РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Бургас, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500156 по описа за 2025 година
Производството по в.гр.дело № 156/2025 г. по описа на Апелативен съд -
Бургас е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество /Комисията/, чрез пълномощника М. Т.,
против решение № 27/16.01.2025г. по гр.дело № 1747/2022 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против Р. М. К., С. Т. К. и
П. В. Р. за отнемане на незаконно придобито имущество.
Иска се обезсилване на решението като недопустимо или отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което
искът да бъде уважен. Като основание за недопустимост се сочи липсата на
мотиви в решението, които да отговарят по същество на обсъдените правни
доводи на ищеца.
Решението се оспорва и като неправилно. Твърди се, че липсва анализ на
доказателствата, че не са обсъдени експертните заключения и доводите на
страните. Според въззивника, лицата, посочени в чл.6 ЗПКОНПИ носят
особена отговорност към обществото, за което законът изисква съответното
поведение. Формално извършеното от проверяваното лице К. нарушение на
ЗПКОНПИ поражда съмнение относно начина на упражняване на публичните
му задължения, без да е необходимо доказването на резултатни деяния с
реални негативни последици. Изискването на материалното право за
1
ангажиране на гражданската отговорност на съответен правен субект е
наличието на противоправно поведение, каквото несъмнено е установено у Р.
К. - неизпълнение на задължението да подаде декларация в законоустановения
срок. Налице е значително несъответствие , което е сред елементите,
предвидени в закона, за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Излага се анализ на мотивите на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу
България“ с доводи, че според тях налице са два критерия, относими към
прилагането на чл. 1 от Протокол № 1 - забранено поведение и връзка между
него и придобитото имущество, разгледани подробно. Въззивникът сочи, че
според практиката на ЕСПЧ, за да бъде намесата „необходима”, по смисъла на
чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, тя трябва да е пропорционална на
преследваната „легитимна цел”. Изискването за пропорционалност
представлява своеобразна правозащитна „мяра”, отразяваща баланса между
преследваната с намесата в защитимото право легитимна цел и средствата за
нейното постигане. Навеждат се доводи, че това решение е изолирано спрямо
останалата практика на този съд.
При условията на евентуалност се иска отмяна на решението като
неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че е установено значително несъответствие в имуществото на
проверяваните лица по смисъла на ЗОНПИ на стойност от 423 030 лв.
съгласно първия вариант на назначената по делото СИЕ. Недостиг е установен
и според втория вариант на стойност от 60 806 лв. Оспорването на оценките
на Комисията, направено от ответниците в отговора на исковата молба е
опровергано от проведените в предходната инстанция съдебни заседания.
Излагат се доводи за необходимостта да не бъдат кредитирани твърденията за
наследствената сума, посочена от ответниците. Твърди се неспазване на
разпоредбите на Закона за ограничения на плащанията в брой и, че е
недопустимо да бъдат приети за приход средствата, за които се твърди, че са
получени в заем от И. Т., върнати в последствие от П. Р. поради недоказване на
финансова възможност за предоставянето им и предвид, че според ТР №
4/18.05.2023 г. на ОСГК те следва да бъдат третирани като разход.
Производството е образувано на предвидено в закона основание - чл.108, ал.6
от ЗОНПИ. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ответниците в
производството чрез техните пълномощници адв. А. и адв. Н., се иска
оставянето без уважение като неоснователна. Считат изложените в нея
доводи за недопустимост на решението поради липса на мотиви и анализ на
доказателствата за неоснователни, противоречащи на доказателствата по
делото и на съдебния акт и ненамиращи опора в закона. Твърди се, че
решението е обосновано относно констатираната от съда липса на значително
несъответствие в имуществото на ответниците и са обсъдени всички събрани в
производството доказателства и становищата на страните. Посочено е които
от доходите на ответниците са приети за получени през проверявания период.
2
Съдът е изложил съображения за отказа си да кредитира варианти на
заключенията на назначената по делото СИЕ, цитирани от въззивника.
Основателно в решението е прието и, че търсената конфискация е
непропорционална, тъй като не може да се установи връзка между
имуществото, предмет на искането за отнемане, и престъпната дейност.
