза (Протокол № 301 от 03.07.2017г. по описа на БНТЛ
при ОД на МВР-Бургас), извлякло и записало на оптичен носител наличната
информация в мобилен телефон „Samung Galaxy S7 Edge“, ползван съвместно от подс. Т.
и пострадалата М.С., находящ се сред нейните веши и предаден с протокол за
доброволно предаване на служител на МВР.
Вещото
лице по Съдебно-техническа експертиза от 15.08.2017г. установило и записало на
оптичен носител съдържанието на таблет „Айпад“ и преносим компютър „Пакард
бел“, иззети при претърсването на обитаваната от подсъдимия и пострадалата стая
в хотел „******“ в гр.К., но не могло да преодолее паролата за достъп до
таблет „Самсунг“, иззет от същата стая.
Вещото
лице по Техническата експертиза от 06.10.2017г. установило, извлякло и
представило на хортиен носител съдържанието на паметта на мобилен телефон „Samung Galaxy S7 Edge“, ползван съвместно от подсъдимия и
пострадалата С., включително телефонния указател, осъществените изходящи
повиквания, приетите и пропуснатите входящи повиквания, изпратените и
получените кратки текстови съобщения (SMS), снимки и видеа от приложенията „Вайбър“ и „Уатсап“,
както и екранни снимки, изобразяващи лице от женски пол с видими наранявания,
записани на 18.06.2017г. в 22.08 часа на координати, съответстващи на адрес с.
Р., ул. „********“ № *. Същата експертиза е установила характеристиките
и съдържанието на паметта на мобилен телефон „Айфон“, иззет след задържането на
подс. Т. на 29.06.2017г. от обитаваната от него стая в хотел „*****“ – гр.К.. Извлечени са
всички данни за изходящите и входящите повиквания, значителна по обем
кореспонденция с кратки текстови съобщения (SMS), и запаметена снимка на лице от
женски пол с видими наранявания, създадена на 28.06.2017г. в 13.02 часа, без
данни за местоположението на нейното заснемане.
Съгласно
заключението на Съдебномедицинска експертиза № 137/ 2017г., прегледът на подс. Т.
установил две дълбоки охлузвания на челото вдясно, ранички с характер на
порезни по дясната длан, охлузвания по гърба на дясната длан и фрактура на
телата на първи и втори поясни прешлени със стеснение на канала, без засягане
на гръбначния мозък, което увреждане може да се получи при силен рязък натиск
по дължина на гръбначния стълб, както и при падане на крака от височина, и
подлежи на неоперативно лечение при строг постелен режим. Охлузванията по гърба
на дясната длан са резултат от действие на твърди тъпи предмети, включително е
възможно да са получени при нанасяне на силни удари с дясната ръка.
След анализ на извършените по отношение на пострадалата М.С. в досъдебното
производство единична,
допълнителна и тройна съдебномедицински експертизи, поотделно и в съвкупност с гласните, писмените и
веществените доказателства,
съдът ги намери за
ясни, пълни, компетентни, научно обосновани и обективни, като при съпоставката
им с другите доказателствени източници не възникват съмнения за тяхната
правилност, със следните резерви:
Съгласно
първоначалната съдебномедицинска експертиза № 136/ 2017г., при извършения на
03.07.2017г. преглед на пострадалата, тя се намирала в състояние на кома и на
апаратна вентилация. Вещото лице установило пръснати синкаво-червеникави
кръвонасядания по предната страна на долните крайници, 2 линейни рани по около
1 см по външната страна на лявото бедро, зашити с хирургически конци, спираловидна
фрактура на ляв горен крайник (лява лакътна кост), фрактура на носни костици,
долна челюст с три фрактурни линии, и фрактура на лявата ябълчна кост на
горната челюст, фрактури на седмо ребро вдясно и осмо ребро вляво, подкожен
емфизем вдясно и пневмоторакс, с поставен аспирационен дрен. С оглед наложилата
се интубация на пострадалата е формулирано заключение, че описаните наранявания
се квалифицират като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Лицевите фрактури и фрактурите на ребрата отговарят да са получени от удари с
твърди тъпи предмети – най-вероятно удари с юмруци, а счупванията на ребрата
могат да бъдат причинени и от ритници с обувка. От тази експертиза съдът не
възприема единствено извода, че най-вероятна причина за фрактурата на лява
лакътна кост при падане, но го отдава на факта, че при изготвяне на
експертизата вещото лице е разполагало с ограничен доказателствен материал – С.
е била в кома, не е бил наличен пълен обем медицинска документация, и
заключението се основава основно на извършения от вещото лице преглед на
жертвата.
Според значително
по – подробното и добре мотивирано заключение на допълнителната
съдебномедицинска експертиза (л.12 - 18, том II на досъдебното производство),
разкъсно - контузните рани по главата на пострадалата С. са причинени с твърди
ръбести предмети, нараняванията в лявата и теменната област са с по - малка
давност от останалите наранявания по главата на пострадалата, и водят до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота й. За прободните наранявания по
лявото бедро на С. е констатирано, че е възможно да са причинени с иззетия като
веществено доказателство нож с черна дръжка, както и с всеки друг нож със
същите характеристики. С оглед множеството причинени на С. травми и общото
увреденото й състояние, наложило поставянето й на командно дишане е формулиран
извод, че е била налице реална опасност за живота й, което реализира медико - биологичните
характеристики на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Фрактурата на двете ребра и развилият се на тази основа пневмоторакс обуславят
разстройство на здравето, временно опасно за живота на С., фрактурата на лявата
й подлакътница е довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник
за срок от около 4-5 месеца при обичаен
оздравителен процес, фрактурата на долната челюст е довела до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето. Не са установени данни пострадалата да е
била в състояние на мозъчно състресение от степен да не е в състояние да
възприеме заобикалящата я действителност и да не съзнава какво се случва с нея.
Предвид значителният брой на травмите, тяхното разположение и интензитет вещото
лице е заключило, че те са причени по начин, особено мъчителен за пострадалата,
и с особена жестокост. От изложените изводи съдът не споделя единствено
отговорът по т.6 от заключението, че оперативната
интервенция по повод развилия си бридилиус няма връзка с причинените травми,
доколкото този въпрос е получил подробно обсъждане и убедителен научнообоснован
отговор от тричленната съдебномедицинска експретиза.
Според
заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
изпълнена от вещите лица Д., К. и Г., лекари и хабилитирани лица в Медицински
университет - Варна, (л.155 – 170, том II на
досъдебното производство), по главата, тялото и крайниците на пострадалата са
установени множество телесни увреждания - счупване на горната и долната челюст,
водещо до трайно затруднение на дъвченето и говоренето; двустранно счупване на
ребра (седмо в ляво и осмо в дясно), довело до трайно затруднение движението на
снагата; развитие на двустранен пневмоторакс и коремна травма, изискващи
оперативни интервенции, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на лявата лакътна кост, водещо да трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник; обезобразяване на лицето, изразяващо се в
трайни белези по устните и дясна буза; клинична картина на травматичен шок, с
водещи симптоми на остра анемия, дихателна недостатъчност и кома, явяващи се
последица от получените наранявания и обуславящи постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Нараняванията по тялото на свид. С. причинени от
механичното действие на твърди тъпи предмети с различни травмиращи повърхности,
с десетки отделни удари с такива предмети в областта на главата, лицето,
гръдния кош, долните и горните крайници. Идентифицирани са не по-малко от десет
силни удари в областта на главата с предмет с ръбеста или цилиндрична повърхност,
5-6 удара в областта на лицето, най - малко 2 удара в областта от гръдния кош
двустранно, а подобни характеристики разкриват и отделни кръвонасядания и рани
в областта на десния долен крайни. Вещите лица са категорични, че ударите,
нанесени в травмираните области на носа и челюстите са били нанесени със
значителна сила и са причинили подлежащи фрактури на лицеви кости, както и на
ребрата на пострадалата. Нараняванията по главата и лицето на С. може да са
причинени от удари с твърди тъпи предмети с
издължена ръбеста или цилиндрична повърхност - тръби,
щанги, дъски, пръчки, бухалки, включително металния Г- образен гаечен ключ, някои от травмите по лицето е
възможно да са получени и от силни удари с юмруци и ритници.
Описани са
многобройни разкъсно – контузни и порезни рани в дясната челно - теменна част,
централната, теменната, лявата слепоочна област и окосмената част на главата; в
областта на челото, лявата вежда, клепачите на двете очи, гърба на носа, двата
края на горната устна, лявата и дясната буза, в лявата част на шията, в лявата
част на гръдния кош, по външната част на мишницата, предмишницата и първи пръст
на лявата ръка, по гърба на дясна длан и по ноктите на втори и трети пръст на
дясната ръка, по лявото бедро, по лявото и дясното коляно, дясната подбедрица и
ноктите на краката, всички водещи до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Само трите прободно-порезни наранявания - едно в областта
на шията и две по лявото бедро, са причинени от предмети с остър режещ ръб,
вероятно нож, и е възможно да са причинени и с иззетия като веществено
доказателство нож с черна дръжка.
Специално
по отношение счупването на ребрата и развития пневмоторакс вещите лица
разясняват, че не се касае само за фрактурни линии, а ребрата са били
разместени и са причинили нараняване на белия дроб, което на свой ред е довело
до проникване на въздух в гръдната кухина и подкожието (подкожен емфизем).
Вещото лице К. изрично конкретизира, че когато наличието на въздух в подкожието
е констатирано едновременно с фрактури на ребра, тези увреждания са получени по
едно и също време, което според вещите лица трябва да се е случило до няколко
часа преди приемането на С. в болницата.
Вещите
лица Д., К. и Г. са категорични, че при постъпването й в „УМБАЛ-Бургас“ АД, пострадалата е била в състояние, характеризиращо се с
наличие на съчетана травма и травматичен шок, изведен
по отразените в медицинската документация клинични показатели, и едновременно с
това е развила остра анемия, дихателна недостатъчност и кома, които състояния са определени като пряк резултат от кумулативния съчетан ефект от всички травми, които са й
били нанесени.
Описаното състояние на С. е изисквало спешно възстановяване на дишането чрез
интубация и изкуствена белодробна вентилация, и възстановяване обема на
циркулиращата кръв чрез трикратно кръвопреливане. Това клинично състояние
неминуемо би довело до смърт в рамките на няколко часа, най-много денонощие,
ако в спешен порядък жизнените функции не са били възстановени чрез съответните
медицински интервенции. Опасността за живота на С. е била реална и е
съществувала от изпадането й в състояние на кома до извеждането й от това състояние
и възстановяването на самостоятелното й дишане.
В
заключението, а впоследствие и в отговорите си пред съда, вещите лица подробно
и убедително разясниха причините за наложилата се впоследствие доипълнителна оперативна
интервенция по поставената на пострадалата диагноза „Бридиреус. Странгулацио
интестини тенуес“. Цитираното заболяване представлява чревна непроходимост,
възникнала поради сраствания между повърхността на отделните чревни бримки, или
с тапициращия кухината слой на коремницата, и е настъпила около 2 месеца след
извършената на 29.06.2017г. животоспасяваща коремна операция на пострадалата. При
извършената по спешност хирургическа интервенция на 29.06.2017г., от коремната
кухина на С. е отстранена около 2000 мл течност с елемент
на възпаление
(трансудат), образувала се от нараняванията по тялото на жертвата, като при
тази животоспасяваща операция са били отстранени и умъртвените части от
тъканите в коремната кухина на С.. Израстването впоследствие на здрави тъкани
на мястото на отстранените е довело до цитираните сраствания и последвалата
чревна непроходимост, която от медицинска гледна точка се приема за късно
усложнение, свързано с травмите и състоянието на С. към датата на коремната
операция. Чревната непроходимост е дефинирана като тежко животозастрашаващо
състояние, което може да се преодолее само по оперативен път, и самостоятелно
води до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съдът възприема изцяло като компетентно, ясно, недвусмислено, пълно, научно
обосновано и правилно заключението на тази последна експертиза и дадените
допълнителни разяснения от вещите лица в съдебното заседание, поради което я
поставя в основата на изградената фактическа обстановка, наред с другите
кредитирани доказателствени източници.
