Присъда по дело №446/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 20
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Камен Гатев
Дело: 20215220200446
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

НЧХД №446/2021г.
Мотиви:

Обвинението е частно, образувано от тъжителя А. С. Г. от с.К. против
подсъдимата С. В. Б. от с.Д., общ.В..
Обвинението срещу подсъдимата С.Б. е за това, че на 07.07.2020г. чрез
жалба, адресирана до Министъра на здравеопазването е разгласила позорно
обстоятелство за тъжителя с израза „ доктор Г. специално е казал за моя
случай да не ми дава проценти“ – престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1
т.2 и 3 НК и чл.147 ал.1 НК.Тази правна квалификация се налага от
изложените в тъжбата обстоятелства, според които тъжителят е доктор и
следователно има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93т.1 б.
„б“ НК и изпълнява ръководна работа по смисъла на чл.148ал.1т.3 НК , като
се твърди клеветата да е разпространена „по друг начин“, по смисъла на
чл.148ал.1 т.2 НК.
Първоначално делото е образувано пред Софийски районен съд – НЧХД
№14547/2020г.Тъжителят А.Г. е депозирал тъжбата си на 27.10.2020г., като е
изложил обстоятелства за разпространени от подсъдимата Б. обидни и
клеветнически твърдения на 07.07.2020г., чрез жалба от 07.07.2020г. ,
адресирана до К.А., Министър на здравеопазването.В това производство
тъжбата е оставане без движение, като е указано на тъжителя включително да
възпроизведе дословно конкретните изразни средства от процесната жалба, с
които се твърди , че са засегнати честта, достойнството и доброто му име в
обществото.След изпълнение на дадени указания и производство по чл.43т.1
НПК пред ВКС, е образувано настоящето НЧХД №446/2021г. на Районен съд
Пазарджик.
В производството по НЧХД №446/2021г. на Районен съд Пазарджик
тъжбата отново е оставане без движение, включително за да уточни тъжителя
с кои думи и / или изрази му е нанесена обида и с кои клевета.Указанието е
изпълнено чрез депозиране на заявление в дадения срок.
В съдебно заседание от 16.06.2021г. тъжителят е заявил, че поддържа
тъжбата единствено по отношение на обвинението за клеветнически
твърдения, касаещи позорните обстоятелства, като не поддържат частното
обвинение по отношение на обидата, поради което производството по делото
е прекратено в тази му част.В същото заседание с протоколно определение е
допуснато от Съда уточнение на датата на инкриминираната клевета, а
именно на 15.07.2020г.
В съдебно заседание от 15.09.2021г. Съдът е отменил частта от
протоколно определение,с което е допуснато уточнение на датата на
инкриминираната клевета на 15.07.2020г. ,поради което и с доклада по
чл.276ал.1 НПК Съдът е приел, че обвинението срещу подсъдимата С.Б. е за
това, че на 07.07.2020г. чрез жалба, адресирана до Министъра на
1
здравеопазването е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя Г.а с
израза „ Доктор Г. специално е казал за моя случай да не ми дава проценти“ ,
което от правна страна е престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 и 3 НК
и чл.147 ал.1 НК.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск на тъжителя Г.
срещу подсъдимата Б. за сумата от 5000лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез
повереника адв.Ч., ведно с предявения граждански иск.
Подсъдимата Б. се явява в съдебно заседание и дава обяснения.
Защитникът адв.А. пледира за оправдателна присъда по съображения,
изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301
НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
На 26.05.2020г. било издадено Експертно решение №2131 на ТЕЛК при
МБАЛ „Пазарджик“ АД, първи състав , с Председател д-.р Р. С. и членове -
свидетелите по настоящето дело д-р М.Й. и д-р Н.Ф.. С това решение, на
подсъдимата С.Б. били определени 40 % трайно намалена
работоспособност.При освидетелстването на подсъдимата Б. тъжителят д-р Г.
не присъствал и не участвал в състава, постановил решението.