Правилно съдът е констатирал, че производството е образувано за
административно нарушение - неподаване на декларация в срок за период от
38 дни, който не позволява придобиване на имущество. Нарушението е
допуснато в шестмесечния интервал между подаването на предходната
декларация по ЗПКОНПИ от К. и назначаването му на новата длъжност.
Цитира се последователната практика на ВКС от 2024г. насам, според която за
основателността на претенцията за отнемане на незаконно придобито
имущество следва да са събрани доказателства за връзка между
претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането
на обвинение в извършването на която е послужило като основание за
проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане.
Доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността,
съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за
порпорционалност. Европейската конвенция за правата на човека е
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992г. (ДВ,
бр. 66 от 1992г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992г., като
съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България -
международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Разбирането на ВКС е, че
обосноваването и доказването на причинно-следствената връзка между
претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, следва
изрично да бъде посочено в исковата молба. Предвид посочената в т.111
легитимна цел на закона, в т.124 и т.138 ЕСПЧ приема, че за да бъде
отнемането в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да извърши обоснована
преценка и да установи наличието на престъпна дейност или
административно нарушение, за които се твърди, че са били извършени и са
довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество. Това разбиране е
закрепено и в мотивите към ТР № 4/18.05.2023г. на ОСГК на ВКС.
Молят да бъде потвърдено решението и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По делото е подадена и частна жалба от КОНПИ против определение
№ 727/13.03.2025г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането
и за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е
осъдена да заплати на ответниците разноски и е възложена държавна такса за
производството.
3
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по
частната жалба.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Комисията за
отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 219 202,47 лв.,
придобито от Р. М. К., ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ********************, вх. 1, ет.5, ап. 15 и П. В. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********************, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗНКОНПИ от Р.
М. К. ЕГН ********** - на сумата в общ размер на 13 690,81 лв.,
представляваща вноски по срочен депозит в евро,
*************************, открита на **.**.**** г. и активен към момента
на проверката в „******************“ АД, с титуляр Р. К. и налични в края на
проверявания период.
На основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2. вр. чл. 149 във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от Р. М. К.. ЕГН ********** и С. Т. К.. ЕГН ********** - на
сумата в размер на 17 800 лв., като заместваща облага, представляваща
пазарната стойност на 1/2 част от отчуждения товарен автомобил, марка:
„Мазда“, модел: „6“ рег. ************след края на проверявания период.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 149. във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Р. М. К., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН ********** на:
- Товарен автомобил, марка: Фиат, модел: „Добло“ рег.№********* дата
на първоначална регистрация ***********, рама № ZFA22300005374521,
двигател № 199А20000981790.
- Ремарке за лек автомобил, марка: Боро, модел: „Б 1“ рег. №*********,
дата на първоначална регистрация *************, рама №
SZRB10000G0018417, двигател № *********/12.12.2017 г.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 149. във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от С. Т. К., ЕГН **********:
- на сумата в размер на 5 000 лв., представляваща стойността на
придобито пожизнено право на ползване от С. К. по силата на Нотариален акт
за учредено право на ползване и покупко - продажба на недвижим имот
**************************
На основание чл. 142, ал. 2, т. 4. във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.
Т. К.. ЕГН **********:
- сумата в размер на 3 911,66 лв., представляваща прехвърлени средства
от Разплащателна сметка в **** № *************************** с произход
вноска на каса и налична в края на проверявания период.
На основание чл. 146, вр. чл. 149, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П. В. Р.,
4
ЕГН ********** на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.502.***.*.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-60/04.10.2017 г., последно одобрени със Заповед КД-14-02-
1535/24.08.2012 г. на началника на СГКК - Бургас, адрес на имота:
**********************************************************************************,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху земята, заедно с 37,17 кв.м. идеални части от
поземлен имот е идентификатор 67800.502.386, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2017 г.,
последно одобрени със Заповед КД-14-02-1535/24.08.2012 г. на началника на
СГКК - Бургас, адрес на имота:
******************************************, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал **, парцел
*** /тридесет/, идентичен с описания в документа за собственост недвижим
имот, а именно: целият мансарден етаж с площ 106,40 кв.м, състоящ се от две
спални, дневна с трапезария, кухня, две бани с тоалетни, заедно със
съответните идеални части от общите части па сградата и от правото на
строеж, заедно с кв.м. идеални части от дворното място с площ *** кв.м.,
образуващо парцел ***, скат, парцел № ****, като неоснователни.