По отношение на пострадалата М.С. в досъдебното (т.VII, л.25 - 39 от досъдебното производство) и съдебното производство са извършени първоначална и допълнителна
комплексни психиатрично - психологически експертизи от вещите лица Я. и Н. – Б.. Съгласно първото заключение, в
инкриминирания по делото период 18.06. - 29.06.2017г. С. не е страдала от
психично заболяване, годно да доведе до разстройство на съзнанието,
препятстващо способността й да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи. При прегледа и изследването вещите лица установили симптоми
на посттравматично стресово разстройство – епизоди на повтарящо се изживяване
на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища и
кошмари, емоционална притъпеност, отчужденост, избягване на действия и
ситуации, напомнящи травмата. Преживяното е довело до още по-голяма хладина,
подозрителност и недоверчивост в общуването с противоположния пол, като по
време на психиатричното интервю е наблюдавана силна емоционална реакция с
вегетативни прояви – плач, неспокойствие, треперене на крайниците, силно
усещане за дискомфорт. Констатираната посттравматична стресова реакция се
намира в пряка причинно-следствена връзка с преживяното от С. насилие, с пряко негативно
отражение върху психическото, емоционалното и социалното й състояние, изразяващо
се в социална изолация, усещане за несигурност, страх и безпокойство.
През съда
вещите лица конкретизират, че установеното при С. посттравматично стресово
разстройство е с флуктуиращ ход и се отличава с периоди на обостряне и
затихване на симптоматиката. Приложимото лечение включва антидепресанти и
подходяща психотерапия, и проявите е възможно да бъдат овладени в рамките на
няколко години. При С. психологическата травма е довела до промени от
дисфункционален тип, засягащи цялостното функциониране на личността в
професионален и социален аспект. В случай на нелекуване, обсъжданото състояние
може да продължи цял живот. В
допълнителната експертиза вещите лица констатират, че няколко години след
деянието при пострадалата продължава да е налице значителна тревожност, с леко
изразени депресивни симптоми, леко снижение на когнитивните процеси, промяна на
самооценката в негативна посока, и спорадични кошмарни съновидения. Налице е известно
подобрение относно общия психически статус и социално функциониране на
пострадалата, но продължават да са налични хиподепресивни и тревожни симптоми,
сочещи, че посттравматично стресово разстройство не е отшумяло напълно, а е
приело хроничен ход с флуктуация на силата на симптомите. Изразено е становище,
че при липса на активна психотерапевтична намеса, състоянието може да премине в
трайна промяна на личността (F 62.0 по Международната класификация на болестите –
10). Заключенията на
обсъдените две психиатрични и психологически експертизи на пострадалата С. съдът намира за изготвени от компетентни вещи лица, при
използване на относимия към поставените задачи научно-методологически
инструментариум,
като съдържат точни, конкретни и пълни отговори на поставените
въпроси, и не възниква съмнение за тяхната правилност.
В съдебното
производство по отношение на подс. И.Т. също е възложена и изпълнена комплексна психиатрично -
психологическа експертиза от вещите лица М. и Й.. Експертите не са открили данни Т.
да е страдал и да е лекуван от психическо заболяване, не се води на отчет в
центъра, към инкриминирания период е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, както и правилно да възприема и запаметява
факти и обстоятелства от значение за делото, и да дава за тях достоверни
обяснения. Няма пречка да участва лично в наказателното производство и ако бъде
признат за виновен – да изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Събеседването
и изследването на подсъдимия със стандартизирани тестове и методики не е довело
до разкриване на данни при извършване на
инкриминираните деяния той да се е намирал в състояние на уплаха, смущение или
силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие, тежка обида или
друго противоправно действие, от което е могло да настъпят тежки последици за
него или близките му. Т. не е бил и в състояние на физиологичен афект.
При
изследването личностната структура на подс. Т. вещите лица открили достатъчно
данни за извод, че той страда от диссоциално личностово
разстройство, с всички особености на поведението, ценностите и комуникацията, характерни
за това разстройство, което не представлява разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК, нито
психично заболяване в тесен смисъл, и не поставя под съмнение
неговата вменяемост. Отразено е изрично, че за лица, страдащи от такова разстройство, и конкретно за
подсъдимия, са неприсъщи чувството на вина, грях или
неприетост на поведението, а се отличават с незачитане на социалните задължения и грубо безразличие
към чувствата на другите. Личностовите характеристики,
установени при проведеното изследване на Т., се изразяват в ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на
агресивни реакции, включително физическо насилие, налице е значимо
несъотвествие между поведението на подсъдимия и съществуващите социални норми,
личността му е дисхармонична, с натрупано вътрешно недоволство, агресивна
готовност и слаба саморегулация, нестабилна, импулсивна, със склонност към екстрапунитивно (адресирано към поведението на трети лица) разрешаване
на проблемни ситуации и себеоневиняване. При осъществяване на деянията Т. е бил в състояние на обикновено
раздразнение, осъществените деяния са мотивирани от силен импулс на преживяване
на контрол и власт над жертвата, но стореното разкрива рационално и обмислено
защитно поведение (изразено чрез прикриване на следите от ударите по тялото и
дрехите на пострадалата), за да не бъде разкрит. Начинът на извършване на
деянията, броят, видът и интензитетът на нараняванията надхвърлят простия
физически побой или нападание, и характеризират подсъдимия като особено жесток
в проявите си. Не изпитва чувство за грях или вина, проявава неспособност за
емпатия и разбиране по отношение на жертвата, а към момента на изследването се
стреми да омаловажи последиците от действията си, включително с твърдения, че
жертвата с поведението и нагласите си е виновна за стореното. С оглед казаното,
съдът счете заключението на тази експертиза за компетентно, конкретно, подробно,
научно обосновано и способстващо за постигане отговорите на всички въпроси,
касаещи вменяемостта, вината и отношението на подсъдимия към деянията и техните
последици. Прочее, самият подсъдим, а и защитниците му нямаха никакви
възражения и въпроси по тази експертиза.
Всички
изброени по-горе доказателства и доказателствени средства бяха оценени като
относими към предмета на делото, надлежно събрани, изготвени и приобщени към
доказателствената маса по предвидения в НПК ред. Те бяха анализирани от съда
поотделно и в тяхната съвкупност, и кредитирани в конкретно посочените
съвпадащи части като безпротиворечиви, логични, незаинтересовани, обективни и
достатъчни по обем и съдържание да послужат като надеждна основа при извеждане
на представената по-горе фактическа обстановка.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед резултатите от
доказателствения анализ и като съобрази закона, съдът изгради вътрешно
убеждение, че с инкриминираното поведение подс. И.Т. действително е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.131а предложение второ, вр.
чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, както и по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл.18 ал.1 предл. второ вр.
чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” вр. чл.23 ал.1 от НК, за които са му повдигнати
обвинения.
Подсъдимият И.С.Т. е пълнолетен
гражданин, който според заключенията на извършената съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза е вменяем, т.е., към периода на извършване на
престъпленията, респективно към датата на изследванията не е страдал от
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, което да е възпрепятствало възможността му да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Следователно, липсват
пречки за ангажиране на наказателната му отговорност.
Автор и на двете деяния е подс. И.Т..
Този несъмнен извод следва от подробно анализираните по - горе гласни, писмени
и веществени доказателства, както и от заключенията на ДНК - експертизите,
съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните и психологични експертизи,
възприети от съда. По делото са налице както преки доказателства – показанията
на очевидците М.С., П.С. и обясненията на подс. Т. в кредитираните части, така
и значителен обем косвени доказателства – показанията на свидетелите П.В., М.С., Т.Л., И.Т., А.Т., С.К., М.М., С.Б.,
Н.М. и П.И., заключенията на ДНК-експертизите,
експертизите за изследване на веществени доказателства и заключенията на
съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните и психологични експертизи. Обемът и
съдържанието на доказателствените източници, от които се установява авторството
на подсъдимия Т. по отношение на двете деяния, съдът оценява като достатъчни да
отговорят на доказателствения стандарт по чл.303 ал.2 от НПК за безспорна
доказаност на обвиненията. Прочее, по делото липсват твърдения и доказателства
която и да е от причинените на пострадалата М.С. съставомерни телесни повреди
да е резултат от действията на лице, различно от подс.Т., а и последният в обясненията
и последната си дума не твърди някоя от травмите на пострадалата в
инкриминирания период да е резултат от действията на друго, различно от самия
него, лице.
I. По обвинението за престъпление
по чл.131а предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК
При преценка за наличието и
съответствието на причинените средни телесни повреди с обективните и
субективните признаци на престъплението по чл.131а предложение второ, вр.
чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, съдът взе предвид приложимите
разпоредби на Наказателния кодекс и тълкувателните насоки относно умишлените телесни
повреди, дадени с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на Върховния
съд относно признаците и различията на видовете телесни повреди по Наказателния
кодекс. По отношение на квалифициращите обстоятелства, възведени с обвинението,
съдът следва интерпретацията на квалифициращите признаци, установена с
Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с
Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС, които, макар
формулирани по повод умишлените убийства, съдът счете за релевантни и приложими
в настоящия случай поради пълната идентичност в словесната формулировка и
съдържанието на квалифициращите обстоятелства по чл.131 ал.1 т.5 и т.9
предложение последно и чл.131а предложение второ от НК, с тези, предвидени в разпоредбите
на чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето и т.12 предл. първо от НК.
Основният състав на
престъплението по чл.129 ал.1 от НК предпоставя извършителят умишлено да
причини на друго лице средни телесни повреди измежду изчерпателно посочените в
ал.2 на същия член. От събраните и анализирани доказателствени източници се
установява по несъмнен начин, че в периода от 18.06. до 28.06.2017г.
включително, на територията на община Несебър и община Приморско, област
Бургас, подс. И.Т., чрез целенасочено нанасяне на множество силни удари с
юмруци, ритници, с коментирания по-горе глух метален гаечен ключ тип лула, с дървена
пръчка с дължина 120 см, с метален профил, предназначен за окачване на
закачалки, и други неустановени метални и дървени предмети, причинил на
пострадалата М.С. три средни телесни повреди: двустранно счупване на две ребра
– 7-мо ребро вляво и 8-мо ребро вдясно, довело до трайно затруднение в
движенията на снагата; разстройство на здравето, временно опасно за живота,
вследствие на развит двустранен пневмоторакс и коремна травма, наложили
оперативни интервенции; и обезобразяване на лицето, изразяващо се в трайни
белези по устните и дясна буза, резултат от дълбоки разкъсно – контузни рани,
които значително променят симетрията и нормалния анатомичен вид на лицето, ясно
забележими са и водят до видимо загрозяване. Счупването на двете ребра на
пострадалата според вещите лица по тройната съдебномедицинска експертиза е
довело до трайно затруднение движението на снагата, доколкото от разясненията им пред съда става ясно, че в случая не се
касае само пукнатини, а до разместване на фрагментите на тези ребра, и според
показанията на покстрадалата при напускане на хотела на 29.06.2017г. и последвалия
след това последен побой, тя изпитвала сериозни затруднения да се изправи и
движи. В изложения контекст, това увреждане отговаря на критериите по т.10 от ППВС
№ 3 от 27.IX.1979 г., доколкото засяга двигателната способност и съгласуваното свързване на торса на пострадалата с основните
функции на крайниците на тялото й, като затруднява и ограничава движението за завиване на тялото, за наклоняването, за обръщането или
завъртването му, както и за постигане и задържане на състояние на неподвижност.
Вещите лица по всички извършени
съдебномедицински експертизи еднозначно интерпретират двустранният пневмоторакс
и коремната травма, изискващи оперативни медицински интервенции и водещи до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като пряка последица от
двустранната фрактура на ребрата с последващо разместване на счупените фрагменти
и нараняване на белия дроб и вътрешни органи на жертвата. Това телесно
увреждане несъмнено е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, тъй като е породило реална опасност
за живота на пострадалата,
и тази опасност е могло да бъде преодоляна единствено чрез медицинската
интервенция. Опасността
в случая е възникнала в резултат от увреждането и е съществувала до възстановяване здравето
на С. чрез
оперативно и медикаментозно лечение, както изиска тълкуването по т.13 от ППВС №
3 от 27.IX.1979 г.
