РЕШЕНИЕ
№ 1690
Перник, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА |
При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20257160700148 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на С. В. К. с [ЕГН], от [населено място], общ. Трън, обл. Перник, чрез адв. И. М. от АК - П.*, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000015/06.02.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва да са били налице фактическите и правни основания за издаването й, както и да са били изпълнени предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП с твърдения, че посочените в обстоятелствената част на заповедта наказателни постановления не са му връчвани, не са влезли в сила и поради това не са придобили стабилитет. Прави искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява са от упълномощеният от него главен юрисконсулт на ОДМВР – П. З. В., която оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че процесната заповед е правилна и законосъобразна и пледира да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000015/06.02.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя С. В. К. от [населено място], общ. Т., е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на заповедта се сочат осем наказателни постановления, които са влезли в сила и с които на жалбоподателя са отнети контролни точки /КТ/, сред които и НП № 24-0249-000269/06.11.2024 г., с което са му отнети 10 КТ.
Като доказателства по делото са приети Справка картон на водача С. В. К. и изброените в процесната заповед наказателни постановления, а именно: НП № 22-0451-000967/13.12.2022 г., влязло в сила на 06.01.2023 г.; НП № 22-0249-000248/04.01.2023 г., в сила от 18.05.2023 г.; НП № 23-1158-000808/18.04.2023 г.; НП № 24-0361-000008/19.02.2024 г.; НП № 24-4332-004865/13.03.2024 г.; НП № 24-1204-000550/04.04.2024 г.; НП № 24-0249-000201/18.10.2024 г. и НП № 24-0249-000269/06.11.2024 г.
Във всяко от представените наказателни постановления се съдържат данни за АУАН, въз основа на което са издадени, дата на съставяне на акта, актосъставителя и длъжността му, дата и място на извършване на нарушението/нарушенията, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законни разпоредби, които са били нарушени, името на нарушителя и неговия адрес. Вписан е и броят на контролните точки, които се отнемат, както и броят на оставащите такива към съответната дата. Отбелязани са датите на връчване на НП и датата на влизане в сила. Видно е, че всички те са редовно връчени на адресата, за което са оформени разписки с положен от него подпис. Приети са Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, служебни бележки, писма и др.
По делото е прието като доказателство и заверен препис от Решение № 5/24.02.2025 г. по АНД № 95/2024 г. по описа на Районен съд – Б.*, влязло в сила на 20.03.2025 г. С него е отменено като незаконосъобразно НП № 24-0249-000269/06.11.2024 г.
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П. за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П. да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези лица, в т.1.3. са посочени началниците на групи в СПП в ООП при ОДМВР – П.*, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед А. К. Р.. Последното е видно от Служебна бележка УРИ № 313р-7587/16.04.2025 г., издадена от началника на сектор КАПО ЧР при ОДМВР - П.*. Ето защо, той се явява материално и териториално компетентен административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед на това съдът приема, че административният акт е формално законосъобразен. Не се установява същият да е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл.171 и чл.172 от ЗДвП. Не се констатира и несъответствие с целта на закона, тъй като с издаването му се преследва цел, съобразена със закрепената такава в ЗДвП.
Според настоящия съдебен състав обаче, заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:
С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“. Според посочената разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Следователно, за да бъде съобразена заповедта с изискванията на материалния закон е необходимо да се докаже, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя. Необходимо е обаче и последният да разбере въз основа на какви данни е направена тази преценка.
Както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието Решение № 5/24.02.2025 г. по АНД № 95/2024 г. на Районен съд – Брезник, влязло в сила на 20.03.2025 г., с което е отменено като незаконосъобразно НП №24-0249-000269/06.11.2024 г. Видно е, че с последния акт /НП/ е било постановено отнемане на 10 контролни точки като е отбелязано, че на водача остават 6 контролни точки. От последното може да се направи извод, че към момента на връчването жалбоподателят С. С. е бил със съзнанието, че му остават 6 контролни точки и че не е загубил всичките такива, а още по-малко, че е загубил придобитата правоспособност и е поради това е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, същият брой точки – 6, са вписани като останали и в предходно връченото му НП № 24-0249-000201/18.10.2024 г., което е влязло в сила на 28.11.2024 г. По делото няма данни, а и не са представени доказателства С. да е наказван с други наказателни постановления, извън описаните такива в процесния административен акт, поради което остава и недоказано възприетото от административния орган становище, че при издаване на ЗППАМ на 06.02.2025 г., е било налице основанието по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539/, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а съгласно ал.2 „При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки“. С оглед на тази разпоредба, от една страна: поради отмяната на НП № 24-0249-000269/06.11.2024 г. с влязъл в сила съдебен акт, не следва да се приеме, че на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки, а от друга: след като в НП № 24-0249-000201/18.10.2024 г. е вписано, че на водача остават 6 контролни точки, а не са представени доказателства след тази дата да са му отнемани такива, то следва че процесната ЗППАМ е издадена без да са били налице материалноправните предпоставки за това.
С оглед на горното ЗППАМ № 25-1158-000015/06.02.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.*, е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Същият е представил доказателства, че е направил такива в размер на 960,00 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и ги е описал в списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000015/06.02.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.*, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на С. В. К. с [ЕГН], от [населено място], общ. Т.*, обл. П.*, е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник – [населено място], ул. **, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К. с [ЕГН], от [населено място], общ. Т.* обл. П.*, направените по делото разноски в размер на 960,00 лв. /деветстотин и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
| Съдия: | /п/ |