За да приеме решението си съдът е изложил съображенията си основно
съдържащи се в разбирането му, че отнемане на конкретни имуществени
права от ответниците представлява непропорционална мярка и не е в
съответствие с легитимната цел по чл. 2 от закона, като е изследвал поотделно
и предпоставките за възникване на правото на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество, като е съобразил, че по отношение на
ответниците не е налице значително несъответствие по смисъла на закона.
Пред съда са предявени искови претенции на Комисията за отнемане
като незаконно придобито на посоченото имущество от ответниците.
Комисията е образувала проверка във връзка с прието Решение № ПР-
469/19.05.2021 г. от КПКОНПИ с вх. РДИИ № 228/28.05.2021 г., за това, че
ответникът Р. М. К., не е подал в срок декларация за имущество и интереси,
съгласно чл. 35, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, а такава
е подадена след изтичане на срока чрез Български пощи на 23.07.2020 г. и е
заведена с вх. № Г 3934/23.07.2020 г., т.е. със закъснение от 38 дни.
За нарушението, на ответника К. е съставен акт за установяване за
административно нарушение № ПР-377/31.08.2020 г. и е издадено наказателно
постановление № НП-000163/24.11.2020 г., с което наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., а на основание чл.
108, ал. 6 от ЗПКОНПИ, е образувана проверка по реда на глава десета от
ЗПКОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество на Р. М. К. с
Протокол № ТД10СФ/УВ-2060/01.06.2021 г. ,като периодът на проверка е от
28.05.2011 г. до 28.05.2021 г.
5
Лицата в обхвата на проверката по данни на Комисията и видно от
събраните доказателства са Р. М. К., съпругата му С. Т. К. и роденото от брака
им дете Т. Р. К., за периода от 28.05.2011 г. до 28.05.2021 г.
По отношение на ответника П. Р. проверка не е извършена, тъй като
**********************************************.
Комисията е насочила иск против този ответник за отнемане на негов
собствен имот в качеството му на трето лице по чл. 146, вр. чл. 149 от ЗОНПИ
на основата на фактическото твърдение, че средствата за закупуване на
неговия имот принадлежат на проверяваното лице и съпругата му ,като се
твърди и специална цел по смисъла на чл. 146 и чл. 149 от Закона, доколкото
се установява при покупката да са вложени техни парични средства в размер
на общо 59 000 лв., от които 54 000 лв. дадени в заем на ответника Р., а
разликата - платена като цена за пожизненото право на ползване на ответника
К. Други доказателства не се представят. Изразено е от Комисията
съмнението, че поради възрастта и документираните трудови договори,
ответникът не е разполагал доходи от законен източник. Пълно главно
доказване на вложени от проверяваните лица суми за покупката на жилището,
покриващи цялата продажна цена не е проведено.
За да разгледа по отделно исковете и да се произнесе по тяхната
основателност, преди всичко, съдът следва да установи въз основа на
събраните по делото доказателства наличието на предпоставките да възникне
право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Това
изисква при условията на пълно доказване установяване на няколко
законоустановени обстоятелства.
На първо място по отношение на проверяваното лице следва да се
установи основание за започване на проверка по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ. Според
ищеца, хипотезата на чл. 108, ал. 6 от с.з., е достатъчно основание за
образуване на проверка по реда на глава десета от ЗПКОНПИ за установяване
на незаконно придобито имущество на Р. М. К. с Протокол № ТД10СФ/УВ-
2060/01.06.2021 г. Законодателят не е направил разграничение на случаите, в
които декларацията за имуществено състояние е подадена със закъснение
(настоящият случай) и декларацията не е подадена изобщо, което според съда
има значение не само за тежестта на административното нарушение, но и за
пропорционалността на осъществената намеса от страна на Комисията, която
при действията си следва да държи сметка, доколко административното
нарушение е от естество да способства придобиването на облаги,
прикриването на последните или осуетяване на отнемането. Тези
обстоятелства, макар и да не са изрично вменени в нейно задължение
имплицитно се съдържат в изискването да бъдат установени като фактически
основания при предявени искове по чл. 146 и чл. 149 от ЗОНПИ.