Увреждането, изразяващо се в обезобразяване
на лицето, според медицинските експерти е причинено вследствие на дълбоки
разкъсно – контузни рани с отнемане на тъкани в областта на устните и дясна
буза на С.. Независимо, че при лечението тези травми са били третирани
хирургически и понастоящем са заздравели, на посочените места по лицето на
пострадалата са налични обширни и ясно видими белези, които значително променят
симетрията и нормалния анатомичен вид на лицето, и водят до видимото й
загрозяване. Доколкото обезобразяването в случая има траен и постоянен характер, анализираното увреждане изцяло съответства на съображенията
по т.12 от ППВС № 3 от 27.IX.1979 г.
От всички събрани доказателства,
включително показанията на пострадалата, на свидетелите П. С., П. В., Д. В., И.
Т. и С. К., обясненията на подс. Т., както и заключенията на приетите ДНК и
съдебномедицински експертизи, съдът приема за доказано, че двустранното
счупване на ребрата на жертвата е била осъществено по всяка вероятност при ударите,
нанесени й от подсъдимия надвечер, или малко по - късно вечерта на 28.06.2017г.
в хотелската стая в хотел „*****“ в гр.К.. Този извод
намира основание в показанията на пострадалата, че по това време била бита от
подсъдимия по тялото първо с метален профил за окачване на закачалки, взет от
гардероба в стаята, който се изкривил от ударите, а след това била удряна с
дървена плоскост, която Т. демонтирал от леглото. Свид. М. С. изрично споменава,
че при този побой е усетила изпукване в областта на торса и изпитала остра
болка, а според заключението на тройната съдебномедиинска експертиза и
допълнителните разяснения на вещите лица пред съда, пневмотораксът при жертвата
е бил частичен и вероятно е бил причинен в рамките на няколко часа преди
постъпването й в болницата. Наличните доказателства не позволяват с
категоричност да се установи кога точно е било причинено увреждането, довело до
обезобразяване на лицето на пострадалата, но според нейните показания и експертните
медицински заключения, тази травма следва да е била нанесена преди
28.06.2017г., и вероятно е резултат от поне един или повече удари с
коментирания Г - образен гаечен ключ.
Всяко от упоменатите три телесни
увреждания, взето самостоятелно, осъществява в пълнота медико - биологичните
признаци, предвидени в чл.129 ал.2 предложение второ, алтернатива втора, предложение
четвърто, и предложение пето, алтернатива втора от НК, обосноваващи тяхната обективната
съставомерност като средни телесни повреди по смисъла на материалния
наказателен закон.
Освен обсъдените дотук
съставомерни средни телесни повреди, по делото са установени и доказани още
десетки по-леки по вид телесни увреждания по лицето, окосмената част на
главата, тила, шията, ръцете и краката, и по пръстите на всички крайници на
пострадалата С., представляващи разкъсно - контузни рани, отоци и масивни
кръвонасядания, причинени в рамките на същия период и оценени от
съдебномедицинските експерти като водещи до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От гледна точка на правната им квалификация, тези
увреждания представляват леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,
съответно т.15 от ППВС № 3 от 27.IX.1979 г., за които обаче, съблюдавайки
задължителното тълкуване по т.18 от цитираното ППВС, подсъдимият не следва да
носи самостоятелно наказателна отговорност. С процесното деяние, представляващо според обвинението продължавано
престъпление, на едно и също лице са причинени множество различни по вид телесни увреждания (в случая средни и леки телесни повреди), и доколкото е налице едно
престъпление, то следва да се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, както е сторил прокурорът. Наличието на
няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за
наказанието, но не и за квалификацията на деянието.
Освен, че с нанесените през
инкриминирания период многобройни силни удари по лицето и тялото на пострадалата
подсъдимият й причинил три средни телесни повреди с установените по делото
характеристики, в разглеждания случай подс. И.Т. обективно реализирал и всички
посочени от прокурора квалифициращи признаци, предвидени в разпоредбата на чл.131
ал.1 от НК - телесните повреди са причинени по начин, особено мъчителен за
пострадалата (т.5), с особена жестокост (т.9, предложение последно), и в
разпоредбата на чл.131а предложение второ от НК – телесните повреди са
реализирани в условията на опасен рецидив, които ще бъдат обсъдени в
хронологичен ред. Както бе посочено, тези квалифициращи обстоятелства в
словесно и съдържателно отношение бележат пълна иднетичност с квалифициращите
признаци на умишлените убийства, предвидени в чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето и т.12 предл. първо от НК, с оглед на което при
обсъждането им съдът се ръководи от постановките на Постановление № 2 от
16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно
постановление № 7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС.
Съгласно т. 15 от ППВС № 2 от
16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с т.9, б. „г” от ТППВС № 7 от
06.07.1987г., абзац втори, под особено мъчителен за пострадалия начин се
разбира начин, който причинява на жертвата изключителни страдания, например
чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, причиняваща особени
страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване, и други. Особено
мъчителния начин за причиняване на уврежданията е квалифициращ признак на
обективната страна на престъплението, и е пряко свързан с усещанията на
жертвата при осъществяването на деянието. В конкретния случай безспорно се
установява, че в рамките на инкриминирания период от 18.06. до 28.06.2017г. (11
календарни дни) Т. е малтретирал физически пострадалата С. почти ежедневно, в
определени случаи побоите траели часове, на пострадалата били нанесени няколко
десетки отделни удари с юмруци, ритници, с метални (гаечен ключ, профили за
окачване на закачалки), и дървени (клон от дърво, пръчки, плоскости) предмети,
както и с камъни - при престоя им в с.Р.. Съставомерните средни телесни
повреди не са причинени по едно и също време, доколкото според показанията на
М. С. ударите с гаечния ключ в областта на устата и бузата, довели до
обезобразяване на лицето й, са й били нанесени няколко дни преди да напуснат
хотел „******“ в гр.К.. Доказателствата не позволяват
категоричен извод, дали всяка от телесните повреди е резултат само от един
удар, или е получена при наслагване на няколко удара на същото място по
различно време, както и дали разместването на счупените ребра на пострадалата,
довело до пневмоторакс и коремна травма, е настъпило още при тяхното счупване,
или е резултат от последващи физически въздействия от страна на подсъдимия. Заключенията
на допълнителната и тройната съдебномедицински експертизи са единодушни, че макар
в процесния период да е получила многобройни удари в областта на главата, С.
през цялото време до изпадането й в кома е била в съзнание и в състояние да
осъзнава случващото се и неговите последици, както и да изпитва болка от
нанасяните му многобройни и силни удари. Изрично е отбелязано, че при
пострадалата болевият синдром е бил налице през целия период, като болката
следва да се е засилвала с течение на времето поради наслагването на новите
травми върху местата, увредени при предходни удари, както и с оглед факта, че
голяма част от ударите са нанасяни в анатомични области с повърхностно
разположени кости и множество сетивни окончания (лице, колене, глезени, нокти),
които правят нараняванията по тези места изключително болезнени. Като довод за
тежестта на уврежданията е изтъкнато обстоятелството, че при всеки нанесен от
подсъдимия побой винаги е било налице кръвотечение. Предвид продължителносттта
на побоите и многобройността, силата и насочеността на нанесените удари, съдът
споделя тезата на обвинението, че средните телесни повреди са причинените по
начин, особено мъчителен за пострадалата, тъй като през цялата продължителност
на инкриминирания период жертвата е изпитвала остра, интензивна и непрекъсната
болка от всеки получен удар, дезориентация и ужас от получените тежки
наранявания, изживявала е чувства на безизходица, безпомощност и обреченост.
Според цитираната т.15 от ППВС №
2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с т.9, б. „г” от ТППВС № 7 от
06.07.1987г., абзац трети, деянието е извършено с особена жестокост, когато при осъществяването му
деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм,
характеризиращи като жесток човек, с изрично указание, че определени
обстоятелства, сред които и причиняването на уврежданията чрез нанасяне на
множество удари, могат да характеризират деянието като такова, извършено
едновременно по особено мъчителен за пострадалия начин, и с особена жестокост. Особената жестокост, като качество на личността на дееца, се извежда от избрания от него начин на
извършване на деянието, а предвид събраните по делото доказателства съдът счита, че този квалифициращ
признак в случая също е налице. Освен упоменатите при обсъждане на обособено
мъчителния начин за осъществяване на деянието обстоятелства, свързани с
продължителността на побоите и многобройността, интензивността и насочеността
на ударите, съдът отчита още, че пострадалата е била многократно удряна по
цялото тяло през целия инкриминиран период, но част от много силните удари са
концентрирани в жизнено важни области – в главата и торса на жертвата, нанесени са с твърди и причиняващи сериозни
увреждания повърхности – юмруци, ритници метални и дървени предмети с различна травмираща
повърхност; при
нанасянето им подсъдимият е проявил изключителна упоритост, ожесточеност и ярост при липса
на каквато и да е провокация, нападение или дори съпротива от страна на
жертвата, или противодействие от трето лице, и почти ежедневно системно е
нанасял нови и нови удари на пострадалата. Съдът взема предвид и други доказани
обстоятелства – очевидното и значително превъзходство на Т. по отношение на
ръст, тегло и физическа сила над пострадалата С., за която самият подсъдим в
обясненията си сочи, че била по - малко момиче с тегло от 50 кг, както и
целенасоченото лишаване на пострадалата от възможност да получи своевременно
компетентна медицинска помощ за нанесените й травми през целия инкриминиран
период. Спорадичните опити на Т. сам с подръчни средства да спира кръвоизливите
от нараняванията и да зашива раните не са допринесли с нищо за укрепване и
подобряване здравословното състояние на С., а тъкмо напротив, и не само поради
некомпетентността на подсъдимия, а в по - голяма степен поради нанасянето на
нови и нови увреждания на жертвата в почти непрекъснат порядък.
За особената жестокост като
присъща на подс. Т. личностна характеристика, съдът приема за меродавни и
резултатите от проведените с него психиатрични и психологически изследвания,
които установили, че той е дисхармонична личност с натрупано вътрешно недоволство, агресивна готовност
и слаба саморегулация, нестабилен, импулсивен, с нисък
фрустрационен праг и нисък праг на отключване на агресивни реакции,
включително физическо насилие, свърхчувствителен към критики, неприемане или отхвърляне, които приема с враждебност и
гняв, с установено значимо несъотвествие между поведението му на подсъдимия и съществуващите социални норми. Изложените съображения, наред с
факта, че начинът на
извършване на деянията, броят, видът и интензитетът на нараняванията далеч надхвърлят простия физически побой или нападание, по мнението на съда еднозначно
определя подс. И.Т. като жесток човек.