През годините на подсъдимата Б. били определяни различни , по-
високи проценти трайно намалена работоспособност, поради което
подсъдимата Б. счела , че с Експертно решение №2131 на ТЕЛК е ощетена.
На 07.07.2020г. подсъдимата Б. посетила св.М.А. в кантората и, в
качеството и на адвокат , тъй като имала оплаквания от решение №2131 на
ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“ АД, първи състав на ТЕЛК.Подсъдимата
искала да се оплаче на министъра на здравеопазването, тъй като считала, че е
получила по малко проценти.Св.А. обяснила на подсъдимата , че редът е да
обжалва решението пред НЕЛК, но подсъдимата Б. настоявала да подаде
жалба до министъра на здравеопазването. Така, със съдействието на св.А.,
подсъдимата Б. изготвила и подписала жалба, адресирана до Министъра на
здравеопазването, със следното съдържание:
„ Уважаеми господин А.,
С настоящата жалба се обръща към вас със зов за помощ една болна и изтощена
от борбата със здравните институции жена.
От 2000година съм пенсионер по болест, като заболяванията ми са следните:
тежка астма, сърдечна недостатъчност, хиретонония, отлепена ретина, диабет,
остеопороза на гърба - увреждане на междупрешленни дискове.
Така до 2015г., когато се явих на телк след изтеклия тригодишен период на
2
освидетелстването. Оттогава започна ходенето ми по мъките.
ТЕЛК гр.Пазарджик намали оценката на работоспособността ми от 61 % на 48%.
Обжалвах решението и НЕЛК върна преписката за преразлеждане и вместо обективно да
оценът състоянието ми, комисията в гр.Пазарджик се ядоса, че съм обжалвала
решението й ми намали с още 3%, т.е. даде ми 45%.
Аз отново обжалвах решението на ТЕЛК Пазарджик, като НЕЛК отново върна
преписката ми в г.Пазарджик и тогава вече председателя на комисията д-р Г. беше бесен,
че съм обжалвала отново и ми намали процентите на 42 %, като ми каза „ „Защо обжалва
в НЕЛК, сега те да ти дадат проценти, аз няма да ти дам въпреки, че си болна!” Казах му,
че ще подам жалба срещу него и ще го съдя, но отговора беше, че той има пари и ще ме
победи дори и да го съдя.
На 13.01.2020г. пуснах отново документи до ТЕЛК относно влошеното ми
здравословно състояние с искане да бъда прегледана и обективно освидетелствана. На
13.04.2020г. отидох нах преглед, като дори вече се движа с кислородна бутилка с мене и д-р
Г. отново ме върна, затова че не съм имала цветна снимка от скенер на очите и каза да
чакам ново писмо. Така получих писмо да се явя на 26.05.2020г. в гр.Пазарджик пред
комисията. Когато отидох доктор Г. го нямаше, но една от докторките, която е член на
комисията ми каза, че д-р Г. специално е казал за моя случай да не ми дават проценти.
Комисията се подиграваше с мен, аз съм със забрадка и това може бше причина за
дикриминационно, иронично и унизително отношение на членовете на комисията към мен.
При положение, че съм болна и не съм годна за работа, не получих не само обективна
оценка на здравословното ми състояние и работоспособността ми, но и се относоха
крайно унизително и нечовешки спрямо мен комисията от ТЕЛК гр.Пазарджик. В момнта
съм болна, без никакви доходи, не мога да работя заради влошеното ми здравословно
състояние и отчаяна от здравната ни система.
Моля да направите проверка на досието ми в ТЕЛК гр.Пазарджик и да
предприемете в рамките на вашата компетентност необходимите мерки и действия
относно извършване на обективно и професионално освидетелстване на здравословното
ми състояние.
Готова съм да съдействам с каквото е необходимо.
Телефон за контакт- **********.
Така изготвената жалба била прочетена от св.А. на подсъдимата Б. и
подписана от последната.
Впоследствие, подсъдимата Б. изпратила жалбата до Министерство на
здравеопазването, където била регистрирана под рег. №97-432/ 15.07.2020г.