В този случай, макар формалното законно основание да е налице,
Комисията не е положила усилия да изясни тези въпроси, още повече че
закъснението от страна на проверяваното лице е само 38 дни и в този период
6
не са установени в хода на проверката каквито и да са имуществени
разпоредителни действия. Ищецът по същество не твърди, че през този период
е придобито незаконно имущество. Въпреки указанията на съда ищецът не
твърди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъбразното
бездействие на ответника К. и придобиването на имуществото, чието
отнемане се иска.
На следващо място отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това
в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР
ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение, както приема
ВКС в множество свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден
доход има законен характер. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с
оглед установените факти в настоящото дело, като от значение е основанието
за получаването на дохода. Именно поради наличие на доказано основание,
към приходите на проверяваните лица са включени и други приходи,
неправилно неотразени от ищеца в неговия икономически анализ.
От внимателния прочит на исковата молба е очевидно, че част от
участващите в изчисленията на Комисията позиции не могат по естеството си
или според разясненията в задължителната съдебна практика по прилагането
на закона, да бъдат взети предвид по начина, предложен от Комисията. Този
извод на съда частично се основава и на констатациите на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза Г., като според съда по-точен и
в съответствие със събрания доказателствен материал е посочения от него
вариант 2 на заключението с изключение на конкретната сума от 54 000 лв.,
преведена от ответниците К. на отв. Р. през 2017 г.
Според вещото лице при обективно и обосновано с представените
доказателства анализиране на приходите в проверявания период,
ответниците К. са установили такива общо за 506 463 лв.
Неправилно, с оглед естеството на извършените плащания за 2017 г.
сумата от 54 000 лв., предоставена на отв. Р. в заем е отнесена като имущество,
без да е отразена в разходната част за същата година.
За възникналото заемно правоотношение между страните са
представени надлежни доказателства, а превеждането на сумата е станало по
банков път и е неоспоримо по размер. Така според въззивният съд общият
размер на разходите в проверявания период по вариант 2 от заключението
следва да бъде увеличен с тази сума до размера на 378 239 лв.
По този начин разполагаемите средства или нетният доход възлиза на
128 224 лв.
Неправилно, според съда, в общата стойност на имуществото е
включена заетата сума и след като тя бъде приспадната от общата стойност на
имуществените права, придобити в проверявания период, имуществото
възлиза на 194 748 лв.( 248 748 лв. – 54 000 лв.)
Недостигът на средства е под законоустановения праг от 150 000 лв.
7
Неправилно в икономическия анализ на Комисията по исковата молба в
имуществото на ответниците е включен като придобит от тях имота на отв. Р.
За да се приеме подобен подход за установяване на факта на
придобиване на имота от проверяваните лица, не е достатъчно единствено
изразеното от Комисията съмнение, че след като отв. Р. е син на отв. К., след
като от установените му трудови договори не може да се направи извод, че е
разполагал със средства за закупуване на жилището, то то е придобито със
средства на отв. К.и, при наличие на специалната цел по чл. 146 от ЗОНПИ.
При липсата на твърдения от страна на Комисията, че проверяваните лица
изцяло са заплатили продажната цена на придобития от отв. Р. недвижим
имот, напълно необосновано единствено по съмнения на ищеца, този имот е
включен като придобит от проверяваните лица, с което стойността на
имуществото, придобито от тях в проверявания период е увеличена без
основание.
Въз основа на така установените релевантни факти, въззивният съд
приема изводи по правото както следва:
Съгласно утвърденото разбиране в решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр.