Деянието е осъществено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК. Този
извод следва от факта, че настоящото престъпление е осъществено, след като с присъда №
09-900778-12 от 21.11.2012г. на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, в сила
от 06.12.2012г., за извършени на 04.08.2012г. две престъпления, описани като
„Домашно насилие или заплашване“, съответстващи на престъпленията по чл.128 –
131 и по чл.144 от българския НК, на Т. е наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, от което изтърпял ефективно част в
размер на 3 месеца за времето от 06.12.2012г. до 31.01.2013г. включително, след
което бил освободен с прилагане на мерки за пробационен надзор за срок от 2
години, до 05.12.2014г. включително, както и след като с присъда № **********
от 19.05.2015г. на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе,
Република Франция, в сила от 26.05.2015г., за извършени на 14.11.2014г. три
престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества,
психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“,
съответстващи на
престъпленията по чл.354а ал.1 и ал.3 от българския НК, и за извършени на същата дата три престъпления,
описани като „митнически престъпления“, съответстващи на престъплението по чл.242 ал.2 и ал.3 от българския НК, на Т. кумулативно са наложени наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и
други по-леки наказания, а наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3
години подсъдимият изтърпял ефективно на
15.10.2016г. Настоящото деяние е осъществено в периода 18 –
28.06.2017г., т.е. по-малко от година след последното изтърпяно ефективно
наказание, и очевидно попада в границите на установения в чл.30 ал.1 от НК
5-годишен срок, считано от изтърпяване на наказанията по предходните две
присъди, налице са две отделни осъждания за умишлени престъпления от общ
характер, наложеното за едното от тях наказание „Лишаване от свобода” е за
повече от 1 година, и изпълнението му не е отложено по чл.66 от НК.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на подс. Т. и двамата му защитници относно обосноваността и
законосъобразността на квалификацията на деянието като проявна форма на
рецидивна престъпност по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.2 от НК, влязла в сила присъда,
постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което
съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във
всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република
България. С тази норма в българското законодателство са имплементирани
изискванията на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за
вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз
в хода на новообразувани наказателни производства. Съгласно съображение 5 от преамбюла на рамковото решение, то следва да утвърди принципа държавите - членки
да приемат, че присъда, постановена в други държави - членки, поражда същите правни последствия като
присъда, постановена от собствените им съдилища според националното
законодателство, независимо дали тези последствия се разглеждат от националното
законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. По силата на съображение 7, последствията,
произтичащи от присъда, постановена в друга държава - членка, следва да са
равностойни на последствията от едно национално решение както в досъдебната
фаза на наказателното производство, така и по време на съдебното производство и
по време на изпълнение на присъдата. Изрично следва да се посочи утвърдената
вече практика на ВКС и инстанционните съдилища, че вземането предвид на
присъда, постановена от съд в друга държава-членка, при условие, че е постановена
за деяние, което е престъпление и по българския НК, не изисква провеждане на
процедурата по чл.463 и следващите от НПК за нейното признаване и приемане за
изпълнение. Натрупаната по приложението на чл.8 ал.2 от НК съдебна практика е
хармонизирана около схващането, че съобразяването на присъдите, постановени в
друга държава – членка на ЕС, отговарящи на изискванията на чл.8 ал.2 от НК, е
задължение на органите на досъдебното производство и особено на съдилищата, доколкото
такива присъди представляват правнорелевантен факт относно съдимостта на
обвиняемия/ подсъдимия/ осъдения, значението и последиците от такива присъди са
идентични с правния ефект от присъдите, постановени от българските съдилища, и
тяхното вземане предвид гарантира правилната правна преценка относно наличието
на предпоставките, указани в чл.23, чл.25, чл.28 и чл.29 от НК (така Решение №
80 от 24.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 253/2020 г., I н. о., НК, Решение № 110
от 4.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 366/2021 г., I н. о., НК, Решение № 64 от
25.06.2020 г. на БАС по в. н. о. х. д. № 39/2020 г., и множество други в
аналогичен смисъл).
В конкретния случай, установените
по надлежния ред - чрез Централно бюро „Съдимост“ и записите, отразени в системата ECRIS, две осъдителни присъди спрямо
подс. Т. са за деяния, представляващи престъпления и по българския наказателен
закон. Специално престъпленията, описани като „незаконен трафик на
наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително
за лична употреба“, и тези, описани като „митнически престъпления“ в присъдата на Камарата за
корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе, Република Франция, съставляват
тежки умишлени престъпления, и за тях на Т. е наложено общо наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 години, изтърпяно
ефективно на 15.10.2016г. Отделно, с присъдата на нидерландския съд Т. е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, и независимо, че е изтърпял
ефективно само 3 месеца от наказанието, наличието на това осъждане в рамките на
срока по чл.30 ал.1 от НК, наред с осъждането му в Република Франция,
удовлетворява изцяло изискванията на чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК.
Най-после, обсъжданата деятелност
на подс. Т. изцяло съответства на регламента за продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК – престъплението е осъществено в период от 11 дни,
чрез най-малко три съставни деяния, доколкото за причиняване на всяка от
обсъдените средни телесни повреди са били нужни поне три отделни удара поради
различната локация на уврежданията по лицето и от двете страни на гръдния кош
на пострадалата, като е твърде вероятно съставомерният резултат да е бил реализиран и
с повече на брой удари. Всяко от съставните деяния осъществява поотделно
състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени са при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, тъй щото последващите деяния от
обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите.
От субективна страна,
престъплението е извършено от подсъдимия виновно, при алтернативен пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК като форма на умишлена вина,
за което съдът съобразява не само обясненията или поведението на дееца след
извършване на деянието, но и от предхождащите деянието действия, обективно проявените му действия и резултатите от тях.
В интелектуален план, при
извършване на деянието подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е и настъпването на общественоопасните им последици,
изразяващи се в причиняване на пострадалата С. на многобройни различни по вид телесни
увреждания (леки и средни телесни повреди), включително коментираните три
средни телесни повреди като най-тежък престъпен резултат. Този извод се
основава на установените факти за голям брой силни удари с юмруци, ритници, метални
и дървени предмети и камъни в областта на главата, тялото и крайниците на жертвата,
които са били нанасяни почти ежедневно през целия инкриминиран период, и не са
били преустановени въпреки причинените на С. все повече и по-тежки травми,
логично водещи до прогресивно влошаване на здравословното й състояние. Към процесните
дати подс. И.Т. е бил на 39 навършени години, завършил средно образование, и
вече е изтърпял ефективно няколко наказания „Лишаване от свобода” по присъди,
постановени от български и чуждестранни съдилища. В съответствие със
заключенията от съдебнопсихиатричното и психологическо изследване съдът приема,
че към инкриминирания период той е разполагал със степен на интелектуално
развитие, житейски и социален опит, достатъчни да предвижда и осъзнава, че с
нанасяне на многобройни силни удари в главата и тялото на жертвата ще й причини
тежки увреждания (предвид факта, че в тези телесни области са концентрирани жизненоважни
органи - мозъкът, сърцето, белия и
черния дроб, слезка, стомах, чревен тракт и т.н.). Механизмът и средствата за
нанасяне на ударите, тяхната насоченост и брой
обосновават извод за съзнание у подсъдимия, че в резултат на това
въздействие е предвидимо, логично и твърде вероятно на пострадалата да бъдат
причинени една или повече средни телесни повреди, наред с десетките по - леки
по вид увреждания. Побоите са осъществени в продължителен времеви период, отделни
побои са продължавали часове в рамките на един ден. Деецът е имал възможност ясно
да възприеме уврежданията, които систематично причинява на С., включително
кървящи открити рани, кръвонасядания, отоци и т.н., но не се отказал да я бие.
Същевременно, подсъдимият очевидно е съзнавал общественоопасният и
противоправен характер на действията си, и е предвиждал, че тези действия са
годни да причинят съставомерния престъпен резултат, което явства от взетите от Т.
предохранителни мерки да избегне разкриване и наказание за стореното – чрез
изключване на всяка възможност С. да се придвижва и комуникира самостоятелно
лично или по телефона, чрез принуждаването й да прикрива външните белези от
ударите чрез козметика, шапка и тъмни очила, да лъже относно обстоятелствата,
при които е получила нараняванията, чрез бездействието да й осигури, или поне да
й позволи сама да потърси своевременно медицинска помощ за нараняванията си, чрез
опитите да заличи следите от кръв по спалното бельо и стените на стаите, които
обитавали, както и практиката му да напуска хотелските стаи късно през нощта
или много рано сутрин, за да минимизира опасността външността и движението на
жертвата да бъдат възприети от трети лица.
Във волеви аспект, с деянието
подс. Т. искал да причини на пострадалата много на брой, различни по характер и
последици травматични увреждания, най-тежки от които се явяват установените три
средни телесни повреди. Постигането на който и да е от тези престъпни резултати
би бил удовлетворителен по отношение на целите му. Вещите лица категорично са
констатирали, че по тялото и главата на пострадалата в продължителен период от
време са нанасяни десетки наранявания, причинени от удари с различна сила и с
различни средства, т.е. подсъдимият целенасочено и осъзнато е причинявал
по-леки и по-тежки по вид и последици травми на жертвата единствено въз основа
на собствените си желания. Във всеки момент от инкриминирания период, при
извършване на всеки отделен побой подсъдимият е имал обективна възможност да
преустанови ударите. Дори ако се даде вяра на обясненията му, че подбудите за
деянието се коренят в изпитваната от него силна ревност, в усещането, че бил
предаден от С. поради предполагаемата й интимна връзка със свид. М.М., и че бил
ощетен от предполагаемото й участие в продажбата на момичето Я. на други сводници, не може да не
направи впечатление изключително бедният социален и поведенчески репертоар на
подсъдимия за справяне в проблемни ситуации и отношения. В такива случаи Т. изглежда
реагира винаги еднотипно с ескалираща словесна и най-вече физическа агресия. В
този аспект вещите лица по съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза
обосновано и убедително изтъкват ниския фрустрационен праг и ниския праг на
отключване на агресивни реакции, подчертаното екстрапунитивно (обяснявящо
собствените му неблагополучия с роля и действия на други лица) поведение и
силният му стремеж да осъществява еднолично пълен контрол и власт върху всички
аспекти на живота на пострадалата С., включително по отношение на телесния й
интегритет, здраве и живот.
Няма съмнение, че при
осъществяване на деянието умисълът на подсъдимия, освен самият факт на
виновното причиняване на телесните повреди на пострадалата, е обхващал и всички
квалифициращи го елементи - особената жестокост при извършването му, особено
мъчителния за жертвата начин на причиняване на уврежданията и фактът, че
деянието се осъществява в условията на опасен рецидив, доколкото на Т. е нямало
как да не бъдат известни предходните му осъждания и изтърпените във връзка с
тях ефективни наказания „Лишаване от свобода”.
Обективно осъществените от
подсъдимия действия спрямо личността на пострадалата изключват непредпазливостта
по отношение на причинените й съставомерни средни телесни повреди и
многобройните по-леки увреждания, тъй като всички те са били обхванати от
алтернативния умисъл за извършване на престъплението, т.е. Т. е предвиждал и
желаел настъпването на именно този престъпен резултат.
II. По обвинението за престъпление
по чл.116 ал.1 т.6
предл. второ и трето и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл. 18 ал.1 предл.
второ вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” вр. чл.23 ал.1 от НК
Що се отнася до обвинението по
чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл.18
ал.1 предл. второ вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” вр. чл.23 ал.1 от НК, при
преценката за неговата обективна и субективна съставомерност съдът прие за ръководни начала съответните
материалноправни разпоредби на Наказателния кодекс и тълкувателните тезиси
относно умишлените убийства, формулирани с Постановление № 2 от 16.12.1957г. на
Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7 от
06.07.1987г. на Пленума на ВС, запазили актуалност и понастоящем.
Основният състав на убийството по
чл.115 от НК изисква деецът умишлено да умъртви друг човешки индивид, който до
този момент е бил жив. Няма съмнение, че до нанасянето на побоя в интервала в
ранните часове на 29.06.2017г. ( а и след
това), пострадалата М.С. е била жива, макар в силно влошено здравословно
състояние поради многобройните травми, нанесени й от подсъдимия в предходните
дни. На неустановено точно място в гориста местност в околностите на с.Дебелт,
община Средец, в рамките на около час между 04.08 и 05.19 часа на
29.06.2017г., подсъдимият
извадил пострадалата от автомобила, блъснал я на земята, и след като тя
отново отрекла да има нещо общо със свид.М. М. и с изчезването на момичето Я., Т. започнал да я удря с открита на мястото дървена пръчка и с металния
глух ключ тип лула по тялото и по краката, основно по глезените и коленете. С.
се опитвала да се предпази с ръце, при което един от ударите счупил лявата й
лакътна кост. Подсъдимият нанесъл на пострадалата множество удари с пръчката и
гаечния ключ по цялото тяло, по гърба и крайниците, а с гаечния ключ й нанесъл няколко
много силни удари в лицевата част на главата, причинявайки й фрактури на горната
и долната челюст (с три фрактурни линии). От причинените на пострадалата
разкъсно - контузните рани течала кръв, С. изпитвала силните болки, затруднявала
се да диша или говори, и не била в състояние да се движи, изправи или
съпротивлява.