По повод на жалбата била извършена проверка от Регионална здравна
инспекция Пазарджик, приключила с писмо изх.№03-1688/14.09.2020г.,
адресирано до С.Б., с копие до Зам.министър на Министерство на
здравеопазването. Отразена е проверката по медицинското досие на С.Б.,
проследяваща издаваните решение на ТЕЛК , обжалвания пред НЕЛК и
освидетелствания.Крайното становище на комисията от ТЕЛК е, че е спазена
наредбата за медицинската експертиза при определяне процента на трайно
намалена работоспособност.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
обясненията на подсъдимата Б., показанията на свидетелите М.А., М.Й. и
3
Н.Ф., приобщените към доказателствения материал жалба до Министерство
на здравеопазването, където била регистрирана под рег. №97-432/
15.07.2020г. /л. 30/ , Експертно решение №2131 на ТЕЛК при МБАЛ
„Пазарджик“ АД, първи състав / л.32/ , резултат от проверка от Регионална
здравна инспекция Пазарджик, обективирана писмо изх.№03-
1688/14.09.2020г., адресирано до С.Б., с копие до Зам.министър на
Министерство на здравеопазването/ л. 26, 27/, както и приетата по делото
медицинска документация.
Спор по така установената фактическа обстановка няма.
В обясненията си/ с.з. от 02.02.2022г/. подсъдимата Б. признава, че е
казала на св.А. да и помогне да напише жалбата, тъй като е неграмотна,
поддържа това, което е казала на св.А. , като веднага след изготвянето и
подписала жалбата и я пуснала до министъра да прави проверки.
Св.А. / с.з. от 02.02.2022г/. заяви , че си спомня случая , като
подсъдимата искала да се оплаче на министъра на здравеопазването.При
изготвяне на жалбата подсъдимата и казала какво е станало, а тя /св.А./
записвала в компютъра.След като разпечатала жалбата, я прочела на
подсъдимата Б. , която се подписала.
Св. М.Й. даде показания,след като и беше предявено и Експертно
решение на ТЕЛК от 26.05.2020г / , че не е била свидетел някой от комисиите
да е казвал, че д-р Г. е казал да не се дават проценти / на С.Б./ .
Св.Н.Ф. посочи, че е очен лекар , като не и е известно на д-р С. някой да
е въздействал за това да ес намаляват процентите на С.Б. при изготвяне на
Експертно решение №2131 на ТЕЛК от 26.05.2020г.
При така възприетата фактическа обстановка Съдът намери,че частното
обвинение срещу подсъдимата С.Б. за това, че на 07.07.2020г. чрез жалба,
адресирана до Министъра на здравеопазването е разгласила позорно
обстоятелство за тъжителя с израза „ доктор Г. специално е казал за моя
случай да не ми дава проценти“ – престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1
т.2 и 3 НК и чл.147 ал.1 НК е недоказано,от гледна точка датата на
извършване на престъплението.
От обективна страна, употребеният от подсъдимата Б. израз „ доктор Г. специално е
казал за моя случай да не ми дава проценти“ е позорно обстоятелство по смисъла на
чл.147ал.1 НК.
В този аспект не може са се сподели становището на защитата , че този израз
всъщност представлява професионална преценка на лекаря и в него няма нищо позорящо.
Това би било така,ако израза се преценява изолирано, но не и в контекста на цялата
жалба.Още преди да употреби този израз, подсъдимата заявява в жалбата си, че „ … вече
председателя на комисията д-р Г. беше бесен, че съм обжалвала отново и ми намали
процентите на 42 %, като ми каза „ „Защо обжалва в НЕЛК, сега те да ти дадат
проценти, аз няма да ти дам въпреки, че си болна!” Казах му, че ще подам жалба срещу
него и ще го съдя, но отговора беше, че той има пари и ще ме победи дори и да го съдя.