д. № 2507/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. №
3224/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. №
5562/2013 г. на ВКС, ІV г. о., нормите както на ЗОПДИППД (отм.) така и на
ЗОНПИ, относими към предметния обхват на отнемането, са със санкционен
характер и не могат да се тълкуват разширително, а само според
действителния им смисъл и целта на закона, като следва да се прилагат и
легалните дефиниции, включени в преходните разпоредби. Според
изброяването на чл. 114 единствено за т. нар. обичайни разходи по пар. 1, т. 9
ДР ЗОНПИ (разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството
му) законът допуска размерът им да се определя съобразно публично
достъпни данни на Националния статистически институт, което налага
останалите видове позиции от икономическия анализ на Комисията - приходи,
разходи и стойност на придобитото имущество да бъдат доказани по
основание и размер.
В контекста на конкретния случай, това означава, че както приходите,
така и разходите, имащи значение за формиране на нетния доход следва да
бъдат точно и ясно установени по основание и размер и да бъдат доказани от
носещия доказателствената тежест ищец.
В своята трайна практика ВКС многократно е постановявал, че
доказването на материалното положение на страните по делата не е
ограничено относно вида на доказателствените средства, предвидени в ГПК.
/напр. Решение по гр.д. № 70/2009г. на ВКС ІVг., Определение
№105/22.02.2016 по дело №419/2016 на ВКС, ГК, I г.о./ От значение е не вида
на доказателството, а неговата относимост, конкретност и достатъчност при
съпоставката с останалия доказателствен материал да прави възможен извода
за установеност на спорния факт.
При това положение съдът е обвързан от правната характеристика на
8
доказаните придобивни или разпоредителни действия, поради което парични
плащания по облигационни правоотношения (в случая по договор за заем) не
може произволно да бъдат отнасяни към позицията „придобито имущество“.
За да бъде възможна законосъобразна преценка за несъответствие,
законът изисква по-нататък придобитото в проверявания период имущество да
бъде оценено по пазарни цени към датата на придобиване в случаите, когато
доказателствата за неговата цена са непротивопоставими на държавата,
каквито са случаите на нотариалното удостоверяване на съдържанието на
сделките с недвижими имоти относно цената.
За целите на закона съгл. пар. 1, т. 4 ПР ЗОНПИ "Имущество" е всякакъв
вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото
на собственост или други права върху него. От тук следва очевидното, че
разходи не могат да бъдат имущество, тъй като средствата, с които са
направени са напуснали патримониума на проверяваното лице с факта на
понасяне на разхода, т.е. изискването за собственост в легалната дефиниция не
е спазено.
Затова в обособеното имущество, поискано за отнемане не може да се
включват каквито и да са разходи. Те намират отражение в разходната част,
ако бъдат доказани по основание и размер.
По делото, въз основа на възприетите от съда за установени по вид и
размер доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван
период със законен произход, намалени с всички установени по делото
разходи (за издръжка, погасяване на публични задължения от данъци и такси,
погасяване на кредити и др.) се доказва нетен доход, който съпоставен с
паричната стойност на придобитото в проверявания период имущество –
недвижими имоти, движими вещи (леки автомобили и товарни превозни
средства, в т.ч. и заместващата облага) не разкрива несъответствие на нетния
доход спрямо стойността на имуществото, надхвърлящо размера на 150 000
лв.
След като Комисията не е провела пълно доказване на възложените в
нейна тежест предпоставки за възникване на правото на държавата да отнеме
обособена част от имуществото на проверяваното лице и останалите
ответници, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Това е така защото именно несъответствието, надхвърлящо
150 000 лв. позволява формиране на обоснованото предположение, а не само
съмнение, че имуществото е незаконно придобито, доколкото по делото не е
установено проверяваното лице да е обвинено за престъпление или за
извършено адм. нарушение по чл. 109 ЗОНПИ, позволяващо генериране на
доходи.
Крайните изводи за неоснователност на предявените искове съвпадат с
възприетите в обжалваното решение, поради което въззивният съд го
потвърждава.
По частната жалба:
9
Частна жалба от КОНПИ е подадена против определение №
727/13.03.2025г. по делото, с което е оставено без уважение искането с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото
решение в частта, с която е осъдена да заплати на ответниците разноски и е
възложена държавна такса за производството.