Увреждащият
ефект от фрактурите на двете челюсти и на лявата лакътна кост, и от другите
причинени при този побой по - леки травми, логично и неизбежно се насложил към вече
проявените неблагоприятни последици за здравето на С. от нанесените й преди
това многобройни и сериозни телесни увреждания, довеждайки й я до състояние на
съчетана травма и травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна
недостатъчност и кома, единодушно дефинирано от съдебномедицинските експерти
като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Цитираното
разстройство на здравето несъмнено реализира медико-биологичните характеристики
на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 предл. последно от НК.
Съгласно разясненията на вещите лица, това състояние на жертвата е било
животозастрашаващо и с положителност би довело до смъртта на С. в рамките на следващите
няколко часа, най-много до денонощие, при липса на неотложна медицинска помощ
за възстановяване на дишането чрез интубация и апаратна вентилация, и
възстановяване на обема на циркулиращата кръв чрез трикратно кръвопреливане.
Според обсъдените
съдебномедицински експертизи, изпадането на пострадалата в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, се дължи на съчетаната травма, която не е с болестен произход, а е последица от различни
травмиращи фактори с механичен характер, изразени в множеството различни по тежест увреждания, които
подсъдимият й причинил. Взети сами за себе си, фрактурите на горната и долната
челюст, и на лявата лакътна кост представляват средни телесни повреди
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, първите две от които водят до трайни
затруднения на дъвченето и говоренето, а третата има за резултат трайно
затруднение движението на левия горен крайник. В конкретния случай, обаче,
именно след нанасяне на тези, и на други по-леки травми, и като непосредствена
последица от тях, пострадалата изпаднала в опасното за живота й състояние на
травматичен шок с изявена симптоматика на остра анемия, дихателна
недостатъчност и кома.
Въз основа на изложеното съдът
заключи, че с фрактурите на горната, долната челюст и лявата
лакътна кост на жертвата, предвид вече тежко увреденото й здравословно
състояние поради по-рано нанесените й травми, на 29.06.2017г. подс. И.Т. причинил
на С. общо разстройство на здравето, опасно за живота, с което от обективна страна реализирал
опит умишлено да я умъртви, като деянието е останало във фазата на опита.
При опита за убийство на
пострадалата подсъдимият осъществил в пълнота и отразените в обвинението
квалифициращи признаци по чл.116 ал.1 от НК – опитът за убийство е извършен по
особено мъчителен за пострадалия начин (т.6, предложение второ), с особена
жестокост (т.6, предложение трето), и в условията на опасен рецидив (т.12,
предложение първо).
По-горе, при обсъждането на
престъплението по чл.131а предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение
последно, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б.
„б” от НК, елементите на тези квалифициращи обстоятелства бяха обстойно
анализирани, те са напълно еднакви по съдържание и правна квалификация и при
настоящото деяние, поради което тук следва да се отбележат само установените от
доказателствата особености, относими конкретно към опита за убийство.
Няма съмнение, че фактическите
действия, с които подсъдимият е реализирал опит да умъртви пострадалата С., са
осъществени по особено мъчителен за нея начин по смисъла на чл.116 ал.1 т.6,
предложение второ от НК. При последния побой на 29.06.2017г., продължил значителен
период от време – около час, на пострадалата са нанесени голям брой удари,
някои от които със значителен замах и сила, достатъчни да причинят счупвания на
ляв горен крайник и на двете й челюсти. Тези увреждания са прицелени в телесни
области, където костите се намират непосредствено под кожата и подкожната
тъкан, и според експертните заключения са изключително болезнени, освен, че
увреждат травматично (счупват) и подлежащите кости. Други удари, нанесени с
дървена пръчка основно по краката, коленете и глезените на С., също са
определени от медицинските специалисти като изключително болезнени, и според
показанията на пострадалата именно при опит да предпази краката си от ударите е
била счупена лявата й лакътна кост, което с оглед конкретните обстоятелства
разкрива характер на защитно нараняване. Предвид продължителносттта на побоя и
многобройността, силата и насочеността на нанесените удари, съдът споделя
тезата на обвинението, че разглежданият опит за убийство е извършен по начин,
особено мъчителен за жертвата, тъй като през цялата продължителност на побоя тя
е била в съзнание, изпитвала е остра, интензивна и непрекъсната болка от всеки
получен удар, дезориентация и ужас от получените тежки наранявания, изживявала
е чувства на безизходица, безпомощност и обреченост.
При осъществяване на обсъжданото
деяние подсъдимият е проявил особена жестокост по смисъла на чл.116 ал.1 т.6,
предложение второ от НК. Наред с
продължителността на побоя и многобройността, интензивността, насочеността и
силата на ударите, съдът отчита още, при нанасянето им подсъдимият е проявил
изключителна упоритост, ожесточеност и ярост, в
отсъствие на смислена причина, провокация или агресия от страна на жертвата.
Нанесеният на С. на 29.06.2017г. тежък побой, отнесен към факта, че подсъдимият
поначало я е превъзхождал значително във физически дадености и сила, както и че
в този момент тя вече се е намирала в тежко увредено здравословно състояние
именно заради нараняванията, нанесени й от подсъдимия в предходния период 18 - 28.06.2017г.,
съдът оценява като израз на особена жестокост, но и като безскрупулна и
отявлена демонстрация на безчовечност, садизъм и пълно неглижиране на жертвата като
живо същество и личност. Особената жестокост, разкриваща се чрез деянието като
лична характеристика на дееца, съгласно психиатрично-психологическото му
изследване изглежда да произтича от липсата у
него на чувство за вина, грях и критичност, неспособността му да прояви
емпатия и разбиране, но и от доминиращата нужда да упражнява и преживява
чувството на пълна власт и контрол над пострадалата.
Анализираният опит за убийство доказано
е осъществен от подс. Т. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б. „а” и б. „б” от НК. Съображенията по този въпрос вече бяха изложени на л.59
– 61 по-горе в изложението, и е ненужно да бъдат повтаряни, тъй като са изцяло
валидни и за това престъпление.
От субективна страна, престъплението
е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
предложение първо от НК, и по-конкретно при неговия подвид алтернативен пряк умисъл.
За да възприеме този извод, съдебният състав анализира конкретните фактически
действия, с които е осъществено деянието, поведението на Т. след това и обясненията
му пред съда, както и някои непосредствено предхождащи деянието негови действия.
В изготвената съдебнотехническа
експертиза (л.95 – 144, том II да досъдебното производство) вещото лице Х.Б. извлякло от паметта на
мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 7 Едж“, ползван съвместно от подс. Т. и
пострадалата М. С., данните от телефонния указател, всички проведени
комуникации и съдържанието на запаметените кратки текстови съобщения. На л.108
от същия том, под номер 4 в таблицата е налично съобщение, изпратено от този
телефонен апарат на 28.06.2017г., в 17.30 часа до телефонен номер от ********** номерационно пространство,
запаметен в телефонния указател на същия апарат под името „anio“ (л.96, позиция 122 от дясната
таблица). Съобщението е на български език, но е изпълнено с латински букви и
гласи буквално: „анио чакам те ако можеш нещо да ми пратиш че трябва спешно да
се връщам в холандия и не казвай на тая п. че се връщам и не й давай нищо на
нея“. От съобщението явства, че още в следобедните часове на 28.06.2017г. подс.
Т. е планирал спешно да се завърне в *********, и освен, че настоятелно очаквал събеседникът му да му
прати „нещо“ - вероятно парични средства, изрично го предупредил да не казва на
„тая п.“, т.е на свид. П.С., майка на пострадалата М.С., че се връща, както и
да не й дава нищо – вероятно отново се касае за парични средства, доколкото
такива данни се съдържат и в показанията на свид. П.С.. Прави впечатление, че
за спешното завръщане в ******* Т. говори в единствено число, очевидно визирайки само себе си, и държи
завръщането му да остане в тайна от свид. П.С., която по това време пребивава в
едно от неговите жилища в гр.Х.. В изследвното съобщение за пострадалата М.С. не се споменава въобще.
В показанията си свид. М.С.
изрично посочва, че след полунощ на 29.06.2017г. подсъдимият събрал нейния и
неговия багаж от стаята им и заедно напуснали хотел „*****“, след което Т. я отвел с
автомобила на мястото, където е осъществено настоящото деяние. Тръгването от
хотела в късните часове с целия багаж наподобява начина, по който двамата
напуснали къщата за гости в с.Р., и разкрива стремежа на подсъдимия напускането да остане тайно, както и че
той не е планирал да се връща обратно, т.е. напускането е окончателно. В случая
обаче е нямало планове съвместната им почивка да продължи другаде, такива данни
не се съдържат в обясненията на подс. Т., свид. М. С. също не споменава да е
знаела, че ще пътуват до конкретно друго място или обратно до ********, и очевидно тя не е имала никаква
представа къде я отвежда подсъдимият, нито защо.
Съпоставени с горните
обстоятелства, заплахата, отправена от подсъдимия към С., докато пътували към
мястото на деянието, че ще види какво ще стане, и че ще умре, както и краткото
телефонно обаждане на Т. до майка й П.С. в ранните часове на 29.06.2017г., с
изявление, че тя (М.С.) била дотук, съвсем не изглеждат като фрази, извадени от
конкретния контекст и тълкувани превратно от обвинението, каквито доводи излага
защитата, а тъкмо напротив – цитираните словесни изявления на подс. Т. точно
съответстват на намеренията и действията му преди деянието, както и на
съдържанието и целта на самото изпълнително деяние, осъществено на 29.06.2017г.
В интелектуален план, при
извършване на деянието подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е и настъпването на общественоопасните им последици, изразяващи
се алтернативно в причиняване на средна или тежка телесна повреда, или смърт на
пострадалата. Този извод се основава на установените факти за голям брой много
силни удари с метални и дървени предмети, и с юмруци по цялото тяло на
жертвата, като поне два или три от тях са насочени директно в главата й и са
били били нанесени с голяма сила, достатъчна да предизвика счупване на кости по
лицето и лявата ръка на С..
Механизмът на нанасяне на
ударите, тяхната насоченост и брой обосновават заключение за наличие у
подсъдимия на ясни представи, че в резултат на това въздействие е логично и много
вероятно да настъпи средна или тежка телесна повреда, или смъртта на М.С..
Тежкият побой е осъществен в продължителен времеви период, деецът е имал
възможност да възприеме, че с ударите причинява силни болки и счупвания на
челюстите и ръката на жертвата, както и че от раните по лицето й започва обилно
да тече кръв. Т. несъмнено е бил наясно, че пострадалата още преди началото на
последния побой е в силно увредено състояние, с множество различни по вид
травми, причинени лично от него, и в това състояние е напълно беззащитна и неспособна
да му противодейства и да се предпази.
Във волеви аспект, с деянието
подс. И.Т. целял да причини на пострадалата С. средна или тежка телесна повреда,
или смърт, т.е. постигането на който и да е от тези престъпни резултати е щял
да бъде удовлетворителен по отношение на целите му. Във всеки момент от побоя
подсъдимият е имал възможност да го преустанови, но спрял да нанася удари едва
когато пострадалата окончателно отпаднала и престанала да реагира. При установената
от доказателствата динамика на побоя и множеството последователно нанесени
удари съдът приема, че подсъдимият не е могъл, нито е желаел своевременно да
следи за промените в състоянието на жертвата след всеки пореден удар, нито е
проявил стремеж да дозира броя или силата на ударите, въпреки започналото
междувременно кървене от счупените челюсти на С.. Подсъдимият е целял и искал
да причини на пострадалата средна или тежка телесна повреда, или да я умъртви, за
което свидетелства силата и насочеността на ударите и използваните средства -
дървена пръчка и чаечен ключ. В случаи като настоящия, когато извършителят иска
или допуска причиняване на телесна повреда или смърт на пострадалия, съгласно
тезисите, възприети в т.7, абзац трети от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума
на ВС, той следва да отговаря само за извършено убийство, или за опит за
убийство в зависимост от това, дали е настъпила, или не смъртта на пострадалия,
а не за телесните повреди, обхванати от алтернативния му умисъл.