По нататък в жалбата отново има упрек към доктор Г. – „… вече се движа с
кислородна бутилка с мене и д-р Г. отново ме върна, затова че не съм имала цветна
4
снимка от скенер на очите и каза да чакам ново писмо“, очевидно в смисъл, че тъжителят
създава препятствия пред подсъдимата Б., въпреки тежкото и здравословно състояние.
За да се стигне до твърдението, че „доктор Г. специално е казал за моя случай да не
ми дава проценти“ – твърдение, което е невярно, тъй като обратното не се установи от
показанията на свидетелите М.Й. и Н.Ф., нито от писмените доказателствени средства и в
частност проверката по случая, която е извършена от РЗИ Пазарджик. Тъжителят Г. дори не
е бил член на комисията и не е участвал при изготвяне на Експертно решение №2131 на
ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“ АД, първи състав.
Процесният израз е позорящ по съдържанието си, тъй като засяга доброто име и
професионалния авторитет на тъжителя.При това от субективна страна подсъдимата Б. е
действала с пряк умисъл, целяла е да разгласи това позорно обстоятелство чрез жалба до
Министъра на здравеопазването, съзнавала е неистинността и позорността на това
обстоятелство ,както и длъжностното качество на тъжителя Г., който е лекар и член на
ТЕЛК.
От друга страна, установи се от обективна страна, че изготвената от
подсъдимата Б. жалба от 07.07.2020г. е постъпила в Министерство на
здравеопазването и регистрирана под рег. №97-432 на 15.07.2020г.
Според т.4.2 от ТР №2/7.10.2002г. на ВКС, ОСНК, относима към
обстоятелствената част на обвинителния акт, които изисквания принципно
важат и за частното обвинение ,главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него. Един от основните елементи на обвинението е времето на извършване
на престъплението.
След като изготвената от подсъдимата Б. жалба от 07.07.2020г. е
постъпила в Министерство на здравеопазването и регистрирана на
15.07.2020г., няма как вмененото и престъпление по настоящето частно
обвинение да е извършено на 07.07.2020г.Поради това съображение
подсъдимата Б. беше оправдана по така повдигнатото частно обвинение.
Не могат да бъдат възприети разсъжденията на повереника в хода на
съдебните прения за доказаност на частното обвинение за датата
07.07.2020г., тъй като св.А. е възприела жалбата при изготвянето и на тази
дата , поради което е доведено до нейното знание и клеветническия според
обвинението израз „ д-р Г. е казал специално за моя случай да не ми дават
проценти“. Подобни обстоятелства в тъжбата въобще не са изложени и се
въвеждат за първи път едва в хода на съдебните прения. Докато в тъжбата се
твърди, че разпространението на клеветническото твърдение на 07.07.2020г.
е станало чрез жалба, адресирана до Министъра на здравеопазването , а не
чрез изявление, възприето от св.А.. По този начин, по смисъла на цитираната
вече т.4.2 от ТР №2/7.10.2002г. на ВКС, ОСНК, се изменя предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него. Такова изменение, ведно с датата на извършване, е
допустимо единствено в 6 месечния срок по чл.81 ал.3 НПК, което по
настоящето дело не е сторено.
5
Предвид обстоятелството, че подсъдимата Б. беше оправдана по
повдигнатото частно обвинение, беше отхвърлен като неоснователен и
предявения граждански иск за сумата от 5000лв., , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.45 ЗЗД. Не се
установи наличието на предпоставките на този иск – наличието на
противоправно деяние, вреда, причинена от това деяние, причинна връзка
между деянието и вредата,вина на подсъдимата С.Б..
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие , видно
от който защитата на подсъдимата Б. от адв.А. е осъществена при условията
на чл.38ал.1т.2 от ЗА – безплатна помощ и съдействие на материално
затруднени лица.По аргумент от чл.190ал.І НПК,във вр. с чл.38ал.1т.2 ЗА и
чл.13ал.1т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, в тежест на тъжителя А.Г. се възложи сумата от 400лв.
адвокатско възнаграждение, платима на адв.Р.А..
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6