Според страната съдът неправилно не е намалил разноските за един
адвокат, поради прекомерност на възнаграждението. Поддържа се,че в
предходната инстанция не са извършени съществени процесуални действия,
надхвърлящи обичайните, а процесуалните действия на пълномощника на П.
Р. се изразяват в поддържане на становищата и възраженията на
пълномощника на другите ответници и представените писмени бележки не са
от упълномощения адвокат. Излагат се доводи за неяснота кой от
упълномощените адвокати е оказвал правна защита и съдействие, предвид
общите и припокриващи се процесуални действия. Счита, че възнаграждение
следва да бъде присъдено само за един адвокат и то при съобразяване на
възражението за прекомерност. Навеждат се оплаквания, че определението не
е съобразено с практиката на ВКС и на СЕС.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и в частта,
относно присъдената държавна такса.
Твърди се, че то противоречи на съдебната практика, включително тази,
постановена от ВКС. Относно нейния размер сочи решение на СЕС по делото
„Мъндев и други срещу България“ като счита, че възложената и държавна
такса е прекомерна и несъобразена със спецификата на производството и
статута на ищеца и се явява прекомерно тежка. Твърди се, че присъждане на
такса в такъв размер е нарушение на Конвенцията и на протоколите към нея.
Ответниците, редовно уведомени, не изпращат становище по частната
жалба.
По изричната разпоредба на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът присъжда
държавната такса съобразно изхода на делото, което в случай на отхвърляне на
исковете означава, че таксата следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Възражението за приложение на чл. 84, т. 1 ГПК не намира опора в закона, тъй
като предявените от Комисията искове не са за защита на публични държавни
вземания или имоти.
Неоснователно е оплакването и по отношение присъдените разноски за
възнаграждение на един адвокат. Видно от представените по делото
пълномощни и договори за правна защита ответниците К. и ответникът Р. са
представлявани по делото от различни адвокати. Не може да бъде споделена
тезата, че по делото не са извършени множество процесуални действия.
Предявени са обективно и субективно съединени искове, с различен предмет
на доказване и защитата на всеки от ответниците е самостоятелна по всеки от
предявените искове. Делото разкрива фактическа и правна сложност и
договореното възнаграждение не надхвърля по размер обичайните по подобни
10
дела суми. Затова въззивният съд не намира основание да ги намали поради
прекомерност.
Ето защо обжалваното определение като правилно следва да бъде
потвърдено, а частната жалба - оставена без уважение.
По отношение на разноските пред настоящия съд:
Въззиваемите са направили разноски в производството, които поради
неоснователност на жалбите, следва да се възложат върху въззивника.
Представят списъци по чл. 80 от ГПК за сторени разноски, както следва от П.
Р. - в размер на 9000 лв. - адв. възнаграждение, от Р. и С. К. - всеки по 3000 лв.
- адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност съдът намира за основателно.
Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги
конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с
фактическата и правна сложност на делото. Съдът прецени фактическата и
правна сложност на спора, т. е. доказателствените факти и доказателствената
съвкупност от една страна и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси от друга.
В случая производството пред въззивния съд е приключило след
проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Следва да бъде отчетено, че защитата на въззиваемите е
реализирана и с подробен отговор на въззивната и частната жалби.
Съдът достига до извод за несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права пред въззивната инстанция, поради което намалява договорения
адвокатски хонорар при съблюдаване на принципа за достойно и справедливо
адвокатско възнаграждение и го намалява до 2 000 лв. за всеки от
въззиваемите.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/16.01.2025 г. по гр. дело № 1747/2022 г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, чрез пълномощника М. Т., против
определение № 727/13.03.2025 г. по гр.дело № 1747/2022 г. по описа на
Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, чрез Антон Томов
11
Славчев, с адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, да
заплати на ответника Р. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******************************************** разноски в размер на 2000
лв., на ответницата С. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********************************** - разноски в размер на 2000 лв. и на
ответника П. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
************************************ - разноски в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, чрез Антон Томов
Славчев, с адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, да
заплати на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Бургас държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 4 384 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12