Няма съмнение, че при
осъществяване на деянието, освен самият факт на опита за умишлено умъртвяване или
причиняване на телесни увреждания на пострадалата, умисълът на подсъдимия е обхващал
и всички квалифициращи го елементи - особената жестокост, особено мъчителния за
жертвата начин на извършването му и факта, че деянието се осъществява в
условията на опасен рецидив, доколкото предхождащите престъплението осъждания в
******** и в ***********, и изтърпените ефективни наказания
„лишаване от свобода“, описани вече по-горе, са били отнапред известни на Т..
В разглеждания случай подсъдимият
е реализирал довършен опит по смисъла на чл.18 ал.1 предложение второ от НК за
убийството на пострадалата М.С., и в това отношение съдът не споделя доводите
на подсъдимия и неговите защитници, че Т. никога не бил възнамерявал да убива С.,
а целял само да й причини телесни повреди. Институтът, регламентиран в разпоредбата
на чл.18 ал.1 от НК, дефинира опита като започнато изпълнение на умишлено
престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на
това престъпление. Заключенията на съдебномедицинските експертизи и писмените
доказателства относно приемането и болничното лечение на С. недвусмислено
сочат, че на последната са били причинени телесни увреждания, изразени в съчетана
травма и травматичен шок, с водещи симптоми на остра анемия, дихателна
недостатъчност и кома, водещи до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота на жертвата, чийто брой, тежест и последици със сигурност биха довели до нейната смърт в
рамките на няколко часа след извършеното на 29.06.2017г. от Т. деяние. Този
доказан факт мотивира съда да счита, че с деянието подс. Т. е осъществил именно
довършен опит да умъртви пострадалата, тъй като е сторил всичко, зависещо от
него и обективно необходимо за постигане на този резултат, който с
положителност е щял да настъпи при липса на спешна медицинска помощ. Конкретната
форма и съдържание на вината следва да се определи въз основа на комплексна
преценка на всички релевантни обстоятелства към момента на извършване на
деянието, а не след приключването му. Веднъж обективирана чрез действията на
подсъдимия, вината му не може да бъде заличена дори при последваща положителна
промяна, включително при оказване помощ на жертвата от дееца след деянието (в
този смисъл Р. 35-94-ОСНК, Р. 12-95-I). Тезата на защитника адв. К., че довършен опит при
убийствата бил невъзможен като фактическа и правна конструкция, очевидно не
държи сметка за уредбата на убийството по чл.115 и чл.116 от НК, а и на
телесните повреди по чл.128 – чл.130 от НК, като резултатни престъпления, и за отдавна
възприетото в докрината и практиката устойчиво схващане, че довършен опит е
възможен само при резултатните умишлени престъпления, каквото е процесното. В
практиката изобилстват случаи, в които поради различни причини смъртта на
жертвата не настъпва веднага след довършване на изпълнителното деяние, целящо нейното
умъртвяване (така Р. 364-71-I, Р. 416-95-I, Р. 62-95-I, Р. 168-95-ВК и други).
Допълнителен аргумент се съдържа и в разпоредбата на чл.18 ал.3 от НК, която в
б. а) и в б.б) отчетливо разграничава хипотезите на доброволен отказ при
недовършения, и при довършения опит.
Въз основа на анализ на всички
събрани доказателства съдът счете, че в разглеждания случай е налице хипотезата
на доброволен отказ от опит по смисъла на чл.18 ал.3 б.б) от НК. При
преустановяване на побоя, подс. Т. обективно разполагал с три алтернативи за
последващи действия спрямо жертвата:
- да продължи нанасянето на удари
на пострадалата С. до настъпване на смъртта й;
-
да я изостави на местопрестъплението или другаде в състоянието, в което
се е намирала, което в много висока степен предпоставя летален изход, тъй като
спасяването на живота й е щяло да зависи от евентуалното й откриване от
случайни трети лица и своевременното осигуряване на необходимата медицинска
намеса;
- да предприеме своевременно
действия да й осигури нужната медицинска помощ с цел предотвратяване на смъртта
й.
Подс. Т. избрал третия вариант.
От неговите обяснения и от показанията на пострадалата С. се установява, че по
собствена подбуда, при липса на други фактори, препятстващи го да довърши
започнатото, след преценка на обстоятелствата и състоянието на пострадалата,
въз основа на негово лично ново решение, противоположно на първоначалното му
решение да извърши престъплението, подсъдимият предприел активни действия,
изразяващи се в отвеждане на пострадалата С. *** , където тя действително
получила незабавно компетентна и резултатна медициска помощ. При предприемане
на спасителните действия Т. ясно съзнавал, че С. е в много тежко състояние,
физически отпаднала и със затихващи жизнени функции, както и че той лично не е способен
да й окаже нужната медицинска грижа, поради което я откарал до лечебното
заведение. Факт е, че подсъдимият изоставил пострадалата с вещите й на паркинга
пред входа на болницата, без да я въведе вътре, което самият той обяснява със страха
да не бъде задържан, ако я бе придружил в сградата. Въпреки това,
транспортирането на С. в близост до входа на лечебното заведение във всички
случаи е имало решаващо значение за преотвратяване на нейната смърт, тъй като е
осъществено по време, когато обективно е съществувала възможност С. да бъде
спасена чрез незабавна медицинска намеса. В разгледания контекст, съдът не
споделя обвинителната теза, поддържана от прокурора до края на съдебното
производство, че деянието е останало недовършено само поради независещи от
дееца причини – заради оказаната на С. спешна висококвалифицирана медицинска
помощ. Вярно е, че без незабавна и компетентна медицинска намеса пострадалата е
щяла да умре, но наред с това е доказано, че тя не би могла да получи тази
помощ без целенасочените и навременни действия на подсъдимия да я отведе с
автомобила от местопрестъплението на територията на община Средец до лечебното
заведение в гр.Бургас - разстояние от порядъка на 30 - 35 км, което пострадалата
с положителност не би могла да преодолее самостоятелно. Отвеждането на С. до
лечебното заведение в случая е зависело само от волята и действия на подс. Т., и
като го е сторил въпреки страха от задържане, той на практика реализирал
успешно взетото ново решение да предотврати настъпването на престъпните
последици от деянието си, точно според регламента на чл.18 ал.3 б.б) от НК. Изложеното
изисква подс. И.Т. да не бъде наказван за осъщественото престъпление по чл.116
ал.1 т.6 предл. второ и трето и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. вр. чл.18 ал.1
предл. второ вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” вр. чл.23 ал.1 от НК, въпреки
съставомерносттта и категоричната доказаност на това обвинение.
Паралелно с неналагането на
наказание за извършения опит за убийство на основание, че по собствена подбуда
е предотвратил настъпването на престъпния резултат, спрямо подс. Т. следва да
намери приложение института на субсидиарната отговорност по чл.19 предл. второ,
във връзка с чл.18 ал.3 б.б) от НК. Това е така, тъй като деянието, в което се
е изразил довършеният опит за убийство – причиняването на пострадалата С. на общо
разстройство на здравето, опасно за живота, в резултат от получените
наранявания, с клинична картина на травматичен шок, с водещи симптоми на остра
анемия, дихателна недостатъчност и кома, по особено мъчителен за нея начин, с
особена жестокост и в условията на опасен рецидив, осъществява от обективна и
субективна страна всички признаци на друго предвидено в закона престъпление - квалифицирана
тежка повреда по смисъла на чл.131а, предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5 и
т.9 предложение последно, вр. чл.128 ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23 ал.1 от НК.
Фактическите действия, запълващи
съдържанието на изпълнителното деяние, както и квалифициращите това деяние
признаци при довършения опит за убийство са напълно идентични с причинената със
същото деяние тежка телесна повреда на пострадалат. Умисълът за причиняване на
телесната повреда е обхванат от прекия алтернативен умисъл за убийство, и
независимо от последващите действия на подсъдимия след деянието, съставомерните
престъпни последици на тежката телесна повреда са реално настъпили. С оглед
така установеното, подс. И.Т. ще следва да понесе наказателна отговорност за
извършеното престъпление чл.131а, предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9
предложение последно, вр. чл.128 ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл.29
ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23 ал.1 от НК.
Резултатите
от доказателствения анализ не позволяват да се възприемат и уважат възраженията
на подсъдимия и защитниците му, че и двете обвинения били недоказани, тъй като
не били установени по безспорен начин средствата, с които са били причинени
телесните повреди на пострадалата С.. Наличните доказателства в обемно и
съдържателно отношение са достатъчни за извод, че освен с юмруци и ритници,
подсъдимият доказано е нанасял удари с Г-образния глух гаечен ключ, който съдържа
биологични следи от жертвата, и с металния профил за окачване на закачалки в
стаята им в хотел „*****“ - гр.К., като твърденията на С., че от нанесените с него удари профилът се
изкривил са изрично потвърдени от свид. К.. Посочените два предмета са метални,
издължени, твърди, с ограничена повърхност, ключът има и значителна собствена маса,
и според съдемномедицинските експертизи тези вещи притежават необходимите
характеристики, за да причинят преобладаващия брой разкъсно-контузни рани и
фрактури на пострадалата. Освен посочените, подсъдимият с положителност е
ползвал като средства за нанасяне на удари и други предмети от дърво – клони,
пръчки, колове, плоскости, които имат сходни характеристики и за които
убедително свидетелства пострадалата, но по обективни причини тези предмети не
са били открити и изследвани като веществени доказателства. Основната причина
за това се свежда до факта, че такива дървени предмети подсъдимият ползвал само
в случаите, когато нанасял побои на С. извън хотелските стаи и купето на
автомобила, и които откривал на местата, където биел пострадалата. При
разследването обаче не са били идентифицирани конкретните местности, където Т.
е нанесъл побой на С. на 23.06.2017г. – затревено пространство, упоменато от
последната като нива в околностите на с.Р., както
и конкретната местност в пределите на община Средец, вероятно в землището на
с.Дебелт, където подсъдимият й нанесъл последния побой на 29.06.2017г. В практиката
не са изключение случаите, при които конкретното средство за извършване на
деянието не може да бъде открито, тъй като е било унищожено, скрито, загубено
или след деянието е попаднало във властта на неизвестни трети лица. В тази насока,
в Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г., III н. о., НК,
върховната съдебна инстанция е имала случай да разясни, че: „…Доказателствата по делото не винаги
позволяват да се индивидуализира средството, с което е извършено престъплението,
като бъде сведено до точно определен предмет със свои уникални характеристики,
отличаващи го от всички останали вещи от този вид. Това е
възможно само ако средството е открито и приобщено към доказателствата по
делото по съответния процесуален ред. В случаите, когато това не е
сторено (без значение какви са причините), достатъчно е средството за
извършване на престъплението да бъде конкретизирано посредством своите видови
или родови особености - например твърд, тъп предмет,
остър предмет с режещ връх и т.н….“.
Извън казаното, сурова критика
заслужава установеното по делото поведение на свид. П.С.. Тази свидетелка е
майка на пострадалата, поради което е логично да се предположи, че притежава
вроден майчински инстинкт и безкористна родителска загриженост за живота,
здравето и благосъстоянието на детето си независимо от възрастта му. За период
от около месец и половина свид. П.С. живяла съвместно с дъщеря си и подс. Т. в
наети от него жилища, при което придобила непосредствени и точни възприятия
относно заниманията на подсъдимия като организатор на проституция по адреси на
клиентите, в която дейност участвали пострадалата С. и няколко други млади
жени, както и лицето Д. и свид. М. М., отговарящи за транспорта. Пак по същото време свидетелката
станала очевидец на част от побоите, нанасяни от подсъдимия на дъщеря й. Във
връзка с изложеното, свид. П.С. е могла, а по убеждението на съда е била и
длъжна, да подаде сигнал било до полицията в ************, било до органите на МВР в
Република България при първите получени още в разговора с подсъдимия на
18.06.2017г. данни, че той пребива дъщеря й. Свид. П.С. е могла да подаде такъв
сигнал във всеки един момент без каквато и да е опасност за здравето и живота
си, включително по телефона. Ако бе избрала да постъпи така, дори и в по-късен момент – примерно след последния
видеоразговор от 27.06.2017г., когато била ужасена да види причинените на
дъщеря й травми, свид. П. С. с положителност би спестила на дъщеря си част от
най-тежките наранявания. Достатъчно да се припомни, че на 29.06.2017г. след
постъпване на пострадалата в болницата, органите на МВР успели да установята
самоличността и местонахождението на Т. и да го задържат само в рамките на няколко
часа след получаване на сигнала.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.131а
предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, действащата
към инкриминирания период и при постановяване на присъдата разпоредба на
Наказателния кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода” от 5 до 12
години, а за престъплението по чл.131а, предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5
и т.9 предложение последно, вр. чл.128 ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23 ал.1 от НК предвиденото наказание е „лишаване
от свобода” от 8 до 15 години.
