РЕШЕНИЕ
№ 1376
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330200586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 1932365 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на В. Н. С., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“********“ №
** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв.
за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и писмено становище от
повереник.
Въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане тъй като въззиваемата страна не
можа да представи доказателства за момента на връчване на жалбата, а по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 12.02.2018г. около 11.18ч лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. №
****** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се в гр.Пловдив,
на бул „Кукленско шосе” в близост до №28. Скоростта му била 77 км/ч при
ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с
мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M 648 монтирана в служебен
автомобил. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалб.С. като собственик на
посоченото МПС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, удостоверение за одобрен тип на средството за измерване и протокол за
проверката му, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с
доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви. Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и
съответства на одобрения за него образец. Ето защо възраженията в тази
насока на жалбоподателя не са основателни. Макар същия да се приравнява
като действие на наказателно постановление, то законодателят не предвижда
да съдържа същите реквизити като НП. Ако жалбоподателя не е управлявал
автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл
спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки
лицето , което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това
то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост.
Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се
дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен
това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. В този смисъл не е относимо и възражението за
несъответствие с Конституцията на Р България, тъй като това е специално
предвидена в закон процедура за санкциониране. Не на последно място
тълкуванието предложено от жалбоподателя на нормата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление не се споделя от настоящата инстанция, тъй като
2
тази норма само приравнява правните последици на електронния фиш към
тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност
на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето защо
възражението, че фишът напрактика представлявал АУАН и НП не намира
опора в закона.
Основателни са останалите възражение по жалбата. Доколкото
законодателят не е предвидил срок за връчване на фиша, то на практика
правилата за давност относно продължителност на
административнонаказателното производство са тези по чл.80 НК, вр. с чл.11
ЗАНН, които към момента са изтекли. Ето защо това възражение настоящата
инстанция намира за основателно. Както бе посочено и по-горе въззиваемата
страна не представи доказателства за датата, на която е връчен процесния ЕФ.
При това положение не може да се опровергае твърдението на
жалбоподателя, че връчването е станало на 05.01.2022г. Очевидно от тази
дата до 12.02.2018г. са изминали повече от три години и наказателното
производство е следвало да се прекрати на основание чл.80, ал.1, т.5 НК.
На следващо място в процесния казус се касае за установяване на
нарушението с мобилно техническо средство, за което е било нужно и
съставяне на протокол по чл.10 от Наребдата, но такъв не е бил изготвен.
Последното също е основание за отмяна на процесния ЕФ, тъй като протокола
е доказателство за правомерното и съгласно изискванията за употреба на
техническото средство, и само проследяването на попълнените реквизити в
него гарантира резонното установяване на нарушението по несъмнен начин.
Горното налага отмяна на процесния електронен фиш като
незаконосъобразен.
При този изход на делото жалбоподателя има право на разноски.
Приложеното пълномощно и договор са при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗА,
поради което същите следва да се определят от настоящата инстанция.
Сумата от 300лв е минимума съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо на основание чл.63д, ЗАНН, вр с
чл.38, ал.2 ЗА следва на адвокат С. да се присъди сумата от 300лева, а същата
остава в тежест на ОДМВР Пловдив.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1932365 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на В. Н. С., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“*********“ №
** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв.
за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адвокат А.С. С., личен №
********** от АК Благоевград сумата от 300 лева разноски по делото пред
настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4