Умишленото причиняване на средни
и тежки телесни повреди представлява сериозно и тежко посегателство против здравето и
телесната неприкосновеност на личността, като по-тежко от тях се наказва единствено убийството. В
рамките на възприетата от съда правна квалификация, извършените от подс. И.Т.
деяния се характеризират с отчетливо по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните престъпления от същия вид, и това в конкретния случай се
предопределя от реализирането на повече от един квалифициращ признак при
осъществяването и на двете престъпления (в разглежданите случая три - чл.131
ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, и чл. 131а предложение второ от НК), конкретните
обстоятелства и времевия диапазон на осъществяването им, както и с оглед личните
характеристики на дееца. Тъй като двете престъпления са осъществени от един и
същи деец по отношение на една и съща жертва, и квалифициращите всяко от тях
признаци напълно съвпадат, съдът намира за логически оправдано и целесъобразно
да обсъди общо особеностите и обществената опасност на престъпленията и на
подсъдимия, както и обстоятелствата по чл.54 ал.1 от НК.
Предвид установените факти, всяко
от процесните престъпления е много тежко
с оглед начина му на осъществяване, времетраенето, броя на причинените на
пострадалата телесни увреждания, реализираните едновременно няколко
квалифициращи признака, и обременото съдебно минало на подс.Т., т.е. всяко от
деянията разкрива висока степен на обществена опасност. При престъплението по чл.131а
предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК на
пострадалата са причинени три отделни средни телесни повреди, едната от които -
пневмоторакс и коремна травма, е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а обезобразяването на лицето й
е трайно и необратимо. Паралелно с тези увреждания, със същото деяние са
нанесени десетки леки телесни повреди, съставляващи разстройство на здравето по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК по главата, лицето, шията, тялото и крайниците на С.,
които, макар да не са определящи за правната квалификация на пристъплението,
следва да бъдат отчетени при определяне на наказанието, съгласно т.18,
изречение последно от ППВС № 3 от 27.IX.1979 г. Аналогично, при престъплението
по чл.131а, предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно,
вр. чл.128 ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”,
вр. чл.23 ал.1 от НК, освен съставомерната тежка телесна повреда, изразена в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота на жертвата, подсъдимият й причинил
три отделни средни телесни повреди с последици, обхващащи трайни затруднения на
дъвченето и говоренето, и на движението на левия горен крайник на С.. Тези
по-леки по вид увреждания също подлежат на съобразяване при индивидуализация на
наказанието, съгласно цитирания тълкувателен акт на върховната съдебна
инстанция. За тежестта на уврежданията и трайната и непосредствена опасност за
живота на С. обективно свидетелстват наложилите се спешни хирургически
интервенции, първата от които (коремната операция) е била неотложна и
животоспасяваща, продължителния период, в който била поставена в медикаментозна
кома и апаратна вентилация за възстановяване на жизнените й функции, и поради
невъзможността й да диша и приема храна и течности самостоятелно, интервенциите
по наместване на счупените кости и хирургическата обработка на разкъсно - контузните
наранявания, многобройните вливания и продължилото с месеци след деянията
медикаментозно лечение.
Личната обществена опасност на
дееца в разглеждания случай е твърде висока. Съобразно доказателствата по
делото, преди, по време и след инкриминирания по това дело период, до
задържането от **********
власти за предаването му на настоящия съд, Т. е бил ангажиран изключително със
сводничество и проституция. От официалните писмени данни, съдържащи се в
обемната кореспонденция между съда, ДМОС – МВР, националното бюро на Република
България в Евроджъст, представителството на МВР в Европол и *********** съдебни власти, особено в
документите на л.267 – 272, том I от съдебното производство, се установява, че паралелно с процедурата по
изпълнение на ЕЗА, издадена от настоящия съд за предаването на Т., срещу него в
********** е образувано наказателно
разследване за изнасилване и трафик на хора, с жертви жени от полски и
доминикански произход. Липсват доказателства подсъдимият да е бил зает с
легална трудова дейност, което изглежда да е причината да укрива получените по
престъпен начин доходи чрез закупуване на имущество – автомобили, на имената на
пострадалата С. и на свид. В.С.. Впрочем, в обясненията си пред
съда Т. потвърждава, че се занимава с осигуряване и транспорт на момичета за
ескорт, което е просто евфемизъм за организирана проституция на адрес на
клиента. Наред с това, подсъдимият е осъждан и с установено криминално
поведение. За последното му осъждане от български съд - това по НОХД № 93/2009г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, в сила от 10.04.2009г., с наложено ефективно наказание 5
години „лишаване от свобода“ за квалифицирана контрабанда, Т. не е
реабилитиран, тъй като на 04.08.2012г. е осъществил престъпленията, предмет на присъда №
09-900778-12 от 21.11.2012г. на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, преди
да е изтекъл 10 - годишния срок по чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.3 от НК от изтърпяване
на наказанието по предходното му осъждане. Процесните по това дело
престъпления, деянията по присъдата на Окръжен съд Хага, и данните за деянията,
за които Т. понастоящем е разследван в Кралство Нидерландия обосновават
заключение за утвърдена склонност на подсъдимия към физическо, психическо и полово базирано насилие
изключително срещу лица от женски пол, както и за нарушаване на забраните за
дейности с наркотични вещества и контрабанда, за което е бил осъден в Република
Франция, а преди това и с присъдата по НОХД № 93/2009г. по описа на Окръжен съд
– Хасково. Наложените от български и чуждестранни съдилища, и ефективно
изтърпени от подс. Т. наказания „лишаване от свобода“ за различни срокове
очевидно не са произвели целения с тях превантивен, поправителен и
предупредителен ефект. Настоящите престъпления, които ескалират по тежест и вредоносни
последици спрямо предходните, са красноречиво доказателство за този неуспех.
Извън фактите, относими към предвидените в
закона квалифициращи признаци, които не следва да бъдат повторно отчитани във
вреда на подсъдимия, като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът
възприе факта, че пристъпленията са извършено спрямо лице, с което подсъдимият е
съжителствал в течение на няколко месеца, и за което твърди, че желае да е с
нея, които твърдения са непълно несъвместими с извършените спрямо М.С. посегателства.
Изследваните деяния са осъществени безпричинно, защото не съществува годна и
достатъчна причина – било спор, различно мнение, несъгласие или действие, или
дори измама или изневяра, която да оправдае брутални посегателства като
установените по делото против живота и здравето на друг човек. С извършените
престъпления подсъдимият демонстрирал абсолютно незачитане на базови ценности като човешкият живот, здраве и
телесен интегритет, както и
завидна
лекота и липса на скрупули при вземане и изпълнение на решенията да малтретира
физически пострадала почти без прекъсване в инкриминирания период. Последното
деяние, представляващо довършен опит за убийство, е осъществено при условие, че С. на практика е
била напълно беззащитна поради причини, за които е отговорен единствено подсъдимият,
но този известен и очевиден за Т. факт не го е разколебал, нито разубедил да
извърши намисленото. В проведеното на 15.06.2022г. съдебно заседание, в обясненията
си на л.890, абзац 3, том III от съдебното следствие, подс. Т. сам пожела да формулира кратко, но
достатъчно информативно схващанията си за общуване и разрешаване на проблеми с
околните по следния начин: „…Аз съм селянин човек и така разбирам нещата, ако
някой те окраде, ако те излъже, просто бой и това е. Ние живеем в селска сфера,
проблемите се решават на място. Сега ще си поема вината, но това е истината…“.
Казаното не се нуждае от коментар, но ясно свидетелства, че и понастоящем
подсъдимият изповядва описания подход като естествен и подразбиращ се, и всъщност
не счита, че е сторил нещо укорително, за което да се чувства виновен и
отговорен.
Въпреки подробния и стриктен
прочит на всички събрани доказателства, съдът се затрудни да открие
обстоятелства, които еднозначно и без резерви да се приемат като смекчаващи
вината и отговорността на подс. И.Т.. За действията, с които предотвратил
настъпването на смъртта на пострадалата при осъществения довършен опит за
убийството й, Т. е нормативно бонифициран с освобождаване от наказание за това
престъпление, поради което тези действия не могат да се ценят като смекчаващи
вината обстоятелства.
Факт е, че подсъдимият е направил
частични признания, свеждащи се до твърдения, че е бил пострадалата М.С. 2-3
пъти с юмруци и шамари, като само при последното деяние на 29.06.2017г. се
снабдил с дървена пръчка с дължина 20 - 30 см, с дебелина на човешки пръст, с
която възнамерявал да бие С. по ръцете и краката, за да я накаже. Тези
признания обхващат нищожна част от изяснената по делото престъпна деятелност на
Т., при това твърденията му относно броя на побоите и средствата, с които си е
служил, са категорично опровергани от гласните, писмени и веществени
доказателства и експертните заключения. За съда е безспорно, че частичните и
недотам правдиви признания не допринасят в никаква степен за разкриване на
престъпленията или за издирване на обективната истина, тъй като и без тях
фактите са били надлежно установени и доказани чрез останалите много на брой кредитирани
доказателствени източници.
От друга страна, подсъдимият
неколкократно е изразявал съжаление за извършеното, което съдът възприема като
формално заявено и предназначено единствено да смекчи наказателната му
отговорност. Вещите лица по съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза
прецизно отбелязват, че за Т. са непознати чувството за вина, неприетост и
отговорност, както и за емпатия и разбиране към жертвата. Бидейки нестабилна, импулсивна и дисхармонична личност
с натрупано вътрешно недоволство, агресивна готовност и слаба саморегулация,
със склонност към екстрапунитивно разрешаване на проблемни ситуации и
себеоневиняване,
подсъдимият се стреми да омаловажи
последиците от действията си, включително с твърдения, че поради поведението и нагласите си, самата жертва е виновна за това, което той бил принуден да й
стори. Тези заключения бяха категорично потвърдени от поведението и изявленията
на Т. в съдебното следствие. Освен цитираното по-горе изявление за това, как
разрешава проблемите си с хора, които го крадат или мамят, в обясненията си от
същата дата подсъдимият изнесе голям брой неподкрепени с нищо твърдения за личността
на пострадалата М.С., стоящи изцяло извън предмета на обвиненията – относно евентуално
нейно минало като проститутка в Гърция с някакви цигани, и впоследствие като
проститутка в Германия, че била мазохистка и яла много бой, била заболяла от
венерическа болест и вкарала човека, с когото била в Германия, в затвор, както
и че Т. се борел да я спаси от това да проституира за свид. М.М.. Изнасянето на
подобни твърдения съдът оценява като неприкрит опит на подсъдимия да
дискредитира миналото и личността на жертвата, оттам и нейните показания, и съответно
да оневини собственото си поведение точно по начина, описан от вещите лица в
заключението им. По тези събражения съдът приема, че изразеното от Т. съжаление
е неискрено, тъй като не изразява действително, осъзнато и критично отношение
към извършените от него престъпления и техните последици, а е предназначено
само да редуцира и смекчи отговорността му за стореното.
Доказателственият материал не
разкрива наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК за което и да е от престъпленията, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършените престъпления да би се явило несъразмерно тежко.
Предвид установените факти, в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл.58 б. а) вр. чл.18 ал.2 от НК, тъй като с довършения опит за убийство, за
което на основание чл.18 ал.3 б.„б“ от НК не му е наложено наказание,
подсъдимият е осъществил състава на квалифицирана тежка телесна повреда, което
престъпление е довършено и подлежи на съответно наказване. Поради това,
наказанието на подсъдимият за всяко от престъпленията подлежи на индивидуализиране
по правилата на чл.54 от НК.
При упоменатите по-горе множество
отегчаващи, и фактическа липса на смекчаващи обстоятелства, и при съобразяване степента на обществена опасност на деянията и дееца, както и подбудите за извършване на престъпленията, настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подс. И.Т. за всяко
престъпление следва да бъде индивидуализирано при явен превес на отегчаващите
вината и отговорносттта обстоятелства, в горната, предвидена в закона граница,
както следва:
- за престъплението по чл.131а
предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК - наказание „лишаване от свобода” за срок от 12
години,
- за престъплението по чл.131а,
предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.128
ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23
ал.1 от НК - наказание „лишаване от свобода” за срок от 15 години.
Доколкото цитираните престъпления
са извършени от подсъдимия с отделни деяния в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23 ал.1 предложение второ от НК – преди за което и да е от тях да
е имало влязла в сила присъда, по силата на същата разпоредба следва да му се
определи и наложи едно общо наказание в размер на по-тежкото, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 15 години.
По убеждението на съда така
определеното по вид, и отмерено по размер общо наказание съответства в пълна
степен на естеството и интензитета на престъпните посегателства, съставомерните
им резултати и реализираните с деянията квалифициращи признаци, като отчита и
много високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Успоредно с
това, определеното общо наказание по вид и размер съдържа потенциал да обезпечи
постигането на всички визирани в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, с
акцент на личната превенция в насока поправяне, превъзпитание и предупреждаване
на подсъдимия, комуто задължително следва да се отнеме и възможността да върши
други престъпления за срока на присъдата. За постигане на тези цели, съдът
намира за наложително подс. Т. да бъде изолиран от обществото за продължителен
период от време, през който да бъде подложен на концентрирано пенитенциарно въздействие в
контролираната среда на местата за лишаване от свобода, с активно участие на
специалисти с нужната педагогическа и психологическа квалификация. Определеният
срок на общото наказание съдът счита за необходим и достатъчен подсъдимият да
осъзнае противоправния и обществено нетърпим характер на деянията, да проумее в
пълна степен тежките и трайни негативни последиците от стореното за пострадалата
М.С., да преосмисли из основи ценностната система и поведението си, както и да
изгради нови личностни устои и критерии, които да му позволят да съжителства с
другите граждани съобразно установените общовалидни стандарти и правила за
поведение. Определеното общо наказание, предвид срока и начина на изпълнение,
ще способства за постигане и на генералната превенция, чрез предупредително и
възпитателно въздействие върху другите членове на обществото за спазване на
законите и въздържане от престъпни прояви.
Определеното общо наказание „лишаване
от свобода” за срок от 15 години подлежи на ефективно изпълнение, при
първоначален „строг” режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ и б. „б” от ЗИНЗС. При
изпълнението, от срока на общото наказание следва на основание чл.59 ал.1 т.1 и
т.2 и ал.2 от НК и чл. 60 от ЗЕЕЗА да се приспадне времето от 16.04.2021г. до
влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият И.Т. е бил задържан под
стража в Кралство Нидерландия във връзка с издадената за предаването му
Европейска заповед за арест, и в Република България, предвид търпяната от него мярка
за неотклонение „задържане под стража“ като подсъдим в първоинстанционното
съдебно производство, при съотношение – един ден задържане под стража за един
ден лишаване от свобода.
Наложеното общо наказание
лишаване от свобода” за срок от 15 години напълно съответства на критериите по
чл.54 и чл.56 от НК, може да способства за постигане на целите на наказанието
съгласно чл.36 от НК, поради което не е необходимо неговото увеличаване по реда
на чл.24 от НК.
Предвид срока и начина на
изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, приложението на
института по чл.66 от НК е изначално изключено, поради което съдът изобщо не го
обсъжда.
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Предвид решението относно
повдигнатите спрямо подс. И.Т. наказателни обвинения, съдът счете предявените
от гражданския ищец М.С. граждански претенции за безспорно
доказани по основание. Цялостната преценка на доказателствената съвкупност и
изведената от нея фактическа обстановка обосновава извод, че в резултат на нанесените
на С. средни и множество леки телесни повреди, с престъплението по чл.131а
предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, и
довършеният опит за нейното убийство, изразен в причинената й тежка и три
средни телесни повреди с престъплението по чл.131а, предложение първо, вр.
чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.128 ал.2 предложение
последно вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23 ал.1 от НК, на
гражданската ищца са причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 и чл.52 от ЗЗД. По делото безспорно е установена
причинно-следствената връзка между вредоносния резултат от всяко деяние, и инкриминираното
по делото поведение на подс. И.Т., който с разгледаните деяния реализирал
едновременно цитираните по-горе престъпни състави и граждански деликти.
Доказани по несъмнен начин са противоправността на деянията и виновното им
извършване. При тези предпоставки подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
на гражданския ищец М.С. парични обезщетения за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразени в болки, страдания, трайни загрозяващи промени във външността и
трайни психо-емоционални увреждания вследствие на извършените престъпления.
С престъплението по чл.131а
предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК на пострадалата
С. са причинени разстройство на здравето, временно опасно за живота, изискващо
задъжително хирургическа интервенция за спасявяне на живота й, както и трайно
затруднение на снагата в резултат от счупените ребра и обезобразяване на лицето, което ще трае до живот. Със същото деяние на
ищцата са били причинени десетки леки телесни повреди по смисъл на чл.130 ал.1
от НК, а от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза и от
разясненията на вещите лица пред съда се установява, че множеството разкъсно –
контузните рани в областта на лицето, тила, окосмената част на главата и по
тялото на жертвата са оставили видими загрозяващи белези, които, макар не груби
в степен да се квалифицират като обезобразяване, все пак са лесно видими и със
загрозяващ ефект. Извън уврежданията, подлежащи на обезвреда, остават травмите,
причинени на С. в Кралство Нидерландия и по пътя оттам до Република България
(включително порезно-прободните наранявания по лявото й бедро), които,
макар описани в обстоятелствената част
на обвинителния инструмент, все пак не са включени във фактическата и правна
рамка на обвинението при последното привличане на Т. в качеството на обвиняем,
в диспозитивната част на обвинителния акт и при извършените от прокурора в
съдебното следствие изменения на обвиненията.
С престъплението по чл.131а,
предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9 предложение последно, вр. чл.128
ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23
ал.1 от НК, освен тежката телесна повреда, изразяваща се в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, подсъдимият причинил на ищцата
С. три отделни средни телесни повреди, състоящи се във фрактури на горната и
долната челюст и фрактура на лявата лакътна кост, водещи съответно до трайни
затруднения на дъвченето и говоренето, и на движението на левия горен крайник
на пострадалата. Евентуално причинените на пострадалата с това деяние по-леки
телесни увреждания обективно не е възможно да бъдат идентифицирани и посочени
поради животозастрашаващото състояние, в което е бил приета в УМБАЛ – Бургас
АД, и продължителният период на лечение и възстановяване. За целите на реализиране
на гражданскоправната отговорност на подсъдимия, в кръга на подлежащите на
обезщетение увреждания от това деяние следва да се включи и възникналата при
пострадалата чревна непроходимост с диагноза „Бридиреус. Странгулацио интестини
тенуес“. Цитираното заболяване е възникнало поради сраствания между повърхносттите
на тъкани в коремната кухина на ищцата, и се е проявило около 2 месеца след
извършената на 29.06.2017г. коремна операция. При извършената по спешност
животоспасяваща мащабна хирургическа интервенция на цитираната дата, от
коремната кухина на С. била отстранена около 2000 мл възпалителна течност
(трансудат) и некрозирали части от тъканите. Предвид заключението на
съденомедицинската експертиза и поясненията на експертите пред съда,
усложнението, довело до чревна непроходимост, се възприема като предвидимо и
често усложнение, възникващо като последица от извършената коремна операция,
която на свой ред е била задължителна и неотложна за спасяване живота на
пострадалата. Чревната непроходимост е дефинирана като тежко животозастрашаващо
състояние, което може да се преодолее само по оперативен път, и самостоятелно причинява
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, но то с
положителност не би настъпило, ако преди това подсъдимият не бе причинил на
ищцата противоправните увреждания, изискващи извършването на коремната операция
на 29.06.2017г.
Претърпените от жертвата болки и
страдания, и негативните последици в психоемоционалната й сфера трудно биха
могли да се разграничат поотделно за всяко от престъпленията. Медицинските
експерти са категорични, че през целия инкриминиран период С. е изпитвала непрекъсната
силна болка с различна интензивност в зависимост от нараняванията, които
подсъдимият й причинявал в един или друг момент. Наред с това, според
заключенията на първоначалната и допълнителната съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза С. е получила посттравматично стресово
разстройство с флуктуиращ ход, което е пряко следствие от преживяното насилие,
с директно негативно отражение върху психическото, емоционалното и социалното й
състояние, изразяващо се в социална изолация, усещане за несигурност, страх и
безпокойство. При допълнителното изследване се установява, че години след
извършените престъпления при пострадалата продължава да е налице значителна
тревожност, с леко изразени депресивни симптоми, леко снижение на когнитивните процеси,
промяна на самооценката в негативна посока, и спорадични кошмарни съновидения,
т.е. стресовото разстройство е приело хроничен ход с флуктуация на силата на
симптомите. Лечението следва да продължи медикаментозно и чрез подходяща активна
психотерапия, а в противен случай е налице опасност да доведе до трайна промяна
на личността (F 62.0 по Международната класификация на болестите – 10).
Съобразявайки изложените
обстоятелства и в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на
причинените неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът счете, че предявените от ищцата М.С. срещу подсъдимия граждански искове за обезщетение на претърпените от нея неимуществени
вреди следва да бъдат уважени в следните размери:
- за вредите, причинени с
престъплението по чл.131а предложение второ, вр. чл.131 ал.1 т.5 и т.9
предложение последно, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„а” и б. „б” от НК – в размер на 80 000.00 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането -
28.06.2017 г., до окончателното изплащане на цялата сума, като в частта над
уважения размер, до предявения размер от 100 000.00 лева, гражданският иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан;
За вредите,
причинени с престъплението по чл.131а, предложение първо, вр. чл.131 ал.1 т.5 и
т.9 предложение последно, вр. чл.128 ал.2 предложение последно вр. ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. чл.23 ал.1 от НК – в размер на 100 000.00 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждането - 29.06.2017 г., до окончателното изплащане на цялата сума.
Така отмерените суми по исковите
претенции съдът намира за съответни, съизмерими
и подходящи да възмездят в пари претърпените от ищцата С. неимуществени вреди
от непозволено увреждане в резултат от извършените престъпления.
РАЗНОСКИ
Предвид решението на съда по
въпросите относно извършените престъпления, техния автор, вината и
отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. И.Т. следва да
понесе тежестта на сторените в наказателното производство деловодни разноски,
като ги заплати в полза на държавата, поради което бе осъден, както следва:
- да заплати по сметка на ОД на
МВР – Бургас сума в размер на 5593.18 лева, представляваща направените в досъдебното
производство деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица;
- да заплати по сметка на Окръжен
съд - Бургас сума в размер на 4208.75 лева, представляваща направените в първоинстанционното
съдебно производство разноски за възнаграждения на вещи лица и преводачи, както
и сума в размер на 10 лева, представляваща следващата се държавна такса за
служебно издаване на два изпълнителни листа за събиране на разноските в двете
фази на процеса.
Отново на
основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК, в тежест на подс. И.Т. следва да се
възложат и сторените от гражданския ищец М.С. разноски за адвокатско
възнаграждение на повереник в съдебното производство, в размер на 4000.00 лева.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата.
Председател:
Член: